Р Е Ш Е Н И Е № 251 гр. София, 26 юни 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ИСКРА ЧОБАНОВА изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №668/2015 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. Т., подадена чрез упълномощения от него защитник срещу решение №434 от 08.12.2014г. на Софийски апелативен съд /АС/, постановено по внохд №969/2014г., с което е изменена присъда №2564 от 10.06.2014г. на Окръжен съд /ОС/-Благоевград, по нохд №98/2014г. В депозираната касационна жалба се релевират оплаквания за явна несправедливост на наказанието лишаване от свобода, обективирана в неправилната отмяна на приложението на разпоредбата на чл.66 от НК. Аргументира се несъобразяване на начина на изпълнение на наложената санкция с тежестта на извършеното престъпление и с личната опасност на Д. Т., с поставен акцент на съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия водач на каруцата - Ж. А., и на установените по делото данни за подсъдимия, който е с чисто съдебно минало, без регистрирани нарушения на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и с безупречни характеристики /лице, полагащо грижи за своята болна и възрастна майка, кръводарител и участник в гасене на горски пожари/. Обръща се внимание и на несъответността на ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на предвидените в нормата на чл.36 от НК цели, предписващи необходимост от предупредително, поправително и превъзпитателно въздействие спрямо санкционираното лице, което при очертаната конкретика за личността на подсъдимия Т., може да бъде постигнато чрез правоприлагане на института на условното осъждане. Предлага се ревизия на атакувания съдебен акт в санкционната част, чрез отлагане на изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода за подходящ изпитателен срок, лимитиран по преценка на съда. В съдебно заседание на 18.06.2015г. подсъдимият Т. и договорният му адвокат се явяват лично, и поддържат касационната жалба. Частните обвинители Г. С., А. Р., Ж. М., Ж. А., В. А. и Ц. Р. не участват в настоящата процедура, и се представляват от преупълномощен от техния повереник адвокат, който пледира за справедливост на решението. Прокурор при Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда №2564 от 10.06.2014г., обявена по нохд №98/2014г., Благоевградски ОС, след проведено съкратено съдебно следствие по чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК е признал Д. Г. Т. за виновен в това, че на 05.08.2010 година, на второкласен път ІІ-19, в участъка [населено място]-гр./населено място/, при управление на лек автомобил, марка „марка”, модел „модел”, с регистрационен номер /рег. №/, собственост на С. С. К., нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ж. А. А., Н. А. А. и В. Ж. А., и средна телесна повреда на Ц. Д. Р., изразяваща се в счупване на лява раменна кост, с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на крайника, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с приложение на чл.66 от НК за ПЕТГОДИШЕН изпитателен срок, и на лишаване от правоуправление за ЧЕТИРИ ГОДИНИ. При реализирания контрол по внохд №969/2014г., Софийски АС с решение №434 от 08.12.2014г. е изменил първоинстанционната присъда в санкционната част, като в съответствие с изискванията на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК намалил размера на наложеното на Д. Т. наказание лишаване от свобода на ДВЕ ГОДИНИ и отменил освобождаването на подсъдимото лице от изпълнението му, при условията на чл.66 от НК, постановявайки първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. В обсега на приетите от решаващия орган фактически положения, при диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК - съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция, в предвидената в чл.371, т.2 от НПК алтернатива, настоящият състав не констатира наличие на визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3, вр.ал.5, т.2 от НПК. Правилен е отказът за прилагане на института на условното осъждане по отношение на определената на Д. Т., в рамките на чл.58а, ал.4, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК наказателна санкция лишаване от свобода. Въззивният съд е оценил задълбочено обществената опасност на инкриминираното престъпно деяние по чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК и отдал нужното правно значение на фактическите обстоятелства, свързани с личността на подсъдимия. Компетентно е обсъдена очертаната от приобщените доказателства конкретика на транспортното престъпление, сочеща на грубо несъблюдаване на правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП /несъобразена с условията на намалена видимост скорост/, предпоставило настъпилите вредоносни последици, и то при транспортирането на множество пътуващи лица в процесния автомобил /седем на брой/, чиито здраве и живот Т. е бил задължен да не излага на риск и да не застрашава. С юридически усет са коментирани и съпричинилите общественоопасния резултат прояви на пострадалия водач на каруцата - Ж. А., който в нарушение на чл.71 от ЗДвП, управлявал пътно превозно средство с животинска тяга, в тъмната част на денонощието, без светлоотразители и при липса на поставено в задната част осветително тяло с различима светлина. С демонстриран професионализъм контролираната инстанция е интерпретирала и квалифициращият елемент на инкриминираното престъпно посегателство, обективиран в чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б” от НК - смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. Безспорно положение в доктрината и практиката на съдилищата е, че визираните в престъпния състав признаци очертават в тяхната съвкупност онова типично общественоопасно деяние, което особената материалноправна норма запретява като престъпление от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на престъпното посегателство е ценена от закона при фиксиране на установеното в него наказание, поради което и те не могат след това да се явяват едновременно и такива, определящи индивидуалната тежест на конкретното престъпление от този вид и да бъдат релевантни при отмерване на следващата се наказателна санкция. Изведеното заключение се отнася за всички обективни и субективни параметри на деянието, предвидени в основен, квалифициран или по-леко наказуем престъпен състав, и за очертаните в тях характерни качества на субекта на инкриминирания неправомерен акт, поради което и същите не следва да се вземат допълнително предвид като смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, при лимитиране на наказателната отговорност /чл.56 от НК/. Тази позиция не се опровергава обаче от констатациите, че в много случаи посочените в материалноправната разпоредба признаци могат да бъдат дадени във варианти, чиито видови особености оказват влияние върху конкретната степен на обществена опасност на престъпленията от даден вид, поради което и те следва да се вземат предвид при индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимото лице, като вид и размер на санкциите, и при определяне на начина на тяхното изпълнение. Илюстрация на това е фактологията в настоящия казус, субсумираща престъпния състав на чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”,вр.чл.342, ал.1 от НК, чрез причиняване на смърт на три лица – пътуващите в конската каруца Ж. А., Н. А. и В. А., и на средна телесна повреда на намиращата се в управлявания от подсъдимия автомобил Ц. Р., в кумулативна даденост с което са и получените от останалите возещи се в моторното превозно средство пътници /Ж. М., Н. А., С. М., А. Р. и Ю. К./, несъставомерни леки телесни повреди при пътния инцидент. При очертаните форми на проявление на инкриминираното поведение на Д. Т., предпоставящи с висок интензитет на вероятност транспортно произшествие, и при доказателствено обезпечените по делото вредоносни съставомерни и несъставомерни вредни последици, в причинна връзка с неправомерното деяние, е процесуално допустима и изискуема преценката на тежестта на престъплението, което Софийски АС е съобразил. В контекста на изложеното установените и акцентирани от защитника в касационната жалба данни за личността на подсъдимия /чисто съдебно минало, липса на регистрирани нарушения по ЗДвП, добри характеристики, афишираните загриженост към близките и отговорност към обществото/, взети предвид при отмерване на наложеното наказание лишаване от свобода, не мотивират правоприлагане на института на условното осъждане. За отлагане изпълнението на определеното наказание лишаване от свобода, е необходимо наличие на лимитираните в чл.66 от НК изисквания относно размера на наложената наказателна санкция и съдебното минало на подсъдимия, които компетентният орган е оправомощен да цени в съвкупност с възможната реализация на предвидените в чл.36 от НК цели. Обстоятелствата, че Д. Т. не е осъждан и с контролираният съдебен акт е санкциониран с наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода са задължителни формални условия, но недостатъчни за приложение разпоредбата на чл.66 от НК. Наложителност за правоприлагане на института на условното осъждане не създават и фактите, за личността на подсъдимия и социалните измерения на неговото поведение. Приложението на визирания институт при предложената убедителна аргументация за характеристиките на осъщественото от подсъдимия Д. Т. престъпление, покриващо признаците на чл.343, ал.4, вр.ал.3, пр.3, б.”б”, вр. ал.1, б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК, в което неминуемо като поведенчески акт се отразяват социалните, психологически и индивидуални качества на извършителя, индицира на безнаказаност, в аспекта на преследваното от закона предупредително, поправително и възпитателно въздействие на определената санкция спрямо осъденото лице. Материалноправната норма на чл.66 от НК отдава преимуществено значение на личната превенция, но това не означава пренебрегване на генералните възпитателни и предупредителни функции на наказанието. Необходимост от корелиращи на разпоредбата на чл.36 от НК, санкционни последици обосновава и актуалният облик и динамика на извършените неправомерни деяния по чл.343 от НК от водачи, управляващи моторни превозни средства с превишена и несъобразена скорост. Своеобразен вид престъпни посегателства с оглед механизма на извършване, представляващ заплаха за охраняваните човешки права и юридически защитените ценности на мнозина, и предвид възможните и настъпили вреди, засягащи живота, телесната неприкосновеност и имуществото на гражданите, престъпленията по транспорта мотивират висока степен на социална укоримост и предпоставят необходимост от засилена наказателна репресия за постигане на възпитателен и предупредителен ефект по отношение на другите членове на обществото. Тежестта на конкретно извършеното деяние, неговият социален отзвук и очакванията на гражданите за справедливо възмездие за престъпния акт формират заключение, че за удовлетворяване на целите на наказанието, Д. Т. трябва да бъде поставен в изолация от обществото. В този смисъл е и последователно провежданата съдебна практика. /П7/1964г. на Пленума, П4/78г. на Пленума и П1/1983г. на Пленума на ВС на РБ/. По изложените съображения, настоящият състав счита, че в пределите на възложените от закона правомощия при инстанционния контрол, следва да остави в сила атакувания въззивен съдебен акт. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №434 от 08.12.2014г., постановено по внохд №969/2014г., по описа на Софийски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.