2 решение по гр.д.№ 4681 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 112 София, 29.10. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Анета Иванова, след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4681 по описа за 2017 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. З. К. срещу решение № 231 от 18.05.2017 г. по в.гр.д.№ 41 от 2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отменено решение № 197 от 09.12.2016 г. по гр.д.№ 159 от 2016 г. на Златоградския районен съд и вместо това е постановено решение за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.54, ал.2 ЗКИР по отношение на Г. З. К., че ищците З. К. Б. и С. Р. Б. са собственици по силата на давностно владение, упражнявано от 1981 г. до настоящия момент, на 59 кв.м., представляващи част от УПИ V-667, кв.95 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 23 от 12.01.1987 г., означени с жълт цвят на скица № 1 към заключението на СТЕ, намираща се на лист 76 от въззивното дело, за която част е налице грешка в кадастралната карта на [населено място] от 1987 г., като тя неправилно е заснета като част от ПИ 667, вместо като част от ПИ 660. С определение № 234 от 01.12.2017 г. на настоящия състав на ВКС към делото е присъединена за общо разглеждане и частната жалба на З. К. Б. и С. Р. Б. срещу определение № 940 от 03.10.2017 г. по в.гр.д.№ 41 от 2017 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на З. Б. за допълване на определение № 701 от 20.07.2017 г. по същото дело, с което е изменено постановеното по делото решение № 231 от 18.05.2017 г. в частта за разноските. Касаторът Г. З. К. поддържа жалбата си и оспорва частната жалба на З. и С. Бабачеви. Ответниците по касационната жалба З. К. Б. и С. Р. Б. оспорват същата и поддържат подадената от тях частна жалба. Върховният касационен съд на РБ, ГК, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните приема следното: I. По касационната жалба на Г. З. К. срещу решението на Смолянския окръжен съд: С определение № 266 от 18.05.2018 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния правен въпрос: Предвид разпоредбите на чл.59, ал.1 З. /отм./, чл.181, ал.1 З. /отм./ и чл.200 ЗУТ, може ли да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ, ако за тази реална част не са налице изискванията на чл.19 ЗУТ и същата не се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ ? В практиката на ВКС, включително и посочената от касатора практика /решение № 185 от 01.03.2010 г. по гр.д.№ 280 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 55 от 14.04.2014 г. по гр.д.№ 12 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 186 от 19.02.1987 г. по гр.д.№ 154 от 1986 г. на ОСГК на ВС/ се приема, че реална част от парцел /УПИ/ може да бъде придобивана по давност или ако срокът на владение на тази част е изтекъл преди влизане в сила на Закона за териториалното и селищно устройство през 1973 г. /съгласно чл.181, ал.1 З. /отм./ или ако е осъществявано владение в период повече от 10 години след влизане в сила на Закона за устройство на територията /ЗУТ/, но при условие, че владяната част от поземления имот може да се обособи като самостоятелен УПИ съобразно изискванията на чл.19 ЗУТ или ако тази част се присъединява към съседен имот по реда на чл.17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. В противоречие с тази практика на ВКС в обжалваното решение въззивният съд е уважил предявения установителен иск за собственост върху реална част от УПИ V-667, кв.95 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед № 23 от 12.01.1987 г., на основание давностно владение, осъществявано през периода от 1981 г. до настоящия момент, без въобще да е изследвал дали процесната реална част би могла да се придобие от ищците на основание давностно владение, предвид ограниченията, предвидени в императивните норми на чл.59 З. /отм./, чл.181, ал.1 З. /отм./ и чл.200 ЗУТ. Същевременно въззивният съд е дължал произнасяне по този въпрос, тъй като още в отговора на исковата молба /лист 31-35 от делото на РС/ ответникът е направил възражение в този смисъл, а и горепосочените разпоредби на З. /отм./ и ЗУТ са императивни правни норми, които съдът следва да прилага служебно. Предвид на това съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяната на това решение, на основание от чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага събирането на нови доказателства, необходими за прилагането от въззивния съд на императивноправните норми на чл.59 З. /отм./ и чл.200 ЗУТ: относно това дали са налице посочените в чл.200, ал.2 ЗУТ изисквания спорните 59 кв.м. да могат да бъдат придобити по давностно владение, по-конкретно- дали са били налице условията на чл.17 ЗУТ за присъединяване на тези 59 кв.м. към имота на ищците и дали оставащата след това присъединяване част от имота на ответника отговаря на изискванията на чл.19 ЗУТ или може да се присъедини към съседен имот. II. По частната жалба на З. К. Б. и С. Р. Б.: Предвид отмяната на решението на въззивния съд и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на този съд, следва да бъдат отменени и постановените от въззивния съд две определения за изменение на въззивното решение в частта за разноските. По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 231 от 18.05.2017 г. по в.гр.д.№ 41 от 2017 г. на Смолянския окръжен съд, както и определения № 701 от 20.07.2017 г. и № 940 от 03.10.2017 г. по същото дело, с които решението от 18.05.2017 г. е изменено в частта за разноските. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.