Р Е Ш Е Н И Е № 133 София, 14.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,второ търговско отделение, в съдебно заседание на 20.10 2015 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 1834 /2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 263 от 17.02.2014 год., по т.д.№ 4713/2013 год., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 16.08.2013 год., по т.д.№ 5603/2012 год. е отхвърлен, като неоснователен, предявения от настоящия касатор, като ищец, срещу Т. А. В. и “А. Ц.” АД, гр.София положителен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.564, ал.2 ГПК за признаване на установено, че ищецът притежава правата върху удостоверение № 104, инкорпориращо право върху 400 000 поименни акции с право на глас, с номинална стойност на всяка от тях в размер на 1 лв. и обща стойност 400 000 лв. от капитала на ответното акционерно дружество. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на правните и фактически изводи на въззивния съд, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Позовавайки се на абстрактния характер на джирото, като едностранна правна сделка и упражняваната фактическа власт върху процесното временно удостоверение от едно и също лице - съответника В., касаторът основно възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че действието на последния едновременно от името на джиранта и на джиратаря не сочи на договаряне сам със себе си, което да обуслови нищожността му по силата на законовото правило на чл.38, ал.1 ЗЗД. По съображения, че липсата на каузално правоотношение между страните в разглежданата хипотеза на джиросване на поименни акции означава прехвърлянето им при начална липса на основание по см. на чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД, с произтичащите правни последици разпоредени от закона, жалбоподателят изразява несъгласието си и с възприетото от Софийски апелативен съд разрешение, че липсата на каузална сделка, сама по себе си не се отразява на прехвърлителния ефект на процесното джиро. Допълнително в тази вр. са изложени и доводи за отсъствие на осъществено потвърждаване по см. на чл.301 ТЗ, както необосновано е счел решаващият съд. Ответниците по касационната жалба са възразили по основателността и, излагайки подробни съображения в депозирания по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор и в проведеното по делото съдебно заседание. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид инвокираните оплаквания, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Касационното обжалване е допуснато от състав на второ търговско отделение на ВКС с определение № 2399 от 08.07.2015 год., по горепосоченото делото, на осн. чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния изход на делото материалноправни въпроси: 1. „Обслужва ли джирото на поименни акции, респ. временни удостоверения каузална сделка и евентуалната липса на каузалност представлява основание за недействителност на джирото?”; 2.”Налице ли е договаряне сам със себе си по см. на чл.38, ал.1 ЗЗД, когато органният представител на търговското дружество извършва правно действие спрямо себе си?”; За да постанови обжалваното решение по предявения от [фирма] против Т. А. В. и „А. Ц.” АД положителен установителен иск, основан на чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.564, ал.2 ГПК, въззивният съд е приел за доказано наличието на валидно извършено на 12. 01.2010 год. джиросване на притежаваните от ищцовото търговско дружество в акционерното дружество - ответник 406 173 броя поименни акции, обективирани във временно удостоверение № 104 от едноличния собственик на капитала Т. В. в негова лична полза, в качеството му на физическо лице . Изложени са съображения, че предвид правната същност на органното представителство на юридическите лица, то не включва упълномощаване. Следователно щом на органния представител по силата на закона, каквото качество е притежавал В. по отношение на Е. - ищец, е признато правото неговата воля, като физическо лице, да бъде счетена във външните отношения за воля на ЮЛ, то с разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗЗД, която е в частта за представителството, не би могло да се ограничи възможността това ЮЛ, като правен субект, да формира воля. Поради това и в процеса на волеобразуване при ЮЛ не се прилагат автоматично ограниченията, предвидени за представителството по ЗЗД. С оглед гореизложеното и позовавайки се на възприетото в същия смисъл разрешение в задължителната практика на ВКС, обективирана в т.2 на ТР № 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС, Софийски апелативен съд е изградил правен извод, че извършеното от Т. В. джиро на процесните поименни акции, обективирани във временно удостоверение № 104, от акционера „А.-91”Е. в негова лична полза, като физическо лице, е валидно и е породило целения транслативен ефект по отношение на приобретателя. Според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, с джиросването джирантът А.-91”Е. е прехвърлил собствеността на притежаваните от него поименни акции от „А. Ц.” АД, предмет на временно удостоверение № 104, независимо дали джирото е било осъществено на посочената в него дата 12.01.2010 год., когато ответникът Т. В. все още е бил едноличен собственик на капитала на търговско дружество – прехвърлител и негов управител, или в един по- късен момент - на 15.06.2011 год. / датата на вписване на джирото в книгата на акционерите/, когато последният е действал единствено като управител на ЮЛ- титуляр на ценната книга , но без изрично упълномощаване от новия собственик на капитала –К. Я. – негов внук, комуто на 15.01.2010 год. е прехвърлил всичките си дружествени дялове от капитала на същото това Е.. Обстоятелството, че по дефиниция джирото е едностранна, формална, но абстрактна сделка, според решаващия състав на въззивната инстанция е достатъчно, за да се приеме, че липсата на кауза, която при каузалните сделки е основание за нищожността им, не води автоматично до приложението на чл.26, ал.2 ЗЗД. Затова и липсата на правно основание, вкл. непосочването на такова, въззивната инстанция е счела за ирелевантно за действителността на процесното джиро, отричайки основателността на направеното в тази насока възражение на джиратаря -ответник. Същевременно съпоставяйки датата на вписване на джирото в книгата на акционерите, с тази на исковата молба - 27.07.2012 год. Софийски апелативен съд, по арг. от чл. 301 ТЗ, е отрекъл да е от значение за изхода на делото и направеното около година по - късно от дружеството - джирант противопоставяне на същото. Като допълнителен аргумент в подкрепа на приетата действителност на процесното джиро, обуславяща постановеното в обжалвания съдебен акт отхвърляне на предявения установителен иск, решаващият състав на въззивната инстанция е посочил и уставната разпоредба на чл.22 от устройствения акт на „А. Ц.” АД, въвеждаща изрично изискване при прехвърляне на поименни акции и преди джиросването им на трето лице, те да бъдат предложени от собственика им на акционерите в самото дружество, като се започне от тези с най - голямо участие, а е безспорно установеното в процеса е, че към релевантния за спора момент такъв е бил единствено Т.В., като физическо лице, с който именно факт е било съобразено и поведението на джиранта. По първия от правните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване. Не съществува спор в правната доктрина и съдебна практика, че поименната налична акция е ценна книга на заповед, тъй като съгласно чл. 185, ал.2, изр.1 ТЗ се прехвърля с джиро. По силата на чл.187, ал.1 ТЗ временното удостоверение по правни последици се приравнява на поименната налична акция, с изключението, установено в чл.187, ал.1 ТЗ и удостоверяващо направените от акционерите имуществени вноски същото е ценна книга. Господстващо е и доктринерното становище, че макар и заповедните ценни книги да могат да се прехвърлят с всички транслативни способи, които гражданското право познава и които по своята правна природа също представляват сделки, то изричното уреждане в ТЗ на джирото като транслативен способ при поименните акции, налага да се приеме, че то предпоставя и вещния ефект на прехвърлянето на поименните акции. Това означава, че преминаването на собствеността върху акцията, настъпва едва в момента на последващото обективиране на едностранното волеизявление на титуляра на ценната книга в джиро. Дефинитивно джирото се определя като едностранна формална и абстрактна сделка, с вещен ефект, защото от една страна прехвърля собствеността върху акцията, в качеството и на движима вещ, върху новия и приобретател, а от друга се явява правен способ за придобиване на материализираните в нея права, т.е. за заместване носителя на субективните членствени права, инкорпорирани в ценната книга с друг – джиратаря, но без самото то да изяснява причината, основанието за извършеното прехвърляне от джиранта, като носител на тези субективни права. Тази причина / кауза/, обаче, се разкрива от съдържанието на съответната „каузална„ сделка, с която, по арг. от чл.465 ТЗ, джирото винаги е съчетано. Следователно джирото на акции, за разлика от джирото при менителничните ефекти, има вторична обслужваща функция - винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето им, като в разглежданата хипотеза придобиването на правата от джиратаря е на деривативно придобивно основание. Поради това и абстрактният характер на това джиро се проявява при самото му обективиране върху документа , т.е. при изписването му не е необходимо да се споменава основанието за прехвърляне на правата по акцията, респ. на временното удостоверение, както и в отношенията на джиратаря с трети лица. Но доколкото, облигационното отношение, което се поражда в резултат на джирото винаги е каузална правна сделка, то липсата на кауза, или нейният дефект са от изключително значение в отношенията джирант - джиратар. По същество: С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав изцяло подкрепя изразеното в особеното мнение на член - съдията от съдебния състав на въззивния съд, становище, че само абстрактният характер на джирото не е достатъчен, за да се изключат като недопустими в отношенията между ищеца джирант и ответника джиратар възраженията за липса на основание за процесното извършено имуществено разместване, а съществуването или не на каузално правоотношение помежду им има пряко отношение към валидността на джирото. Приемайки противното разрешение Софийски апелативен съд е нарушил материалния закон, което е довело до незаконосъобразна отмяна на първоинстанционния съдебен акт на СГС и неправилност на постановеното вместо него по реда на чл.271 ГПК въззивно решение. Обстоятелството, че с отговора на първия от поставените от касатора материалноправни въпроси, обусловили допускане на касационната жалба до разглеждането и по същество, се установява основателността на въведените касационни основания, изключва необходимостта от произнасяне и по втория, определен за значим за изхода на делото въпрос на материалното право. Видно от доводите на страните и ангажираните по делото, съобразно установената с чл.154 ГПК доказателствена тежест, писмени и гласни доказателства, вкл. заключението на изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, то в случая не е установено процесното джиро от 12. 01.2010 год., с което едноличният, към този момент, собственик на капитала на ищцовото търговско дружество Т. В. е прехвърлил в своя полза, като физическо лице притежаваните от това търговско дружество 406 173 бр. поименни акции в „А. Ц.” АД, обективирани във временно удостоверение № 104, да обслужва конкретна каузална сделка между страните и поради това се явява без основание. Липсата на доказано каузално правоотношение води до нищожността му, съобразно общото правило на чл.44 ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.2 ЗЗД, последица от която е и отпадането с обратна сила на породения от него прехвърлителния ефект по отношение на джиросаните акции. Що се касае до приложените във въззивното производство писмени доказателства – договор за дарение от 12.01.2010 год. и решение на едноличния собственик на капитала на ищцовото ТЗ за същото,то приемането им от въззивната инстанция е в нарушение на процесуалното правило на чл.266 ГПК, според което във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство и поради това не следва да бъдат ценени. Действително, съгласно формираната задължителна практика на ВКС преклузия настъпва само за доказателствата, които страната не е представила в законоустановения срок, но след като са и били дадени указания с доклада по делото. Същите доказателства тя може да поиска и да представи пред въззивния съд, който следва да ги събере, но единствено когато са налице условията на чл.266, ал.3 ГПК, които в случая отсъстват. Въззивната инстанция не събира доказателства, които не са поискани от страната в първоинстанционното производство, единствено поради техен пропуска да охранят интересите си, независимо от дадените и указания с доклада по делото, нито съобразява доколко първоинстанционният съд е изпълнил точно задълженията си по доклада на делото, когато няма въведени в тази насока оплаквания във въззивната жалба, или когато фактите и обстоятелствата, във вр. с възраженията на ответника, за които доказателствата се сочат не са били въобще въведени в първоинстанционното производство. В този см., доколкото в производството пред СГС в нито един момент ответниците не са твърдяли, че освен процесното джиро е извършена и друга сделка, с която същото е съчетано, то за първостепенният съд е отсъствало и задължение да указва на страните кому е възложена доказателствена тежест за установяване на последната, както и за представяне на доказателства за същата - обстоятелство, което въззивната инстанция не е съобразила, допускайки порок водещ до процесуална незаконосъобразност на постановения краен правен резултат по делото. Отделен в тази вр. остава въпросът дали в случая законовото правило на чл. 301 ТЗ, на което въззивната инстанция допълнително се е позовала е било приложимо и дали извършеното вписване на процесното джиро в книгата на акционерите на ответното акционерно дружество е достатъчно, за да се счете, че е налице потвърждаване по см. на чл.301 ТЗ по отношение на самото джиро от собственика на дружеството –джирант, доколкото разпоредбата, която установява тази оборима законова презумпция, не подлежи на разширително или стеснително тълкуване, нито се прилага по аналогия, а само когато са се осъществили точно тези юридически факти, включени в презумпционната предпоставка. Същият, обаче, не би могъл самостоятелно, предвид вече изложените съображения, да обуслови различен изход на делото, поради което не следва да бъде подробно обсъждан. С оглед горното, въззивното решение следва да бъде отменено и предявената от ТД [фирма], [населено място] установителна искова претенция, основана на чл.124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.564, ал.2 ГПК до размера на твърдяните за инкорпорирани в удостоверение № 104 поименни акции от капитала на “А. Ц.” АД – уважена. Предвид изхода на делото в касационната инстанция на ищеца, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени своевременно претендираните деловодни разноски за всички съдебни инстанции, възлизащи, според приложения списък по чл.80 ГПК, общо на сумата 21 930 лв., от които реално заплатено и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение от 14 000 лева и 7 930 лв. държавни такси. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.293, ал.2, във вр. с ал.1 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски апелативен съд № 263 от 17.02.2014 год., по т.д.№ 4713/2013 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Т. А. В.,с ЕГН: [ЕГН] и“А. Ц.” АД, гр.София, с ЕИК: 121482679, че [фирма], [населено място] - ЕИК:[ЕИК], притежава правата върху удостоверение № 104, инкорпориращо права върху 400 000 поименни акции с право на глас, с номинална стойност на всяка акция един лев и с обща стойност 400 000 лв. от капитала на “А. Ц.” АД, гр.София. ОСЪЖДА “А. Ц.” АД, гр.София и Т. А. В. от [населено място], с ЕГН: [ЕГН] да заплатят общо на [фирма], [населено място] сумата 21 930 лв./ двадесет и една хиляди деветстотин и тридесет лева/, деловодни разноски за всички инстанции. РЕШЕИНЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: