Р Е Ш Е Н И Е № 110 София, 25.05.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 19 май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 388/2015 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№ 862/14.11.2014г. подадена от П. Д. К. и Р. А. М., като законен представител на малолетната Й. П. К. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 45/26.02.2014г. по гр.д.№ 504/2013г. на Окръжен съд-Смолян и потвърденото с него решение № 251/14.10.2013г. по гр.д.№ 634/2012г. на РС-Девин. С последното е отхвърлен предявеният от Д. Й. К. и Р. А. М. в качеството и на майка и законен представител на Й. П. К. да се признае за установено по отношение на [община], че те са собственици на дворно место от 610 кв.м., който е част от имот 382, участващ в парцел Х от кв. 21 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 41/13.03.1967г., идентичен с имот 258, образуващ УПИ Х, кв. 121 по плана на [населено място] кв. Н. от 1980г., идентичен с ПИ с идентификатор 20465.506.258 по кадастралната карта на [населено място], одобрена 18.12.2009г. и на основание чл.2, ал.5 ЗОСОИ да се отдели и върне процесния имот или част от него, когато може да се обособи в самостоятелен УПИ, съгласно нормативните изисквания, респективно на основание чл.2, ал.6 ЗОСОИ, поради незаконно отнемане на имота върху който без законово основание е извършен строеж на временни жилища за нуждите на каскада „В.”. Молителите се позовават на основанието по чл. 303, ал.1 т.1 ГПК, като твърдят, че след приключване на делото са поискали от [община] и тя им предоставила копия от заповед № 536/13.07.1967г. на председателя на ГОНС [населено място], разписка за обявление № 4149 от 1967г., заповед № 259 от 14.11.1967г. и скица към нея, писмо № 2204/16.11.1967г. на Окръжен народен съвет [населено място] и писмо № 94В-597-1 от 20.10.2014г. Считат, че тези документи установяват нови обстоятелства – че имота, предмет на спора е отнет без законово основание и не по установения ред, които ако бяха обсъдени биха променили крайния извод по спора. Ответникът [община] оспорва молбата, тъй като не са налице основанията за реституция по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ във вр. с чл.2, ал.5 и чл. 2, ал.6 ЗОСОИ, тъй като имота е застроен, а от останалата незастроена площ около 200 кв.м. не може да се образува самостоятелен парцел. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение в рамките на три месечния срок от снабдяване с новите доказателства, поради което съдът я е преценил за допустима с определение от 17 02.2015г.. по чл. 307, ал.1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. От Д. Й. К., починал на 08.12.2013г. и Р. А. М., като законен представител на малолетната Й. П. К. е предявен положителен установителен иск за собственост против [община] за дворно место от 610 кв.м., който е част от имот 382, участващ в парцел Х от кв. 21 по плана на [населено място], утвърден със заповед № 41/13.03.1967г., идентичен с имот 258, образуващ УПИ Х, кв. 121 по плана на кв. Н., [населено място] от 1980г., идентичен с ПИ с идентификатор 20465.506.258 по КК на [населено място], одобрена 18.12.2009г. Твърдяли са, че имота е принадлежал на техен наследодател Й. А. Д., починал през 1955г., придобит от него по завещание и е бил фактически отнет от четиримата му наследници, поради което считат, че е реституиран на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ във вр. с чл.2, ал.5 или чл.2, ал.6 ЗОСОИ, защото реализираното върху него строителство е незаконно. По делото е установено следното: На името на Е. Д. е имало вписване в службата по вписване към РС-Девин през 1926г. на недвижим имот в [населено място] / у-ние от 18.03.2009г. на л. 15 от делото на РС/. Със спогодба от 17.07.1939г., вписана 1943г. Е. Д. отстъпва правото на собственост на С. Е. Д. по т. 5 върху градина от 1,5 дка и къща, плевня и дворно место от 30 кв.м. в [населено място]. С публично завещание от 045.05.1947г. С. Д. завещава на племенника си ½ от къща с 30 кв.м. двор и 0,4 ара градина. По делото не е назначавана СТЕ, която да изследва идентичността на имотите по тези документи с процесния имот № 20465.506.258 по КК на [населено място]. Завещателката е починала 1959г. – след Й. Д., починал 1955г. и съгласно чл. 20 ЗН завещанието не е породило действие. Назначената СТЕ установява, че имот 382, за който ищците твърдят, че е принадлежал на наследодателите им, е заснет по плана от 1967г. и за него са отредени парцел І-здравен дом, и парцели ІХ-382, VІІІ-382 и VІІ-382. В разписната книга този имот е записан на Ф. А., Р. и Д., като за записани и българските имена Ф., Ж., Р. и Д. Й. Д., а срещу тях е записано парцели VІІ и VІІІ и А. н.а. № 60/73 г., ½ Г. А. К. и ½ Ф. Й. К. парцел ІХ кв. 21. Не е представен цитирания нот. акт от 1973г. Вещото лице е докладвало в заключението, че със заповед № 41/13.03.1967г. парцел Х от кв. 21 е отреден за здравен дом, но със заповед № 259 от 14.11.1967г. е извършено преотреждане на парцела за нуждите на каскада „В.”. Въз основа на това отреждане върху този парцел са изградени жилища, за които не са открити строителни книжа /СТЕ л. 91-92 от делото на РС/. Със заповед № 536/13.07.1967г. на председателя на ГОНС [населено място] е назначена комисия за оценяване на имотите, които са отредени за нуждите на Х. Д. „Хидровъзел –Д.”. В заключението е посочено, че се съхранява разписка за връчване на обявление № 4149 от 1967г. на Ф. А., Р. и Д. Д. под № 9. Вещото лице е докладвало и за наличието на писмо № 2337/05.12.1967г. на ОНС С. до Министерство на енергетиката и горите от което се установява, че в рамките на процедурата по отчуждаване на заети имоти за нуждите на каскада „В.” е подадена молба № 855 от 27.09.1968г., с която Ф. А., Р. и Д. Й. Д. обжалват определената цена в оценителен протокол от 13.10.1967г на комисията. В архива на общината не са открити доказателства за платено обезщетение на отчуждените собственици. Проверка за извършено плащане не е правена в Х.-Д.. По плана от 1980г. е заснет имот 258, в който е построен триетажен блок с площ 259 кв.м. Имот 382 по плана от 1967г. попада частично върху имот 258 по плана от 1980г., като парцел Х отреден за него се покрива с имот 258 с площ 453 кв.м. От тях 154 кв.м. попадат под сградата и около 205 кв.м. са незастроени. /виж скицата на л. 97 от делото на РС, в която с оранжево е показана застроената площ на блока, а с жълто – свободната незастроена площ от 205 кв.м./ Имот с идентификатор 20465.506.258 по сега действащата кадастрална карта се покрива с имот 382 по плана от 1967г. с 359 кв.м., от които 154 кв.м. са застроени с блока. Свободната площ е 205 кв.м. около блока, но не отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен УПИ Въззивната инстанция е приела, че не са налице основания за реституция на процесните около 200 кв.м., дори да се приеме, че имота е отчужден не по установения ред и не е изплатено обезщетение на бившите собственици, тъй като имота е застроен и от свободната площ не може да се образува самостоятелен парцел, поради което не е налице основаниепо по чл. 2, ал.5 ЗВСОНИ. Приемането на блока и продажбата на апартаментите в него по реда на НДИ от Общинския народен съвет, което е отразено в съставения акт за държавна собственост, съобразно уредената в НДИ процедура, установява изграждането на блока съобразно строителните правила и норми, действали към момента на построяването, поради което не е налице хипотезата на чл.2, ал.6 ЗОСОИ. За да е налице основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.1 от ГПК, на което се позовават молителите е необходимо доказателствата, които се представят да са новооткрити, но да са съществували към момента на разглеждане на делото, молителите да не са могли да се снабди с тях по обективни, независещи от тях причини, и те да установяват нови обстоятелства, за които страната не е могла да узнае в хода на производството въпреки положената грижа и кумулативно те да са от съществено значение за изхода от спора. Тези предпоставки не са налице в случая. Представените с молбата писмени доказателства не сочат на нови обстоятелства, а и за тяхното съществуване ищците са уведомени още при разглеждане на делото и са могли да поискат съдът да ги изиска за приемането им като доказателства. Вещото лице е докладвало за тях, възпроизвело е съдържанието им в заключението. За съществуване на тези документи изрично е уведомен ищеца Д. Й. К. с писмо № 13-31-391/30.05.2008г. на Регионална дирекция Н., изпратено лично до него, приложено на л. 34 от делото на РС. Представените с молбата доказателства и по същество не променят с нищо формирания от съда краен извод за неоснователност на иска. Дори да се приеме, че Ф. А., Р. и Д. с български имена Ф., Ж., Р. и Д. Й. Д., отразени в разписната книга, не са получили парично обезщетение за отнетия от тях имот и е налице отнемане не по установения ред, то за реституцията му по чл.2, ал.2 ЗВСОНИ е необходимо да са налице предпоставките на този закон, т.е. имота да съществува във вида, в който е бил отчужден, или ако е частично застроен, от свободната площ да може да се образува самостоятелен парцел. Въззивният съд е приел, че от останалата незастроена площ 205 кв.м. не може да се образува самостоятелен парцел и представените с молбата доказателства с нищо не променят този извод. Нормата на чл.2, ал.5 ЗОСОИ, на която са се позовали ищците изисква за отделяне и реално връщане на земята, която не може да се реституира по ЗВСОНИ поради причините, изброени в ал.1 на този текст, останалата незастроена площ да отговаря на изискванията за самостоятелен парцел. В случая е безспорно, че тази предпоставка не е налице. Следователно представените с молбата доказателства не установяват обстоятелства, от които да може да се направят изводи, различни от формираните в мотивите на влязлото в сила решение, поради което не е налице основание за отмяната му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 862/14.11.2014г. подадена от П. Д. К. и Р. А. М., като законен представител на малолетната Й. П. К. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 45/26.02.2014г. по гр.д.№ 504/2013г. на Окръжен съд-Смолян ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ