РЕШЕНИЕ № 3 София, 11 февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПАНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА МАРИЯ МИТЕВА при участието на секретаря: Невена Пелова и в присъствието на прокурор Галина Стоянова изслуша докладваното от съдия Мария Митева н. дело № 748/2020 година Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на адв. М. К., защитник на подс. Т. З. Й. и адв. П. Н. и адв. М. С., защитници на подс. В. Й. Й. срещу Решение № 15/22.07.20 г. по ВНОХД № 7/2020 г. по описа на Военно – апелативен съд и потвърдената с него присъда № 1/21.01.2020 г., постановена по НОХД № 53/2019 г. по описа на Военен съд - Сливен. В касационната жалба на адв. М. К. се релевират касационните основания по чл.348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен. Твърди се, съдилищата са се позовали единствено на заключението на СТЕ и на показанията на св. И. Й. от досъдебното производство. Не е било прието нито едно, посочено от защитата доказателство, не е направен анализ и разбор на всички доказателствени източници и оценката на доказателствените материали е едностранчива, единствено в подкрепа на обвинителната теза. Изтъква се, че възприетата по делото СГЕ е била оспорена от страните, но не е било уважено искането им за назначаване на повторна експертиза, а това е било необходимо за обективно изясняване на обстоятелствата по делото. Развиват се и доводи, че поначало за страните в хода на цялото наказателно производство не е станало ясно кое е пострадалото лице. Изтъква се и, че не са възприети и доводите на защитника за това, че в случая не се касае за извършено престъпление по чл. 212 НК, а за обикновена измама. Излагат се е и съображения, че не е била предоставена възможност на защитата и на подсъдимите да изразят становище по направените процесуални искания от страна на държавното обвинение, а това е в нарушение на правото на защита. Сочи се, че на са събрани и важни и относими към предмета на доказване доказателства, поискани от страните. Навеждат се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на постановеното въззивно решение и присъдата на ВС – Сливен и връщане на делото за нова разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав, с изрични указания какви процесуално – следствени действия следва да бъдат извършени. Прави се и алтернативно искане за оправдаване на подс. Т. Й.. В касационната жалба на защитниците на подс. В. Й. - адв. П. Н. и адв. М. С. също се релевират касационните основания по чл.348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК. Твърди се, че не са налице достатъчно доказателства, от които да се направи безспорен и несъмнен извод, че подсъдимата е извършила престъплението, за което е обвинена. Развиват се доводи, че разследването по делото не проведено, обективно, всестранно и пълно, неоснователно не са уважени искания на защитата, които са относими към предмета на доказване и така е нарушено правото на защита на подсъдимата. Твърди се, че предубедеността на първостепенния съд е намерила обективен израз и в мотивите към присъдата. Сочи се, че за да се приеме, че завещанието е съставено от подс. В. Й. ВС – Сливен и Военно – апелативния съд са се позовали единствено на заключението на СГЕ и на показанията на св. И. Й. от досъдебното производство, като не са обсъдени прецизно показанията й от съдебната фаза на процеса, в които тя разказва подробно какво е действителното положение, а също и не е направен подробен анализ на другите доказателствени източници. Излагат се доводи във връзка с оспорената СГЕ и неуважаването на искането на защитата за назначаване на повторна СГЕ и ДНК експертиза. Изтъква се, че във връзка с пропуските на първостепенния съд, военно – апелативния съд също е проявил безразличие, като отново не е направил разбор и задълбочен анализ на всички доказателствени материали, не ги е съпоставил помежду им и не е дал убедителен отговор кои кредитира и на кои не дава вяра и по какви причини. Излагат се и съображения, че първостепенният съд безкритично е възприел заключението на съдебно – оценителната експертиза, която е изготвена от вещо лице, което не е правило оглед на имота. Развиват се и доводи, че поначало за страните в хода на цялото наказателно производство не е станало ясно кое е пострадалото лице. Изтъква се, че не е била предоставена възможност на защитата и на подсъдимите да изразят становище по направените процесуални искания от страна на държавното обвинение, а това е в нарушение на правото на защита. Подчертава се, че е нужно да се изследва оригинала на завещанието, а това не е сторено. Излагат се оплаквания за допуснати нарушения по чл. 13, чл. 14, чл. 15 и чл. 107, ал. 3 НПК, също и за нарушения на чл. 6 ЕКПЧ във връзка с правото на справедливо и публично разглеждане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Развиват се и доводи за явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на постановеното въззивно решение и присъдата на ВС – Сливен и връщане на делото за нова разглеждане на първоинстанционния съд от друг състав или на прокурора, с изрични указания какви процесуално – следствени действия следва да бъдат извършени. Прави се и алтернативно искане за оправдаване на подс. В. Й.. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд адв. Н., защитник на подс. В. Й. поддържа касационната жалба по изложените подробни съображения и с направените искания. Отново развива доводи, че не е ясно кое е пострадалото лице, не са уважени важни за предмета на доказване доказателствени искания, свързани с назначаването на тройна почеркова експертиза и евентуално назначаване на ДНК експертиза за установяване наличието или липсата на биологичен материал от подс. В. Й.. Изтъква, че обвинителната теза е изградена единствено въз основа на едноличната почеркова експертиза, многократно оспорена от страните. В заключение моли касационната жалба да бъде уважена и делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата инстанция с конкретни указания. Подс. В. Й. в лична защитата поддържа исканията на своя защитник и заявява, че е била несправедливо обвинена и осъдена за нещо, което не е извършила. Подчертава, че не е държала завещанието, не го е чела и не го е написала. Адв. К., защитник на подс. Т. Й. поддържа касационната жалба по изложените в нея пространни съображения. Развива доводи за липса на яснота за това кое е пострадалото лице, макар обвинението да е за документна измама, и за необосноваността на почерковата експертиза. Моли подс. Т. Й. да бъде оправдан, а алтернативно делото да бъде върнато на прокурора с указания за назначаване на нова почеркова експертиза. Подс. Т. Й. в лична защитата поддържа казаното от неговия защитник. Адв. С., защитник на подс. В. Й. се солидаризира с казаното от другите защитници. Изтъква, че още в обвинителния акт липсва яснота има ли причинени щети, на кого и в какъв размер, а това е ограничило правото на защита. Сочи, че неоснователно не са уважени исканията за назначаване на нова почеркова експертиза и ДНК експертиза. Моли решението и присъдата да бъдат отменени и подсъдимите да бъдат признати за невинни, а алтернативно – делото да бъде върнато за ново разглеждане на първата или въззивната инстанция или на досъдебното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че касационните жалби са основателни и предлага атакуванато решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В последната си дума подс. В. Й. моли касационната жалба да бъде уважена. В последната си дума подс. Т. Й. също моли касационната жалба да бъде уважена. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното. Касационните жалби са подадени от процесуално легитимирани страни в законовия срок, поради което са допустими. Разгледани по същество са основателни. С присъда № 1/21.01.2020 г. по НОХД № 53/2019 г. Военен съд – Сливен е признал подсъдимата р-к В. Й. Й. от в.ф. 22 220 - Сливен, [дата на раждане] в [населено място], живуща в [населено място],[жк], [жилищен адрес] българка, българска гражданка, с висше образование, омъжена, неосъждана, [ЕГН] за ВИНОВНА в това, че на неустановена дата през периода от 06.05.2013 г. до 01.08.2013 г., в [населено място], чрез съставяне на неистински документ - завещание за недвижим имот, съзнателно дала възможност на друго физическо лице - съпруга си Т. З. Й. от [населено място] да получи без правно основание чуждо движимо имущество, в големи размери - сумата от 63800 лева, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 4, алт. 1 вр. ал. 2, алт. 2 вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК я е ОСЪДИЛ на три години „лишаване от свобода". На основание чл. 66 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. На основание чл. 212 ал. 7 вр. ал. 4 вр. чл. 37 ал. 1, т. З и чл. 44 ал. 1 от НК съдът е ПОСТАНОВИЛ КОНФИСКАЦИЯ в полза на държавата на част от имуществото на подсъдимата р-к В. Й. Й., ЕГН [ЕГН], а именно: лек автомобил марка „Х.", модел „С. Фе" с рег. [рег.номер на МПС] , с рама № КМНSН81WР7U1115564, на отчет в КАТ - Сливен, собственост на Й. от 26.11.2018 г., по отношения на който е наложена обезпечителна мярка с Определение № 10 от 30.05.2019 г. на Военен съд - Сливен. На основание чл. 212, ал. 7 вр. ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК съдът е ЛИШИЛ подсъдимата р-к Й. от „право да заема държавна или обществена длъжност или да упражнява професия или длъжност, свързани с управление, съхранение, контрол или отчитане на финансови средства или стоково-материални средства за срок три години от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда съдът е признал гр. л. Т. З. Й., [дата на раждане] в [населено място], живущ в [населено място],[жк], [жилищен адрес] българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, [ЕГН] ЗА ВИНОВЕН в това, че на 01.08.2013 г. в [населено място] съзнателно се ползвал от неистински частен документ - завещание и го употребил пред нотариус, за да докаже, че съществува негово право върху недвижим имот, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност и на 02.10.2013 г. в [населено място] съзнателно се ползвал от същия неистински документ и го употребил пред нотариус, за да докаже, че съществува негово право върху недвижим имот, като деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на една година „лишаване от свобода". На основание чл. 66 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. С присъдата подс. Т. З. Й. е бил признат за ВИНОВЕН и за това, че на 08.04.2014 г., в [населено място], чрез използване на документ с невярно съдържание - констативен нотариален акт, получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - сумата от 63 800 лева, с намерение да го присвои, поради което и на основание чл. 212, ал. 4, алт. 1 вр. ал.1 алт. 1 от НК и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на три години „лишаване от свобода". На основание чл. 66 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. На основание чл. 212, ал. 7 вр. ал. 4 вр. чл. 37, ал. 1, т. З и чл. 44 ал. 1 от НК съдът е ПОСТАНОВИЛ КОНФИСКАЦИЯ в полза на държавата на част от имуществото на подс. Т. З. Й., ЕГН [ЕГН], а именно: лек автомобил марка „Ф.", модел „П. Вариант" с рег. [рег.номер на МПС] , рама № WWWZZZ3BZXE 185345, двигател № АНL320585 от 21.06.2012 г., на отчет в КАТ - Сливен, по отношение на който е наложена обезпечителна мярка с Определение №12 от 31.05.2019 г., по описа на Военен съд – Сливен. На основание чл. 23 от НПК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ наказание по съвкупност на подсъдимия Й. „Лишаване от свобода" в размер на три години. На основание чл. 66 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода" с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал. З от НПК съдът е ОСЪДИЛ подсъдимите да заплатят по транзитната сметка на ОД на МВР - Сливен сумата 450,45 (четиристотин и петдесет лева и четиридесет и пет стотинки) лева деловодни разноски за направените съдебно-графическа и съдебно- оценителна експертизи. По жалби на подсъдимите и протест на военен прокурор при ВОП – Сливен е било образувано внохд № 7/2020 г., приключило с решение № 15 от 22.07.2020 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. ВКС констатира, че са налице нарушение на закона и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал. 2 и ал. З, т. 2 пр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Липсата на мотиви при изготвянето на актовете на инстанционните съдилища е от категорията на съществените процесуални нарушения, което по необходимост налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Това е нарушение от категорията на абсолютните, тъй като се касае до закононарушение, което съществено накърнява правнозащитените интереси на подсъдимите и нарушава основни начала на правораздаването. Прочитът на съдебните актове, изготвени от инстанционните съдилища показва, че и двете инстанции доста повърхностно са подходили към изясняване на обективната истина по делото, като са се фокусирали безкритично към показанията на св. И. Й. от досъдебното производство и именно към тези показания са напасвали другите доказателствени източници. Първо е нужно да се подчертае, че изявлението на съдилищата, че дават вяра на тези показния на посочената свидетелка, защото те са най-близо във времето до инкриминираното деяние, не е достатъчно, за да бъдат те възприети като достоверни. Те и не могат да се считат за подкрепени от заключението на съдебно-почерковата експертиза, тъй като нямат пряка взаимна връзка помежду си. Схематично са коментирани показанията на св. И. Й., дадени в съдебната фаза на процеса, която по принцип е централна. Изобщо не е направен обстоен анализ на показанията на свидетелката, от съдебната фаза и не е отговорено убедително на въпроса, защо съдилищата не дават вяра на тези показания, след като свидетелката обстойно е обяснила на какво се дължи промяната в показанията й, дадени на досъдебното производство и в съда. Констатацията, че показанията й от съдебната фаза на процеса противоречат на тези от досъдебната, не е съответен отговор на въпроса кои показания на свидетеля се кредитират и по какви причини. И двете инстанции при схематичното и повърхностно обсъждане на гласните доказателствени средства – показания на свидетели и обясненията на подсъдимите всъщност са ги тълкували превратно и така, че да се синхронизират или опровергават от показанията на св. И. Й., депозирани на досъдебната фаза на процеса. Неубедителни са и мотивите на двете инстанции защо възприемат заключенията на съдебно–почерковата експертиза и на съдебно- оценителната експертиза. Що се отнася до съдебно-почерковата експертиза, буди недоумение факта, че тя е направена въз основа на копие на завещанието, а не въз основа на оригинала, който се е съхранявал при св. Д. Н. – нотариус. Известно е както научно, така и от съдебната практика, че такава експертиза въз основа на копие, не винаги е достатъчно достоверна и не допринася за нужната категоричност на заключението. Освен това, защитата е посочила и приложен, но неизследван документ по делото, който действително е в копие, но съдилищата не са били достатъчно активни и не са се постарали да издирят оригинала на посочения документ. Нужно е било да се издирят всички оригинални документи, носещи подписа на М. Д. – З., да се изследва оригинала на завещанието и едва след едно задълбочено експертно изследване да се даде отговор на въпроса дали завещанието е написано от подс. В. Й., така като твърди прокуратурата. Фрагментарно е отговорено и на искането на защитата за назначаване на ДНК експертиза, доколкото подс. В. Й. неотклонно е твърдяла, че не е докосвала процесното завещание. В този смисъл е било необходимо да се предприемат нужните процесуални действия, за да се установи налице ли е биологичен материал от подсъдимата върху завещанието. По отношение на съдебно-оценителната експертиза също съдилищата не са подходили с нужното внимание. Очевидно е от разпита на експерта, че той изобщо не е извършил оглед на имота и всъщност не е оценил действителната му стойност. Вещото лице е правило справки в различни агенции за недвижими имоти, за да установи пазарната цена на недвижимия имот. Такъв подход към оценка на конкретен недвижим имот би могъл да спомогне за определянето на някаква приблизителна цена на имота, но не и даде прецизен отговор за действителната му цена, още повече, че в случая този имот е продаден на много по-ниска цена, с която продавачът и купувачът са се съгласили и в този смисъл така уговорената цена също е пазарна. В конкретния случай напълно неизяснена е и фигурата на пострадалия в наказателния процес. Тази неяснота е следствие на неточното и непрецизно обвинение, тъй като в обвинителния акт изобщо не е посочено чие е чуждото имущество. Във връзка с обвинението по чл. чл. 212, ал. 4, алт. 1 вр. ал. 2, алт. 2 вр. ал. 1 от НК в обвинителния акт дословно е посочено, че подс. В. Й. Й. се обвинява в това, че на неустановена дата през периода от 06.05.2013 г. до 01.08.2013 г., в [населено място], чрез съставяне на неистински документ - завещание за недвижим имот, съзнателно дала възможност на друго физическо лице - съпруга си Т. З. Й. от [населено място] да получи без правно основание чуждо движимо имущество, в големи размери - сумата от 63800 лева, с намерение да го присвои. Чие е чуждото движимо имущество обаче не е ясно, тъй като прокуратурата не е посочила конкретно лице. Това е довело и до последващи затруднения и нееднозначни отговори от страна на инстанционните съдилища по въпроса кой е пострадалият от престъплението, което безспорно е резултатно по своя характер. От друга страна пострадалият, който и да е той, е бил лишен от възможността да упражни законните си права в съдебната фаза на процеса и по свой избор да реши дали ще се конституира в качеството на частен обвинител и/или граждански ищец. Прочитът на въззивното решение сочи, че апелативната инстанция се е задоволила единствено да изложи възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка и да даде сравнително пестелив отговор на някои от направените от защитниците на подсъдимите възражения. Инстанционните съдилища поначало са дължали прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства, съпоставянето им по между им, както и пълноценно обсъждане на множеството противоречия в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимите. При необходимост съдилищата са имали възможност да проведат и очни ставки между свидетелите и подсъдимите при наличие на констатирани противоречия, но това също не е сторено по делото. Преразказът на показанията на някои свидетели и на част от обясненията на подсъдимите не може да замести дължимия анализ и оценка. При касационната проверка Върховният касационен съд констатира, че атакуваното въззивно решение е постановено в нарушение на чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 107 НПК. В настоящия казус инстанционните съдилища не са взели нужните мерки за разкриване на обективната истина. Както е известно съдът събира доказателства по направените от страните искания, но също и по свой почин, когато това се налага за разкриване на обективната истина. Като не е уважил редица искания на защитата за събиране на относими към предмета на доказателствени материали, съдът е допуснал нарушение на чл. 107 НПК, тъй като съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да събират както доказателства, които разобличават подсъдимия или отегчават неговата отговорност, така и доказателства, които го оправдават или смекчават неговата отговорност. Така Върховният касационен съд констатира, че инстанционните съдилища не са положили необходимите усилия за разкриване на обективната истина по делото, а това рефлектира и върху формирането на вътрешното им убеждение, защото то в конкретния случай не почива на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелства по делото и не е взето съобразно закона. От тук следва и заключението, че е допуснато нарушение на чл. 13, ал. 1 и чл. 14 НПК. Ето защо се налага и извода, че при допуснатите съществени процесуални нарушения, довели и до неправилно приложение на закона, атакуваното решение на Военно апелативния съд, с което е потвърдена първоинстанционната присад следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд от стадия на разпоредителното заседание, като в това заседание се отговори изчерпателно на всички въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 248 НПК. Нужно е да се назначи съдебно – почеркова експертиза, която да изследва оригинала на завещанието, а не копие, като се положат усилия за издирване на оригинала и на посочения от защитата документ, който е приложен в кориците на делото в копие. При необходимост да се назначи ДНК експертиза във връзка с въпроса дали по завещанието има или не биологични следи от подс. В. Й.. Оценителната експертиза следва да бъде изготвена прецизно и след оглед на недвижимия имот, като се приспадане цената на евентуални подобрения, направени впоследствие и да се даде реална оценка на конкретния недвижим имот. Необходимо е показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на подсъдимите да бъдат анализирани прецизно и в съвкупност помежду им, като бъдат тълкувани според действителното им съдържание и в логическата им връзка. При констатиране на съществени противоречия между показанията на свидетелите и подсъдимите следва да се извършат и нужните очни ставки. С оглед на изложените по-горе съображения касационната инстанция намира за основателни възраженията залегнали в касационните жалби за допуснати съществени процесуални нарушения /чл. 13, ал. 1, чл. 14 НПК и чл. 107 НПК/, свързани с начина на осъществяване на дейността по установяване, проверка и оценка на релевантните факти и довели до нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Предвид констатираните съществени нарушения на съдопроизводствените правила Върховният касационен съд не намира за необходимо да обсъжда оплакванията за явна несправедливост на наложените наказание, доколкото от една страна във връзка с тези оплаквания в касационните жалби липсват конкретни доводи, а от друга този въпрос следва да бъде пререшен при новото разглеждане на делото с оглед на установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на двамата подсъдими. Нужно първостепенния съд при постановяване на присъдата да бъде по-внимателен и да формулира диспозитива прецизно, така че да не се допускат ненужни и объркващи повторения, както е в конкретния, предвид диспозитива на присъдата на първостепенния съд, който излишно и непрецизно е преповторил няколко пъти наложените наказания на двамата подсъдими – „лишаване от права” и „конфискация”. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ Решение № 15/22.07.20 г. по ВНОХД № 7/2020 г. по описа на Военно – апелативен съд и потвърдената с него присъда № 1/21.01.2020 г., постановена по НОХД № 53/2019 г. по описа на Военен съд - Сливен. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Военен съд – Сливен от друг състав на съда от стадия на разпоредително заседание. Председател: Членове: 1. 2.