Р Е Ш Е Н И Е № 89 гр. София, 29.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесет и първи май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Е. Василева т. дело № 17 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца Канон К. К., Т., Я. чрез процесуален представител адв. М. Л. Г. – Т. срещу решение № 1096 от 27.05.2014г. по т. дело № 2565/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1 от 03.02.2011г. по т. дело № 1492/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав и ищецът Канон К. К., Т., Я. е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] направените във въззивното производство разноски в размер общо 3 309 лв. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени следните предявени от Канон К. К., Т., Я. срещу [фирма], [населено място] искове: 1/ за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху марка на Общността C. - фигуративна с рег. № 00346172 и национални словни търговски марки C. рег. № 7779, № 11349 /погрешно посочено № 11340/ и № 15348, чрез осъществен на 22.04.2008г. внос на стоки - 930 бр. тонер касети и пълнители за принтери, обозначени с търговските марки C.; 2/ за осъждане на ответника да преустанови нарушението; 3/ за постановяване на изземване на предмета на нарушението; 4/ за възлагане на ищеца унищожаване на стоките – предмет на нарушението; 5/ за осъждане на ответника да заплати разходите за съхранение и унищожаване на посочените стоки в размер на 231 лв. и 3 000 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че съдът не е съобразил, че нормите на чл. 13 и чл. 15 ЗМГО и текстовете на чл. 5 и чл. 7 от Първа директива № 89/104/ЕО на Съвета на Европа от 21.12.1988г. за сближаване на законодателствата на държавите – членки относно марките, изменена със Споразумението за европейско икономическо пространство от 02.05.1992г. и отменена и кодифицирана чрез Директива 2008/95/ЕО от 22.10.2008г. са идентични по съдържание и обхват, както и че транспонирането на разпоредбите на Директивата е осъществено чрез идентичните по характер и съдържание текстове в ЗМГО. Сходни с горепосочените разпоредби са и нормите на чл. 9 и чл. 13 от Регламент /ЕО/ № 40/94 на Съвета от 20.12.1993г. относно марката на Общността, отменен и кодифициран с Регламент /ЕО/ № 207/2009г. на Съвета от 26.02.2000г. Касаторът се позовава на разпоредбата на чл. 2 от Договора за присъединяване на Република България към ЕС и чл. 2 от Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в Учредителните договори от датата на присъединяване на България в ЕС, уреждащи задължителността на разпоредбите на Учредителните договори и актовете, които са приети от институциите и от Европейската централна банка преди присъединяването. Релевира доводи, че изразеното от въззивния съд тълкуване на чл. 13 ЗМГО е в противоречие с възприетото тълкуване от С. на идентичната по характер и съдържание разпоредба на чл. 5 от Директивата, осъществено в множество посочени от касатора решения. Поддържа, че въззивната инстанция правилно е установила, че ответникът е осъществил „внос” на оригинални стоки с неизчерпани права, но неправилно е посочила, че при подобен случай правата на притежателя на марката се реализират чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност съгласно Тълкувателно решение № 1/2009г. на ВКС. В този смисъл не е съобразила, че по конкретното дело е отправено преюдициално запитване от СГС, по което С. се е произнесъл с мотивирано определение по дело С-449/09, постановено на основание чл. 104, § 3, ал. 1 от Процедурния правилник на съда, като е препратил към конкретни решения, с които С. се е произнесъл по идентичен въпрос. Касаторът релевира доводи, че съдебният състав не се е съобразил с тълкуването на горепосочените разпоредби, направено от С. в цитираните решения, поради което е допуснал нарушение на материалния закон. Оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е аргументирано с мотивиране на обжалвания съдебен акт с Тълкувателно решение № 1/15.06.2009г. по тълк. дело № 1/2008г. на ВКС и изцяло игнориране на решенията на С. по тълкуването и прилагането на общностните разпоредби, предвид тяхната идентичност с вътрешно-правните норми, поради което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 633 ГПК. Касаторът поддържа, че в тази насока въззивната инстанция не е изложила мотиви защо игнорира тълкуването на общностното право, дадено от С. в цитираните в касационната жалба решения, изрично посочени в определението по дело С-449/09. Касаторът моли въззивното решение да бъде отменено и вместо това предявените искове да бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски за всички съдебни производства. Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. А. А. Н. оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на въззивното решение. Излага съображения, че не съществува противоречие между решенията на Съда на ЕС, обективирани в постановеното определение на Съда на ЕС по отправеното по делото преюдициално запитване, и Тълкувателно решение № 1/15.06.2009г. по тълк. дело № 1/2008г. на ОСТК на ВКС, което е констатирано и в Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСТК на ВКС. Поддържа, че в Определението от 28.10.2010г. на С. се дава отговор на въпроса в каква насока следва да се тълкува чл. 5 от Първа директива 89/104/Е., като изтъква правото на притежателя на марката да се противопостави на първото пускане на пазара на ЕИП, без неговото съгласие на оригинални стоки, носещи неговата марка, но не е указал, че защитата следва да се изчерпва само в рамките на специалните правни норми, в случая ЗМГО. Ответникът релевира доводи, че притежателят на марката не може да черпи права директно от разпоредбите на посочената директива, защото директивите не пораждат пряка права и задължения за субектите на страните – членки, нито съдържат механизъм за защита на нарушени права. Излага съображения за недопустимост чрез разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 13 ЗМГО във връзка с чл. 15 ЗМГО да се разширява обемът на дефинирания в разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗМГО състав на нарушението на правата на притежателя на марката. Поддържа, че българският законодател не е ограничил правата на притежателите на марки, а е предвидил различен – специален ред за защита на правата по чл. 13 ЗМГО, за разлика от реда за защита на правото по чл. 15 ЗМГО - по общия ред, чрез ангажиране на договорната или извъндоговорната отговорност на вносителя на стоките. Ответникът е изложил аргументи и от Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. по описа на ОСТК на ВКС. Ответникът моли решението на Софийски апелативен съд да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. С определение № 14 от 06.01.2016г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 1096 от 27.05.2014г. по т. дело № 2565/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав за проверка на неговата допустимост, респективно недопустимост. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като извърши проверка на допустимостта на въззивното решение и обсъди изложените доводи, на основание чл. 290 ГПК приема следното: Обжалваното въззивно решение е постановено след отмяна с решение № 72 от 25.06.2013г., постановено по т. дело № 1197/2011г. от ВКС на РБългария, ТК, І отделение на решение № 1436 от 03.08.2011г. по т. дело № 1178/2011г. на САС, ТО, 5 състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция е приела, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 76, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО, чл. 76, ал. 2, т. 1 ЗМГО и чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО. Въз основа на приложените по делото удостоверения, издадени от Патентното ведомство на Р. България, съдебният състав е установил, че Канон К. К. е притежател на правото върху търговска марка на Общността C. - фигуративна с рег. № 00346172, регистрирана за стоки от класове 2 и 9 по МКСУ, в т. ч. тонер касети и пълнители за принтери, и национални словни търговски марки C. рег. № 7779 и № 11349, регистрирани за стоки от клас 9, и № 15348, регистрирана за стоки от класове 1 - 34 вкл., със срок на защита съответно до 28.10.1.2013г., 02.09.2010г., 17.10.2017год. и 28.01.2013г. Констатирал е, че на 22.04.2008г. на територията на страната ни през пристанище Б. е въведен контейнер от Китай по ЕАД № 08BG00100100077124/20080422 със стоки, представляващи 930 бр. тонер касети и ленти за принтери, обозначени с марката C., които са задържани от митническите власти на основание чл. 79а ЗМГО във връзка с Регламент № 1383/2003/ЕО. Като изпращач на стоката са посочени две китайски дружества, а като получател – ответника [фирма]. По повод допуснато обезпечение на бъдещите искове на Канон К. К. срещу [фирма] задържаните 930 бр. Т. касети и ленти за принтери са иззети и предадени на ищеца за отговорно пазене с протокол от 21.05.2008г. за изземване и предаване на движими вещи по изпълнително дело № 20088040400123 по описа на ЧСИ Н.. Въззивният съд е обсъдил приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно - марковата експертиза и въз основа на него е приел, че знаците C., поставени върху задържаните стоки с получател [фирма] са идентични на регистрираните от Канон К. К. фигуративна търговска марка C. с рег. №[ЕИК] и словни търговски марки C. с рег. № 7779, № 11349 и № 15348; стоките са идентични и/или сходни на стоките, за които са регистрирани марките; стоките са оригинални и не са предназначени за разпространение на европейския пазар, тъй като не носят идентификаторите на продуктите C. за този пазар и задължителната маркировка за съответствие съгласно Наредбата за маркировката за съответствие. Съдебният състав е изложил съображения, че ищецът съгласно чл. 13, ал. 1 ЗМГО е носител на правомощията да използва регистрираната търговска марка, да се разпорежда с нея, както и да забрани на трети лица без неговото съгласие да използват в търговската си дейност сходни или идентични на регистрираната от него марка знаци за обозначаване на стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които е регистрирана марката. Въззивната инстанция в изпълнение на дадените в решение № 72 от 25.06.2013г. от ВКС на Република България, І отд. задължителни указания е обсъдила доказателствата, установяващи или опровергващи твърдения внос, респективно твърдения от ответника по исковата молба „външен транзит” /митническата декларация ЕАД, заявка № [ЕГН]/ 10.03.2008г., нареждане за експедиране без дата, заявка за автомобилен транспорт на контейнер от Пристанище Б. с дата 21.04.2008г., със заявител [фирма], адресирана до [фирма], фактура за дължими суми за транспорт от Б. до София от м. юни 2008г./ и е направила извод, че не е налице външен транзит на процесната стока, а е осъществен от [фирма] внос на оригинални стоки с неизчерпани права. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че предявените искове по чл. 76 ЗМГО са неоснователни, тъй като съгласно задължителната практика на ВКС на Република България, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2009г. и Тълкувателно решение № 1/2012г., правата на притежателя на марката срещу паралелния вносител и срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализират чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове за нарушение по чл. 76 ЗМГО, с които е сезиран съда. Настоящият съдебен състав счита, че решението е частично недопустимо. Съгласно задължителната практика на ВС и ВКС, обективирана в т. 9 от ППВС № 1/10.11.1985г. и множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съдът дължи произнасяне и защита само в рамките на заявеното искане и по начина, който е поискан от ищеца. Решението е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т. е. когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, когато съдът е бил десезиран, когато липсва положителна или е налице отрицателна процесуална предпоставка. Съдът е длъжен да разгледа иска на предявеното основание и когато се е произнесъл по непредявен иск, по незаявена претенция постановеният съдебен акт е недопустим, тъй като липсва положителна процесуална предпоставка, обуславяща надлежно упражнено право на иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. на ВКС, ОСГК дейността на въззивната инстанция има за предмет разрешаване на материалноправния спор, произнасяне по спорния предмет на делото, който предмет се въвежда с исковата молба. Предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано от ищеца с основанието и петитума на иска. Съдът е длъжен да определи правната квалификация на спорното право съобразно въведените от ищеца твърдения и заявеното искане. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато съдът е разгледал предявения иск като е обсъдил твърдените от ищеца факти и обстоятелства, но е дал неправилна правна квалификация, решението е допустимо, но неправилно. Решението е недопустимо и когато съдът се е произнесъл по недопустим иск – иск, който не е предвиден в закона. В приетите от ОСТК на ВКС Тълкувателни решения № 1/15.06.2009г. по тълк. дело № 1/2008г. и Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело №1/2011г. по приложението на чл. 73 и 76 ЗМГО са дадени подробни разяснения и указания във връзка със защитата на правото върху регистрирана марка, когато същото е нарушено чрез накърняване на някое от правомощията, включени в съдържанието на това право. ВКС е приел следното: при извършване на търговска дейност с оригинални стоки, т. е. със стоки, носещи графичното изображение на знака на регистрираната марка със съгласието на притежателя й, не е налице елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 73, ал. 1 ЗМГО и на носителя на правото върху марка не е предоставена исковата защита по чл. 76 ЗМГО; изчерпването на правото върху марка по чл. 15, ал. 1 ЗМГО настъпва само по отношение на оригинални стоки; неизчерпването на това право е факт, ирелевантен за нарушението по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО, като правата на притежателя на марката срещу всяко трето лице, извършващо търговска дейност по отношение на стоки с неизчерпани права, се реализира чрез институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност, а не по реда на специалните искове по чл. 76 ЗМГО. В Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. е проведено изрично разграничение между нарушенията на отделните правомощия, включени в съдържанието на правото върху марка и исковете, с които маркопритежателят може да защити правата си. В посочените две Тълкувателни решения е прието, че осъществяваният без съгласието на притежателя на марката внос на оригинални стоки, знакът на марката върху които е поставен със съгласие на притежателя й, не представлява нарушение на правото на регистрирана марка по смисъла на чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗМГО /т. 1 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2009г. по тълк. дело № 1/2008г. на ОСТК на ВКС/, но представлява нарушение по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във връзка с чл. 15, ал. 1 ЗМГО в случаите, когато към момента на осъществяване на вноса на оригиналните стоки правото на маркопритежателя върху марката не е изчерпано /т. 8 от мотивите на Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСТК на ВКС/. С оглед различната защита, предоставена на маркопритежателя при накърняването на правомощието за забрана на трети лица да използват в търговската си дейност на знак от вида на изброените в чл. 13, ал. 1, т. 1 – 3 и ал. 2 ЗМГО, в т. 9 от мотивите на Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСТК на ВКС е посочено, че в някои случаи маркопритежателят може и да не е състояние към момента на предприемане на мерките или при предявяване на иска да посочи дали нарушението е осъществено с оригинални или с фалшиви стоки. В този случай съдът следва да даде указания на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба, предвид необходимостта исковата молба да съдържа изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата съгласно изискванията на чл. 127 ГПК, за да се определи правилно правната квалификация на претенцията и съответно предмета на доказване в процеса и допустимите и относими възражения на ответника. Ищецът разполага и с процесуалната възможност да предяви исковете за защита при накърняване на правото му върху марка при условията на евентуалност - по чл. 76 ЗМГО за нарушение по чл. 73 ЗМГО във връзка с чл. 13, ал. 2 ЗМГО и например по чл. 124 ГПК и чл. 59 ЗЗД за нарушения по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО. Настоящият съдебен състав приема, че искът за заплащане на обезщетение за вреди може да бъде квалифициран и по чл. 49 ЗЗД в зависимост от твърденията в исковата молба в хипотезата на нарушения по чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО. Тълкувателните решения на ОС на ГК и ТК на ВКС са задължителни за съдилищата за прилагането на дадените в тях разрешения по приложението на закона съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ. Доколкото в Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСТК на ВКС е прието, че по–широкият предметен обхват на тълкувателната дейност на С. е съобразен от ВКС и не следва де бъде да бъде прието за загубило сила т. 1 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2009г. по тълк. дело № 1/2008г., настоящият състав на ВКС, ТК е задължен да приложи тълкувателните решения. В този смисъл изложените в касационната жалба доводи, че при противоречие между националните норми и общностните норми следва да се вземат предвид последните, се явяват неоснователни. В настоящия случай с исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е притежател на правото върху търговска марка на Общността C. - фигуративна с рег. № 00346172, регистрирана за стоки от класове 2 и 9 по МКСУ, в т. ч. тонер касети и пълнители за принтери, и национални словни търговски марки C. рег. № 7779 и № 11349, регистрирани за стоки от клас 9, и № 15348, регистрирана за стоки от класове 1 - 34 вкл., със срок на защита съответно до 28.10.1.2013г., 02.09.2010г., 17.10.2017г. и 28.01.2013г. Посочено е, че с писмо от 29.04.2008г. бил уведомен от митническите власти, че на 22.04.2008г. в Районна митническа дирекция Б. са задържани общо 930 бр. тонер касети и пълнители за принтер, обозначени с надписи C., въведени в страната с контейнер от Китай като съгласно митническа декларация ЕАД ответникът е получател на стоката. Ищецът твърди, че не е давал съгласието си за внасянето на стоки, обозначени с посочената търговска марка на територията на страната, стоките не са били пуснати на пазара на ЕС, а са изпратени директно от Китай за България при липса на изчерпване на правото му върху марката съгласно чл. 15 ЗМГО, поради което е налице нарушение на правата му върху посочените търговски марки, осъществено от ответното дружество с посоченото действие по внос на стоките, обозначени с неговата марка. В исковата молба са изложени и твърдения, че посочените дайствия на ответника по нарушаване на правата на ищеца върху марката не са инцидентни, поради което е бил предупреждаван от ищеца с нотариални покани. Ищецът е направил следните искания: 1/ за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху марка на Общността C. - фигуративна с рег. № 00346172 и национални словни търговски марки C. рег. № 7779, № 11349 /погрешно посочено № 11340/ и № 15348, чрез осъществен на 22.04.2008г. внос на стоки - 930 бр. тонер касети и пълнители за принтери, обозначени с търговските марки C.; 2/ за осъждане на ответника да преустанови нарушението; 3/ за постановяване на изземване на предмета на нарушението; 4/ за възлагане на ищеца унищожаване на стоките – предмет на нарушението; 5/ за осъждане на ответника да заплати разходите за съхранение и унищожаване на посочените стоки в размер на 231 лв. и 3 000 лв. В исковата молба не е имало изрично твърдение дали стоките са оригинални или не, което е от значение, както за приложимостта на чл. 73, ал. 1 ЗМГО, така и за преценката относно приложимостта на чл. 15, ал. 1 ЗМГО. Поради това при отмяната на решение № 1436/03.08.2011г. по т. дело № 1178/2011г. на САС съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение в решение № 72/25.06.2013г. по т. дело № 1197/2011г. е дал указания на въззивната инстанция при новото разглеждане на делото да определи прецизна правна квалификация на исковете като отстрани евентуалните несъответствия по реда на чл. 129 ГПК с оглед възможностите за защита на страните. При новото разглеждане на делото въззивният съд не е дал указания на ищеца да уточни твърденията в исковата молба, нито се е съобразил с обстоятелството, че в отговора на касационната жалба ищецът поддръжа факта, установен и със заключението на съдебно-марковата експертиза, че нарушението на правото на притежаваните от него марки е чрез внос на задържаните в Районна митническа дирекция Б. оригинални стоки без неговото съгласие и при липса на изчерпване на правото на марка. Въз основа на твърденията в исковата молба и уточненията в отговора на касационната жалба, че се касае до оригинални стоки, по отношение на които не е изчерпано правото на марка, настоящият съдебен състав счита, че въззивната инстанция е следвало да определи правната квалификация на предявените искове за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху процесните марки чрез осъществен на 22.04.2008г. внос на оригинални стоки - 930 бр. тонер касети и пълнители за принтери, обозначени с търговските марки C., без съгласието на ищеца, и за осъждане на ответника да преустанови нарушението по чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО, а искът за осъждане на ответника да заплати разходите за съхранение на посочените стоки в размер на 231 лв. по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО. Въззивната инстанция е разгледала посочените искове, но е определила неправилна правна квалификация по чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО, поради което е постановила неправилен съдебен акт. По отношение на исковете по чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 и чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО, неправилно квалифицирани по чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 76, ал. 2, т. 2 ЗМГО, въззивното решение е допустимо, но е неправилно, поради което трябва да бъде отменено и вместо това исковете следва да бъдат разгледани по същество. Въззивният съд е установил фактическата обстановка въз основа на всички събрани по делото доказателства, обсъдени в тяхната взаимна връзка съобразно съдопроизводствените правила на ГПК. По делото е категорично установено, че ищецът Канон К. К. е притежател на правото върху търговска марка на Общността C. - фигуративна с рег. № 00346172, регистрирана за стоки от класове 2 и 9 по МКСУ, в т. ч. тонер касети и пълнители за принтери, и национални словни търговски марки C. рег. № 7779 и № 11349, регистрирани за стоки от клас 9, и № 15348, регистрирана за стоки от класове 1 - 34 вкл., със срок на защита съответно до 28.10.1.2013г., 02.09.2010г., 17.10.2017год. и 28.01.2013г. Ответникът [фирма] е извършил нарушение на регистрираните на името на ищеца марки фигуративна търговска марка C. с рег. №[ЕИК] и словни търговски марки C. с рег. № 7779, № 11349 и № 15348 чрез осъществен на 22.04.2008г. внос на оригинални стоки - 930 бр. тонер касети за лазерни принтери и тонер касети /мастилници, пълнители/ за мастилено-струйни принтери, обозначени с марките C., без притежателят на марките да е прехвърлил правото върху марка по смисъла на чл. 21 ЗМГО и без да има сключен лицензционен договор по чл. 22 ЗМГО. По отношение на процесните стоки не е изчерпано правото на марка по смисъла на чл. 15, ал. 1 ЗМГО, тъй като същите не са пуснати на територията на държавите - членки на Европейския съюз, съответно на Европейското икономическо пространство с тези марки от ищеца или с негово съгласие, поради което може да забрани използването на посочените марки. По делото са налице данни, че неколкократно ищецът е уведомявал ответното дружество да преустанови нарушението на правото на горепосочените марки и го е информирал, че не дава съгласието си за внос и продажба в България на оригинални продукти с марка C., които са произведени от Канон К. К. с цел продажба на пазари извън Европа, Близкия Изток и А., като му е предоставил информация относно разликите в опаковането на продукта, предназначен за пазарите на различните континенти – нотариални покани, връчени на 21.07.2005г. и 17.11.2006г. Релевираните от ответника по исковата молба възражения са разгледани след обсъждане на относимите към тях доказателства и изводът, че не е налице външен транзит на процесната стока, а е осъществен от [фирма] внос на оригинални стоки без да са изчерпани правата на маркопритежатебя, е обоснован, аргументиран и законосъобразен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за основателност на предявените искове за установяване на факта на нарушение на правата на ищеца върху марка на Общността C. - фигуративна с рег. № 00346172 и национални словни търговски марки C. рег. № 7779, № 11349 и № 15348, чрез осъществен на 22.04.2008г. внос на стоки - 930 бр. тонер касети и пълнители за принтери, обозначени с търговските марки C., без съгласие на ищеца при неизчерпано право върху марките и за осъждане на ответника да преустанови нарушението – всякакъв внос на стоки, означени с марките C., без да е изчерпано правото върху марките на маркопритежателя, на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО. Основателен е и предявеният иск по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 231 лв., представляваща направени от последния разходи за съхранение на стоките – платени складови такси по чл. 116 ППЗМ. Направените разходи се установяват от представените в първоинстанционното производство приходен касов ордер № 2293/21.05.2008г. и квитанция към същия приходен касов ордер, издадени от Регионална митническа дирекция Б.. Посочената сума представлява причинена от ответника на ищеца вреда, тъй същата е заплатена за съхранение на процесните стоки с оглед установяване на твърдяното нарушение на правото на марките на ищцовата страна, поради което следва да бъде репарирана от ищеца. Предявените искове за постановяване на изземване на предмета на нарушението, за възлагане на ищеца унищожаване на стоките – предмет на нарушението и за осъждане на ответника да заплати разходите за унищожаване на посочените стоки в размер на 3 000 лв. на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 4 и чл. 76, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО са недопустими, тъй като на носителя на правото върху търговска марка при нарушаване на правото на марка чрез внос на оригинални стоки, по отношение на които не са изчерпани правата на маркопритежателя, не е предоставена специалната искова защита по чл. 76 ЗМГО съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2009г. по тълк. дело № 1/2008г. и Тълкувателно решение № 1/11.05.2012г. по тълк. дело №1/2011г., двете на ОСТК на ВКС, а институтите на договорното право и извъндоговорната отговорност не предвиждат такива искове по отношение на оригинални стоки. Въззивният съд се е произнесъл по недопустими искове, поради което обжалваният въззивен съдебен акт в частта относно исковете за постановяване на изземване на предмета на нарушението, за възлагане на ищеца унищожаване на стоките – предмет на нарушението и за осъждане на ответника да заплати разходите за унищожаване на посочените стоки в размер на 3 000 лв. на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 4 и чл. 76, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО, е недопустим. В посочената част въззивното решение следва да бъде обезсилено, а производството по исковете прекратено. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 814,77 лв. и 2 000 евро – направени разноски за всички съдебни производства, изчислени съобразно уважените претенции. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът трябва да заплати на ответника сумата 2 625 лв. - разноски за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на прекратените искове. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1096 от 27.05.2014г. по т. дело № 2565/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав в частта, с която е потвърдено решение № 1 от 03.02.2011г. по т. дело № 1492/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Канон К. К., Т., Я. срещу [фирма], [населено място] искове за установяване факта на нарушение на правата на ищеца върху марка на Общността C. - фигуративна с рег. № 00346172 и национални словни търговски марки C. рег. № 7779, № 11349 /погрешно посочено № 11340/ и № 15348, чрез осъществен на 22.04.2008г. внос на стоки - 930 бр. тонер касети и пълнители за принтери, обозначени с търговските марки C., за осъждане на ответника да преустанови нарушението, както и в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 350 лв. - направените разноски в първоинстанционното производство и сумата в размер общо 3 309 лв. – разноски за въззивното и касационното производство, и вместо това постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО, че [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] е нарушил правата на Канон К. К., със седалище 30-2, Шимомаруко 3- Ч., О.-ку, Т., Я. върху марка на Общността C. - фигуративна с рег. № 00346172 и национални словни търговски марки C. рег. № 7779, № 11349 и № 15348, чрез осъществен на 22.04.2008г. внос на оригинални стоки - 930 бр. тонер касети и пълнители за принтери, обозначени с търговските марки C., без притежателят на марките да е прехвърлил правото върху марка на ответника по смисъла на чл. 21 ЗМГО, без да има сключен лицензционен договор по чл. 22 ЗМГО и без да е изчерпано правото на ищеца върху марките по отношение на процесните стоки. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да преустанови нарушението върху марка на Общността C. - фигуративна с рег. № 00346172 и национални словни търговски марки C. рег. № 7779, № 11349 и № 15348 – всякакъв внос на стоки, означени с марките C., без да е изчерпано правото върху марките на маркопритежателя, на основание чл. 124, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Канон К. К., със седалище 30-2, Шимомаруко 3- Ч., О.-ку, Т., Я., със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. В, Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници” на основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 13, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 ЗМГО във вр. с чл. 15, ал. 1 ЗМГО сумата 231 лв. /двеста тридесет и един лева/, представляващи причинени вреди на ищеца - направени от ищеца разходи за съхранение на стоките – предмет на установеното нарушение. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] да заплати на Канон К. К., със седалище 30-2, Шимомаруко 3- Ч., О.-ку, Т., Я., със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. В, Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници” на основание чл. 78, ал. 1 ГПК 814,77 лв. /осемстотин и четиринадесет лева и седемдесет и седем стотинки/ и 2 000 евро /две хиляди евро/ – разноски по делото за всички съдебни производства, изчислена съразмерно на уважените искове. ОБЕЗСИЛВА решение № 1096 от 27.05.2014г. по т. дело № 2565/2013г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав и решение № 1 от 03.02.2011г. по т. дело № 1492/2008г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-3 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от Канон К. К., със седалище 30-2, Шимомаруко 3- Ч., О.-ку, Т., Я. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] искове за постановяване на изземване на предмета на нарушението, за възлагане на ищеца унищожаване на стоките – предмет на нарушението и за осъждане на ответника да заплати разходите за унищожаване на посочените стоки в размер на 3 000 лв. на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 4 и чл. 76, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО и вместо това постановява: ПРЕКРАТЯВА производството по исковете, предявени от Канон К. К., със седалище 30-2, Шимомаруко 3- Ч., О.-ку, Т., Я. срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] за постановяване на изземване на предмета на нарушението, за възлагане на ищеца унищожаване на стоките – предмет на нарушението и за осъждане на ответника да заплати разходите за унищожаване на посочените стоки в размер на 3 000 лв. на основание чл. 76, ал. 1, т. 1, т. 4 и чл. 76, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗМГО поради тяхната недопустимост. ОСЪЖДА Канон К. К., със седалище 30-2, Шимомаруко 3- Ч., О.-ку, Т., Я., със съдебен адрес [населено място], [улица], вх. В, Адвокатско дружество „Т., Т. и съдружници” да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], [жилищен адрес] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 2 625 лв. /две хиляди шестстотин двадесет и пет лева/ - разноски за всички съдебни производства, изчислени съразмерно на прекратените искове. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.