Р Е Ш Е Н И Е № 137 София, 24.04.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 421 /2010 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 1213 от 14.12.2011г. по касационна жалба на П. Т. К. е допуснато касационно обжалване на решение от 03.12.2010г. по гр.д.№ 3766/2010г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 27.10.2009г. по гр.д.№ 9621 по описа за 2008г. на Софийски РС. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторката против С. В. К. по отношение на апартамент № 143, находящ се [населено място],[жк]бл. 329 вх.Ж, ет.7, с площ 42,04 кв.м., ведно с избено помещение № 5 и 0,429% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 19, ал.1 от СК от 1985г. /отм/ и за допуснати процесуални нарушения поради необсъждане на доводите й. Ответницата по касация не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима. По делото е установено следното: Страните са наследници на Т. Д. К., починал на 20.04.2003г. - преживяла съпруга и дъщеря. Бракът е сключен на 29.12.1988г. и е прекратен със смъртта на Т. К.. Той придобива процесния апартамент с договор за продажба по чл. 117 от З. от 25.12.1975г. С н.а. № 159,т.LХХІІІ от 09.10.1992г. Т. К. прехвърля на съпругата си С. К. ½ от апартамента срещу задължение за издръжка и гледане, а с н.а. № 58 № LLХІV от 20.08.1997г. й продава другата ½ ид.ч. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че наследодателят се е разпоредил с целия апартамент и не е останала наследствена част от него. Нормата на чл. 19, ал.1 от СК от 1985г. /отм/, при действието на която са извършени и двете разпореждания и е прекратен брака, не е обсъждана, като неприложима. Поради липса на съсобственост, иска е отхвърлен.. Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е става ли съпружеска общност имот – индивидуална собственост на единия съпруг, прехвърлен възмездно от него на другия съпруг по време на брака предвид констатирано противоречие на въззивното решение с Р № 617 от 15.12.2009г. по гр.д.№ 226/2009г. на ІІ гр.о. на ВКС, постановено по отменения ГПК С него е прието, че при възмездно прехвърляне на идеална част от недвижим имот, който е изцяло лична собственост на единия съпруг, съпругът-преобретател става собственик само на половината, тъй като не е оборил презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК. С въззивното решение е прието, че при възмездните прехвърляния на процесния апартамент, който е лична собственост на единия съпруг, от него на другия съпруг, придобитото не е съпружеска общност без да е твърдяна, или установена трансформация. При разрешаването на поставения въпрос следва да се изходи от вида възмездна сделка. Най често възмездното придобиване между съпрузи е чрез продажба и чрез договор за издръжка и гледане. Такива са и двата договора, представени по делото. Те са сключени при действието на отменения СК от 1985г., при действието на който е прекратен и брака между наследодателя и ответницата, и отговора на поставения въпрос се дава с оглед правната уредба по този кодекс. Относно възможността между съпрузи да се сключи договор за издръжка и гледане с имот, лична собственост на единия, с ПП № 4/1983г. се даде положителен отговор – тези договори са допустими. Съгласно чл. 19, ал.1 от СК /отм/ /сега чл. 21, ал.1 от СК/ вещните права придобити по време на брака в резултат на съвместен принос са съпружеска общност. Наличието на принос, който може да се изразява в труд, пари, или работа в домакинството се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 19, ал.3 от СК от 1985г./отм/, респективно чл. 21, ал.3 от новия СК. Тази презумпция обаче е оборима. Тя следва да се счита оборена когато се касае за прехвърляне на вещни права, индивидуална собственост на единия съпруг на другия срещу поето от него задължение за гледане и издръжка. Уговорената алеаторна престация – полагане на грижи и даване на издръжка изключва приноса на съпруга прехвърлител, който чрез прехвърляне на своя имот цели да удовлетвори своя нужда. Преобретателят-съпруг поема изцяло задължението да гледа и издържа съпруга си. Изпълнението на този договор изключва приноса на съпруга прехвърлител, а неизпълнението е основание за разваляне. Предвид изложеното следва да се приеме, че лични на съпруга - преобредател са вещните права индивидуална собственост, които другият съпруг му е прехвърлил по време на брака срещу гледане и издръжка При продажба срещу парична сума обаче това разрешение е неприложимо. В тази хипотеза, мнозинството от настоящият състав намира за правилно становището, изразено в Р № 617 от 15.12.2009г. по гр.д.№ 226/2009г. на ІІ гр.о. на ВКС. От факта на сключване на договора между съпрузи не може да се направи извод за липса на принос. В този случай произхода на средствата е от съществено значение предвид обстоятелството, че при действието на СК от 1985г./отм/, при който са сключени двата договора на които се позовава ответницата/ и паричните влогове бяха съпружеска общност. Установената законова презумпция проявява действието си и при продажба между съпрузи, имота става съпружеска общност по силата на закона. Само в изрично предвидения случай в чл. 22, ал.1 изр.2 от СК на публична продан на недвижим имот – съпружеска общност за дълг на единия съпруг, частта изплатена от другия съпруг става лична собственост. Същото разрешение е направил законодателя и в чл. 259, ал.10 от ДОПК при принудително изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите върху вещ – съпружеска общност. По аргумент за противното, щом в тези случаи възникването на съпружеска общност върху изплатената част е изключено изрично със закон, следва да се приеме, че в останалите случаи на възмездни сделки между съпрузи /без договорът за издръжка и гледане/, включително и при обикновена продажба от единия съпруг на другия на имот индивидуална собственост по време на брака ще възникне съпружеска общност поради действието на презумпцията за съвместен принос. Тя може да се обори, но само по исков ред чрез установяване, че вложените средства са лични. При даденото разрешение на поставения правен въпрос следва да се приеме, че придобитата от ответницата С. К. ½ от апартамента срещу задължение за издръжка и гледане с н.а.№ 159/09.10.1992г. е нейна лична собственост, а придобитата по договор за продажба срещу сума пари с н.а. № 58 № LLХІV от 20.08.1997г. ½ ид.ч. е станала съпружеска общност, прекратена със смъртта на наследодателя на 20.04.2003г. Тази ½ ид.ч. се разпределя така: Половината от нея е останала в наследство и се придобива от двете наследници по равно, т.е. по 1/8 от апартамента, а другата ¼ ид.ч. придобива преживялата съпруга на основание чл. 27 от СК от 1985г. Така правата на ищцата са в размер на 1/8 ид.ч., а ответницата придобива 7/8 ид.ч. Преживялата съпруга – ответница не е направила възражение, че средствата са били нейна лична собственост, поради което презумпцията не е оборена и квотите са такива, каквито се посочиха по-горе. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 03.12.2010г. по гр.д.№ 3766/2010г. на Софийски градски съд и вместо това постановява: ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. Т. К. и С. В. К. по отношение на апартамент № 143, находящ се [населено място],[жк]бл. 329 вх.Ж, ет.7 , с площ 42,04 кв.м., ведно с избено помещение № 5 и 0,429% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж при квоти 1/8 ид.ч. за П. Т. К. и 7/8 ид.ч. за С. В. К. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Бонка Дечева към решението по гр.д.№ 421/2011г. на І гр.о. ВКС.. Считам, че и при продажбата между съпрузи на имот, индивидуална собственост на единия от тях, при която насрещната престация е парична сума следва да се счита оборена презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. /отм/ В този случай съпругът-купувач става индивидуален собственик на имота, предмет на сделката и не е необходимо в съдебно производство да установява трансформация. Аргументите са следните: Основанието на договора за продажба е купувачът да получи правото на собственост върху целия имот, предмет на сделката, а продавача – уговорената продажна цена. Да се приеме, че съпругът преобретател придобива само половината, а съпругът прехвърлител остава собственик на другата половина от вещта, предмет на сделката и тя става съпружеска общност означава да се отрече основанието на договора за продажба с имот индивидуална собственост на единия съпруг в полза на другия, т.е. сделката да е нищожна на основание чл. 26, ал.2 пр.3 от ЗЗД и то изцяло предвид неделимостта на съпружеската общност / чл. 22, ал.1 от СК от 1985г./. Това би противоречало на волята на съпрузите, изразена при сключването на договора, а и на закона. Съгласно чл. 24 от СК от 1985г. /отм/, всеки от съпрузите може да се разпорежда с личното си имущество спрямо трети лица и спрямо другия съпруг. Тази норма не предвижда ограничение съпрузите да се разпореждат по между си с имот, индивидуална собственост на единия съпруг и на вида сделка, с която могат да направят това.. С ПП № 5/1972г.т.6, ал.2 се прие, че между съпрузи са допустими обичайните дарения и всички видове сделки между тях, които не накърняват съпружеската имуществена общност, а с ПП № 4/1983г. се даде разяснение, че договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с имот индивидуална собственост на единия съпруг в полза на другия са допустими. Становището е обосновано с това, че така съпруга-собственик удовлетворява своя неотложна потребност. Следователно щом продажбата между съпрузи с имот индивидуална собственост на единия съпруг е допустима сделка, то не можем да изключи основанието на тази сделка – да се прехвърли изцяло собствеността върху предмета на сделката срещу определена парична сума. Несъстоятелна е тезата, че цената се плаща по време на брака със семейни средства. При действието на СК от 1985г. единствено паричните влогове са съпружеска имуществена общност. При действието на СК от 1968г. и сега действащия кодекс не включват паричните влогове в съпружеската общност. Не съставляват такава вземанията за трудово възнаграждение, облигационни вземания, обезщетенията, наградите. Следователно не може да се предполага, че изплащането на цената е станало именно със суми от паричен влог, който е съпружеска общност. Презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985г. касае само съвместния принос, който се изразява в труд, работа в домакинството и отглеждането на децата. Защитата при разпореждане с влог, съпружеска общност се осъществява по друг специален ред – чл. 22, ал.5 от СК от 1985г., поради което правата на съпруга-прехвърлител не следва да се охраняват чрез общия режим на съпружеската общност, като се приема, че той остава собственик въпреки изразената от него воля да се разпореди с целия предмет на сделката, за което получава цена. /Тук не следва да се коментира възможността сделката да е привидна, тъй като това е възможност за всеки вид сделка, между всички правни субекти и от това не зависи отговора на поставения правен въпрос/. При насочване на изпълнението върху вещ-съпружеска имуществена общност за дълг на единия съпруг, изплатен от другия, вещта става индивидуална собственост по изричното разпореждане на закона – чл. 20, ал.1 изр.2 ГПК и чл. 259-261 от ДОПК / чл. 259-261/ . Няма основание при доброволна продажба между съпрузи на вещ, индивидуална собственост на единия съпруг да се приеме противното. И в двата случая съпругът- купувач плаща цената. Непогасяването на задължението на съпруга-длъжник може да не се дължи на липса на средства, за да се приеме, че в този случай съпругът -- недлъжник е платил със свои пари. Законодателят изключва съпружеската общност в тези случаи въпреки, че придобиването е възмездно и по време на брака, тъй като съпругът не-дължин не би платил чужд дълг, ако не би придобил правото на собственост на другата част изцяло. И това формира неговия интерес наред с избягване на принудителното изпълнение и продажбата на вещта на трето лице и съответства на същността и последиците от проданта. На последно место съпружеската общност е уредена в интерес на двамата съпрузи и семейството. Тя охранява интересите на съпруга, който не е титуляр по сделката, с която възмездно се придобива имущество със средства, които съпрузите са спестявали общо за задоволяване на нужди на семейството.. Когато двамата съпрузи договарят по между си, те най-добре биха могли да преценят интересите си като семейство. При наличие на свободни пазарни отношения следва да се отчита интересът на съпрузите от възмездна сделка, с която единия съпруг, за да удовлетвори свои лични потребности от парични средства /професионални нужди, обучение на собствено дете от друг брак, дълго пътуване и др./ прехвърля свой личен имот на другия съпруг срещу заплатена от него парична сума. Придобиването от него на предмета на продажбата като лична собственост в този случай не следва да се отрича особено при действието на. СК от 1985г., който не познава друг режим освен този на съпружеската общност за разлика от сега действащия, при който съпрузите биха могли да уредят действителните си отношения чрез брачен договор, или като изберат режим на разделност. съдия.................. /Бонка Дечева/