4 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 752/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е №................ гр.София, ...................................... 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Аврора Караджова при участието на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 752/2014 година Осъденият Т. А. М. чрез свой защитник е отправил по реда на глава тридесет и трета от НПК искане за възобновяване на делото, по което е бил осъден от Варненския районен съд – като първоинстанционен, и от Варненския окръжен съд – като второинстанционен (въззивен и последен по закон съд в инстанционното развитие на това дело). Първоинстанционният съд е издал присъда № 278/30.VІІ.2013 год. по нохд № 455/2013 год., с която е наказал М. с лишаване от свобода за 1 година и 6 месеца условно (чл.66 НК) за 3 години и 6 месеца, осъждайки го по чл.234, ал.1 НК: за противозаконните продажба и държане на акцизни стоки без бандерол (цигари от различни марки); продажбата, при условията на продължавано престъпление (чл.26 НК) в периода 29.VІ.-24.VІІ.2012 год. и за продадените стоки на стойност 678 лева, държането – на акцизни стоки за 13 808 лева, осъществено във вилен имот и в лек автомобил. Второинстанционният съд с решение № 70/4.ІІІ.2014 год. по внохд № 1106/2013 год. е потвърдил отговорността на М. за посоченото престъпление, но е уважил и протеста срещу присъдата, като увеличил с 1 година (на 4 години и 6 месеца) изпитателния срок на условното осъждане. (И присъдата, и решението се отнасят и до съподсъдимия на Т.М. Ю. К. А., и те също са осъдителни за него, макар и за съвсем самостоятелна престъпна дейност, останала обаче обединена с тази на М. поради общото начало на предпроцесуалното ѝ разкриване и на досъдебното разследване). В отправеното искане за възобновяване на делото се съдържа позоваване на всички основания, на които би могло да бъде възобновено, съвпадащи с касационните по чл.348 НПК, аргументите, които подателят на искането е отнесъл към тях, а също така и конкретните искания по изхода на делото – оправдателна присъда още във ВКС, връщане на делото за ново разглеждане, намаляване на наказанието. В съдебното заседание на ВКС искането за възобновяване е поддържано, а според участващия прокурор подлежи на отхвърляне като неоснователно. ВКС намери, че трябва да остави в сила оспореното осъждане. Инстанционните съдилища не са допуснали нарушенията, които са поддържани в искането за възобновяване на делото. Тези нарушения преди всичко са не винаги отнасяни съвсем точно към претендираните основания за възобновяване, които са свързани с чл.348 НПК – претенцията например за най-значителната част от тях е във връзка с дейности по доказателствата, но въпреки поначало процесуалния характер на тези дейности, тя е включена и в раздела за нарушенията на материалния закон (и по т.1, вместо само по т.2 от първата алинея на разпоредбата). Претендираните нарушения, от друга страна, са били вече поставяни за обсъждане в съответните етапи от развитието на делото, но въпреки че са получили и съответния отговор, оспорването сега въобще не държи сметка за този отговор – ВКС има предвид например правилно отхвърлените възражения, основани върху явно недостоверните показания на сина и на лелята на М., или пък неоснователната претенция, че не трябвало да се вярва на показанията на оперативните работници, разкрили незаконно държаните цигари. Казаното не би могло да се отнесе, разбира се, към други възражения, като например тези за качеството на мотивите към въззивното решение, но те напълно голословно са определени за „липсващи” по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК (макар в мотивите понякога наистина да липсват на практика имената на свидетели-неприемливо е те да бъдат посочвани от съда само с инициали). Трудно е, по-нататък, да бъде отречено, че някои от поставените в искането за възобновяване въпроси са действително от материалноправно естество – например за собствеността върху предмета на престъплението, но пък самото поставяне на този въпрос е неправилно, доколкото чл.234 НК държи сметка не за правото на собственост, а единствено за „държането” на акцизните стоки, т.е. за чисто фактическата власт върху тях. За явната несправедливост на наложеното наказание, накрая, претенцията на осъдения има известно основание, но то не е посоченото в искането за възобновяване – упрекнатият ВОС не е имал предвид при индивидуализацията процесуалното, а престъпното поведение на М., и то доказаното, а не онова поведение, което осъденият отново е оспорил, макар неправилно – както вече се каза - и в този раздел от искането. За своята критика ВКС се основава по-скоро на някои неточности при мотивиране на индивидуализацията на наказанието, като например отричането да има отегчаващо значение едновременната наличност в правната квалификация на двете форми на изпълнителното деяние по чл.234 НК(неточно е и позоваването в тази насока на р.299/2011-ІІІ). Ръководен от изложеното и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела решение № 70 от 4 март 2014 год. по внохд № 1106/2013 год. на Варненския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ