Р Е Ш Е Н И Е № 377 София 26.10.2011 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1962/2010 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. г. с. „Н.”, [населено място], област К., подадена от пълномощника му юрисконсулт М. В., срещу въззивно решение №318 от 01.10.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г., с което е оставено в сила решение №253 от 11.05.2010 г. по гр. дело №397/2010 г. на Кюстендилския районен съд в частта, с която са уважени предявените от К. Х. Д. срещу Д. г. с. „Н.” искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 КТ. Първоинстационното решение е отменено в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл.225, ал.1 КТ за разликата над 2 183.60 лв. и на ищеца са присъдени още 1 641.80 лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 29.04.2010 г. – 04.07.2010 г. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, защото заповедта за уволнение не е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно, тъй като заповедта за уволнение не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. Ответникът по жалбата К. Х. Д., [населено място], оспорва жалбата. С определение №775 от 30.05.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №318 от 01.10.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавания от съдилищата материалноправен въпрос за това дали заповедта за дисциплинарно уволнение отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ, ако датата на нарушенията не е посочена конкретно, но времето на извършването им може да бъде определено от друг документ, посочен в самата заповед. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че по въпроса, обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане по същество вече има постановено решение на ВКС по реда на чл.290 ГПК. / Р -278-2011 – ВКС –IV/. Съобразно ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 год. ОСГТК на ВКС това решение има задължителен характер. Според него задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „лесничей”. Дисциплинарното му уволнение със заповед №РД 0601 от 04.01.2010 г. е незаконно, тъй като двете нарушения не са описани с признаците им от обективна и субективна страна, не е посочено време на извършване и правното основание за наказанието. Неправилен е изводът на въззивния съд за незаконност на уволнението. Заповедта е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ според изложеното по-горе. Двата документа, към който препраща заповедта - позволително за сеч и справка не само, че са известни на ищеца, но са били изготвени от самия него. Процесната заповед е издадена за нарушения по чл.190, ал.1, т.4 и т.7 КТ, а именно за извършена поправка в срока на позволително за сеч и извоз серия К №0008314 и изготвяне на справка изх. №1141/04.11.2009 г. с невярна информация за площта на Д. г. с. „Н.”, като същата е намалена от 24 156 хектара на 18 079 хектара. Установено е по делото, че процесните нарушения са извършени и не се оспорват от ищеца. За първото нарушение той е посочил като причина за извършването му молба от колега горски надзирател, поради която е удължил срока на позволителното без да има правомощия с повече от четири месеца. За второто нарушение е изтъкнал като причина липса на отговори на запитвания до ОСЗГ – Н. и [община]. Тези причини по никакъв начин не изключват наличието на виновно неизпълнение на трудови задължения, произтичащи от трудовата функция на ищеца. Ето защо следва да се приеме за доказано, че от обективна и субективна страна ищецът е осъществил сочените дисциплинарни нарушения, които с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения са достатъчни, за да обосноват наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание "уволнение". Това е направено в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като са съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Работодателят е доказал, че е упражнил законно правото си на уволнение в разглеждания случай - работникът е извършил тежките дисциплинарни нарушения, за което е наложено наказанието. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 430 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №318 от 01.10.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. №401/2010 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Х. Д., [населено място], срещу Д. г. с. „Н.”, [населено място], област К., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №РД 0601 от 04.01.2010 г. на директора на Д. г. с. „Н.” за дисциплинарно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лесничей” и за присъждане на обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на 3 825.40 лв., като неоснователни. ОСЪЖДА К. Х. Д., [населено място], да заплати на Д. г. с. „Н.”, [населено място], област К., 430 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.