Ключови фрази
Иск за установяване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи * право на възстановяване * земеделски земи * писмени доказателства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

С.,13.04.2011 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б.,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на седми април две хиляди и единадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при участието на секретаря Ани Давидова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 463 от 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. М. от[населено място] срещу въззивното решение на С. градски съд, постановено на 26.06.2009г. по гр.д.№3264/2007г.,с което е оставено в сила решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният против ОСЗ-К. иск за установяване правото на наследниците на С. С. С.,починал на 27.02.1987г. да им бъде възстановено правото на собственост върху земеделска земя-нива от 1 дка при граници:от три страни път и имот на С. С. и нива от 0.5 дка при граници:от две страни имот на Р. С. и имот на С. С.,находящи се в м.”Т.”,землището на кв.В. по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
С определение №901/27.09.2010г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса за преценка на доказателственото значение на писмени доказателства /кадастрален план и разписен лист към него/ в контекста на целия събран доказателствен материал в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.
Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че записването на имотите по разписен лист на името на наследодателя в контекста на целия събран доказателствен материал по делото не удостоверява,че наследодателят е бил собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС. Поддържа,че отбелязването в разписния лист към кадастралния план следва да се преценява в съвкупност с останалите доказателства,а именно показанията на разпитания по делото свидетел и обстоятелството,че съседни имоти са били възстановени на брата на наследодателя.Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността.
Ответниците по касационна жалба О. с. “З.”-К. и С. О. не изразяват становище.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ П. С. М. е предявил иск за признаване право на възстановяване върху земеделски земи на наследниците на С. С. С..
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел,че не е установено наследодателят да е бил собственик на двете претендирани за възстановяване ниви. Прието е,че от показанията на разпитаната по делото св.П. /допустими като доказателства с оглед чл.134,ал.1 ГПК/отм./ не се установява факта на непрекъснато,явно и необезпокоявано владение от страна на наследодателя за период по-дълъг от 10 години.
Констатациите на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза за отбелязванията в разписния лист към кадастралния план на м.В. от 1958г. не са обсъждани.
По въпроса за преценка на доказателственото значение на писмени доказателства /кадастрален план и разписен лист към него/ в контекста на целия събран доказателствен материал в производството по чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ в производството по чл.288 ГПК е констатирано противоречие с постановено по реда на чл.290 ГПК решение на тричленен състав на ВКС.
В решение №211/09.06.2010г. на ВКС,І ГО,постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№212/2009г. е прието,че отбелязванията в регистъра на собствениците към кадастрална карта представляват други писмени доказателства по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ,тъй като предвид съдържащите се в тях данни за собствеността,местонахождението,площта и други характеристики на земеделските имоти на същите е била придадена формално доказателствена сила при определяне размера и принадлежността на земите,подлежащи на причисляване към ДПФ и на приемане в ТКЗС,което следва от анализа на разпоредбите на действуващите към момента на обобществяването и кооперирането на земеделските земи нормативни актове- ЗТПС,ПМС от 26.08.1954г. и ПУ на ТКЗС.
Настоящият състав изцяло споделя изразеното в решение №211/09.06.2010г. по гр.д.№212/2009г. на І ГО на ВКС становище досежно доказателственото значение на отбелязванията за принадлежността на правото на собственост в разписен лист към кадастрална карта,изработена преди обобществяването на имотите. При липса на други доказателства и след като към момента на обобществяването и кооперирането на земеделските имоти тези доказателства са били считани за достатъчни да се приеме,че лицето,на чието име земеделските земи са записани в разписния лист внася тези земи в ТКЗС като член-кооператор,то и при възстановяване на собствеността същите доказателства могат да удостоверят принадлежността на правото на собственост по смисъла на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема,че обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно.
За да се приеме,че предявената по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ претенция е основателна,по делото следва да бъде установено,че лицето,в чиято полза се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността, е притежавало правото на собственост върху имота към момента на образуване на ТКЗС или Д., като принадлежността на правото на собственост се доказва по реда на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ. В случая по делото е представено удостоверение №18/15.05.2006г.,издадено от район “К.”-к. В.,че в кметството няма запазени данъчни регистри /партиди/ и емлячни регистри за притежаваните земеделски земи,а поименни опис-декларации за член-кооператорите се съхраняват само от буква “А” до “П” включително. По делото обаче е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза на в.л.П., съгласно което в разписната книга на м.”В.-кв.Л.-В. ІІ ч” от 1959г. към кадастралния план от 1958г. процесните имоти са записани на наследодателя С. С. /С./,а според показанията на св.П. С. С. е имал нива около декар,внесена в ТКЗС през 1957г. и едно малко парче в същата местност от 500кв.м.
Така събраните по делото доказателства неправилно са преценени от въззивния съд по реда на чл.188,ал.3 ГПК/отм./.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил съдържащите се в съдебно-техническата експертиза данни за отбелязванията за имотите,съдържащи се в разписната книга към кадастралния план на местността. Записването на имотите на името на наследодателя С. /С./ С. удостоверява за нуждите на производството по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,че наследодателят е притежавал правото на собственост към момента на внасянето на имотите в ТКЗС. С оглед характера на това доказателство и на обстоятелството,че в закона изрично е предвидено,че релевантният факт на принадлежност на правото на собственост в производството по възстановяване на собствеността може да се установява и с други писмени доказателства, неправилно въззивният съд е приел,че отбелязванията в разписния лист към кадастралния план не са достатъчни да се приеме,че наследодателят е притежавал правото на собственост към момента на внасяне на имотите в ТКЗС. О. повече,че обстоятелството,че тези имоти са били обработвани от наследодателя като негови собствени е установено и от показанията на разпитания по делото свидетел.
Имотите не са били заявени за възстановяване по реда на чл.11,ал.1 ЗСПЗЗ и въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства с оглед изискванията на чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ може да се приеме,че наследодателят е притежавал правото на собствеността към момента на образуване на ТКЗС,поради което неправилно въззивният съд е приел,че предпоставките за признаване правото на възстановяване на собствеността не са налице. Така постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. По реда на чл.293,ал.2 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това бъде признато правото на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на С. С. С..
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на С. градски съд,Въззивно отделение,2-Г състав, постановено на 26.06.2009г. по гр.д.№ 3264/2007г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. с. “З.”-К. и С. о. ,че наследниците на С. С. С., починал на 27.02.1987г.,имат право да им бъде възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху земеделска земя-нива от 1 дка при граници:от три страни път и имот на С. С. и нива от 0.5 дка при граници:от две страни имот на Р. С. и имот на С. С.,находящи се в м.”Т.”,землището на кв.В. по реда на чл.11,ал.2 ЗСПЗЗ.


Председател:

Членове: