О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 44 гр.София, 28.01.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Ерик Василев като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2976/ 2021 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. Р. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 260126 от 23.04.2021 г. по гр.д.№ 123/ 2021 г. в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 11840/ 2016 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Софийски градски съд /СГС/ искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 85/ 11.01.2016 г. на председателя на СГС, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „съдебен помощник“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 8 910 лв. през периода 11.01.2016 г. – 11.07.2016 г., като е разпределена отговорността за разноските по делото. В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по допълнителните основания на т.1, евентуално на т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. В тази връзка поставя правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: допустимо ли е прилагането на уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.5 КТ, ако липсата на качества на служителя е установена при едностранно създадена от работодателя процедура за проверка на тези качества; допустимо ли е да се извърши преценка за липса на качества на служител, за който законът предвижда периодична атестационна процедура, въз основа на внезапен тест, който не съдържа критерии за оценка на знанията му; съществува ли законово основание предвидена в закон атестационна процедура да бъде заменена от работодателя с произволно съставен тест; при иск за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл.328 ал.1 т.5 КТ, работникът ли носи доказателствената тежест за установяване на наличието на качества за ефективно изпълнение на възложената му работа или работодателят носи тежестта да докаже липсата на такива; за естеството на нарушението, което въззивният съд допуска, ако при въведени с въззивната жалба оплаквания по процеса на доказване не даде указания на въззивника за ангажиране на доказателства и какви са последиците от това нарушение; за задължението на въззивния съд при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, да анализира всички събрани по делото доказателства и да изложи свои собствени решаващи мотиви по предмета на спора. Ответната страна СГС оспорва жалбата. Счита, че поставените от касатора въпроси или не обуславят правните изводи на инстанцията по същество, или че дадените от тази инстанция разрешения съответстват на установената от Върховния касационен съд /ВКС/ практика. Оспорва наличието на допълнителните основания по т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Излага и съображения по правилността на обжалваното решение. Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд приел за установено, че в уволнителната заповед били изложени мотиви с конкретно позоваване на обстоятелствата, сочещи липса на качества у ищцата за ефективно изпълнение на работата. На 18.12.2015 г. бил проведен тест на правните знания на съдебните помощници в СГС като част от задължителната годишна атестационна процедура. При него било установено, че ищцата няма необходимите познания на действащата нормативна уредба и тълкувателните решения в съответната област, липсвали й умения за изготвяне на проекти за диспозитиви, способност за анализ и решаване на правни казуси и умение за работа с нормативни актове. Тези знания и умения били съществени за съдебен помощник съгласно чл.12 ПАС. Нямало несъответствие между мотивите на заповедта и посоченото в нея основание. Въззивният съд приел, че не съществува пречка уменията на служителя да бъдат проверени с тест, независимо от предвидената в закон процедурата за атестиране. Работодателят бил изключил изрично при преценка на качествата на ищцата критериите „облекло“, “конфиденциалност“ и „етичност“, с което излязъл от периметъра на регламентираната в ПАС годишна атестационна процедура, поради което разпоредбите на този Правилник не били приложими. Съдът намерил, че фактическите основания за уволнението били доказани главно и пълно от работодателя, като обсъдил свидетелските показания и приел, че от тях не се установява ищцата да притежава изискуемите за заемане на длъжността знания и умения. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, процесуалноправният въпрос за естеството на нарушението, което въззивният съд допуска, ако при въведени с въззивната жалба оплаквания по процеса на доказване не даде указания на въззивника за ангажиране на доказателства и какви са последиците от това нарушение, е необуславящ. Във въззивната жалба няма изложени твърдения за допуснати от първата инстанция нарушения в процеса на доказването, включително за недопуснати доказателства, нито има искания за събиране на доказателства от въззивния съд. Затова въпросът няма отношение към решаващите действия и изводи на инстанцията по същество и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато. Необуславящ обжалваното въззивно решение е и въпросът работникът ли носи доказателствената тежест за установяване на наличието на качества за ефективно изпълнение на работата си или работодателят носи тежестта за липсата на такива. Съдът не е мотивирал в акта си, че тежестта на доказване е за работника. Напротив, той изрично е посочил, че работодателят носи тежестта да докаже пълно и главно липсата на качества, като е приел, че такова доказване е налице. Посочил е, че свидетелските показания не могат да послужат за насрещно доказване и се е мотивирал защо приема това. Затова и въпросът за доказателствената тежест не е обусловил крайните изводи на въззивния съд за законност на уволнението. Останалите поставени от касатора правни въпроси са обуславящи, но те нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по чието разрешаване няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се формира практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по обуславящите въпроси има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Липсата на качества, необходими за ефективното изпълнение на работата могат да се установят и чрез резултати от проведен изпит. Касае се за обективен факт, преценката е винаги конкретна и е важното да съществува, като от значение е работодателят да установи, че уволненият работник или служител не отговаря на изискванията и не притежава необходимите професионални знания, умения и навици за заеманата длъжност /решение № 392 от 8.10.2012 г. по гр.д.№ 1505/ 2011 г., IV г. о. и цитираното в него/. Наличието на нормативно установена процедура за атестиране на определени работници и служители не ограничава работодателя да проверява качествата им за справяне с работата по друг начин. Той може да въвежда тестово изпитване за да установи нивото на знанията и уменията им в съответната професионална област. Ако в резултат се установи трайна липса на необходимите за изпълнение на длъжността качества по обективни причини, уволнителното основание по чл.328 ал.1 т.5 КТ е приложимо. Въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени /решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него/. При постановяване на обжалваното решение така установената практика е съобразена, поради което не са налице твърдяните основания по чл.280 ал.1 ГПК. При този изход от спора право на разноски има само ответникът, но такива не следват да бъдат присъждани, тъй като не са извършвани разходи за касационното производство. Право на възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК ответникът няма, тъй като не е бил защитаван от юрисконсулт. По изложените съображения съдът О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски окръжен съд № 260126 от 23.04.2021 г. по гр.д.№ 123/ 2021 г. в обжалваната част. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: