4 Р Е Ш Е Н И Е № 52 София, 09 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА КАПКА КОСТОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 3121/2011 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия Б. С. М., против въззивно решение № 158/15.11.2011 г., постановено по ВНОХД № 301/2011 г. от Апелативен съд -Варна, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд – Силистра. Саморъчно изготвената жалба на подсъдимия М. съдържа собственото му виждане за развоя на събитията, съдържащо оспорване на признатите от него факти по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като на тази основа се счита, че правилната квалификация на извършеното е по чл. 119 или чл. 118 от НК. Защитата на подсъдимия поддържа същите възражения, както и доводи за неправилно проведена процедура по глава Двадесет и седма от НПК. Възразява се и срещу определянето на наказанието по чл. 58а, ал.1 от НК, вместо по чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55 от НК. В съдебното заседание подсъдимият М. и неговият процесуален представител поддържат жалбата. Частният обвинител и граждански ищец Н. А. Д. не се явява, редовно призован. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С първоинстанционната присъда № 92/22.11.2011 г., постановена по НОХД № 361/2010 г. от Окръжен съд – Силистра, подсъдимият Б. С. М. е бил признат за виновен в това, че на 10.08.2010 г. е направил опит умишлено да умъртви Н. А. Д. – престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18 от НК. Наложеното наказание е определено при условията на чл. 58а, ал.1 от НК – осем години лишаване от свобода. Подсъдимият М. е осъден да заплати на гражданския ищец Д. сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди. ІІ. Жалбата е неоснователна. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава двадесет и седма, чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият М. признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тях. Съдът е установил, че направеното самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, разгледал е делото по посочената диференцирана процедура и постановил осъдителен съдебен акт. Няма съмнение, че ако волята на обвиненото лице да признае фактите, описани в обвинителния акт, е опорочена, респективно самата процедура не е спазена, то ще е допуснато съществено процесуално нарушение. Такива данни по настоящето дело липсват. Напротив, по делото в протокол от съдебно заседание, проведено на 22.11.2010 г., при участието на защитник е закрепено изявлението на подсъдимия по фактите, както и знанието му, че направеното самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата. След като не е установена порочност, при провеждането на съкратеното съдебно следствие, то подсъдимият не би могъл впоследствие да отрича признатите факти и/или да заявява доводи, че не е съзнавал признанието на някои от тях. Неоснователно е възражението, че не са обсъдени обстоятелства сочещи на нападение от Д. спрямо подсъдимия като в тази връзка са претенциите за приложението на чл. 119 и чл. 118 от НК. Безспорно е, че възприемането на фактите по обвинителния акт, признати от подсъдимия в посочената процедура, не освобождава съда да направи собствена преценка на същите и да ги подведе под правна квалификация, която може и да е различна от тази, която прокурорът е счел за приложима. В конкретния случай, описаната фактология в обстоятелствената част на обвинителния акт не предполага възможност да се удовлетвори искането на жалбоподателя за преквалифициране на деянието по посочените варианти. Фактическите данни за естеството на конфликта, преимуществено словесен, възникнал между пострадалия и свидетелката А., към който се е присъединил и подсъдимият, ясно са очертали, че поведението на пострадалия Д. не е застрашавало живота и здравето на подсъдимия М.. Незначителното физическо съприкосновение между А. и пострадалия Д. е било преустановено с придвижването на първата към вътрешността на помещението (антре). Едва след това подсъдимият М. е взел намиращия се на масата нож и нанесъл последователно ударите с него, причинили нараняванията на пострадалия. В обвинителния акт няма данни и за състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по начините, описани в закона. Афектното състояние не може да се презюмира нито от размяната на упреци, съдържанието на които не сочи на тежка обида или клевета, нито от прекъсване на „вечерята на подсъдимия” с пристигането на пострадалия, както се поддържа от защитата, тъй като последното не може да се обхване и от „друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици”. Съдът не е нарушил закона и не е наложил явно несправедливо наказание, определяйки последното по реда на чл. 58а, ал.1 от НК, вместо по чл. 58а, ал.4 във вр. с чл. 55 от НК, както се претендира от жалбоподателя. Последно посочената разпоредба изисква преди всичко да са налице предпоставките на чл. 55 от НК – наличие на многобройност и/или изключителност на смекчаващите отговорността обстоятелства, каквито по делото не са установени. Наказанието е определено под законоустановения минимум – осем години лишаване от свобода, като резултат от приложението на чл. 58а, ал.1 от НК, и е справедливо. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №158/15.11.2011 г., постановено по ВНОХД № 301/2011 г. от Апелативен съд –Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.