Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
София , 03.02.2016 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и тринадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 795 по описа за 2015 год.
И за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Касационното обжалване е допуснато с определение №34/14.01.2013 г. по касационна жалба на К. И. М. срещу решение № 738/08.05.2012 год. по в. гр.д. №721/2012 год. на Окръжен съд [населено място], в частта в която след като частично е отменено решение № 115/11.01.2012 год. по гр.д.№6822/2011 год. на Пловдивския районен съд,V състав, е постановено ново решение, с което предявеният от касатора против Г. Б. П. от [населено място], действаща като ЕТ „Орхидея – Г. П.”отрицателен установителен иск , че не и дължи главница в размер на 1200 лв. , ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.11.1994 год. до окончателното й изплащане , изчислена към 28.03.2011 год. в размер на 5536,66 лв. и сумата от 150 лв. разноски по делото пред всички инстанции , за които суми е издаден въз основа на съдебно решение изпълнителен лист от 26.01.1998 год. по гр.д. №389/1994 год. на Окръжен съд [населено място] и образувано изпълнително дело, е отхвърлен.
Касационното обжалване на решението е допуснато по въпроса „В хипотезата на чл. 330,ал.1,б.”д” ГПК от кой момент изпълнителното производство следва да се счита прекратено: от момента на влизане на постановлението на съдията – изпълнител за неговото прекратяване в сила или прекратяването настъпва „eх леге”, когато взискателят не е предприел извършването на изпълнителни действия в продължение на две години . Прието е, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в Р. №31 от 09.09.2010 год. по т.д. №400/2009 год., ТК, ІІ отд., Р №223/12.07.2011 год. по т.д. №124/2010 год. ТК, ІІ т.о. на ВКС, Р №76/07.06.2011 по т.д. №634/2010 год. на ВКС,постановени при условията на чл. 290 ГПК.
С оглед на това касационното обжалване е допуснато при изпълнение на допълнителното основание по чл. 280,ал.1 ГПК.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в частта допусната до касационно обжалване. Касаторът счита, че решението е постановено в противоречие със закона и съдебната практика.Представя писмено становище. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен.
Ответницата по касационната жалба - Г. Б. П., действаща като [фирма]счита, че касационното производство досежно решението в частта относно дължимостта на сумите в размер на 1200 лв. главница, и сумата 150 лв. разноски пред всички инстанции , за които е издаден изпълнителен лист е недопустимо, доколкото съгласно чл. 280,ал.2 ГПК въззивното решение по искове с цена на иска под 5 000 лв., не подлежи на касационно обжалване. Моли в тази част производството по делото да бъде прекратено, а в останалата част решението на въззивната инстанция да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Междувременно отговор на поставения правен въпрос е даден с ТР№ 2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/т.10/ , където е прието, че в хипотезата на чл. 433,ал.1,т.8 ГПК / чл. 330,ал.1,б.”д”ГПК /отм/, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години , с изключение на делата за издръжка , прекратяването на изпълнителното производство става по право като нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата , на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за загубило сила Постановление №3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Предвид задължителния характер на направеното тълкуване , посоченото разрешение следва да се приеме като отговор на поставения правен въпрос
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на процесните суми , присъдени с влязло в сила решение въз основа на което е издаден изпълнителен лист , поради погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност. От фактическа страна е прието, че изпълнителният лист за вземанията е издаден на 26.01.1998 г.по гр.д. № 389/1994 г. на Окръжен съд [населено място]. По молба от 11.10.2000 г.на ответницата П., е образувано изпълнително дело №2093/2000 г. по описа на СИС при ПРС –ІІ район , производството по което е прекратено с постановление на ДСИ от 05.12.2007 г., влязло в сила на 08.02.2008 г. поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Прието е, че последното изпълнително действие по това изпълнително дело е с дата 16.04.2002 г. ,доколкото доказателства за извършени след тази дата изпълнителни действия, /което е в доказателствена тежест на ответницата/, не са представени и това обстоятелство е посочено от самия ДСИ на гърба на изпълнителния лист. С молба от 14.03.2011 г. на Г. П. въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изп. дело № 254/2011 г. по описа на ЧСИ Д. М. Т. , което не е приключило. При тази фактическа обстановка , която не се оспорва от страните , въззивният съд е приел , че доводът на ищеца за изтекла погасителна давност досежно вземането по процесния изпълнителен лист, поради което сумите по него не се дължат , е неоснователен. Доколкото вземането е установено със съдебно решение съдът правилно е приел, че съгл. чл. 117 ,ал.2 ЗЗД погасителната давност е петгодишна.Прието е че, давността е била прекъсната с подаването на първата молба за образуване на изпълнително дело като до неговото прекратяване с влязлото в сила на 08.02.2008 г. постановление на ДСИ, давност не е текла. В тази насока съдът се позовава на разрешенията дадени в ППВС №3/18.11.1980 г. по гр.д. № 3/1980 г. С оглед на това е направен извода, че от 08.02.2008 г. до датата на образуване на второто изпълнително дело -14.03.2011 г. ,когато давността отново е била прекъсната, петгодишния давностен срок не е изтекъл. Предвид на тези съображения е прието, че вземането по процесния изпълнителен иск не е погасено по давност и се дължи.
С оглед отговора на поставения правен въпрос, съобразен с разрешенията дадени в ТР№ 2/26.06.2015 г. по ТД №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тези съображения не могат да бъдат споделени. Съгласно т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. в случая нова погасителна давност е започнала да тече след извършване на последното изпълнително действие по първото изпълнително дело №2093/2000 г. по описа на СИС при ПРС –ІІ район- 16.04.2002 г. и до подаването на молбата, по която е образувано второто изпълнително дело - 14.03.2011 г.същата е изтекла. С оглед на това следва да се приеме, че вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност и предявеният иск за недължимост на сумите по него е основателен.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че въззивното решение е правилно, доколкото е съобразено със ППВС №3/18.11.1980 г. по гр.д. №3/80 г., действащо към момента на неговото постановяване. Доколкото при висящност на спора е прието друго задължително тълкуване на закона, същото следва да бъде съобразено при разрешаване на правния спор.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на решението в частта досежно сумите за главница в размер на 1200 лв. и разноски в размер на 150 лв.В случая предмет на спора не са отделните претенции, а дължимостта на вземането по процесния изпълнителен лист като иска почива на факти , които са еднакви по отношение на трите суми по него в това число и основния довод , обуславящ основателността на иска - изтеклата погасителна давност. В резултат на това, ако се приеме, че касационното обжалване по отношение на вземането за главница и разноски не подлежи на касационно обжалване, касационното производство в тази част следва да се прекрати, като се обяви за влязло в сила решението на въззивната инстанция.При това положение при едни и същи факти би се стигнало до две противоречиви решения досежно вземането в различните му части.
Съобразно с изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на делото на касатора следва да се присъдят направените в производството пред трите инстанции разноски,изчислени по компенсация и в размер на 1389,93 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 738/08.05.2012 год. по в. гр.д. №721/2012 год. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявеният от К. И. М. против Г. Б. П., действаща като ЕТ „Орхидея – Г. П.”, [населено място] отрицателен установителен иск , че не дължи суми в размер на 1200 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.11.1994 год. до окончателното й изплащане , лихва в размер на 5536,66 лв., изчислени към 28.03.2011 г. и 150 лв. разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.01.1998 год. по гр.д. №389/1994 год. на Окръжен съд [населено място] и образувано изпълнително дело, КАКТО и в частта за разноските И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. И. М. от [населено място] , че не дължи на Г. Б. П. в качеството и на собственик на [фирма] сума в общ размер от 6 886,55 лв. ,съставляваща 1200 лв. главница, 5536,66 лв. лихви, изчислени към 28.03.2011 г. и 150 лв. разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 26.01.1998 год. по гр.д. №389/1994 год. на Окръжен съд [населено място].
ОСЪЖДА Г. Б. П., действаща като ЕТ „Орхидея – Г. П.”, [населено място] да заплати на К. И. М. разноски за трите инстанции по компенсация в размер на 1389,93 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |