О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 835
София, 18.12.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
ч.гр.дело №7522/2013 година.
Производството е по чл.274 ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, вх.№3782/31.5.2013 г., подадена от адв. Е. А. – прроцесуален представител на М. В. Д. от [населено място], област К.,
против въззивно определение от 30.4.2013 г. по ч.гр.д.№237/2013 г. по описа Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е прекратено производството по първоинстанционното дело №2964/2012 г. по описа на Дупнишкия районен съд, поради недопустимост на предявения иск.
С обжалваното определение въззивната инстанция е приела, че всеки може да предяви установителен иск само за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или да едно право, когато има интерес от това. В процесния случай съдът е приел, че ищцата е обосновала правния си интерес от предявяване на иска с това, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за давностно владение на процесния имот, както и това, че е предприел действия по записване на имота в АГКК на негово име. Съдът е стигнал до извод, че като е налице влязло в сила решение, по силата на което е налице пресъдено нещо, следствие извършена от съда съдебна делба и имотът е разпределен на ищцата, то това обвързва задължително страните, които са участвали в делбеното производство, поради което повторното установяване направа не би могло да де различна защита на собствеността, от вече получените такива.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, частната касационна жалбоподателка се сочи основание за допускане на въззивното определение до касационно обжалване, поради наличието на противоречива практика на съдилищата относно правният интерес от предявяване на иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК при издаден в полза на ответника нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение/констативен/.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за процесуална незаконосъобразност.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната касационна жалба и инкорпорираното в нея изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съобрази следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, изречение първо ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по поставения въпрос съдът намира следното:
Макар и непрецизно формулиран, поставеният от частната касационно жалбоподателка въпрос е решаващ за изхода от настоящото производство и касае правният интерес от предявяване на иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК при издаден в полза на ответника нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение/констативен/ при наличие на влязло сила решение, с което със силата на присъдено нещо за собственик на процесния имот е признат ищеца.
Отговор на поставения въпрос се съдържа в ТР №3/2012 от 29.11.2012 г. по тълк.д.№3/2012 г. по описа на ВКС ОСГК, съгласно което “На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.”
От разясненията дадени към посоченото тълкувателно решение по категоричен начин се установява, че е налице правен интерес за ищцата – частна касационна жалбоподателка в настоящото производство, тъй като “С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. Защитата на това лице е по исков път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537, ал.2 ГПК. Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.”
С оглед изложеното частната касационната жалба се явява основателна.
Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение от 30.4.2013 г. по ч.гр.д.№237/2013 г. по описа Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е прекратено производството по първоинстанционното дело №2964/2012 г. по описа на Дупнишкия районен съд, поради недопустимост на предявения иск.
ОТМЕНЯ въззивно определение от 30.4.2013 г. по ч.гр.д.№237/2013 г. по описа Кюстендилския окръжен съд, г.к., с което е прекратено производството по първоинстанционното дело №2964/2012 г. по описа на Дупнишкия районен съд, поради недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за продължаване на съдопроизводството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |