Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 498   гр. София, 23 ноември 2009г.   В   ИМЕТО   НА   НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ                                        ЧЛЕНОВЕ:ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА                                                                  ПАВЛИНА ПАНОВА                                     при  секретар  ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора СТЕФКА БУМАЛОВА изслуша докладваното от съдията   ЦВЕТИНКА  ПАШКУНОВА н. д. №535/ 2009 година.   Настоящото производство е образувано по касационна жалба на подсъдимия М, депозирана чрез процесуалния му представител срещу въззивно решение от 20.07.2009г. на Бургаски апелативен съд, постановено по ВНОХД 93/2009г., с което е потвърдена присъда №43/25.03.2009г. на Окръжен съд-Бургас. С първоинстанционния съдебен акт подсъдимото лице е признато за виновно в това, че на 10.08.2004 година при управление на МПС и в нарушение на правилата за движение по пътищата /чл.16, ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП/, по непредпазливост причинил смъртта на С. А. и средни телесни повреди на Н. А. и К. К. , изразяващи се във фрактури на дясна лъчева кост и дясна ключица, довели до трайно затруднение на движението на горния крайник, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл.343А, ал.1, б.”Г”, вр.чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.”Б”, пр.1, вр.ал.1НК са му наложени наказания –две години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА , с приложение на института на условното осъждане и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ за срок от две години. В жалбата на подсъдимото лице е обективирано несъгласие с приетата за установена от съдебните инстанции фактология на престъпното посегателство и предпоставените от същото вредоносни последици. Твърди се, че инкриминираното счупване на дясната ръка на К. е причинено при предществуващо пътно-транспортния инцидент падане от велосипед, а травмата на А. е получена вследствие на самонараняване. Релевирани са и фрагментарни оплаквания за явна несправедливост на индивидуализираните санкционни последици, несъобразени с оказаната от М. Ч. помощ на жертвите на престъплението и с личността на дееца, като се поставя акцент на съдържанието и параметрите на диференцираната наказателна отговорност на Д. Т. съпричастен към общественоопасния резултат, участник в пътно-транспортното произшествие. Алтернативно се предлага отмяна на обжалваното решение и оправдаване на подсъдимото лице по повдигнатото му обвинение, или ревизия на съдебния акт чрез намаляване на размера на определените санкции. В съдебно заседание на 17.11.2009година, подсъдимият Ч неговият договорен з. , редовно уведомени не се явяват пред касационната инстанция. Частните обвинители Н. А. , М. А. , С. С. и Д. А. , надлежно призовани не участват лично и чрез упълномощен п. в съдебното производство. Прокурор от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила, като правилно, законосъобразно и справедливо в санкционната част. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на касационната проверка по чл.347 НПК при произнасянето си взе предвид следното: Установеният регламент на касационния инстанционен контрол обосновава заключение за недопустимост на подадената жалба в частта, с която се очертава механизъм на причиняване на телесните увреждания на К. К. и Н. А. , различен от този, описан от решаващия орган в съдебната фаза на наказателния процес. Визираната конкретика, обект на обстоен и задълбочен коментар от съдебните инстанции в контекста на приобщения доказателствен материал, предпоставил категоричното опровергаване на заявените факти и отхвърляне на лансираната защитна теза за престъпна несъставомерност, индицира на необоснованост и е неотносима към касационните правомощия. Върховният съд не може да подменя вътрешното убеждение на първостепенния и въззивен съдебен състав по включените в предмета на доказване, обстоятелства. Същият не е оторизиран да проверява обосноваността на съдебния акт и се произнася в рамките на приетите от контролираните инстанции фактически положения, доколкото не се сочат и констатират съществени процесуални нарушения при събирането и интерпретацията на доказателствената маса. Предявените и поддържани в настоящото производство доводи, че съдържанието на инкорпорираните доказателствени източници налагат други фактически изводи, различни от очертаните в първоинстанционната присъда и въззивно решение обуславя заключение за “необоснованост”- неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена съвкупност, което е извън обсега на компетентността на ВКС и не мотивира дерогиране на процесуалните норми и несъблюдаване на материалния закон при лимитиране на правните очертания на приетата за доказана фактология, с която подсъдимият изразява несъгласие. По изложените съображения при възложената от процесуалния кодекс и предопределена от съдържанието на депозираната жалба инстанционна проверка, ВКС счита че следва да разгледа словнопестеливите възражения за явна несправедливост на наложените на подсъдимото лице наказания. Правилно въззивният съд, в пределите на приетите фактически положения, в съответствие с тежестта на престъпното посегателство и с личната опасност на извършителя е диференцирал наказателната отговорност на М. Ч. При индивидуализиране на визираното наказание, Бургаски АС е преценил в достатъчна степен обществената опасност на инкриминираното деяние, с оглед конкретизиращите го признаци от обективна и субективна страна- интерпретирал е осъществените нарушения по ЗДвП и техните характеристики; анализирал е медико-биологичните особености на уврежданията на пострадалия С. А. , предпоставили леталния изход и причинените травми на Н. А. и К. К. , изразяващи се фрактури на дясна лъчева кост и дясна ключица, довели до трайно затруднение на движението на горния крайник; отчел е каузалният принос на подсъдимия Ч наличното съпричиняване на вредоносния резултат от управляващия трактор „ЮМЗ” Д. Т. ; и съобразил честотата на този вид престъпни посегателства в обективната реалност, илюстрирана убедително в очертаната статистика. При диференциране на наказателната отговорност въззивната инстанция е отдала необходимото значение и на фактическите данни, свързани с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на престъплението, в което като акт на поведение, се проявяват неговите обществени, психологически и индивидуални качества, и предвид изискванията на специалната превенция, обуславящи адекватно на репресивната и поправително-възпитателна функция санкционни последици. Подробно и с демонстриран професионализъм са обсъдени необремененото с криминални и административни прояви съдебно минало на М. Ч. , приобщените характеристични справки, трудовата му ангажираност, заявената критичност към извършеното и последващата неправомерния акт морална и финансова подкрепа на пострадалите от престъпното деяние, индицираща на състрадателност и етичност. Визираните факти, правнозначими за индивидуализация на наказанието са формирали законосъобразно заключение за вида и размера на наказателните санкции – две години ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА /минимално предвиденото в закона/ и отлагане на изпълнението му, при условията на чл.66НК за тригодишен изпитателен срок, и две години ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОУПРАВЛЕНИЕ. Те са съответни на тежестта на престъпното посегателство и личната опасност на неговия извършител, корелират на целите на индивидуалната и генерална превенция, и не сочат на характеристиките на явната несправедливост, по смисъла на чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.1 НПК. В очертания аспект естеството на оказаната помощ на жертвите на престъплението, явяващ се елемент на правната квалификация и мотивиращ прилагане на привилегированата особена норма на чл.343А, ал.1, б.”Г” от НК не обосновава ревизия на атакувания акт в санкционната му част. Процесуална необходимост от упражняване на визираните в чл.354, ал.2, т.1 НПК касационни правомощия и лимитиране на наказателната отговорност по чл.55НК не обуславят и акцентираните от защитата обстоятелства, свързани с опасността на дееца /липса на предходни осъждания и нарушения по ЗДвП, и поведението на подсъдимия след пътния инцидент/, подробно коментирани и надлежно оценени от въззивния съд при индивидуализация на санкционните последици. В тази насока касационният състав не приема и аргументите на жалбоподателя за пренебрегване параметрите на наказанията на Д. Т. , наложени му със споразумение, одобрено от съда с определение в рамките на реализрана процедура по чл.381-чл.383 НПК, и за констатирана несъответност при диференциране на наказателната отговорност на визираното лице и подсъдимия Ч, които са ирелевантни. При индивидуализация на наказанието, извън очертаните в особените производства по Глави двадесет и седма, и двадесет и девета от НПК хипотези на императивно предписана /чл.373, ал.2, вр.чл.371, т.2 НПК/ и изрично предвидена /чл.381, ал.4НПК/ възможност за изключително смекчена отговорност по чл.55НК, се вземат предвид тежестта на извършеното престъпление и личността на неговия автор, които ориентират относно нуждата от изискуемото се като интензивност наказателно въздействие, с оглед целите на специалната и генерална превенция. Визираните нормативни правила се съдържат в разпоредбата на чл.54, ал.1НК, според която размерът на наказанието се лимитира при съблюдаване на степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за осъществяване на престъплението, и другите смекчаващи и отекчаващи вината обстоятелства. Това са оценъчни величини, базиращи се на комплекс от факти, индивидуално определени във всеки конкретен случай, поради което използуването на подобни категории за обективно съпоставяне и сравнение чрез аналогии при привидно сходни казуси, е трудно достижимо и практически невъзможно. По изложените съображения касационната инстанция счита, че в рамките на възложената й компетентност в настоящото съдебно производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт, с който е потвърдена присъда №43/25.03.2009година на ОС-Бургас, по НОХД №156/2008г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №95/20.07.2009година, постановено по ВНОХД № 93/2009г., по описа на Бургаски апелативен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ:1.   2.