2 определение по ч.гр.д.№ 409 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 30 София, 14.02.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА МИЛЕНА ДАСКАЛОВА като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 409 по описа за 2022 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от Ю. И. А. частна жалба вх.№ 6082 от 13.12.2021 г. срещу определение № 291 от 09.11.2021 г. по въззивно частно гр.д.№ 561 от 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, 1 граждански състав, с което по същество е потвърдено разпореждане № 264218 от 17.05.2021 г. по ч.гр.д.№ 2416 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Противоречи ли на решения на ЕСПЧ в С. връщането за трети път в районен съд на делото /два пъти от Окръжен съд- Пловдив и един път от Апелативен съд- П./ ? 2. По кой закон следва да се осъществи преценката дали имотите-предмет на делото отговарят на изискванията за самостоятелни обекти на правото на собственост- по изискванията на З. /отм./, ППЗТСУ /отм./ или на ЗУТ ? 3. Има ли значение на влязло в сила съдебно решение съдебната делба-спогодба и приложима ли е за съдебната спогодба разпоредбата на чл.297 и сл.ГПК ? 4. Правилно ли е ищците по делото да търсят правни основание за своя иск по чл.34 ЗС в разпоредбите на ЗУТ ? Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 06.12.2021 г., а частната жалба е подадена на 13.12.2021 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК. В случая обаче не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд поради следното: Не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, тъй като в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят не е посичил правни въпроси, които са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: Видно от мотивите на обжалваното определение № 291 от 09.11.2021 г. на Пловдивския апелативен съд, с него съдът е потвърдил разпореждането на Пловдивския окръжен съд за връщане на частна жалба, защото е приел, че частният жалбоподател не е отстранил в дадения му от съда срок нередовностите на частната жалба, както и защото частната жалба е подадена срещу акт на съда, който не подлежи на обжалване /определение № 260751 от 14.12.2020 т. по въззивно частно гр.д.№ 2416 от 2020 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено определение на районния съд за прекратяване на дело и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд/. Следователно, единствените относими към конкретното дело правни въпроси, които са обусловили правните изводи на съда в обжалваното определение, са процесуалноправни и са свързани с основанията за връщане на частна жалба при нейната нередовност и с това дали подлежи на обжалване определение на въззивен съд, с което се отменя определение на първоинстанционен съд за прекратяване на делото. Такива въпроси обаче жалбоподателят не е поставил /поставил е неотносими към мотивите на обжалвания съдебен акт въпроси/, а съобразно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на ВКС не може да поставя тези въпроси служебно. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Пловдивския апелативен съд не следва да бъде допускано. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 291 от 09.11.2021 г. по въззивно частно гр.д.№ 561 от 2021 г. на Пловдивския апелативен съд, 1 граждански състав. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.