Р Е Ш Е Н И Е № 284 гр.София , 12 октомври 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора от ВКП Искра Чобанова след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 899/2015 г. и , за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от адв.С.-защитник на подсъдимия И. В. И. срещу решение №59 от 09.04.2015 г.,постановено по нохд №15/2015 г. по описа на Великотърновски апелативен съд,на основание чл.чл.348 ал.1 т.1 от НК. Оплакването за нарушение на материалния закон се обосновава с липсата на умисъл и противоправна цел при извършване на инкриминираното на подсъдимия деяние по чл.142 ал.2 от НК. В жалбата се посочва ,че липсва престъпен мотив за отвличане на св.Ц., тъй като принудителната промяна на местонахождението му не е с цел противозаконно да бъде лишен от свобода, а е била с цел да бъдат уведомени неговите родители за неговото неправомерно поведение. Моли се да бъде отменено решението на въззивната инстанция и да бъде постановен съдебен акт, с който подсъдимият И. И. да бъде оправдан, поради несъставомерност на деянието. В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия-адв.С. моли да бъде уважена касационната жалба по съображенията, изложени в нея. Твърди, че в случая не е налице престъпление, тъй като липсва противоправна цел и противоправен мотив, а също така и пренасяне на жертвата в пространството, против волята й и без да знае къде отива, поради което счита ,че подсъдимият следва да бъде оправдан. Подсъдимият И. В. И.,редовно призован,не се явява пред касационната инстанция. Не се явява и гражданският ищец и частен обвинител Ц. П. Ц., редовно уведомен чрез неговата майка и законен представител И. П.. Не се явява и неговия процесуален представител адв.К., поради което не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура моли да бъде оставено в сила въззивното решение, тъй като подсъдимият е осъществил изпълнителното деянието на престъплението „отвличане”,тъй като принудително е ограничил свободното придвижване на малолетния пострадал и е променил местонахождението му ,противно на волята му. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №70 от 11.12.2014 г., постановена по нохд №407/2014 г. Плевенски окръжен съд е признал подсъдимия И. В. И. за виновен в това ,че на 30.11.2013 г.,около 16.40-17.00 часа в [населено място],на [улица]отвлякъл другиго-ненавършилия 18 години Ц. П. Ц., поради което и на основание чл.142 ал.2 т.3 пр.2 във вр.с ал.1 и чл.55 ал.1 т.1 от НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложил на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на Ц. П. Ц.,чрез неговата майка И. И. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв.,ведно със законната лихва считано от 30.11.2013 г.до окончателното изплащане на сумата, като иска е отхвърлен до пълният му предявен размер от 5000 лв. като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. С решение №59 от 09.04.2015 г., постановено по внохд №15/2015 год., Великотърновски апелативен съд е изменил първоинстанционната присъда като е намалил размера на наложеното на подсъдимия И. В. И. наказание от две години и шест месеца на една година лишаване от свобода, както и срока ,за който е отложено изтърпяването му от четири на три години.В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в нея съображения. Действително е налице нарушение на материалния закон, допуснато от решаващите съдилища, но не поради претендираната от жалбоподателя несъставомерност на деянието, а с оглед обстоятелството, че същото макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление /по чл.142 от НК/, неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9 ал.2 от НК.Изложените в жалбата и в хода на пледоарията от защитника на подсъдимия съображения за липса на противоправна цел ,а именно „с цел противозаконно лишаване от свобода” при осъществяване на отвличането, не могат да бъдат възприети. За съставомерността на деянието по чл.142 ал.1 от НК е необходимо от обективна страна да бъде установено единствено принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалия. В редакцията на закона, действаща към момента на извършване на деянието по настоящето дело, не се изисква за съставомерността на престъплението „отвличане” то да е извършено с цел противозаконно лишаване от свобода, каквато е била предходната редакция. Актуалната правна норма включва в изпълнителното деяние „отвлече” и „противозаконното лишаване от свобода”, тъй като то винаги е налице при принудителното преместване на жертвата в пространството, тъй като същата е лишена от свобода на движение по собствен избор. От субективна страна, деянието е умишлено: деецът следва да съзнава, че чрез използваната от него принуда пострадалият е напуснал мястото,в което се е намирал, т.е че последният не е дал съгласие да бъде променено досегашното му местонахождение. Възприетите от въззивната инстанция фактически констатации, изведени на базата на верен анализ на доказателствата, извършен в съответствие с процесуалните изисквания, а именно: че на инкриминираните по делото дата и място малолетният пострадал Ц. Ц., след като е бил настигнат от подсъдимия, е бил хванат в горната част на ръката , завлечен и качен в автомобила на И., от където малко след това е успял да избяга, правилно са били подведени под състава на престъплението по чл.142 ал.2 т.3 пр.2 във вр.с ал.1 от НК. Това, с което не се съгласява касационната инстанция е правният извод на решаващите съдилища,че деянието е довършено.Касае се за опит за отвличане,при който е започнало изпълнение на умишленото престъпление /лицето е било принудително качено в автомобила на подсъдимия/, но изпълнителното деяние не е довършено, понеже превозното средство не е могло да се отдалечи от мястото и това е станало по независещи от дееца причини-намесата на други хора-свидетелите М. и И. и бягството на детето от автомобила. Ето защо ,ВКС счита,че деянието следва да бъде преквалифицирано от чл.142 ал.2 т.3 пр.2 във вр.с ал.1 от НК в такова по чл.142 ал.2 т.3 пр.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. Както беше посочено и по-горе, макар и формално деянието да осъществява признаците на предвиденото в НК престъпление „отвличане”, неговата обществена опасност е явно незначителна, поради което то не е престъпно. В принципен план, когато се обсъжда въпроса относно приложението на чл.9 ал.2 от НК, следва да се преценяват съвкупно всички елементи от състава на дадено престъпление. Вярно е ,че в конкретния случай се касае до престъпно поведение спрямо малолетно лице, но не може да бъде пренебрегнато обстоятелството / в контекста на посочената по-горе преценка /, че деянието е приключило във фазата на опита. На следващо място, от изключително важно значение за приложението на чл.9 ал.2 от НК в хипотезата на явно незначителна обществена опасност е и целта, с която опита за отвличане е извършен. В тази насока гласните доказателствени източници-показанията на свидетелите -очевидци М. М. и С. И. ,както и обясненията на подсъдимия и показанията на неговата бивша съпруга св.К. са еднопосочни- целта на подсъдимия ,с която той насилствено е качил малолетния Ц. в автомобила си, е била отвеждането на детето при родителите му и информирането им за поведението на техния син, свързано със замерване на преминаващите леки автомобили със снежни топки и уцелването на колата на подсъдимия. Посочената цел не е неприемлива нито от гледна точка на закона, нито на морала, поради което нейното съдържание пряко рефлектира върху степента на обществената опасност на деянието, в посока сериозно намаляваща значимостта й. На следващо място, данните за личността на подсъдимия, макар и да нямат съществено значение за преценката дали деянието е малозначително или обществената му опасност е явно незначителна, не следва да бъдат пренебрегвани. Подсъдимият е трудово ангажиран, социално адаптиран, неосъждан, без данни за каквито и да е било противообществени или криминални прояви, като деянието по настоящето дело се явява инцидентно в живота му. Наред с това, не следва да бъде подминаван и факта ,че деянието по настоящето дело в известна степен е провокирано от поведението на пострадалия и неговите приятели, които в процеса на замеряне помежду си със снежни топки ,са уцелили автомобила на подсъдимия. Разбира се ,посоченото по никакъв начин не се отразява на съставомерността на деянието, но има отношение към степента на обществената му опасност. Съвкупната преценка на коментираните обстоятелства, позволява да се направи извод ,че осъщественото от подсъдимия И. И. деяние е с явно незначителна обществена опасност , поради което не е престъпно. Ето защо ,подсъдимият следва да бъде оправдан на основание чл.9 ал.2 от НК. Признаването на подсъдимия за невиновен поражда необходимост от отмяна на решението на АС-Велико Търново в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно направените по делото разноски, възложени в тежест на И. И. / с изключение на осъждането му да заплати д.т. върху уважената част на гражданския иск/. Що се отнася до гражданската претенция, ВКС намира следното:от акцесорния характер на гражданския иск в наказателния процес следва ,че гражданският иск поначало споделя съдбата на обвинението.Когато обвиненото лице бъде оправдано, понеже не се установява деянието, възведено в обвинителния акт да е имало място в действителността, да не е извършено виновно или въобще да не е извършено от подсъдимия, ще бъде отхвърлен гражданския иск, какъвто обаче не е настоящият случай. В хипотезата, в която се установи, че деянието е извършено, но не съставлява престъпление, поради неговата явна незначителност , гражданската претенция подлежи на разглеждане и удовлетворяване. И това е така,тъй като основанието на гражданския иск в наказателния процес винаги е извършване на деяние, което притежава признаците на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД. По настоящето дело се констатират обективните и субективните признаци на непозволеното увреждане-деяние /действие/, вреда , причинна връзка между тях и вина, поради което и независимо от наказателната отговорност на подсъдимия ,същият следва да понесе гражданска отговорност за вредите, които виновно е причинил на пострадалия. В този смисъл въззивното решение, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната присъда относно гражданския иск за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ въззивно решение №59 от 09.04.2015 г., постановено по внохд №15/2015 г. на Великотърновски апелативен съд в наказателно-осъдителната част като: ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието, в извършването на което е признат за виновен подсъдимия И. В. И. от престъпление по чл.142 ал.2 т.3 пр.2 във вр.с ал.1 от НК в такова по чл.142 ал.2 т.3 пр.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. На основание чл.9 ал.2 от НК ОПРАВДАВА подсъдимия И. В. И. в извършването на престъпление по чл.142 ал.2 т.3 пр.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.18 ал.1 от НК. ОТМЕНЯ въззивното решение в частта относно разноските , направени на досъдебното и първоинстанционното съдебно производство , които са възложени в тежест на подсъдимия И. В. И.. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/