Ключови фрази
Контрабанда по чл. 242, ал.1, б. а, б, в, д, е, ж, з НК * несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив на съдебен акт * липса на мотиви * стойност на предмета на престъплението * кредитиране на експертно заключение * съдебно-счетоводна експертиза * приобщаване на доказателства * квалификация на престъпление * особено тежък случай * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца * изпълнително деяние * предели на касационната проверка * оспорена правна квалификация * правомощия на въззивната инстанция * изключително смекчаващо вината обстоятелство * продължителност на наказателно производство * разпит на обвиняем пред съдия * намаляване на наказание * явна несправедливост на наказанието * контрабанда на цигари * предмет на престъпление * разумен срок на наказателния процес

Р Е Ш Е Н И Е

№ 343

гр. София, 06 декември 2012 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН НЕДЕВ
МИНА ТОПУЗОВА

при секретаря……….Даниела Околийска………и в присъствието на прокурора……….……Антони ЛАКОВ……..…изслуша докладваното от съдия……Топузова……… касационно дело № 960 по описа за 2012 г.


Касационното производство е образувано по жалби на адв. К. – защитник на подсъдимия Т. С. П.; на подсъдимия С. И. Х.; на подсъдимия Р. Т. П. чрез защитника му адв. Д.; на подсъдимия Н. А. П.; на адв. П. – защитник на подсъдимия М. С. С.; на адв. Д. – защитник на подсъдимия Х. А. Ш.; на подсъдимия В. С. Н. чрез защитниците му адв. К. и адв. П.; на подсъдимия И. Х. Х. чрез защитника му адв. Е. и на адв. Н. – защитник на подсъдимия Д. Д. П. срещу въззивно решение № 16 от 05.03.2012г., по внохд № 296/11 г. на Апелативен съд гр. Пловдив.
В жалбата на адв. К. се сочи наличието на всички касационни основания по чл. 348 от НПК. Като нарушение на закона се визира осъждането на подсъдимия П. въпреки липсата на признаци от обективния състав на престъплението по чл.242 от НК, отказът на инстанционните съдилища да приемат алтернативното искане за квалифициране на инкриминираното деяние като престъпление по чл.242а или чл.242, ал.9 от НК и определянето на стойността на цигарите в нарушение на принципа за по - благоприятния закон. Твърди се също, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липса на мотиви относно приетите за установени от първоинстанционния съд обстоятелства; непълнота в обвинителния акт, сочеща на начина на извършване на деянието; липса на изрично определение за приемане на изпратените от Митница /населено място/ документи в нарушение на принципа за непосредственост, което е довело до непълнота на доказателствата и неизпълнение на дадените указания в отменителното решение на ВКС. На последно място се посочва, че наложеното на подсъдимия наказание е явно несправедливо предвид отказа да бъде приложен закон за по - леко наказуемо престъпление и наличието на множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които не са били взети предвид при реализиране на наказателната отговорност. Алтернативно се настоява за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане; отмяна на въззивното решение и признаване на подсъдимия за невинен; изменяване на въззивното решение с промяна на правната квалификация в престъпление по чл.242, ал.1, б.”д” или чл.242, ал.9 или по чл.242а от НК, в който последен случай се приложи закон за изтекла давност и производството се прекрати; изменяване на въззивното решение с намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода” и прилагане на чл.66, ал.1 от НК и намаляване размера на наложената глоба. Пред настоящия състав жалбата се поддържа от адв. К. със същите доводи, като се акцентира върху неизпълнение според защитата на дадените от касационната инстанция указания.
В жалбата на подсъдимия С. Х. се твърди за нарушение на закона предвид липсата на доказателства за съучастие с останалите подсъдими за осъществяване на инкриминираното деяние, както и за липса на обстоятелства, квалифициращи престъплението като особено тежък случай. Излагат се доводи и за явната несправедливост на наложеното наказание предвид добрите характеристични данни на подсъдимия и прекомерната продължителност на водения наказателен процес. Настоява се за изменяване на решението с квалифициране на престъплението по основния състав на чл.242, ал.1 от НК и намаляване на наложеното на подсъдимия наказание по реда на чл.55 от НК и с приложението на чл.66 от същия кодекс. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия Х. – адв. В. по изложените съображения. Алтернативно се предлага връщане на делото за ново разглеждане за установяване точната стойност на предмета на престъпление или намаляване на наложеното наказание с приложение на условното осъждане. В допълнително изложение към жалбата, представено пред касационния съд, се твърди за липса на мотиви на въззивния съд относно за формата на съучастие на всеки от подсъдимите, като същевременно се заявява, че изводите в тази насока са неверни. Изразява се и несъгласие с приетото експертно заключение за цената на цигарите „С.”.
В жалбата на защитника на подсъдимия Р. П. - адв. Д. се релевират всички основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като съществено нарушение на процесуалните правила се сочи липсата на мотиви във въззивното решение относно дейността на подсъдимия, което според защитата, освен, че представлява процесуално нарушение, води до необоснованост на постановения съдебен акт. Настоява се за отмяна на постановения съдебен акт и оправдаване на подсъдимия. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена.
Жалбата на подсъдимия Н. П. визира касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като в изложението се акцентира върху необоснованост на изводите на въззивния съд за участие на този подсъдим в инкриминираното деяние. Настоява се за отмяна на решението и постановяването на оправдателна присъда. Излагат се и аргументи за явна несправедливост на наложеното наказание, предвид нарушение на правилото на чл.54 и отказ за прилагане на нормата на чл.66 от НК. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия - адв. П. както е подадена, като се настоява за оправдаване на П. или изменяване на постановения съдебен акт с отлагане изпълнението на наказанието по реда на чл.66 от НК.
В жалбата на защитника на подсъдимия М. С. се посочват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и 3 от НПК. Излагат се съображения за липса на доказателства за количеството и стойността на предмета на престъпление, поради което се оспорва квалификацията на престъплението като особено тежък случай. Твърди се също за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, при определянето на което не са били взети предвид липсата на други противообществени прояви от страна С. и изминалия дълъг период от осъществяване на деянието до налагане на наказанието за него. Настоява се за отмяна на решението и признаване на подсъдимия за невинен. Алтернативно се предлага изменяване на решението с намаляване на наказанието и отлагане по реда на чл.66 от НК, както и отмяна на кумулативното наказание глоба. Алтернативно се предлага и отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена.
В жалбата на защитника на подсъдимия Х. Ш. – адв. Д. се релевират всички касационни основания по чл.348 от НПК. Като процесуални нарушения в жалбата се визират приемането на счетоводна експертиза за стойността на цигарите не по държавни цени и отмяна на определението за назначаване на експертиза за здравословното състояние на подсъдимия Ш.. Аргументите за явна несправедливост на наложеното наказание се основават на здравословното състояние на подсъдимия Ш. и данните за личността му. Алтернативно се предлага отмяна на решението с оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложеното наказание с приложение на чл.66 от НК. Пред настоящата инстанция жалбата се поддържа със същите аргументи и искане.
В жалбата на подсъдимия В. Н., подадена чрез защитниците му адвокати К. и П. също се посочва наличието на всички касационни основания, като алтернативно се настоява за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или връщане на делото за ново разглеждане или изменяване на същото в частта относно наказанието, което да бъде намалено до размер, позволяващ приложението на чл.66 от НК. Като съществено процесуално нарушение се визира липсата на мотиви относно приемането на счетоводната експертиза за стойността на цигарите, както и неправилна оценка на доказателствата относно внасянето на инкриминираните стоки обратно на територията на Република България; негодност на депозираните обяснения пред съдия от досъдебното производство предвид нарушаване на правилото на чл.210, ал.5 от НПК (отм.); липса на мотиви относно приетата квалификация на престъплението по чл.242, ал.4 от НК (което според жалбоподателя е и нарушение на закона, тъй като престъплението следвало да се квалифицира като такова по чл.242 а от НК). Относно явната несправедливост на наложеното наказание не се излагат доводи. Пред касационния съд жалбата се поддържа както е подадена.
В жалбата на подсъдимия И. Х. се релевират доводи за наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК. Излагат се доводи, че в решението на окръжния съд е налице противоречие между диспозитив и мотиви, което не е било констатирано от въззивната инстанция и съгласявайки се с мотивите на първоинстанционния съд, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Като процесуално нарушение се сочи и начинът на определяне на цената на цигарите без аналог в търговската мрежа. Твърди се, че при оценката на доказателствата двете съдебни инстанции са направили необоснован извод за осъществено от подсъдимия Х. престъпление по чл.242 от НК както от обективна, така и от субективна страна. Явната несправедливост на наложеното наказание според жалбоподателя се изразява в отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК. Алтернативно се предлага решението да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд или присъдата се отмени, като подсъдимият се признае за невинен. В допълнително изложение към жалбата като съществено процесуално нарушение се посочва несъответствието на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК, което довело до накърняване на правото на защита, както и неизпълнение на указанията на предходния състав на касационния съд да бъде отговорено на възраженията на защитата, противоречие между диспозитив и мотиви относно броя на пренесените мастербокса цигари, предмет на престъпление; липса на мотиви относно съучастието на подсъдимия Х. при осъществяване на деянието. Излагат се и аргументи за липса на осъществено от подсъдимия Х. престъпление, което налага оправдаването му. На последно място като явна несправедливост на наказанието се визира отказа на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.66 от НК. Пред касационната инстанция жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия адв. Л. със същите аргументи.
В касационната жалба на защитника на подсъдимия Д. П. адв. Н. също се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. Като процесуално нарушение се сочи липсата на мотиви относно прилагането на квалифициращия признак „особено тежък случай” и липса на оправдателен диспозитив относно стойността на предмета на престъпление над посочената в обвинителния акт; изготвянето на експертно заключение за стойността на стоките на база документация, която не е приета с определение от въззивния състав; нарушение на чл.246 от НПК при изготвяне на обвинителния акт; определяне на стойността на предмета на престъпление не по установения ред; не установяване на точното количество на цигарите. Нарушението на закона според подадената жалба се изразява в недоказаност на общността на умисъла между съучастниците, липса на задължение на командирите на самолета да представят митнически манифест; неправилно квалифициране на престъплението като „особено тежък случай” и неоснователно отхвърляне на квалификацията по чл.242а от НК. Неправилно според жалбоподателя е било отказано приложението на чл.66 от НК, което е довело до нарушение на материалния закон. Алтернативно се предлага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия П.. В съдебно заседание на касационната инстанция жалбата се поддържа както е подадена.
Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна и пледира за оставяне на решението в сила.
Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 59 от 07.04.2009г., постановена по нохд № 896/07г. по описа на Окръжен съд гр. Пловдив, НО, подсъдимите Т. С.П., Р. Т. П., Н. А.П, Д.Д.П., В.С.Н., С. И. Х., И. З. Б. , И. Х. Х., М. С. С. и Х. А. Ш. били признати за виновни в това, че при условията на продължавано престъпление, а подсъдимите П., П. и Х. еднократно, в периода 26. 10. 2002г.- 12. 02. 2003г., в гр. Пловдив, в съучастие помежду си: Т. П., Р. П., Н. П. и Д. П. като извършители; В. Н. и С. Х. като подбудители и помагачи; И. Б., М. С., Х. Ш и И. Х.- като помагачи, пренесли през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците стоки за търговски цели в особено големи размери, на първата дата в размер на 983 950 лв., а на втората дата в размер на 814 000 лв., на обща стойност 1 797 950 лв., като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 242, ал. 4, предл. 1, вр. ал. 1, б. "д", вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК- за подсъдимите Т. П. и П., вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК- за подсъдимите П. и Д. П., вр. чл. 20, ал. 3 и 4 НК, и чл. 54 НК- за подсъдимите Н. и Х., вр. чл. 20, ал. 4 НК, и чл. 54 НК- за подсъдимите Б., С. и Ш., и вр. чл. 20, ал. 4 НК и чл. 58,б. "б", вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК- за подсъдимия Х., ги осъдил както следва:
- подсъдимият В. Н. - на девет години лишаване от свобода и глоба в размер на 110 000лв.;
- подсъдимият Х. Ш.- на осем години лишаване от свобода и глоба в размер на 100 000лв.;
- подсъдимият С. Х.- на шест години лишаване от свобода и глоба в размер на 70 000лв.;
- подсъдимите И. Б., М. С., Т. П. и Р. П.- на по пет години лишаване от свобода и глоба в размер на по 50 000 лв.- за всеки от тях;
- подсъдимите Иван Х., Н. П. и Д. П.- на по три години лишаване от свобода.
Признал е подсъдимите за невинни и ги е оправдал по обвинението в останалата му част.
Определил строг първоначален режим на изтърпяване на наказанията на подсъдимите Н., Ш. и Х., и общ - на останалите подсъдими.
На основание чл. 59, ал. 1 НК приспаднал времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение "задържане под стража" и "домашен арест".
На основание чл. 242, ал. 7 НК присъдил в полза на държавата равностойността на липсващите цигари, предмет на контрабандата - 1 797 950 лв., платими солидарно от подсъдимите до посочените в присъдата размери.
Присъдил в тежест на подсъдимите разноските по делото.
По жалби на подсъдимите било образувано внохд № 459/09г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. С решение № 109 от 22.06.2010г. по същото дело, присъдата на окръжния съд била изменена, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК наложените наказания били намалени както следва:
- за подсъдимия В. Н. - на четири години и шест лишаване от свобода и глоба в размер на 40 000лв.;
- за подсъдимия Х. Ш. - на четири години лишаване от свобода, и глоба в размер на 35 000 лв.;
- за подсъдимия С. Х. - на три години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 30 000лв.;
- за подсъдимите И. Б., М. С., Т. П. и Р. П. - на по три години лишаване от свобода и глоба в размер на по 25 000лв.;
- за подсъдимите Иван Х., Н. П. и Д. П. - на по две години лишаване от свобода.
На основание чл. 66, ал. 1 НК било отложено изпълнението на наказанията лишаване от свобода на подсъдимите И. Б., М. С., Т. П. и Р. П. за срок от по пет години, а на подсъдимите И. Х., Н. П. и Д. П. - за срок от по четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
В останалата част присъдата била потвърдена.
Срещу въззивното решение бил подаден протест от прокурор при апелативна прокуратура гр. Пловдив и жалби от подсъдимите С. Х., Т. П., Х. Ш., Н. П., М. С., В. Н., Р. П., Д. П., и И. Х., по които било образувано касационно дело № 610/10г. на III н.о. на ВКС. С решение № 602 от 01.06. 2011г. делото било върнато за ново разглеждане на основание чл.354, ал.1, т.4 от НПК с указания за отстраняване на съществени процесуални нарушения, свързани с формирането на вътрешното убеждение относно стойността на предмета на престъплението; за изясняване на правно релевантните факти и съобразяване на наказателната репресия не само със специалната, но и с генералната превенция.
С решение № 16 от 05.03.2012г., по второто по ред въззивно нохд № 296/11г. на Апелативен съд гр. Плоивдив, първоинстанционната присъда била изменена в частта относно стойността на предмета на престъпление, като стойността на пренесените на 26.10.2002 г. през границата цигари била намалена от 983 950лв. на 647 061.29 лв.; на пренесените през границата на 12.02.2003 г. - от 814 000 лева на 507 205. 90 лв., а общата стойност съответно намалена от 1 797 950 лв. на 1 154 267.18лв.
Със същото решение бил намален и размерът на наложените на подсъдимите наказания както следва :
- на подсъдимия В. Н. от девет на седем години лишаване от свобода и глоба от 110 000 на 80000лв.;
- на подсъдимия Х. Ш. от осем на шест години лишаване от свобода и глоба от 100 000 на 70 000 лв.;
- на подсъдимия С. Х. от шест на пет години лишаване от свобода и глоба от 70 000 на 50 000 лв.;
- на подсъдимите И. Б., М. С., Т. П. и Р. П. на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК от пет на три години лишаване от свобода и глоба от 50 000 на 30 000 лв., като по отношение на И. Б. изпълнението на наказанието било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила;
- на подсъдимите И. Х., Н. П. и Д. П. от три на две години лишаване от свобода.
Присъдата била изменена и в частта относно приложението на чл.242, ал.7 от НК, като присъдената равностойност на предмета на престъпление била намалена в съответствие с приетата от въззивния съд стойност.
В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните и в пределите на чл. 347 ал.1 от НПК, намери следното:
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК
Оплакването в подадените жалби за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила касационната инстанция намери, че следва да разгледа на първо място предвид алтернативните искания за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Твърденията в жалбите на подсъдимите Т.П. и И. Х. за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК не отговарят на действителното положение. В обвинителния акт са били посочени времето, мястото, осъществените от подсъдимите действия, доказателствените източници и данни за личността на обвиняемите, което сочи на наличие на посочените в чл.246, ал.2 от НПК реквизити. В обстоятелствената част на обвинението са описани изчерпателно датите на полетите, направлението, количеството и вида на товарите, а в диспозитива са очертани елементите от състава на престъплението по чл.242 от НК, като е посочен времевият период и място на извършване на престъплението. Не е налице заявеното в жалбата на защитата на В. Н. несъответствие между обстоятелствена част и диспозитив на обвинителния акт, поради което подсъдимите са имали възможност да узнаят обвинението, доказателствата на които се основава и съответно да организират защитата си. В този смисъл не може да се приеме, че е било допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с ограничаване правото на защита, обуславящо отмяната на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство.
Твърдението в жалбата на подсъдимия В. Н. за допуснато съществено нарушение на процесуални правила, свързано с инкорпорирането към доказателствения материал на дадените от подсъдимите обяснения на досъдебното производство не може да бъде възприето. Възражения в тази насока са били направени от защитника адв. П. в заседанието на окръжния съд от 17.02.2009г. (л.1364 – л.1365 т.3 от с.д.) и на тях е бил даден съответен отговор както в мотивите на първоинстанционния, така и на въззивния съдебен акт. Касационният съд намира за необходимо да добави, че разпоредбата на чл.210, ал.5 от НПК (отменен) не може да бъде тълкувана изолирано от останалите алинеи от същия текст. Разпитът на обвиняем пред съдия на досъдебното производство, съгласно действащата към онзи момент норма, е следвало да се провежда по правилата на съдебното следствие, доколкото няма особени правила. В ал. 3 и 4 от същата разпоредба са били предвидени особени правила, регламентиращи провеждане на съдебна процедура в рамките на неприключило досъдебно производство – че разпитът на един или повече обвиняеми се извършва пред съдия по преценка на следователя или прокурора; че следственото дело не се предоставя на съдията; че явяването на обвиняемия и неговия защитник се осигурява от съответния орган – следовател или прокурор. Употребеното единствено число на думата „обвиняем” очевидно сочи, че тази процедура, по преценка на разследващия орган, е могла да се приложи само спрямо един или повече от обвиняемите , което налага и извод за особени правила, изключващи общите такива при провеждане на съдебно следствие. Ето защо не може да се приеме, че протоколите от разпитите на всеки един от обвиняемите на досъдебното производство пред съдия, но в отсъствие на останалите обвиняеми и техните защитници представляват негодни доказателствени средства.
В жалбите на подсъдимите Т. П., С. Х., Р. П. и И. Х. се навеждат доводи за липса на мотиви на въззивния съдебен акт относно установените фактически обстоятелства както и липса на мотиви относно умисъла на подсъдимите. В решението на въззивния съд е възпроизведена установената от първостепенния съд фактическа обстановка, която съдът изрично е посочил, че споделя. Съгласяването на въззивната инстанция изцяло с изводите от фактическа страна на първоинстанционния съд и спестяването на повторното им излагане не представлява липса на мотиви, още повече, че във въззивното решение е отделено място на въпроса за умисъла, който въпрос е бил предмет на анализ (л.179 – л.184 от въззивното решение). Направеното възражение от защитата на подсъдимия И. Х. за противоречие между мотивите и диспозитива на въззивното решение касателно броя на мастербоксовете с цигари, предмет на престъпление, не може да бъде възприето. Противоречието между диспозитив и мотиви на съдебния акт представлява съществено нарушение на процесуални правила, тогава когато това не позволява установяването на действителната воля на съда. В конкретния случай това не е така. В мотивите на въззивното решение, както бе посочено, се изразява съгласие с приетите от първоинстанционния съд факти, включително и относно предмета на престъпление, който за подсъдимия Х. е 545 мастербокса цигари ”М.”, „В.” „Д.”, „К.” и „Р.”, което съответства и на диспозитива на решението. В този смисъл посочената на л. 182 от решението цифра от 100 мастербокса, в контекста на мотивите досежно действията и умисъла на подсъдимия, не създава съмнение относно количеството и стойността на предмета на престъпление, които въззивният съд е приел за установени.
В почти всички касационни жалби като съществено нарушение на процесуалните правила се посочва кредитирането на заключението на назначената от въззивния съд съдебно - счетоводна експертиза относно стойността на цигарите, предмет на престъпление. Така, в жалбите на Т. П. и Д. П. се посочва, че липсва изрично определение на апелативния съд за приемане като доказателства на документите, изпратени от митница /населено място/, на които се основава експертното заключение и не са изпълнени дадените от предходния състав на ВКС указания; в жалбите на подсъдимите С. Х., М. С., Х. Ш., В. Н., И. Х. и Д. П. се възразява срещу начина на определяне на стойността на цигарите, които са без аналог на българския пазар, като се посочва че това е станало в нарушение на процесуалните правила. Така изложените доводи касационната инстанция намери за неоснователни. Документите от Митница /населено място/ са били изискани при предходното въззивно разглеждане на делото и с определение по внохд № 459/09г. на Апелативен съд гр. Пловдив от 11.01.2010г. са били надлежно присъединени към доказателствения материал по делото (л.110 – 220 с.д.). След като тази документация вече е станала част от конкретното наказателно производство, не е било необходимо повторното й присъединяване с ново определение на въззивния съд след връщане на делото за ново разглеждане.
В изпълнение на указанията на ВКС по н.д. 610/10г. на ІІІ н.о., апелативният съд е назначил основна и допълнителни експертизи за установяване на стойността на инкриминираните цигари. Основният довод в жалбите, че цената на цигарите била неправилно определена, е неоснователен. Цигарите са тютюневи изделия, за които държавата е предвидила специален режим на ценообразуване, който към момента на извършване на престъплението се е регламентирал от Наредба за условията и реда, по които се образуват и прилагат цените на тютюневите изделия на вътрешния пазар, приета с ПМС № 246 от 31.10.2001г., в сила от 09.11.2011г. (отменена на 01.01.2005г.). В чл.1 от цитирания нормативен акт е указано, че с него се регламентират условията и редът за определяне на цените, по които тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар. В чл.4 от Наредбата е записано, че цените на тютюневите изделия включват дължимия акциз съгласно Закона за акцизите; дължимия данък върху добавената стойност; търговска отстъпка, определена от Министерския съвет; дължимите мита при внос, както и други такси и вноски съгласно действащите нормативни актове. В допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза на л.60 от въззивното производство, експертът се е ръководил именно от предписанията на този нормативен акт, като в заключението са били посочени цените на цигарите за една потребителска опаковка на вътрешния пазар за марките „М.”, „Р.”, „Д.” и „К.”. В допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза на л.136 – л.139 от въззивното производство е била определена цената на цигарите „С.”, които не са се търгували на вътрешния пазар. Предвид липсата на данни за дължината и вида опаковка на тези изделия експертът е изчислил стойността на база най-ниската нормативно определена цена на чуждестранни цигари от внос, валидна за всички разновидности. Кредитирайки заключението, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, а още по - малко съществено такова. Цигарите, предмет на контрабанда, са оценяеми в пари вещи. Обстоятелството, че не са се продавали на вътрешния пазар, не представлява основание за изключването им от гражданския оборот. Липсата на данни за вида опаковка и дължина на цигарите не е позволила определянето на цената с категоричност, поради което стойността е била определена във вариант най - благоприятен за подсъдимите, като съответно с въззивното решение стойността на инкриминираните вещи е била намалена.
Доводите в жалбата на Д. П., че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение като не е постановил оправдателен диспозитив за стойността на предмета на престъпление над приетата за установена стойност, не могат да бъдат възприети. В правомощията на въззивния съд е да изменя постановената от първоинстанционния съд присъда като приложи закон за същото, еднакво или по - леко наказуемо престъпление, което не налага частично оправдаване.
Твърденията в жалбите на В. Н. и Д. П. за липса на мотиви съответно за квалифициране на престъплението по чл.242 от НК и като особено тежък случай са неоснователни. Възражения, свързани с правната квалификация са били направени във въззивните жалби. На тези възражения, макар и лаконично е бил даден отговор в мотивите на въззивното решение (л. 195 и л.197 от мотивите).
С оглед изложеното касационният съд не констатира допускането на съществени нарушения на процесуални правила при разглеждане на делото във възизввната инстанция и при постановяване на въззивното решение, които да обуславят отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК
В жалбите на подсъдимите С. Х., Н. П., И. Х. и Д. П. се застъпва теза за нарушение на закона предвид необоснованост на изводите на инстанционните съдилища за участие в деянието и за съучастие между подсъдимите. Необосноваността не представлява касационно основание, поради което тези оплаквания стоят извън обсега на касационната проверка при липса на констатация за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани със събирането и проверката на доказателствата.
В жалбите на подсъдимите Т.П., В. Н. и Д. П. се твърди, че неправилно инстанционните съдилища са отказали да квалифицират извършеното от подсъдимите като престъпление по чл.242а или чл.242, ал.9 от НК (последното само в жалбата на Т. П.). Такива възражения са били направени при първоинстанционното разглеждане на делото и във въззивните жалби, които окръжният и апелативният съд основателно са отхвърлили. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.242а от НК от обективна страна се изразява в разтоварване на стока, внесена с документи за транзитен внос, на територията на страната, докато чл.242 от НК изисква пренасянето на стоки през границите на страната без знанието и разрешението на митниците. В конкретния случай, предвид приетите за установени факти, хипотезата на чл.242а от НК не е реализирана. Цигарите, предмет на престъпление, са били внесени в страната с надлежни митнически документи и са се намирали под митнически режим „складиране”. Впоследствие са били оформени митнически документи за реекспорт и цигарите действително са били изнесени извън територията на страната – съответно в С. и А.. Последващият внос през границата на Република България е бил осъществен без знанието и съгласието на митниците, с което е реализиран от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.242 от НК. В случая не би могла да се обсъжда въобще квалификация по чл.242, ал.9 от НК, тъй като престъплението е било довършено с пресичането на границата на страната, а приготовление съгласно правната теория е възможно само преди същинското започване на изпълнителното деяние.
В жалбите на подсъдимите С. Х., М. С. и Д. П. се оспорва приетият от съдилищата квалифициращ признак „особено тежък случай” предвид липсата на висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Окачествяването на даден случай като особено тежък е правен извод. За да се възприеме този квалифициращ признак е необходимо извършеното деяние поради обективната си специфика далеч да надхвърля обикновените случаи на същото престъпление. Особено тежкият случай може да е налице не само когато деянието и деецът се отличават с изключително висока обществена опасност. Достатъчно е такава да е обществената опасност или само на деянието или само на дееца (р. №1 от 15.01.2009г. по н.д. № 714/2008г.на ВКС, І н.о.). В конкретния случай стойността на предмета на престъпление, самостоятелно и по двата пункта на обвинението, многократно надвишава приетия в съдебната практика критерий за особено големи размери. Спецификата на осъществяване на контрабандата се характеризира с висока степен на организираност, участие на множество лица и използване на самолет за пренасянето на контрабандните стоки. Всичко това сочи на завишена степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия вид, което налага и извод, че законът е бил приложен правилно, а жалбите в тази насока са неоснователни.
По касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК
Оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание се релевира в почти всички касационни жалби – на подсъдимите Т. П., С. Х., Н. П., М. С., В. Н., И. Х. и Д. П., като се настоява за намаляване на размера на наказанието и/или отлагане на изпълнението му.
Върховният касационен съд намери всички доводи в жалбите в тази насока за основателни. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимите въззивният съд е взел предвид характера на съучастническата дейност и индивидуалния принос на всеки от съучастниците за осъществяването на общия престъпен резултат. В мотивите на въззивното решение е била отчетена и продължителността на наказателното производство, като нормата на чл.55, ал.1, т.1 от НК е била приложена само спрямо подсъдимите И. Б., М. С., Т. П. и Р. П., а по отношение на И. Х., Д. П. и Н. П. наказанието е било намалено (предвид прилагането на чл.55 от НК с първоинстанционната присъда спрямо тези подсъдими). Този диференциран подход за определяне на наказателната отговорност при наличието на изключително смекчаващо отговорността на всички подсъдими обстоятелство – неразумната продължителност на наказателното производство повече от девет години след извършване на престъплението, дължаща се на дейността на държавните органи, очевидно е в нарушение на принципите за индивидуализация на наказанието. Наличието на изключително смекчаващо отговорността на подсъдимите обстоятелство – неразумна продължителност на производството, обуславя прилагането на разпоредбата на чл.55, ал.1 т.1 от НК и по отношение на подсъдимите Н. и Х., както и спрямо подсъдимия Х. Ш., в чиято жалба това основание не е посочено, но е в негова полза. По отношение на подсъдимите М. С., Т. П. и Р. П. касационната инстанция прие, че следва да намали размера на наложените наказания и на основание чл.55, ал.3 от НК отмени наложеното кумулативно наказание „глоба”, тъй като тези подсъдими не са получили печалба от реализацията на контрабандната стока.
С оглед изложеното касационната инстанция намери, че следва да измени обжалвания съдебен акт, като намали наложените наказания на подсъдимите В. Н., Х. Ш. и С. Х. на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК на по три години лишаване от свобода и кумулативно наложените глоби на по 30 000 лв., а по отношение на подсъдимите М. С., Т. П. и Р. П. наказанията „лишаване от свобода” се намалят на две години и се отмени наложеното кумулативно наказание „глоба”.
Жалбите на подсъдимите в частта, с която се настоява за отлагане на изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода” на основание чл.66, ал.1 от НК, също се явяват основателни. Както вече бе посочено, от извършването на престъплението е изтекъл период от повече от девет години, всички подсъдими са с чисто съдебно минало, а по делото липсват доказателства за други криминални прояви през изтеклия период от време. По тези съображения касационният съд намери, че за поправянето и превъзпитаването на подсъдимите не е наложително ефективното изтърпяване на наказанията „лишаване от свобода”. Ето защо прие, че следва да отложи изпълнението на наказанията на всички подсъдими на основание чл.66, ал.1 от НК, като в зависимост от степента на участие в осъществяване на деянието определи изпитателен срок в размер на по пет години за подсъдимите Н., Ш., Х., С., Т. П. и П. и в размер на по три години за подсъдимите Х., П. и Д. П..
Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2, т. 1 и т.3 и чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО,
Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № 16 от 05.03.2012 г., по внохд № 296/11г. на Апелативен съд П., НО – 1 с-в, като:
- Намалява наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия В. С. Н. от седем на три години и наказанието „глоба” от 80 000 на 30 000 лв;
- Намалява наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия Х. А. Ш. от шест на три години и наказанието „глоба” от 70 000 на 30 000 лв.;
- Намалява наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия С. И. Х. от пет на три години и наказанието „глоба” от 50 000 на 30 000 лв.;
- Намалява наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия М. С. С. от три на две години и отменя наказанието „глоба” ;
- Намалява наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия Т. С. П. от три на две години и отменя наказанието „глоба” ;
- Намалява наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия Р. Т. П. от три на две години и отменя наказанието „глоба” ;
- На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода” на подсъдимите В. С. Н., Х. А. Ш., С. И. Х., М. С. С., Т. С. П. и Р. Т. П. за изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила;
- На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода” на подсъдимите И. Х. Х., Н. А. П. и Д. Д. П. за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.