2 2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 39 София, 21.01.2014 година Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова частно гражданско дело № 7782/2013 година по описа на ВКС и за да се произнесе, съобрази: Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Г. В. Е. чрез пълномощника си адв. Й.К. от АК Р. е обжалвала определението на Разграския окръжен съд № 990 от 18.10.2013г. по ч.гр.д.№ 328/2013г. Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на производството , поради което е процесуално допустима. Ответниците не са изразили становище по частната жалба. С обжалваното определение е потвърдено определение на Разградския районен съд от 27.08.2013г., с което е прекратено производството по гр.д.№ 846/2013г. на основание чл.126 ал.1 ГПК. В. съд е приел, че по гр.д.№ 846/2013г. на Разградския районен съд е бил предявен от Г. В. Е. против И. Й. Е. и [фирма] [населено място] иск за делба на две едноетажни сгради с идентификатори 61710.606-4249.1 и 61710.606-4249.2 , построени поземлен имот с идентификатор 61710.606.4249, находящ се в [населено място], местност „Стражецки лозя” . За същите имоти е предявен иск за делба по гр.д.№1530/2012г. на Разградския районен съд като делото е образувано преди настоящото. По това дело е постановеното решение на 19.03.2013г., с което делбата е допусната при части по 1/6 за Г. В. Е. и И. Й. Е. и 2/3 за [фирма] [населено място]. Решението е влязло в сила на 12.ІV.2013г., преди датата на образуване на прекратеното с обжалваното определение гр.д.№846/2013г. Поради идентичност на делата прекратяването на производството е било дължимо не само на основание чл.126 ГПК, но й поради недопустимост на иска, с предявяването на който се цели пререшаване на вечен разрешен със сила на пресъдено нещо спор. Съдът е изложил и съображения, че не е било налице надлежно конституиране на съделителя [фирма], [населено място] по гр.д.№1530/2013 г., но това процесуално нарушение не се отразява на последиците на решението, защитата срещу него страните е следвало да реализират по пътя на обжалването. При тези мотиви на въззивния съд правният въпрос, поставен в изложението за допускане на касационното обжалване дали е налице условието на чл.126 ал.1 ГПК за служебно прекратяване на по-късно заведеното дело за делба в случаите, при които по първото заведено дело е поискана делба на идеални части от имота, а по второто дело страни са всички съделители, е от значение както за допустимостта на предявения иск по настоящото дело, така и за точното прилагане на закона, поради което частната жалба следва да се допусне за разглеждане по същество при условията на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По така поставения правен въпрос ВКС, първо гражданско отделение намира следното: Разпоредбата на чл.345 ГПК предвижда, че когато е предявен иск за делба на имот, който наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, делбата се допуска, но ако до извършването й не бъде прекратена съсобствеността с третите лица, този имот се изключва от делбата като хипотезата е приложима и в случаите на обикновена съсобственост - решение № 713 от 11.III.1981 г. по гр. д. № 163/81 г., I г. о. Според ППВС 4/1964г. т.4 делбата с третото лице може да се извърши в същото или в отделно производство. От това тълкуване на разпоредбата на чл. 345 ГПК следва, че предявеният самостоятелен иск за делба между сънаследниците и третото лице при висящност на първоначално заведеното дело е допустим , разпоредбата на чл.126 ГПК е неприложима в тази хипотеза и второто заведено дело за делба с участието на всички съсобственици не следва да се прекратява. По основателността на частната жалба. По изложените съображения определението, с което производството по настоящото дело е прекратено, е постановено в нарушение на процесуалните правила. Вярно е, че в случая в решението по допускане на делбата по гр.д.№ 1530/2012г. от 19.03.2013г. не е достатъчно ясно, в него не е посочено изрично, че делбата на имоти с идентификатори 61710.606-4249.1 и 61710.606-4249.2 се допуска при условията на чл. 345 ГПК и в диспозитива е определена квотата и на неучаствалия по делото съсобственик [фирма], [населено място] , но същевременно във втората фаза при одобряване на съдебната спогодба между съделителите –физически лица, от делбата са изключени имотите, които те са притежавали в съсобственост с [фирма] [населено място]. А след като към датата на произнасянето на въззивния съд по допустимостта на настоящото производство е постановено определение за изключване на същите делбени имоти от предходната делба, то е очевидно, че последващ иск за прекратяване на съсобствеността не е недопустим, което произтича пряко от разпоредбата на чл.345 ГПК и от същността на делбеното производство, целта на което е да се прекрати една съществуваща съсобственост, което се постига със съдебния акт по извършване на делбата. По тези съображения обжалваното определение на Разградския окръжен съд по ч. гр.д.№ 328/2013г. и потвърденото с него определение на Разградския районен съд по тр.д.№ 846/2013г. следва да се отменят, а делото да се върне на първоинстанционния съд за по-нататъшен ход. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Разградския окръжен съд № 990 от 18.10.2013 г. по ч. гр.д.№ 328/2013г. ОТМЕНЯ определението на Разградския окръжен съд № 990 от 18.10.2013 г. по ч. гр.д.№ 328/2013г. и потвърденото с него определение на Разградския районен съд от 27.08.2013г. по гр.д.№ 846/2013г. за прекратяване на производството по делото и ВРЪЩА делото на Разградския районен съд за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на иска за делба. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: