о П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 126 гр. София, 25 септември 2013г. Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участие на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев нчд № 1607/2013г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 43, т. 1 НПК. С определение № 469/25.07.2013год. по н.а.х.д № 1599/2013год. на Старозагорския районен съд съдията-докладчик е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ВКС на РБ, който да прецени налице ли са предпоставките на чл. 43, т. 1 от НПК за възлагане разглеждането на друг, еднакъв по степен съд. Изложил е съображения, че промяната на местната подсъдност се основава на обстоятелството, че актосъставителят и свидетелят по делото живеят на територията на гр.Бургас и разглеждането на подадената жалба срещу издаденото срещу нарушителя наказателно постановление в съда в гр.Бургас, ще доведе до процесуална бързина и икономии на средства. Представителят на Върховната касационна прокуратура е депозирал писмено становище, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Бургаския районен съд, по съображенията, изложени от докладчика. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди данните по делото и взе предвид становището на прокурора, намира следното: Искането за промяна на подсъдността се основава на нормата на чл. чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 43, т. 1 НПК, съгласно която ВКС може да реши делото да се разгледа от друг, равен по степен съд, когато много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 43, т. 1 от НПК, във вр. чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, намира, че делото следва да бъде разгледано от Районен съд – Стара Загора. Жалбата на процесуалния представител на [фирма] е била подадена до РС – [населено място] по повод разглеждане на депозирана от фирмата жалба срещу НП № 0338/13.06.2013год. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията и по този повод е било образувано нахд № 1599/2013 год. От данните по наказателното постановление е видно, че нарушението, за което е наложена имуществена санкция на [фирма], се изразявало в неоснователен отказ да се изпълни задължение за пренос на географски номер 35942233876 на абоната на фиксирана телефонна услуга З. Ж. Р., подал заявление за това на 25.09.2012год. в офис на [фирма] в [населено място]. В наказателното постановление е посочено, че на 12.08.2010 г. приемащият доставчик / [фирма]/ е изпратил заявлението за пренасяне на номера на даряващия доставчик- Мобилтел” ЕАД на 25.09.2012год., което е било получено същия ден, а на 27.09.2012год. доставчикът е изпратил отказа това да бъде извършено. Задължението на санкционираното с имуществена санкция Акционерно дружество е било визирано в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Функционалните спецификации/ФС/ за осъществяване на преносимост на географските номера при промяна на доставчика на фиксирана телефонна услуга и/или при промяна на адреса в рамките на един географски код на направление и чрез отказа то да бъде изпълнено, макар да не са били налице основанията за това, посочени в чл. 43, ал. 1 и ал. 2 от ФС регулиращият орган е приел, че дружеството е нарушило чл. 326а от Закона за електронните съобщения, поради което на посочените основания му е наложил имуществена санкция в размер на 60000/шестдесет хиляди/лв. Изложените дотук данни сочат, че нарушението е довършено с изпращане на отказа да бъде изпълнено законно предвидено задължение за пренос на географски номер 35942233876 във връзка с подадено в [населено място] заявление за това от абоната на [фирма]. Ето защо, съобразно чл. 59, ал. 1 от ЗАНН компетентен да разгледа жалбата е Старозагорският районен съд, на чиято територия е подадено заявлението и където е следвало да се получи решението на [фирма] за пренос на заявения номер, респ. където в случая, според регулиращия орган е констатиран направеният отказ. Настоящият касационен състав намира, че не са налице предпоставките за промяна на местната подсъдност на делото по реда на чл. 43, т. 1 НПК и производството трябва да се развие пред съответния компетентен да го разгледа районен съд- този в [населено място]. Съгласно посочената норма, законодателят е предвидил възможност за промяна на местната подсъдност по наказателни/включително и административно- наказателни дела/, когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на друг съд. В случая, актосъставителят и свидетелят по акта живеят в градове, различни от местонахождението на съда, компетентен да разгледа делото, но това не може да обоснове извод, че са налице предпоставките за приложение на посочената разпоредба. Жалбоподателят-юридическото лице, без съмнение, има адрес в гр.София, респективно евентуалното призоваване в качеството на свидетел на актосъставителя /също от гр.София/ и свидетеля по акт-живущ в [населено място] /ако съдът прецени, че последният трябва да бъде призоваван/ и необходимостта те да пътуват не би било основание да се промени местната подсъдност, предвид липсата на законово основание по смисъла на чл. 43, т. 1 от НПК-”много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. Предвид гореизложеното и с аргумент на обратното по чл. 43, ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за промяна на местната подсъдност на основание чл. 43, т. 1 от НПК на съдията-докладчик по н.а.х.д № 1599/2013год. по описа на Старозагорския районен съд. ВРЪЩА изпратеното /прекратено/ нахд № 1599/2013 г. по описа на Старозагорския районен съд на същия съд за насрочване, разглеждане и решаване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: