Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * нищожност на нотариално действие * охранително производство * констативен нотариален акт * отмяна на констативен нотариален акт * правен интерес


2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 161

гр. София, 27 юни 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при участието на секретаря Райна Пенкова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3129 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 от ГПК (в редакцията на закона, преди ЗИДГПК, обн. в ДВ, бр. 86/27.10.2017 г. – съгласно § 74 от последния, която редакция относно касационното производство се има предвид и по-натам в решението).
Производството е образувано по подадена срещу решение № 2288/06.04.2017 г. по възз. гр. дело № 14993/2016 г. на Софийския градски съд (СГС), касационна жалба на ответника по делото Р. В. Д., който е починал след подаването на жалбата и съгласно чл. 227 от ГПК е заместен по делото от наследниците му по закон (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН) и негови процесуални правоприемници Й. Х. Х.-Д., Д. Р. Д. и В. Р. Д.. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното решение № І-118-109/15.09.2016 г. по гр. дело № 44839/2009 г. на Софийския районен съд и вместо него е постановено следното: обявено е за нищожно, на основание чл. 472 от ГПК (отм.), по отношение на (в частта относно) ищцата по делото В. К. Ч., нотариалното действие по издаването на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № .., том .., рег. № ..., нот. дело № ../... г. от 12.09.2006 г., съставен от първоначалния ответник-жалбоподател, в качеството му на нотариус с рег. № ... и с район на действие [населено място]; и е отменен, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.), по отношение на (в частта относно) ищцата, същият констативен нотариален акт.
В касационната жалба се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа от правоприемниците на касатора в откритото съдебно заседание и в писмени защити, като от страна на В. Д. се поддържа и направеното в първоинстанционното производство възражение за недопустимост на иска поради липса на правен интерес, респ. – за недопустимост на обжалваното въззивно решение.
От страна на ответницата по касационната жалба – ищцата В. К. Ч., в отговора на жалбата се излагат съображения и доводи за неоснователност на същата.
С определение № 137/19.02.2018 г. касационното обжалване по делото е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по процесуалноправния въпрос – приложима ли е разпоредбата на чл. 474, ал. 4 от ГПК (отм.) (чл. 578, ал. 4 от действащия ГПК) в охранителното производство по издаване на констативен нотариален акт по реда и при условията на чл. 483, ал. 1 от ГПК (отм.) (чл. 587, ал. 1 от действащия ГПК).
Изричен и еднозначен отговор на този процесуалноправен въпрос е даден с разпоредбата на чл. 484, ал. 2, предл. 1 от ГПК (отм.) (чл. 588, ал. 2, предл. 1 от ГПК), съгласно която, при издаването на констативен нотариален акт (при което се прилагат именно особените правила на чл. 483 и чл. 484 от ГПК (отм.) (чл. 587 и чл. 588 от ГПК)), не се прилагат правилата, установени с разпоредбата на чл. 474, ал. 4 от ГПК (отм.) (чл. 578, ал. 4 от ГПК) – относно личното явяване пред нотариуса на лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, и относно извършваната преди издаването на акта проверка от нотариуса на самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
При извършената касационна проверка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но неправилно.
При служебната проверка не се установиха пороци, които да водят до нищожност на същото.
Въпросът относно допустимостта на предявения по делото иск вече е разрешен с определение № 486/30.09.2011 г. по ч. гр. дело № 501/2011 г. на III-то гр. отд. на ВКС, в което е прието, че при изложените от ищцата твърдения, че процесният констативен нотариален акт е издаден служебно от нотариуса – първоначалния ответник, без тя да го е сезирала и без нейно знание и съгласие, за което му е наложено дисциплинарно наказание, както и че актът се ползва единствено от него по начин, накърняващ правото ѝ на собственост върху имота; то ищцата има правен интерес от иска за нищожност на нотариалното действие, чрез който да проведе защита срещу твърдяното недобросъвестно поведение на ответника-нотариус. Настоящият състав на ІV-то гр. отд. на ВКС споделя това становище относно процесуалната допустимост на иска, респ. – допустими са и постановените по него първоинстанционно и въззивно решение.
За да постанови последното, СГС е приел следното: С констативния нотариален акт се установява право на собственост върху недвижим имот; удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя; последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт. Според чл. 474, ал. 4 от ГПК (отм.), лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта на нотариалния акт, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната им власт. Когато при извършването на акта е нарушено изискването за личното явяване на участвуващите лица, то според чл. 472 от ГПК (отм.) нотариалното действие е нищожно; това е така, защото нотариалните действия са формални действия и трябва да се извършват при спазване на съответната установена законна форма и ред. Въззивният съд е приел, че в конкретния случай по делото, от разпита на свидетелката С. К. Ч. – сестра на ищцата, по безспорен начин е установено, че при съставянето на процесния нотариален акт ищцата не е присъствала. Градският съд е приел и че обстоятелството, че срещу нотариуса-ответник, извършил атакуваното от ищцата нотариално действие, е било проведено дисциплинарно производство, не санира порока по чл. 472 от ГПК (отм.). В заключение въззивният съд е приел, че на основание чл. 472 от ГПК (отм.) нотариалното действие по издаването на процесния нотариален акт за собственост върху недвижим имот, по отношение на ищцата следва да бъде обявено за нищожно, както и че по отношение на същата нотариалният акт следва да се отмени на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.).
Предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, основателно е оплакването в касационната жалба, че така мотивираното въззивно решение е неправилно. В нарушение на изричната разпоредба на чл. 484, ал. 2, предл. 1 от ГПК (отм.) въззивният съд е приел, че съгласно чл. 474, ал. 4 от ГПК (отм.) ищцата следвало да присъства при съставянето на процесния констативен нотариален акт. Това нарушение от своя страна е довело до неправилност и на крайните изводи на СГС за нищожност на основание чл. 472 от ГПК (отм.) на процесното нотариално действие по издаването на акта и за отмяна на последния на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.).
Тъй като допуснатото от СГС нарушение на закона не налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, правният спор между страните следва да бъде разрешен по същество от настоящата касационна инстанция.
Между страните не се спори по делото, а и по несъмнен начин се установява от събраните доказателства, че ищцата не е подавала писмена молба за съставянето на процесния констативен нотариален акт, нито е правила устно искане за това към нотариуса; такова устно искане е направено само от нейните сестра и чичо, които с акта също са признати за собственици на имота.
Разпоредбата на чл. 467, изр. 2, предл. 3 от ГПК (отм.) изисква нотариалното производство за извършване на констативен нотариален акт за удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, да започне с писмена молба, поради което доводите на ответната страна по делото, че е достатъчно устно искане, са неоснователни.
Основателни са обаче доводите, че нарушението на това правило на чл. 467 от ГПК (отм.) не води до нищожност на нотариалното действие по издаването на нотариалния акт. Основанията за нищожност на нотариалните действия са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 472 от ГПК (отм.), а именно: когато нотариусът не е имал право да го извърши – в нарушение на чл. 465, чл. 466, чл. 469, ал. 1, чл. 470 или чл. 471, както и когато при извършването му са били нарушени чл. 474, ал. 4 – относно личното явяване на участващите лица, чл. 475, чл. 476, б. „а“, „в“, „г“ или „е“, чл. 478, чл. 479 или чл. 485, ал. 2 от ГПК (отм.). Нарушенията на чл. 467 от ГПК (отм.) не са сред тези изчерпателно изброени в чл. 472 от ГПК (отм.) други нарушения, които опорочават нотариалните действия до степен на тяхната нищожност. Поради това и процесното нарушение на чл. 467 от ГПК (отм.) – издаването на процесния констативен нотариален акт, с който ищцата е призната за собственик на недвижим имот, без тя по никакъв начин да е сезирала първоначалния ответник-нотариус и изобщо без нейното знание, макар и да съставлява грубо нарушение на диспозитивното начало, несъмнено приложимо и в охранителното нотариално производство, поради което на нотариуса в случая е наложено дисциплинарно наказание, не води до нищожност на процесното нотариално действие. Ако ищцата е претърпяла вреди от издаването без нейно съгласие на нотариалния акт или от друго противоправно поведение на нотариуса (в каквато насока са твърденията ѝ по делото), тя би могла да защити правата и интересите си чрез иск за обезщетение; а ако счита, че не е собственик на имота (каквито данни няма по делото) – чрез отрицателен установителен иск; но не и чрез предявения по настоящото дело иск за нищожност, който е процесуално допустим, но неоснователен.
В заключение – по изложените съображения, обжалваното въззивното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, и вместо него следва бъде постановено отхвърляне на предявения по делото иск.
Предвид крайния изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците, претендираните и направени от тях и от наследодателя им – първоначалния ответник-касатор, разноски за заплатените адвокатски възнаграждения пред първата и въззивната инстанция и за заплатените дължими държавни такси за касационното производство. Първоначалният ответник приживе е направил такива разноски в общ размер 1 430 лв., като на всяка от заместилите го в процеса ответници се дължи по 1/3 от тази сума – съобразно наследствените им дялове (чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН), т.е. – сумите от по 476.67 лв. След конституирането им по делото, всяка от ответниците-касатори Й. Х.-Д. и В. Д. е внесла държавна такса от по 15 лв. за разглеждането на касационната жалба, но ищцата дължи заплащане на тази такса, в изрично указания с определение № 63/09.03.2018 г., дължим общ размер от 15 лв., респ. – в изрично указания, припадащ се на всяка от трите ответници размер от по 5 лв. В заключение, общо ищцата дължи на всяка от трите ответници сумите от по 481.67 лв. за направените разноски по делото. На основание чл. 38 от ЗАдв, ищцата дължи и следва да бъде осъдена да заплати и на адв. З. Г. Н. – за оказаната от нея безплатна адвокатска помощ на ответницата В. Д. – процесуално представителство в касационното производство по делото, претендираното адвокатско възнаграждение – в минималния размер по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за М., а именно –сумата 300 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2288/06.04.2017 г., постановено по въззивно гр. дело № 14993/2016 г. на С. градски съд, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К. Ч. срещу Й. Х. Х.-Д., Д. Р. Д. и В. Р. Д., заместили по делото починалия в хода на касационното производство техен наследодател Р. В. Д., иск за обявяване за нищожно – в частта относно В. К. Ч., на нотариалното действие по издаването на нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ..., том..., рег. № ...., дело № .../.... г., съставен на 12.09.2006 г. от Р. В. Д., в качеството му на нотариус с рег. № .... и с район на действие [населено място].
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Й. Х. Х.-Д. с ЕГН [ЕГН], Д. Р. Д. с ЕГН [ЕГН] и В. Р. Д. с ЕГН [ЕГН] – на всяка една от тях трите, сумите от по 481.67 лв. (четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 от ЗАдв, В. К. Ч. с ЕГН [ЕГН] да заплати на адвокат З. Г. Н. сумата 300 лв. (триста лева) – адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ по делото.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: