№ 438
гр. София, 07.07.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
при секретаря Т. И.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 1945/08г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.231 и сл. ГПК /отм./, вр. с § 2, ал.12 ПЗР на ГПК.
Образувано е по молба на Я. Х. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 86 от 12.01.07г. по в.гр.д. № 2626/06г. на Пловдивския окръжен съд. В молбата за отмяна се излага, че за насроченото пред въззивния съд съдебно заседание молителката не е била призована и не е била представлявана, както и че е налице неистинност в показанията на един от разпитаните по делото свидетели. Иска се, на основание чл.231, ал.1, б.”а”, б.”б” и б ”в” ГПК /отм./, ВКС да отмени влязлото в сила решение.
С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение № 98 от 17.07.06г. по гр.д.№ 3714/05г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Я. Х. П. против [община] и Министерство на регионалното развитие и благоустройството по чл.1, ал.1 ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконни действия във връзка с лишаването на ищцата от право да гласува на проведените на 25.06.2005г. избори за народни представители в 40-то Народно събрание (съгласно чл.218, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ въззивното решение не e подлежало на касационно обжалване и е влязло в сила).
Молбата за отмяна е подадена в едногодишния срок по чл.232, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна.
По молбата за отмяна по чл.231, ал.1, б.”а” ГПК /отм./.
Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая молителката не се е позовала на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значене за делото, а е направила общи оплаквания за незаконосъобразност на постановеното решение, поради което следва да се приеме, че посоченото основание за отмяна не е налице.
По молбата за отмяна по чл.231, ал.1, б.”б” ГПК /отм./.
Според посочената разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите, на заключението на вещите лица, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда, във връзка с решаване на делото. В тези хипотези неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т.е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.97, ал.4 ГПК/отм./, когато наказателното преследване е изключено поради някоя от посочените в чл.24 НПК причини. В разглеждания случай такива доказателства с молбата за отмяна не са представени, нито се твърди да съществуват, поради което същата се явява неоснователна и на това основание.
По молбата за отмяна по чл.231, ал.1, б.”е” ГПК /отм./.
Също е неоснователна. Съгласно тази разпоредба заинтересуваната страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато тя, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В разглеждания случай нито едно от посочените три основания за отмяна не е налице, тъй като молителката е била редовно призована за насроченото пред въззивния съд чрез нейния пълномощник (същият е бил упълномощен да я представлява до приключване на делото пред всички инстанции) и по тази причина тя не е била лишена от възможността да участва в делото и да защити интересите си. По делото липсват данни същата да е оттеглила пълномощното си след подаването на въззивната жалба срещу решението на районния съд от страна на пълномощника й или да е посочила друг адрес за призоваване, поради което въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като е извършил призоваването й чрез него. Обстоятелството, че пълномощникът на молителката не се е явил в съдебното заседание е ирелевантно за основателността на подадената молба за отмяна на посоченото основание и се отнася единствено до техните вътрешните отношения като представител и представляван.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на Я. Х. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 86 от 12.01.07г. по в.гр.д. № 2626/06г. на Пловдивския окръжен съд на основание чл. 231, ал.1, б.”а”, б.”б” и б ”в” ГПК /отм./ като неоснователна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: