6
Р Е Ш Е Н И Е № 295/2014 София, 26.01.2015г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
при секретаря Р. Иванова
и като изслуша докладваното от съдията Томов гр. дело № 4203/2014 година.
Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, образувано по молба на [община] ,представлявана от кмета Р. Д. за отмяна на влязло в сила решение №339 от 09.07.2013г по гр.д. №1663/2012г на Районен съд [населено място] , потвърдено с решение №35 от 05.02.2014г по в. гр.д№ 447/2013г на Смолянски окръжен съд . Срещу общината е бил уважен иск по чл.53 ал.2 ЗКИР за непълноти в кадастралната карта .
Твърдението е за нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за делото , които не са били известни на молителя до приключването му на първа инстанция. Първата група нови обстоятелства са влезли в сила съдебни решения по искови производства , по които [община] не е била страна , но страна са били ответниците по молбата за отмяна , завели иска по чл.53 ал.2 ЗКИР . Според молителя , приложените като писмени доказателства спогодба по гр.д №789/2003 на Смолянски РС , реш.№313 от 31.07.2006г по гр.д 831/2005г на РС Смолян , реш.№165 от 2007 по в.гр.д №536/2006г на ОС Смолян и реш.№148 от 19.02.2009г на ВКС ІІІ г.о, според които тази спогодба е обявена за нищожна само частично , са нови факти , които обосновават права върху процесния имот на трети лица ,конкуриращи или изключващи тези на ответниците по молбата за отмяна. За втора група претенции за собственост на същия имот свидетелстват приложените реш.№1/13.02.2002г по адм. д.№130/2001г на ОС Смолян и декларация от 10.07.2003г , с която наследниците Б. М. В., ползващи се от решението за възстановени им 360 кв.м от п-л №І кв.108 по плана и настоящите ответници по молбата за отмяна – наследници на Ю. Б. ,с права съгласно решение №452 от 27.11.2002г по к. адм.д№267/2002г на СОС, при възстановени им по реституция 430 кв.м от п-л №І кв.108 по плана , общо декларират основанията за правата си на собственост. Според молителя, въпросът дали има частична идентичност между реституираните имоти по двете решения следва да бъде установен в хода на делото след отмяна на решението. Наследниците на Б. М. В. се предявили иск срещу общината , което представлява ново обстоятелство от съществено значение за приключилото дело . Приложено е копие от исковата молба и данни за образуваното гр.д № 1310/2012 по описа на Смолянски РС , което е висящо .
Ответниците по молбата за отмяна Г. Б. Ф. , И. Р. Р. и К. А. В. оспорват съображенията на молителя за отмяна , като изтъкват липса на обстоятелства по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК .Претенциите на трети лица във връзка с първата група приложени съдебни решения са били известни на общината , както и самите постановени съдебни решения ,изтъквани като нови обстоятелства . В тази връзка се представят писмени доказателства под опис, вкл. молба от 18.01.2010г до общината ,в която решенията са цитирани , писмо изх.№ Д3727/19.02. 2010г в отговор , жалба от 04.02.2005г на лицето , чиито правни претенции се сочат от молителя , както и други писмени доказателства във връзка с основанието им , което ответниците по молбата за отмяна считат за съдебно отречено и неотносимо към обуславящите за изхода на делото въпроси .Праводателите на Емил Я. като купувач по предварителния договор и съдебна спогодба не са легитимирани по отношение на процесния имот и реституцията им е била отменена, в която насока се прилага влязло в сила решение от ОСЗГ [населено място] №129 от 26.09.2002г. Основателността на молбата се оспорва във връзка с втората група приложени доказателства. Общината се позовава на съдебно решение по административен спор , което също й е било известно , тъй като е участвала в производството.Освен това решението е изрично изтъкнато в молба до общината от 23.07.2003г , която се прилага като доказателство .Същото се отнася и за посочената декларация ,която е била приложена към молба от 10.07.2013г до общината. Декларацията е изготвена по искане на общинската администрация .
Молбата е допусната до разглеждане с определение №281 от 24.10.2014г на Върховен касационен съд ІІІ г.о
По същество молбата е неоснователна.
Не са нови писмени доказателства, нито нови обстоятелства твърденията за факти , чрез които обвързаната от влязлото в сила решение страна предявява като отменително основание права на трети лица . Разрешеният с атакуваното съдебно решение №339 от 09.07.2013г по гр.д. №1663/2012г на Районен съд [населено място] , потвърдено с решение №35 от 05.02.2014г по в. гр.д№ 447/2013г на Смолянски окръжен съд съдебен спор е по чл.53 ал.2 ЗКИР и по отношение на [община] е установено ,че към момента на одобряване на кадастралната карта на [населено място] със заповед от 20.04.2010г ищците са легитимирани като собственици на по 1/9 ид. част от имот с площ 430 кв.м. , част от вече идентифициран по кадастралния регистър имот и че по отношение на графично обозначената площ от 430 кв.м е налице непълнота в кадастралната карта , следва да бъде нанесен като самостоятелен поземлен имот и в кадастралния регистър да се отразят неговите собственици , установили правата си към съответния минал момент по реституция за обозначената площ ,съгласно реш.№ 452от 27.11.2012г на Смолянски ОС. Искът е проведен срещу ответната община, актувала имота заедно с други съседни имоти като частна общинска собственост и неоснователно оспорвала основанията за реституирането му , включително при отказ да изпълнява административните си задължения в тази връзка. Принципно следва да се изтъкне , че факти и обстоятелства , които според молителя „обосновават права на трети лица” конкуриращи с тези на ответниците по молбата за отмяна и произтичащи от договорни отношения - предварителни договори , спогодби , обявени в една част за нищожни по съдебен ред (приложените спогодба по гр.д №789/2003 на Смолянски РС , реш.№313 от 31.07.2006г по гр.д 831/2005г на РС Смолян , реш.№165 от 2007 по в.гр.д №536/2006г на ОС Смолян и реш.№148 от 19.02.2009г на ВКС ІІІ г.о ) ,не могат да имат решаващо значение за постановяване на атакуваното решение ,с което между страните е разрешен спора по чл.53 ал.2 ЗКИР. Освен това, видно от молба вх.№Д-327/18.01.2010г, още към този момент [община] е била изрично уведомена за спора между кръга наследници на Ф. Ф. и Е. Я. Я. , както и за съдебното му разрешаване - съдебно решение №313 от 31.07.2006г по гр.д 831/2005г на РС, влязло в сила съгласно реш.№148 от 19.02.2009г на ВКС. За претенциите на последния и основанията за тях (предварителен договор от 09.07.2003г и спогодба по гр.д №789/2003г на РС Смолян) общината също е била в известност ,тъй като Емил Я. е обжалвал и заповед №26/21.01.2005г на Кмета на Общ. Б. , отреждаща петно за застрояване , но в производството административният съд е приел ,че същият не е от кръга лица по чл.131 ЗУТ , тъй като не е собственик. Ето защо тези обстоятелства не са нови за молителя по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , като страна в спора за непълнота на кадастраната карта те са му били известни , но не са ползвали защитната му теза в процеса.
Като ответник по приключилия съдебен спор молителят е обвързан с установителното действие на решението , с произтичащите от това задължения за администрацията , които задължения общината последователно отказва да изпълнява , включително по отношение други лица - наследници на Б. М. В.. Несъстоятелно в тази връзка , като ново обстоятелство , а и като довод за възможно произвеждане на основание по чл. 303 ал.1 т.4 ГПК се изтъква заведеният от последните на 12.10.2012г иск по чл. 108 ЗС и образуваното гр.д № №1310/2012г на РС Смолян, по което не е постановено влязло в сила съдебно решение .Произволно е твърдението , че приложеното решение №1/13.02.2002г по адм.д№130/2001г на ОС Смолян, по което е отменен мълчалив отказ на Кмета на Общ. Б. , отменено е отчуждаването на имот от 360 кв.м. и правата върху него са възстановени в полза на наследиците на Б. В. , засяга изхода на спора по атакуваното решение и след неговата отмяната щяло да се установи ,че имотите в една част са идентични. Ако възникне такъв спор ,той ще се разреши между легитимираните да го водят лица. Приложената като „ново доказателство” обща декларация на Д. В. , К. Б. и М. В. от една страна (наследници на Б. В.) и легитимираните възстановени собственици на процесните 430 кв.м от друга , не свидетелства за спорни права помежду им, а тъкмо обратното. Като документирано твърдение , декларацията не е ново обстоятелство , била е известна на общината ,както е видно от приложените към възражението на ответниците писмени доказателства за разменена кореспонденция . Целта на нейното съставяне и депозиране е била да се попълнят имотите в кадастраната карта без спор .Актовете на съда и заключения на вещи лица по висящото дело , приложени към допълнителното становище на молителя , също не могат да послужат като отменително основание.По същество молителят не се позовава на новоткрити за него обстоятелства , а на такива ,които са му били известни , като цели противоправно отлагане на последиците от разрешаването на конкретния спор по чл.53 ал.2 ЗКИР .
По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Дължат се разноски на ответниците по молбата , както са установени . В полза на Г. Б. Ф. следва да се присъдят 600 лева , в полза на И. Р. Р. следва да се присъдят 500 лева , за адвокатска защита
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [община] , [населено място] обл. Смолян , представлявана от кмета Р. Д. , за отмяна на основание по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №339 от 09.07.2013г по гр.д. №1663/2012г на Районен съд [населено място], потвърдено с решение №35 от 05.02.2014г по в. гр.д№ 447/2013г на Смолянски окръжен съд .
Осъжда [община], [населено място] обл. Смолян ЕИК[ЕИК] да заплати на Г. Б. Ф. сумата 600 лева и на И. Р. Р. сумата 500 лева разноски по производството .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |