Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 71

София, 14.06.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 07 юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1173/2022 година.
Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 260866 от 16.02.2022г., подадена от Х. П. Д., Г. Г. Д. и Й. П. Д. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК на влезлите в сила решение № 315/23.01.2020 г., с което е допусната съдебна делба и решение № 1618 от 13.07.2020 г., с което е извършена делбата чрез изнасяне на допуснатия до делба апартамент на публична продан, и двете постановени по гр.д.№ 3712/2019 г. на РС-Бургас.
Молителите твърдят, че са узнали за делбеното дело и за решенията от съдебен изпълнител на 19.11.2021 г., когато се свързал с тях. Позовават се на основанието по чл. 303, ал.1 т.5 ГПК, като твърдят, че е нарушено правото им на участие в производството, тъй като са били призовани по реда на чл. 48 ГПК въпреки, че ищцата е знаела адреса им в Руската Федерация, имала е номерата на мобилните им телефони, подържала е връзка предимно по интернет чрез приложението „Вайбър“ и платформата „Фейсбук“. Представят доказателства за последните твърдения.
Ответницата по молбата Д. Г. М. оспорва молбата като неоснователна. Счита, че е спазен реда по ГПК и молителите са участвали чрез особен представител, твърди, че не е имала връзка с молителите от 2018 г. и оспорва представените разпечатки от съобщения по електронната поща, приложението „Вайбър“ и платформата „Фейсбук“. Оспорва молбата за спиране изпълнението на решението по извършване на делбата.
Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното:
С определение № 53 от 29.03.2022г. по настоящото дело, на основание чл. 307, ал.1 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на подадената молба, като е приел, че тя е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
От данните по делото се установява следното:
Предявен е иск за делба от Д. Г. М. против молителите Х. П. Д., Г. Г. Д. и Й. П. Д.. В исковата молба, М. е посочила адрес на ответниците [населено място], [жк], вх. 2, ет. 7, ап. 13. На този адрес са изпратени препис от исковата молба и доказателствата към нея на молителите. Съобщенията не са връчени, като има отбелязване и на трите съобщения от страна на длъжностното лице, че на адреса няма лица с тези имена. Призовкарят е посочил, че по сведение на братовчедка – Д. Г. М., преди 17 години лицата са се преместили на неизвестен адрес, има информация, че същият е в чужбина. Съгласно разпореждане на съдията-докладчик, са изискани справки за постоянен и настоящ адрес на страните. За тримата молители като постоянен адрес в страната е вписан посочения от ищцата в исковата молба /гр. Б., [жк], вх. 2, ет. 7, ап. 13/. За Й. Д. и Г. Г. Д. същия адрес е посочен и като настоящ. За Х. Д. е посочено, че от 29.05.2003 г. е с в Руската Федерация, като не е посочен адрес там. Съдът е разпоредил повторно връчване на тримата ответници на посочения постоянен, а за двамата и настоящ адрес, като е указал, че при ненамирането им на адреса, връчителят следва да залепи уведомление. Уведомленията са залепени на 19.06.2019 г. на вратата на ап. 13, с отбелязване, че няма пощенска кутия, както и че по сведение на братовчедката Д. Г. М. /живуща в същото жилище – ап. 13/, от 17 години лицата не живеят на адреса, извън страната са и тя няма връзка с тях. С разпореждане № 13724 от 04.07.2019 г. районният съд е оставил без движение исковата молба и е дал указания на ищцата Д. Г. М. в едноседмичен срок от съобщението да посочи актуален адрес за призоваване на ответниците или техен актуален телефонен номер за връзка. Посочено е, че при неизпълнение на указанията, съдът ще назначи особен представител на ответниците на разноски на ищцата, което ще е допълнителен разход за нея. С молба вх. № 32170 от 24.07.2019 г. Д. М. е направила следните уточнения: Посочила е, че контактите й с ищците са били единствено с майката на ищцата, която идва лятото на почивки в България и е посещавала майката на зет си – нейна баба. Твърди в молбата, че многократно са искали от нея актуални адреси на нейната дъщеря и внуци, както и телефонни номера, но тя отказвала и не им ги е предоставила. Била поела ангажимент да говори с дъщеря си за евентуална доброволна подялба на апартамента. В молбата М. е заявила, че от лятото на 2018 г. няма никаква вест от нея и не е идвала в България, поради което ищцата не могла да предостави, независимо от желанието си, други адреси на ответниците или техни контакти, тъй като не разполага с такива. Не се противопоставя да бъде назначен особен представител на ответниците на нейни разноски.
С разпореждане № 15467 от 25.07.2019 г., районният съд е приел, че Г. Г. Д. и Й. П. Д. следва да се призовават по реда на чл. 47 ГПК поради това, че имат настоящ адрес в страната. На основание чл.47, ал. 5 ГПК е приел, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда. В настоящия случай, съдът е приел, че срокът за получаване за ответниците Г. Г. Д. и Й. П. Д. е изтекъл на 03.07.2019г. Поради това, че до тези дати тези ответници не са се явили в съда, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК им е назначил особен представител - адв. В. С., който е получил на 29.10.2019 г. препис от исковата молба и е подал отговор на същата /вх. № 54394 от 28.11.2019 г./.
Поради това, че Х. Д. не разполага с настоящ адрес в страната, а е записана само държавата, в която пребивава на основание чл. 93 ЗГР, с определение от 30.08.2019 г. е постановил призоваване по реда на чл. 48 ГПК – чрез публикация в неофициалния раздел на Д. вестник. Със същото определение е прието, че молба вх. № 32170 от 24.07.2019 г. изпълнява изискването за представяне на декларация от ищцата по чл. 48 ГПК, че не й е известен адреса на тази ответница в чужбина. Така ответницата Х. П. Д. е призована чрез обявление в ДВ, бр. 68 от 27.08.2019 г. С определение № 7994 от 01.10.2019 г. е назначен на Х. Д. особен представител на основание чл. 48, ал. 2 ГПК.
От изложеното е видно, че е налице нарушаване на процесуалните правила още от фазата на връчване на съдебни книжа на ответниците. Налице е нередовна процедура по уведомяване на ответниците. Информацията в първите, нередовно връчени съобщения за това, че ответниците не живеят на адреса, че е неизвестен адреса им и че живеят в чужбина от 17 години са взети от ищцата по делото Д. Г. М., в нарушение на разпоредбите на чл. 46, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Не е изпълнена и предвидената в чл. 47, ал. 1 ГПК процедура, изискваща, невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес да се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Действително това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, но информацията следва да е получена от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и призовкаря да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В случая данните са получени и отразени в съобщението от ищцата в нарушение на чр. 46, ал.2 и 3 и на чл. 47, ал.1, изр.4 ГПК. Поради изложеното, при призоваването на Г. Г. Д. и Й. П. Д. е допуснато нарушение на процесуалните правила, което ги е лишило от възможността да вземат участие в производството лично или чрез надлежен представител и по този начин да защитят правата си.
По отношение на Х. Д. е нарушено правилото на чл. 48, ал.1 изр.2 ГПК, тъй като съдът не е задължил ищцата да представи декларация че не й е известен адреса на тази ответница в чужбина. Представената молба от ищцата е с неясно съдържание относно родствените връзки и сочи на подържан контакт за доброволно уреждане на отношенията по повод съсобствения имот към лятото на 2018 г. според съдържанието й, а иска е предявен на 13.05.2019 г.
Основанието за отмяна по чл.303, ал.1 т.5 ГПК, на което се позовават молителите, е налице, ако страната е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана поради нарушение на процесуалните правила. В настоящия случай съдът е допуснал посочените по-горе процесуални нарушения при призоваването на ответниците, довели до нарушаване правото на участие на молителите лично в производството или чрез надлежно упълномощен техен представител. Затова молбата за отмяна е основателна и следва да бъде уважена. Влезлите в сила решения за допускане на съдебна делба и за извършване на делбата чрез изнасяне на допуснатия до делба апартамент на публична продан, следва да се отменят, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от фазата на връчване на съдебни книжа на ответниците. Съгласно ТР № 6/2012г. на ОСГТК разноските в производството за отмяна ако тя бъде уважена се присъждат с решението по съществото на спора.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ влезлите в сила решение № 315/23.01.2020 г., с което е допусната съдебна делба и решение № 1618 от 13.07.2020 г., с което е извършена делбата чрез изнасяне на допуснатия до делба апартамент на публична продан, и двете по гр.д.№ 3712/2019 г. на РС-Бургас, на основание чл. 303, ал.1 т.5 ГПК.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаския районен съд от фазата на връчване на съдебни книжа на ответниците.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: