Р Е Ш Е Н И Е № 150 София, 10. 06. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря В. П., разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2056 /2013 г.: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. П. М. срещу въззивно решение № 6700 от 17.10.2012 г. по възз. гр.д. № 10679 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „г” възз. с-в., с което е оставено в сила решение от 09.03.2012 г. по гр.д. № 15300 /2007 г. на Софийски районен съд, г.о., 61 с-в., с което между страните по делото е допусната делба на недвижим имот – апартамент от прекратена съпружеска имуществена общност, индивидуализиран в решението, при квоти: за С. Т. Ц. - 9 543.73 /15 454.47 ид.ч. и за Р. П. М. – 5 910.74 /15 454.47 ид.ч. Решението е обжалвано в частта относно делбените квоти, като се твърди, че е неправилен изводът на съда, че частта на С. Т. Ц. е по-голяма поради частичната трансформация на лични средства в размер на 3 633 лева от продажната цена в размер на 11 543.05 лева. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 209 от 19.04.2013 г. на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по следния материалноправният въпрос по приложението на чл.19 СК от 1985 г. (отм.): в случаите, когато двама съпрузи са сключили като купувачи договор за покупко-продажба на вещ, дали за режима на придобиване има значение какъв е произходът на вложените при покупката средства, за който е прието, че е разрешен в противоречие с посочено решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 609 /2002 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че след като имот е придобит от двама бивши съпрузи през време на брака им, съгласно чл.19 СК (от 1985 г.) същият е станал съпружеска имуществена общност и при прекратяването и съгласно чл.27 СК (от 1985 г.) правата на бившите съпрузи в съсобствеността са равни. Насрещната страна – ответник по касация С. Т. Ц. оспорва основателността на касационната жалба. По правния въпрос : Той е разрешен с няколко решения на гражданска колегия на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК : решение № 68 от 19.03.2010 г. по гр. д. № 40 /2009 г., на ВКС, ІІ г. о., решение № 464 от 05.08.2010 г. по гр. д. № 1136 /2009 г., на ВКС, ІІІ г.о., решение № 194 от 30.06.2011 г. по гр. д. № 46 /2011 г., на ВКС, ІІ г. о., решение № 243 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 1300 /2010 г., на ВКС, ІV г., решение № 330 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 1587/2010 г., на ВКС, ІV г. о., решение № 253 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 812 /2010 г., на ВКС, І г. о. С тях е възприето разрешението, прието с посоченото в определението за допускане на касационно обжалване (и по-горе) решение № 92 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 609 /2002 г. на ВКС, І г.о., че след като имот е придобит от двама бивши съпрузи през време на брака им, съгласно чл.19 СК (от 1985 г., сега отм.) същият е станал съпружеска имуществена общност и при прекратяването и съгласно чл.27 СК ((от 1985 г.) правата на бившите съпрузи в съсобствеността са равни. Разрешенията, в посочените решения, са основани на следните съображения : Договорът за покупко-продажба е консенсуален договор и транслативният ефект на сделката настъпва по силата на изразената воля на участниците в нея. След като договорът за продажба е сключен от двамата съпрузи като купувачи, транслативният ефект на сделката е настъпил пряко в патримониума на двамата при равни права, като страни по договора и придобиването на собствеността не е обусловено от техния съвместен принос. Плащането на цената с лични на единия съпруг средства, когато и двамата сключват договор за продажба, не се свърза от закона с вещно правни последици. Вътрешните отношения между съпрузите подлежат на уреждане след прекратяването на брака в зависимост от основанието, на което са дадени средствата. Настоящият състав споделя разрешението по изложените в него съображения, които се свеждат до значението на изявената от двамата съпрузи воля като купувачи в момента на сключването на договора да придобият имота в общност, а по силата на императивната разпоредба на чл.19 от СК от 1985 г. (отм.) тази общност е съпружеската имуществена общност; тази действителна воля изключва волята на някой от двамата съпрузи да придобие апартамента или част от него в лична собственост чрез трансформация на лични средства в придобиването му на основание чл.21,ал.1 или ал.2 СК от 1985 г. (отм.); при последващо прекратяване на брака и съпружеската имуществена общност с развод размерът на правата на бившите съпрузи в обикновената съсобственост се определя с правилото на чл.27 СК от 1985 г. (отм.). По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: Производството е по иск за делба на апартамент, придобит чрез договор за покупко-продажба по време на брак между страните, на името и на двамата, впоследствие бракът е прекратен с развод с утвърдено от съда споразумение по чл.99,ал.3 СК от 1985 г. (отм.), делбата е във фаза по допускането. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение, с което първоинстанционният съд е приел за разглеждане възражението на ответника по иска за делба С. Ц. за частична трансформация на лични средства в придобиването на апартамента с правно основание чл.21,ал.2 СК от 1985 г. (отм.), намерил го е за основателно и въз основа на него е определил размера на делбените части. По доводите за неправилност на решението : С оглед дадения отговор на правния въпрос, е основателен доводът, че въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че в договора за покупко-продажба на имота по време на брака като купувачи са посочени и двамата съпрузи, поради което той е придобит в съпружеска имуществена общност при равни права на купувачите. Настоящият състав намира за основателен и довода, че въззивният съд не е преценил правилно обстоятелството, че с подписването на споразумение по чл.99,ал.3 СК от 1985 г. (отм.) и одобряването му от съда по бракоразводното дело, страните са уговорили равенство на дяловете в съсобствеността на апартамента след прекратяването на брака и че бездяловата собственост се превръща в обикновена съсобственост при равни дялове. Споразумението по чл.99,ал.3, вр.ал.1 СК от 1985 г. (отм.) има договорен характер и съответно на уговореното в него вещно прехвърлително действие, което препятства възможността разрешените с него въпроси да бъдат пререшавани. Преуреждане на имуществените отношения, по които има уговорки в споразумението, не може да се иска. Този въпрос е разрешен с Решение №313 от 17.02.2011 г. по гр.д. № 62 /2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено на основание чл.290 ГПК. При тези изводи за основателност на разгледаните два довода за неправилност, е без значение основателността на третия – дали съдът е следвало да кредитира свидетелските показания на бащата на С. Ц. (да основава изводите си на тях) за трансформация на нейни лични средства в придобиването на апартамента, предвид неговата заинтересованост от изхода на спора в нейна полза (дали е допуснато нарушение на правилото на чл.172 ГПК). Тъй като не се налага извършването и повтарянето на съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящия състав по чл.293 ГПК, спорът следва да се разгледа по същество. Апартаментът, чиято делба се иска, е придобит от страните по делото с договор за покупко-продажба на недвижим имот - частна общинска собственост от 28.05.2003 г. (л.2 по делото на СРС) по време на брака между страните. В договора и двете страни – Р. П. М. и С. Т. Ц. – М. са посочени като купувачи и двамата са подписали договора като такива. От тези установен факти и при дадения отговор на изведения правен въпрос, настоящият състав приема извода, че страните са изявили воля за това и са придобили процесния апартамент в съпружеска имуществена общност и че правата им в нея са равни, поради което е без значение дали част от продажната цена е заплатена с лични на някои от тях средства. Сключеният между страните на 27.09.1998 г. брак е бил прекратен с развод съдебно решение № 15 от 07.03.2007 г. по гр.д. № 3751 /2006 г. на СРС, 83 с-в., (л.12 до 15 по делото на СРС), с което е утвърдено постигнато между страните споразумение по чл.99,ал.3 СК от 1985 г. (сега отм.), по силата на което процесното жилище (чиято делба е допусната по настоящото дело), което е семейно, остава в обикновена съсобственост между страните и се предоставя за ползване на С. Ц.. Не се твърди споразумението да не отразява действителната воля на страните, нито да е изменено, развалено или отменено, нито действието му да е преустановено по взаимно съгласие, поради което настоящият състав приема, че то обвързва страните. Настоящият състав приема извода, че съгласно правилото на чл.26,ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) с прекратяването на брака е прекратена и съпружеската имуществена общност и че при липса на отразено в споразумението между страните съгласие за друго съотношение в съсобствеността и съгласно правилото на чл.27,ал.1 от СК от 1985 г. (отм.) дяловете на страните са равни. Постигнатото между страните съгласие за размера на правата им следва по време придобиването на апартамента, страните са обвързани от постигнатото помежду им съгласие, поради което за размера на дяловете им е без значение дали в предходния съгласието момент на придобиването на собствеността върху апартамента, част от продажната цена е заплатена с лични на някои от тях средства. От изложеното и с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК следва, че обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат определени равни права на страните в допуснатата делба на апартамента. С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за разноски е основателно за сумата 1 555 лева, които включват : 55 лева заплатени държавни такси, 800 лева за процесуално представителство в производството по допускане на касационно обжалване и 700 лева в производството по разглеждане на касационната жалба, за които представя списък и доказателства, че са заплатени. С оглед изхода от спора ответникът няма право на разноски. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : Отменя въззивно решение № 6700 от 17.10.2012 г. по възз. гр.д. № 10679 /2012 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „г” възз. с-в. в частта, с която с него е оставено в сила решение от 09.03.2012 г. по гр.д. № 15300 /2007 г. на Софийски районен съд, г.о., 61 с-в., в частта, с която в допуснатата делба са определени делбените части между страните. Вместо това постановява: Определя равни права на Р. П. М. и С. Т. Ц. – по 1 /2 (една втора) идеална част от допуснатия до делба апартамент № 37, находящ се в [населено място], [жк], І част, [жилищен адрес] заедно с принадлежащите му избено и таванско помещения и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, описан подробно в решението. Осъжда С. Т. Ц. да заплати на Р. П. М. сумата 1 555(хиляда петстотин петдесет и пет) лева разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.