РЕШЕНИЕ № 465 София, 28 декември 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1157 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд от 30.05.2011 г. по гр.д. № 88/2011, с което е потвърдено решението на Пловдивския окръжен съд от 04.08.2010 г. по гр.д. № 3368/2008 в частта, в която са уважени предявените искове по чл. 49 ЗЗД и е обезсилено същото решение в частта, в която са отхвърлени обратните искове срещу третото лице помагач. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправните въпроси за съдържанието на исковата молба, с която е предявен обратен иск и правомощията на въззивния съд при констатирана нередовност на молбата и по материалноправните въпроси за отговорността на непрекия възложител на работата за причинените от изпълнителя вреди, за съотношението между отговорността на прекия възложител и непрекия възложител на работата, както и за значението на непредприемането на задължителните и други подходящи мерки за сигурност от пострадалия за наличието на съпричиняване. По повдигнатите процесуалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че с обратния иск една от главните страни предявява регресните си права по отношение на привлечена или допълнително встъпила подпомагаща страна. Такива права може да има ищецът, ако бъде отхвърлен предявения от него главен иск, както и ответникът, ако бъде уважен главния иск. Когато регресните права възникват от изпълнението на решението, регресният иск се уважава с условен диспозитив. Предметът на делото по регресния иск са различава от предмета на делото по главния, но между тях същества отношение на преюдициалност или най-малкото на обусловеност. Затова в исковата молба, с която се предявява обратния иск не е необходимо да се възпроизвежда съдържанието (основание и петитум) на исковата молба, с която е предявен главния иск. Достатъчно е в основанието да бъдат посочени „вътрешните” отношения между главната и подпомагащата страна (какъв договор е сключен между тях или от кои други факти произтичат правоотношенията им), а в петитума – съдържанието на спорното право. Когато исковата молба, с която е предявен обратния иск е нередовна, съдът има същите служебни задължения, както по всяка искова молба – длъжен е да я остави без движение, да посочи, в какво се състои нередовността, как може да бъде отстранена тя и да определи срок за това. Задълженията на въззивния съд са същите, когато нередовностите в исковата молба се забележат по време на възивното производство. Той може да обезсили първоинстанционното решение по обратния иск само ако констатираните от него нередовности не бъдат отстранени в указания срок. По повдигнатите материалноправни въпроси Върховният касационен съд намира, че възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя. Без значение е дали при възлагането възложителят е действал лично, или чрез някое свое поделение. Изпълнителят отговаря за преките и непосредствени вреди от своето виновно поведение, а възложителят – за неполагане на дължимата грижа при избора на изпълнител. Обстоятелството че изпълнителят е избран чрез обществена поръчка е без значение за отговорността на възложителя. Регресната отговорност на изпълнителя пред възложителя, който е изплати обезщетение на пострадалия възниква от установените между възложител и изпълнител отношения по договора за изработка – кои работи са възложени и кога и как са изпълнени. Изпълнителят не отговаря пред възложителя, ако той е изпълнил надлежно всички възложени задължения по договора за изработка и въпреки това е ангажирана отговорността на възложителя пред пострадалия. Изложеното не се променя с нищо, ако изпълнителят на свой ред превъзложи работата на свои работници или на подизпълнител, както и ако подизпълнителят пре-превързложи работата на свои работници. Отговорността на възложителя не се променя от това, че избраният изпълнител е превъзложил работата или че тя е пре-превъзложена. Пострадалият съпричинява увреждането си, когато и негово поведение е в причинно-следствена връзка с вредата, без това поведение да прекъсва причинно-следствената връзка между вредата и поведението на деликвента (ако тази връзка е прекъсната, е налице самоувреждане). Съпричиняване от пострадалия е налице както когато той не е предприел задължителни мерки за сигурност, така и когато той не е предприел други подходящи мерки за сигурност. Длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът би могъл да избегне, като положи грижи на добър стопанин (чл. 83, ал. 2 ЗЗД). За да е налице съпричиняване, не е необходимо поведението на пострадалия да е противоправно. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, който чрез пловдивското си поделение е възложил на третото лице помагач и ответник по обратния иск извършването на текущия ремонт и поддържане (в т.ч. зимно) на пътя отговаря за вредите от смъртта на сина на ищците при пътнотранспортно произшествие, възникнало от неозначаването на неравност по пътя (за вреди от неравности по пътя той по общо правило не отговаря). Няма съпричиняване от страна на пострадалите, тъй като вредата би настъпила независимо от това, на кое място в автомобила се е возило детето. В частта по обратния иск решението е обезсилено, тъй като исковата молба, с която той е предявен е нередовна – не са представени доказателства за актуалното състояние по регистрацията на ответника по обратния иск, като основание на иска е посочен само договорът за възлагане на текущия ремонт и поддържане (в т.ч. зимно) на пътя, но липсват други конкретни фактически обстоятелства, на които се основава обратния иск. Правилно въззивният съд е приел, че ответникът по главния иск, като лице, което е стопанисвало пътя към момента на пътнотранспортното произшествие отговаря, ако то е станало поради неозначаването на неравност по пътя. В нарушение на закона обаче съдът е приел, че поведението на пострадалите е без значение за настъпването на вредите. Участниците в движението имат задължения и във всеки отделен случай трябва да бъде съобразявано какво отношение има неспазването им към претърпените вреди. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че молбата, с която е предявен обратния иск е нередовна. Третото лице помагач е регистрирано в търговския регистър и съгласно чл. 23, ал. 4 ЗТР, когато е известен неговия ЕИК[ЕИК], съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър. В исковата молба е посочено, че пловдивското поделение на ответника е възложило на третото лице помагач текущия ремонт и поддържане, в т.ч. зимно на пътя (основание), като е представил извлечение от договора за обществена поръчка, описа на републиканските пътища в съответния сектор и тяхната схема; и в случай на уважаване на предявените искове е поискал присъждане на съответните суми от третото лице помагач (петитум). В исковата молба не е необходимо да бъдат посочени конкретно отделните задължения по договора нито да бъдат възпроизведени отделни негови клаузи. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане с участието на третото лице помагач и постановяване на решение по главния и обратния иск от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази изложеното по повдигнатите материалноправни въпроси. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Пловдивския апелативен съд от 30.05.2011 г. по гр.д. № 88/2011 в обжалваната част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане с участието на третото лице помагач и постановяване на решение по главния и обратния иск от друг състав на Пловдивския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.