О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 318

София, 06.07.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 4610/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Ж. Д. М. и Р. Д. М. чрез процесуалния представител адв. Е.Я. са обжалвали въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 297 от 12.07.2021г., постановено по гражданско дело № 957/2020г., с което е отхвърлен предявеният от тях срещу „Катарино Спа Хотел“ ЕАД гр. Благоевград иск с правно основание чл.109 ЗС.
Доводите в касационната жалба са за допуснато нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа се, че процесният имот не е този, за който въззивният съд е приел, че не е възстановен по реда на ЗСПЗЗ реално, а е присъдено обезщетение. Поддържа се от касаторите, че решението, на което се позовават № П212 от 03.06.2005г. на ОСЗ Разлог се отнася до имот, за който няма предходно произнасяне. Направени са доводи, че ответникът няма право да иска извършване на косвен контрол върху административния акт на земеделската реституция, защото не заявява върху имота на ищците свои права, освен това основанието на което е прието от гражданския съд за нищожно възстановителното решение, не е релевирано от ответника.
Ответникът „Катарино Спа Хотел“ ЕАД изразява становище, че решението на въззивния съд е съобразено с практиката на ВКС, а поставените правни въпроси са некоректно формулирани и сочат на злоупотреба с права
от ищците , по част от въпросите практиката на ВКС е цитирана некоректно и извън контекста на разсъжденията на съда като се обобщава, че поставените правни въпроси не покриват общото основание на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК , тъй като искът е за защита на собствеността, а по тези искове няма ограничение за касационно обжалване според цената на иска.
С обжалваното въззивно решение Благоевградският окръжен съд , след отмяна на първоинстанционното решение на Районния съд Разлог № 1029 от 24.02.2020г., постановено по гр.д.№ 926/2017г., е отхвърлил предявения от Ж. Д. М. и Р. Д. М. срещу „Катарино Спа Хотел“ ЕАД иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на дружеството да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищците да ползват собствения си поземлен имот с идентификатор .....по КККР на [населено място], одобрени през 2006г., с площ 3350 кв.м., като премахне изградения през средата и по цялата дължина от юг на север на собствения на ищците поземлен имот- асфалтов път с широчина 6 метра; чакалиран банкет от двете страни с широчина по 0,50 м. от всяка страна на асфалта и отводнителни канавки от двете страни след банкета.
Въззивният съд е приел за установено, че с решение № 97 от 11.04.2000 г. на ПК Разлог е определено на наследниците на П. М. М., б.ж. на [населено място], правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи 3.3 дка с решение № 212 от 11.08.1992 г. по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, от които за обезщетяване и/или поименни компенсационни бонове по 105 лв. на декар на обща стойност 347 лв. ОСЗ – Разлог е постановила и решение № 1 от 02.09.2000 г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компесационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 ЗСПЗЗ, с което е определила на наследниците на П. М. М. частично обезщетение със земя на стойност 142 лв., а за разликата до пълния размер на обезщетението – поименни компенсационни бонове. Въз основа на това решение, ОСЗ е постановила, че се издава решение за обезщетяване със земя по чл.27а ППЗСПЗЗ със скица и удостоверителен документ от Централния депозитар.
Според въззивния съд последващото решение, с което ищците се легитимират като собственици на процесния имот № П212 от 03.06.2005 г., издадено от ОСЗ – [населено място] на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 3.350 дка, м. "Катарино", имот № .....по картата на землището, е нищожно, защото решенията на органа на поземлената собственост са стабилни индивидуални административни актове, които не могат да бъдат отменяни или изменяни от органа, който ги е издал. По тези съображения въззивният съд е приел, че ползващите се от нищожния акт лица не разполагат с необходимата за зачитане на собственическите им права материалноправна легитимация по негаторния иск. В случай, че същите не могат да получат в собственост реално определен имот по влезлия в сила план за земеразделяне поради липса на свободен имот, който да им бъде предоставен по реда на чл.27 ППЗСПЗЗ, по аргумент от чл.11, ал.4 ЗСПЗЗ ще следва да бъдат обезщетени при условията и по реда на чл.10б ЗСПЗЗ, ако не могат да бъдат обезщетени със земи по чл.19 ЗСПЗЗ, каквото решение е издадено, но не е изпълнено и е постановено решение за възстановяване на имота в стари/възстановими реални граници. Поради недоказване от ищците на активната им материалноправна легитимация, въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 109 ЗС е неоснователен.
По основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
Поставен е правният въпрос дали е нищожно решение № П 212 от 03.06.2005г. на ОСЗ Разлог, с което при условията на чл.14 ал.1 ЗСПЗЗ е възстановено окончателно правото на собственост на наследниците на П. М. М. върху процесния имот, ако преди това има постановено предходно положително протоколно решение № 212 от 13.08.1992г. на ОбПК Разлог, при което не са изпълнени всички условия на чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ в редакция ДВ бр.28/1002г. за окончателното възстановяване на собствеността на същия имот. Доводите, с които касаторите обосновава значението на въпроса за делото са, че с първоначалното решение няма произнасяне по отношение на всички заявени за възстановяване земи. Правният въпрос не е обуславящ за делото, защото е поставен във връзка с ненаправен по делото довод, че за процесния имот няма първоначално произнасяне на ОбПК Разлог. Въззивният съд е съпоставил границите на заявените имоти и възстановения в м.“Катарино“ и е приел, че се касае за един и същ имот. Настоящият състав счита за необходимо да посочи, че обосноваността на този извод на въззивния съд и неоснователността на доводите на ответника, че е възстановен друг имот, а не този по т.2 от заявлението по чл. 11 ал.1 ЗСПЗЗ, се установява и от факта, че на заявения за възстановяване имот в м.“Локвата“, който е посочен в нотариално заверената декларация на Д. П. М. по чл.12 ал.3 ЗСПЗЗ /отм./ е посочена граница дере, каквато граница имотът, възстановен с решение № П 212 от 03.06.2012г. няма.
Правният въпрос дали е допустимо съдът служебно да извърши косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на решение на ОСЗ, без да е направено конкретно оплакване относно материалната законосъобразност в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, също не е обуславящ за делото, защото въззивният съд не е разглеждал по същество въпроса за материалната законосъобразност на решението, от което извеждат правата си ищците. Съдът е приел, че решение № П212 от 03.06.2005 г., издадено от ОСЗ – [населено място] е нищожен административен акт, защото изменя предходно влязло в сила решение на ОСЗ , без да са налице предпоставките на чл.14 ал.7 ЗСПЗЗ. На нищожност на това решение ответникът се е позовал още с отговора на исковата молба като впоследствие е конкретизирал основанието за този порок след като в хода на производството са събрани доказателства. Едва с изискването на цялата административна реституционна преписка на ОСЗ Разлог е установено, че преди издаване на решението на ОСЗ Разлог, представено с исковата молба, № П212 от 03.06.2005 г., с което е възстановена собствеността в реални граници, е постановено друго влязло в сила решение, с което правото на собственост е възстановено по реда на чл.10б ЗСПЗЗ. В отговора на исковата молба са въведени твърдения, че не са били налице предпоставките за възстановяване на собствеността в стари реални граници, а правната квалификация на това твърдение, е допустимо да се направи и в хода на производството. В случая ответникът „Катарино спа“ ЕАД се е позовал на нищожност на възстановителното решение в стари реални граници още пред първата инстанция, направен е и такъв довод във въззивната жалба, в отговора на която ищците не са релевирали довод, че възстановителното решение от 2005г. се отнася за друг имот, за който няма произнасяне с предходното решение, какъвто довод се въвежда за пръв път с касационната жалба. Доводите в отговора на въззивната жалба са, че решението за обезщетяване е било обжалвано и не е влязло в сила, каквито доказателства не са събрани по делото.
Правният въпрос дали е допустимо провеждането на производство за косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ал.2 ГПК относно решение на ОСЗ , от което ищците черпят активната си материалноправна легитимация, след като ответникът не претендира собственически права върху поземлените имоти, не е разрешен, както поддържат касаторите в противоречие с ТР 4/2017г. по т.д. № 4/2015г. на ВКС, ОСГК. В мотивите на тълкувателното решение изрично е прието, че искът с правна квалификация чл. 109 ЗС е един от уредените в закона искове за защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. От тези мотиви на ТР 4/2017г. по т.д.№ 4/2015г. на ВКС, ОСГК следва несъмнен извод, че макар предмет на делото по негаторния иск да не е правото на собственост на ищеца, то доказването му е необходима предпоставка за уважаване на иска, което следва от естеството на правната защита, която се търси чрез този иск. Без доказване на правото си на собственост, ищецът не може да претендира преустановяване на неоснователното въздействие върху имота от ответника, защото то не би засегнало негови права.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на решението. От мотивите на същото не се установява нарушаване на основни правни принципи на гражданския процес или материалното право, нито явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Въззивният съд е изложил подробни, ясни и логични мотиви, отговорил е на доводите на страните и е съобразил практиката на ВКС по приложимите правни норми.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 и 2 ГПК касационната жалба на Ж. Д. М. и Р. Д. М. вх.№7768 от 16.08.2021г. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят поисканите с отговора на касационната жалба разноски в размер на 400 лв., представляващи платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 25.10.2021г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд № 297 от 12.07.2021г., постановено по гражданско дело № 957/2020г.
ОСЪЖДА Ж. Д. М. и Р. Д. М. да заплатят на „Катарино Спа Хотел“ ЕАД гр.Благоевград сумата 400 лв. /четиристотин лева/ разноски по делото за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: