О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.63 гр. София,14.02.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№243 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н/ срещу определение №568 от 10.09.2021 г. по в.ч.т.д.№748/2021 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №263294 от 16.06.2021 г. по т.д.№688/2020 г. на СГС, с което е върната исковата молба на синдиците на КТБ АД /н/, с която срещу „БГ-Тишу Пейпър“ ЕАД е предявен иск по чл.60а, ал.1, т.2 от ЗБН за връщане в масата на несъстоятелността на сумата от 8 967 500 евро, получени под формата на парична вноска в капитала на ответника, с произход несъстоятелната банка и производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: Има ли действие /и в какво се изразява/ решението на КС на Република България, с което се обявяват за противоконституционни действащи към момента на влизане в сила на конституционното решение правни норми, спрямо заварени правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при правоотношения, които не са приключени по време на влизане в сила на това решение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е изложил съображения, че ключов за изхода на спора на първо място е въпросът за действието на решенията на Конституционния съд за обявяване противоконституционността на закон или на отделна норма от него. Посочил е, че този въпрос е разрешен в решение №3 от 28.04.2020 г. по конст.д.№5/2019 г. на Конституционния съд, в мотивите на което са дадени разяснения, че по принцип решението на КС, обявяващо за противоконституционен закон, действа занапред /ex nunc/, а правният му ефект се изразява в неприлагане на закона от деня на влизане на решението в сила, от който момент насетне той престава да действа и да регулира обществените отношения, предмет на неговата уредба /чл.151, ал.2, изр. трето от КРБ/. Абсолютното действие занапред на решението за невалидност на закона, предмет на контрол за конституционност е несъвместимо с върховенството на Конституцията, което конституционното правосъдие гарантира, поради което конституционният законодател имплицитно допуска изключения от правилото на чл.151, ал.2, изр. трето от КРБ, за които решението на КС има обратно действие /ex tunc/, а именно спрямо заварени правоотношения и правоотношения, предмет на висящи съдебни производства, както и при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на КС /заварени правоотношения/. Въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява изцяло, а регулативната му способност се отнема спрямо всеки един от елементите на правоотношението, вкл. и спрямо неговия правопораждащ юридически факт, т.е. действието на РКС е обратно. В този смисъл и тъй като с решение №8 от 27.05.2021 г. е обявена за противоконституционна нормата на чл.60а, ал. 1 от ЗБН, е достигнал до извод, че предявеният иск се явява недопустим, което обуславя приложението на уредения в чл.130 от ГПК процесуален способ за десезиране на съда с произнасяне по него. За пълнота на изложението е изразил становище, че дори и да се приеме тезата на частните жалбоподатели, че съдът дължи произнасяне по съществото на така предявения иск, въпреки надлежно обявената противоконституционност на законовата норма, въз основа на която е предявен, правилно е и разбирането на първоинстанционния съд за недопустимост на иска по чл. 60а, ал. 1, т. 2 от ЗБН, с оглед процесуалната преклузия, настъпила с пропускането на двугодишния срок по чл.62, ал.1 от ЗБН в редакцията му от ДВ, бр.22 от 24.03.2015 г., считано от датата на решение №664 от 22.04.2015 г. по т.д.н.№ 7549/2014 г. на Софийския градски съд за откриване на производството, който е изтекъл на 22.04.2017 г. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Спрямо формулирания в изложението въпрос не се установява наличие на поддържаното от касатора селективно основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, визираното основание е налице, когато се прилага неясна, непълна или противоречива законова разпоредба и тълкуването й е наложително, тъй като липсва съдебна практика в тази насока или когато, макар и непротиворечива, създадената по прилагането й съдебна практика се преценява впоследствие като неправилна и следва да бъде изоставена. По въпроса дали обявяването на противоконституционността на правна норма /в частност на нормите на чл.60а и чл.60б от ЗБН/ рефлектира върху правото на иск или е съобразимо като обстоятелство при произнасяне по съществото на спора, е формирана споделяна от настоящия състав практика, с която въззивният съд се е съобразил изцяло. Съобразно дадените от различни състави на ВКС в решения по чл.290 от ГПК разяснения /решение №60167 от 22.12.2021 г. по т.д.№1284/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, решение №60131 от 15.12.2021 г. по т.д.№2676/2019 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №60158 от 03.12.2021 г. по т.д.№763/2020 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, решение №60142 от 25.11.2021 г. по т. д. № 2675/2019 г. на ВКС, ТК/, предвид обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл.60а и чл.60б от ЗБН /с които се постига ефекта на абсолютна нищожност, която е несъвместима и явно надхвърляща конституционно допустимата мяра на навлизане в чужда правна сфера за попълване на масата на несъстоятелността, която цел в законодателството се постига посредством норми, съдържащи елементите на института на относителната недействителност и имащи присъщите на него правни последици/, исковите производства по тези текстове са недопустими. С разпоредбата на чл.151, ал.2, изр.3 от КРБ е регламентирано правилото за действие на решението за противоконституционност занапред /ex nunc/, като с решение №22/1995 г. по конст.д.№25/1995 г. е прието, че правният ефект на решението е в неприлагане на обявения за противоконституционен закон от деня на влизане на решението на Конституционния съд в сила, като от този момент насетне той престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата уредба. С решение №3 от 28.04.2020 г. по конст.д.№5/2019 г., Конституционният съд на Република България постановява, че по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага - „не се прилага“ означава, че този закон фактически /макар и да не е отменен/ не е част от приложимото право и няма правна сила. Прилагането на обявения за противоконституционен закон към висящо производство е в противоречие с принципа на върховенство на Конституцията и нарушава забраната на чл.5, ал.1, че никой закон не може да й противоречи, а ако противоречи, той не е част от правната система и следователно не е приложимо право. Неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица липса на право на иск /което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно/ и недопустимост на решенията, ако такива са постановени. Налице е не само изключване от приложимото право на нормата, от която ищецът твърди, че произтича правото му, но и на възможността му да претендира това право по съдебен ред, тъй като липсва разпоредба, уреждаща фактическия състав на претенция с претендираните от ищеца правни последици, поради което не са налице и подлежащи на съобразяване по същество елементи на такъв фактически състав. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №568 от 10.09.2021 г. по в.ч.т.д.№748/2021 г. на САС. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.