Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр. София, 13.02.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря Даниела Цветкова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 939 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. С. М. и Ю. М. И. против решение № 1889/18.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 4447/2017 г. от 10-ти състав на САС.
Постъпил е отговор от ответника по касационната жалба Б. Д. Е., с която оспорва жалбата, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище.
Касационното обжалване е допуснато с определение № 350/17.04.2019 г..
Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустими ли са свидетелски показания за установяване привидност на сделка, при наличие на начало на писмено доказателство по делото. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие на произнасянето по правния въпрос с практиката на ВКС.
По отговора на правния въпрос, съставът на ВКС приема следното:
Признанието на един от необходимите другари, че актът е симулативен, прави вероятно твърдението на противната страна, че актът е симулативен. Изхождащото от другата страна признание пред съда като държавен орган, което е отразено в съдебния протокол, удовлетворява изискванията на чл. 165, ал. 2 ГПК. То съставлява начало на писмено доказателство и прави допустими свидетелските показания, а съдът е длъжен да го прецени заедно с тях и другите доказателства по делото, като го цени съвместно с тях, съобразно изискванията на общите правила в процеса. В тази насока е цитираната от касатора съдебна практика, която се споделя и от настоящия състав.
По касационната жалба, съставът на ВКС приема следното:
Съдът е приел, че по делото няма
пълномощно, с което ищците изрично да са овластили ответника-купувач, със специалната цел, привидно, като купувач да придобие правото на собственост от продавачите върху процесния апартамент, както и че няма обратно писмо, изходящо от привидния купувач, с което да потвърди, че паричната сума, предназначена за заплащане на продажната цена му е била предоставена от ищците и в изпълнение на привидната цел, за която е упълномощен е станал субект на материалното правоотношение /продажбата/ и не е искал да настъпят за него гражданско –правните последици на продажбата.Прието е, че липсва няма писмен договор, подписан от ищците и привидния купувач, който по своето естество е договор за поръчка и с който привидния купувач да е поел задължение към действителните купувачи с привидна цел да извърши правно действие, да придобие правото на собственост върху процесния апартамент и същевременно да удостоверява, че е получил от действителните купувачи продажната цена и ще я разходва в изпълнение на специалната цел. Посочено е ,че липсва начало на писмено доказателство, изходящо от привидния купувач или документ, който да удостоверява неговите изявления пред държавен орган и да обосновава извод за вероятна привидност на договора за продажба,водещ до отпадане на установената в чл. 165 от ГПК недопустимост със свидетелски показания да се установява привидност на договор. Горното е прието, въпреки наличието на признание на фактите, твърдяни от ищците, направено от продавачите по сделката.
При наличието на начало на писмено доказателство, в т.ч. признание на иска от едно от страните по сделката, направено пред съда и отразено от него в съдебен протокол, отразяващо волеизявлението на една от страните по сделката относно нейния симулативен характер, свидетелските показания, като доказателствено средство за разкриване на действителните правоотношения между страните са допустими. Горното становище се споделя от състава въз основа на безспорно установеното в теорията и съдебната практика процесуално положение на необходими другари на всички страни по сделката, чиято симулативност се установява в процеса, при предявен иск /в т.ч. и инцидентен установителен/. В тази връзка, писменото доказателство, служещо като начало на писмено доказателство обвързва страните по отношение на доказването и допустимостта на свидетелските показания като доказателствено средство и по отношение на всички страни по сделката, доколкото при необходимото другарство изводът за действителността на сделката следва да е еднакъв по отношение на всички страни и на цялата сделка.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, непосредствени очевидци и свидетели на развилите се между страните правоотношения се установява, че целта и волята на страните по сделката е била собствеността върху имота, предмет на сделката да се придобие от ищците, а не от посочения като купувач в нотариалния акт ответник Б. Д. Е.. Горното се установява от показанията на свидетелите, присъствували на предварителните разговори между продавачите и ищците, на които се е постигнала договорка за сделка между тях, както и показанията на посредника при сделката, както и показанията на св. В., дала показания относно волята на страните и мотивите на ответника Е. да бъде страна по сделката. Всички тези свидетелски показания напълно съответствуват на признанието на иска, направено от ответниците по делото – продавачи по сделката, довело и до допустимост на свидетелските показания по делото.
Предвид изложеното, на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД, следва да се признае в отношенията между страните по делото, че договора е нищожен, като привиден, като се признае със сила на пресъдено нещо, че действителните купувачи на имота са ищците по делото, а не посочения като купувач ответник Б. Д. Е.. Доколкото не се налага извършването на нови процесуални действия, то ВКС следва да постанови решение по съществото на спора, в горния смисъл.
В полза на ищците по делото следва да се присъдят направените по делото разноски, които се дължат от ответника Б. Д. Е., предвид направеното признание на иска от страна на останалите ответници – продавачи по договора за продажба, на основание чл.78, ал.1 ГПК, за цялото производство по делото. Разноските са 1435 лева, представляващи заплатени такси и разноски от ищците по делото. В полза на адвокат Д. М. следва да се присъди и адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство на Ю. М. И. за трите инстанции, което, съобразено с Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и цената на иска е в размер общо на 1800 лева.
Водим от горното, съставът на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1889/18.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 4447/2017 г. от 10-ти състав на САС, като вместо него постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ Д. С. М. с [ЕГН], Ю. М. И. с ЕГН [ЕГН], С. Л. А. с ЕГН [ЕГН], Д. М. А. с ЕГН [ЕГН]/починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Л. А. и В. Д. Т./, Б. Д. Е. с ЕГН [ЕГН] , че договор за покупко – продажба на недвижим имот от ..... г., извършен с нотариален акт № .., т. ..., рег. № .., дело № ../.... г. на нотариус, вписан под номер .. в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Районен съд Перник, вписан в Службата по вписвания с рег. № .. на .... г., акт№ ..., том ..., дело № ..../.... г., с който С. Л. А. с ЕГН [ЕГН], Д. М. А. с ЕГН [ЕГН] са прехвърлили на Б. Д. Е. с ЕГН [ЕГН] правото на собственост на недвижим имот с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД .../......г. на Изпълнителен директор на АГКК, представляващ Апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]ведно с избено помещение № 5, с площ от 10.29 кв.м. и таванско помещение с площ от 8.75 кв.м., ведно с 6.437 ид.ч. от общите части на сградата с продажна цена от 45 000 лева г. е нищожен като привиден, прикриващ действителните купувачи по договора.

На основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. М. с [ЕГН], Ю. М. И. с ЕГН [ЕГН], С. Л. А. с ЕГН [ЕГН], Д. М. А. с ЕГН [ЕГН]/починал в хода на процеса и заместен от неговите законни наследници С. Л. А. и В. Д. Т./, Б. Д. Е. с ЕГН [ЕГН] , че по договор за покупко – продажба на недвижим имот от ...... г., извършен с нотариален акт № .., т. .., рег. № ..., дело № .../.... г. на нотариус, вписан под номер ... в регистъра на Нотариалната камара, район на действие - Районен съд Перник, вписан в Службата по вписвания с рег. № ... на ..... г., акт№ ..., том ...., дело № ..../... г., с който С. Л. А. с ЕГН [ЕГН], Д. М. А. с ЕГН [ЕГН] са прехвърлили на Б. Д. Е. с ЕГН [ЕГН] правото на собственост на недвижим имот с идентификатор...... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД ..../.....г. на Изпълнителен директор на АГКК, представляващ Апартамент № ..., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес]ведно с избено помещение № 5, с площ от 10.29 кв.м. и таванско помещение с площ от 8.75 кв.м., ведно с 6.437 ид.ч. от общите части на сградата с продажна цена от 45 000 лева г. действителните купувачи за сумата от 45000 лева, са Д. С. М. с [ЕГН], Ю. М. И. с ЕГН [ЕГН], а не Б. Д. Е. с ЕГН [ЕГН].

ОСЪЖДА Б. Д. Е. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. С. М. с [ЕГН], Ю. М. И. с ЕГН [ЕГН] на основание чл.78 ,ал.1 ГПК сумата 1435 /хиляда четиристотин тридесет и пет/ лева, а в полза на адв. Д. С. М. на основани чл.38 ЗА сумата 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.