Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * липса на пасивна легитимация * неправилна правна квалификация


1


РЕШЕНИЕ

532

София, 02.07.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и десета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА

МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при секретаря БОРИСЛАВА ЛАЗАРОВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

гр.дело №264/2009 година.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба от И. П. С. от [населено място], приподписана от процесуалния й представител – адв. Н. М., против въззивно решение №21/07.7.2008 г. по гр.д. № 2236/2006 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.

С определение №718/08.7.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.т.1 и 2 ГПК, по следните въпроси: “Какво е правното основание на предявените искове – по чл.2, т.2 ЗОДОВ или по чл.151 ЗИН/отм./ и съответно каква следва да е правната квалификация на тези искове ?” и “Кои са пасивно материалноправно легитимирани страни по спора ?”.

Ведно с изложението са представени ТР №3/22.4.2005 г. по гр.д.№3/2004 г. на ОСГК на ВКС, решение №1085/26.7.2001 г по гр.д.№2263/2000 г., на ВКС, ІV г.о. и решение №1370/16.12.1992 г. по гр.д.№1181/1992 г. на ВС, ІV г.о.

Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:

С нормата на чл.2, респективно чл.2, т.3, ЗОДВПГ/ преименуван ЗОДОВ/ се предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконни действия на всеки от тези органи. В хипотезата на чл.2, ал.3, предложение първо от посочения закон следва да е налице незаконно осъждане на наказание по Наказателния кодекс, когато лицето бъде оправдано.

От друга страна, нормата на чл.151 ЗИН/отм./ предвижда връщане на осъдения или на неговите наследници на иззети имущества при наличие на изпълнена конфискация по присъдата, която впоследствие е отменена.

Следователно предметът на спора по чл.2, ал.3, предложение първо ЗОДВПГ/ преименуван ЗОДОВ/ се различава от предмета на спора по чл.151 ЗИН/отм./ по това, че първият спор има предвид отговорност за причинени вреди, а втория - реституция на конфискувани вещи или възстановяване на тяхната стойност.

Предвид изложеното основанието на предявения в разглеждания случай иск с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, на които той е основан и петитум е чл.151 ЗИН/отм./.

При отговора на втория от поставените въпроси, а именно “Кои са пасивно материалноправно легитимирани страни по спора ?”, следва да се изходи от разпоредбата на чл.150 ЗИН/отм./, която предвижда че “Наказанието конфискация се изпълнява: от общинския народен съвет по местонахождението на конфискуваните движими и недвижими вещи; от общинския народен съвет или съдебния изпълнител по местожителството на осъдения, когато са конфискувани парични суми съобразно с разпоредбите за събиране на държавни вземания, а и ззетите при изпълнение на конфискацията недвижими и движими вещи се предоставят на съответния общински народен съвет/сега община/, а паричните суми се внасят в приход на държавния бюджет.

Ето защо пасивната материалноправна легитимация по иска с правно основание чл.151 ЗИН/отм./ принадлежи на Министерството на финансите и на съответната община по местонахождението на конфискуваните вещи и суми.

По съществото на касационната жалба.

В обжалваното решение въззивната инстанция приема, че искът е неоснователен, тъй като Върховният касационен съд и П. на Република България не са надлежни страни по материалноправното правоотношение.

В касационната жалба се твърди, че неправилно въззивната инстанция е квалифицирала иска по чл.151 ЗИН/отм./, а не по чл.2 ЗОДОВ. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението при съществени нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане на делото от друг състав на САС.

Ответникът по касационната жалба – Върховен касационен съд, не заявява становище в настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба – П. на Република България, посредством процесуалния си представител – прокурор Станева, оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – в сила.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становището на процесуалния представител на ответника по касация П. на Република България и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното:

Решението на Софийския апелативен съд е правилно.

С оглед отговорите на поставените от касационната жалбоподателка въпроси, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира, че обжалваното решение е правилно. Същите съдържат и отговори на наведените с жалбата оплаквания. Законосъобразно и обосновано Софийският апелативен съд е стигнал до правилния извод, че Върховният касационен съд и П. на Република България не са материалноправно легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл.151 ЗИН/отм./. Такива съгласно разпоредбата на чл.150 от същия закон са Министерството на финансите и [община], по отношение на които производството по делото е прекратено по волята на ищците, поради оттегляне на иска на основание чл.119, ал.1 ГПК/отм./.

По изложените съображения касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в сила.

Водим от горното и на основание чл.293, ал.1, хипотеза първа от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №21/07.7.2008 г. по гр.д. № 2236/2006 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: