Р Е Ш Е Н И Е № 511 град София, 13.12.2010 г. Върховният касационен съд на Република България,Второ наказателно отделение в съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и десета година. ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ:ЮРИЙ КРЪСТЕВ Жанина Начева при секретар Н. ЦЕКОВА и в присъствието на прокурор ЛЮБЕНОВ изслуша докладваното от съдията /председател/ Лидия Стоянова наказателно дело № 508/2010 г Производството е образувано по искането на осъдения М. Ж. П. за възобновяване на нохд № 4655/2009 г. на Пловдивския районен съд и отмяна или изменение на присъда № 553/22.10.2009 г. на основанията по чл.422, ал. 1, т.5 НПК. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценка на показанията на св.Т. и че наказанието, наложено за извършените деяния, е явно несправедливо. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането и мотивира липсата на касационни основания за отмяна или изменение на оспорената присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл. 347, ал.1 НПК и намира: Пловдивският районен съд с присъдата по нохд № 4655/2009 г. признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 26.6.2009 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив извършил кражба на имущество, собственост на св.Бечев и св. Д., на обща стойност 23 лв. и на осн.чл.196 ал.1 т.1 вр.чл. 194, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.29, ал.1 б.”А” и б. „Б” вр.чл.55 ал.1, т.1 НК го осъдил на една година и девет месеца лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил строг режим и затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл. 59, за веществените доказателства и за размера на дължимите разноски. Делото е образувано в първоинстанционния съд по внесен обвинителен акт с обвинение против П. за извършени от него две кражби при условията на опасен рецидив. В проведеното на 22.10.2009 г. съдебно заседание подсъдимият и защитникът му след отказ да приемат споразумение, предложено от прокурора, са заявили съгласие за разглеждане на делото по реда на глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”. Подсъдимият след разясняване на правата му по чл.371 НПК изрично е заявил, че не желае провеждането на разпит на свидетелите и вещите лица, както и че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съдът е одобрил това съгласие след констатацията, че признанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Постановил е присъдата и е изложил подробни мотиви, съответстващи на изискванията по чл.305, ал. 3 НПК, съдържащи приетата за установена фактическа обстановка, анализ на доказателствения материал, фактически и правни съображения включително и за наказанието, наложено съобразно установените индивидуализиращи обстоятелства и изискванията на чл.373, ал.2 НПК. Неоснователно е възражението, че показанията на свидетелката Т. са противоречиви и неправилно са оценявани в нарушение на чл.107, ал. 3 НПК. Съдържанието им е съпоставено от първоинстанционния съд с данните от проведеното процесуално следствено действие „Разпознаване”, с показанията на свидетелите Б., Б., Р., П., с протокола за доброволно предаване, заключението на вещото лице, всички доказателствени средства съдът е обсъдил и анализирал подробно и показанията на тази свидетелка правилно са определени като достоверни и безпротиворечиви. Фактическите изводи, основани на признатите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, не са направени въз основа на процесуално негодни доказателствени средства, нито са оценявани по начин, който да доведе до отегчаване положението на осъдения и до неверни правни изводи. Възражението, че наказанието е явно несправедливо, защото е завишено по размер, също е неоснователно. Съдът е взел предвид всички установени по делото индивидуализиращи обстоятелства, които подробно е анализирал. Обстоятелството, че имуществото е на ниска стойност, не може да бъде основание за оценка на извършеното като такова с ниска степен на обществена опасност. По делото са налице данни, правилно отчетени като значими, за цялостното поведение на подсъдимия преди извършване на деянията, указващо на предварителна подготовка-носел е непрозрачен плик, в който е държал тесла, показана на св.Т. при заявеното от нея искане да върне откраднатото имущество, съзнание за силата на въздействие и довеждане до състояние на уплаха, в което е изпаднала, смяна на връхната дреха преди да пристъпи към извършването на втората кражба, за поведението по време на реализиране на решението да извърши престъпления- използването на друго лице /за което не е установено по несъмнен начин, че е съизвършител/ като прикритие. Правилно са оценени и данните за характера и тежестта на извършените престъпления, за които има вече постановени осъдителни присъди по чл. 345А НК и по чл.196 НК, ефективното изтърпяване на наказанията лишаване от свобода и липсата на данни за влияние и промяна на поведението му в обществото, както и демонстрирано намерение да промени начина си на живот към спазване правилата на обществото и законите в страната. Обстоятелството, че е създал семейство и има дете, нуждаещо се от неговото присъствие, не са пренебрегнати, но не може да бъде отчетено като оневиняващо го или на оправдаващо престъпния му начин на живот. Затова и по съображенията, изложени в съдебния акт на инстанцията по същество, които настоящият състав изцяло споделя, няма основание наложеното наказание в определения му размер да бъде оценено като явно несправедливо и несъответстващо на извършеното и на целите по чл.36 НК. Предвид изложеното искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Ж. П. за възобновяване на нохд № 4655/2009 г. на Пловдивския районен съд и отмяна или изменение на присъда №553/22.10.2009 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: