Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * неоснователност на касационна жалба * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№54

С о ф и я , 24 март 2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 14 м а р т 2016 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
СПАС ИВАНЧЕВ

при секретар Мира Недева
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 114/2016 година.

Делото е инициирано с касационна жалба от защитника на подсъдимия П. Н. П. от Т. и има за предмет решение № 166 от 27.11.2015 г. по ВНОХД № 215/2015 г., постановено от Бургаския апелативен съд, което се оспорва с доводи по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК. Иска се изменянето му и намаляване на размера на наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца, коригирано с въззивното решение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Частните обвинители Й. Д. И., Д. Д. И., малолетния и непълнолетния А. Д. И. и И. Д. И., редовно призовани, не се явяват в касационното производство и не изпращат повереник, като не са взели отношение по жалбата.
Касаторът П. и защитникът му адв.С.Р., редовно уведомени, не се явяват в производството пред ВКС.

Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 17 от 11.06.2015 г., постановена по НОХД № 196/2015 г. на Окръжен съд-Сливен подсъдимият П. Н. П. от Т. е признат за виновен в това на 09.11.2014 г. по главен път ІІ-66 в отсечката между [населено място] войвода, област Сливен и Нова Загора, при управляване на МПС – товарен автомобил “Д.” с рег.№ с прикачено ремарке, тип „гондола”, с рег.№ , е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Й. И. от [населено място] село, област Сливен и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1 от НК при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години, като е лишен на основание чл.343г от НК от право да управлява МПС за срок от 2 години, считан от влизане на присъдата в законна сила.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 470 лева.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.С.Р. от АК-Сливен заради явната несправедливост на наложеното на подзащитния му кумулативно наказание лишаване от свобода и лишаване от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК с искане за изменянето й и приложението на разпоредбите на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК за наказанието лишаване от свобода и чувствително намаляване на срока на лишаването му от право да управлява МПС.
С въззивното решение обжалваната присъда е изменена, като е намален срокът на наказанието на подсъдимия, касаещо правото му да управлява МПС от 2 години на 1 година и 6 месеца и е потвърдена в останалата част.
В касационната жалба защитникът навежда наново оплакване за явна несправедливост и на намаленото по размер наказание лишаване от право да управлява МПС, като прави искане за изменяне на обжалваното решение и намаляване на размера на това наказание на 6 месеца.

Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационната жалба за подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба, срещу въззивен съдебен акт, подлежащ на редовна касационна проверка съгласно чл.346, т.1 от НПК, поради което за допустима, но по съществото си за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Всички възражения на защитника, визиращи вече касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, са правени и пред въззивния съд, който на свой ред им е дал подробен и убедителен отговор. Всъщност, касационната жалба, с леки изменения, е компютърно копие на въззивната и нейното допълнение.
Въззивният съд е отделил сериозно внимание на оплакването за явна несправедливост и на кумулативната санкция, наложена на жалбоподателя. Поначало престъпленията по транспорта са такива на непредпазливо извършване, като съществените за индивидуализиране отговорността на извършителя обстоятелства са относими към миналото му като водач на МПС, тежестта на допуснатите и в пряка причинна връзка с вредоносния резултат нарушения на правилата за движение и формата на непредпазливата вина. Не се оспорват в случая миналите сериозни нарушения на тези правила от жалбоподателя, за които административната санкция очевидно не е изиграла своята поправяща и превантивна роля. Безспорно, съпричиняването на резултата от страна на пострадалия има своето правно значение, но защитата неоснователно прави опит да прехвърли вината за случилото се изцяло върху него. Въззивният съд, макар да е съзрял известен дисбаланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността на жалбоподателя обстоятелства и е намалил с 6 месеца наказанието по чл.343г от НК, всъщност е утвърдил обществената му опасност като водач на МПС, позволяващ си често да допуска сериозни нарушения на изискванията при осъществяване на тази професия, свързана с повишена опасност от причиняване на значими вредни последици, особено при управляване на такъв тежкотоварен пътен комплекс. Твърде пестеливата откъм доводи касационна жалба не убеждава, че се налага с оглед постигане целите на чл.36 от НК намаляване на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК, особено във визирания в жалбата размер, който е относим към много по-дребни нарушения на правилата за движение, а в случая е причинена смърт, макар и при условията на известно съпричиняване на резултата.
ВКС намира, че няма основание за приложението на чл.55 от НК както за заменянето на наказанието лишаване от свобода с пробация, така и за намаляване на срока на лишаването на подсъдимия от право да управлява МПС, поради което не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за корекция на въззивното решение.

Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 27.11.2015 г. постановено по ВНОХД № 215/2015 г., от Бургаския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :