Р Е Ш Е Н И Е № 444 гр. София, 27.11.2023 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ КОЛЕВА ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Максим Колев като изслуша докладваното от съдия Колева к.н.д. № 801/2023 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Постъпила е жалба от подс. А. Г. срещу решение № 75 от 18.05.2023 г. на апелативен съд - Пловдив по ВНОХД № 24/2023 г. по описа на същия съд, с претенция за отмяна на постановения съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или изменение на атакуваното решение и преквалифициране на деянието по чл. 251 НК. В жалбата се твърди нарушение на материалния и процесуалния закони. Сочи, че в хода на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в изграждане на изводите за наличие на всички признаци на престъплението по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК само на самопризнанието на подсъдимия, което е в противоречие с чл. 116, ал. 1 НПК. Настоява, че от факта, че е дългогодишен шофьор на автобус и регулярно преминава през ГКПП на Р Турция и Р България не означава, че познава в детайли митническите правила на двете държави за пренос и превоз на стоки, пари, ценности, както и задължението да ги декларира при преминаване през границата. Смята, че няма доказателства за това да е прочел указателните табели, че владее в достатъчна степен български и английски език, нито че митническите служители владеят турски език и извежда липсата на пряк умисъл за извършване на престъплението контрабанда. Дори и да е съзнавал противоправността на деянието ставало дума за престъпление по чл. 251 НК. Намира за голословен изводът, че предметът на престъплението бил с търговско предназначение и само от количеството му не се налага подобен извод. Акцентира, че не упражнява търговска дейност и не е установена връзка с лице, което би ползвало накитите за търговия, а е дал обяснения, че са предназначени за дарове за семейно тържество. Твърди, че от факта на променените му обяснения не следва да се правят изводи в негова вреда. Затова смята, че е нарушен и материалния закон. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Защитникът на подс. Г. - адв. К. заявява, че е уведомил подзащитния си за датата и часа на съдебното заседание пред ВКС и изразява желание жалбата да се уважи по съображенията, изложени в нея. Подс. Г., редовно призован чрез защитника си, не се явява. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С присъда № 28 от 28.10.2022 г. на окръжен съд – Хасково, постановена по НОХД № 494/2022 г., подс. А. Г. бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години и глоба в размер на тридесет хиляди лева. На основание чл. 66, ал. 1 НК наказанието лишаване от свобода било отложено с пет годишен изпитателен срок. На основание чл. 242, ал. 7 НК в полза на държавата бил отнет предметът на престъплението - златни накити с общо нетно тегло 7487,79 г, а веществено доказателство - 1 брой полиетиленов плик бил унищожен. Подс. Г. бил осъден да заплати направените по делото разноски. С решение № 75 от 18.05.2023 г. по ВНОХД № 24/2023 г. присъдата на окръжен съд – Хасково, постановена по НОХД № 494/2022 г. по описа на същия съд, била потвърдена. Жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не е налице претендираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. При разглеждане на делото са спазени процесуалните изисквания, гарантиращи правилността на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съдебен състав, като той е спазил и процесуалните правила, свързани с доказването. Доводите, че обвинението е недоказано и почива единствено на самопризнанието на подсъдимия не могат да бъдат споделени. Към обясненията на привлеченото към наказателна отговорност лице, дадени във фазата на досъдебното производство, инкорпорирани в доказателствената маса чрез съответния процесуално правен механизъм, и почти изцяло преповторени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, като доказателствени средства, които подкрепят обвинението, несъмнено следва да бъдат прибавени протоколите за разпит в качеството на свидетели на митническите служители П., П. и М., на другия шофьор на автобуса – Б., протокол за извършена митническа проверка на 10.07.2022 г., протокол за оглед на веществени доказателства – на автобус марка „Mercedes – Benz“ с регистрационен № *** и фотоалбум към него, протокол за оглед на веществени доказателства – стоки от жълт метал и фотоалбум към него, автотехническа оценителна експертиза и стоково-оценителна експертиза, справка за задграничните пътувания на А. Г., които еднозначно указват на законосъобразност на изводите за доказаност на обвинението и авторството на деянието. В този смисъл не е нарушена разпоредбата на чл. 116, ал. 1 НПК. Неоснователно е и възражението, че не било доказано, че подс. Г. познавал българското законодателство, че е прочел табелите, указващи необходимост от деклариране на превозваните от него стоки пред митниците и че знаел български или английски език, а митничарите - турски, така че да се разберат. В тази насока отношение имат показанията на митническите служители П. и П., на другия шофьор Б., на собственика на фирмата, притежаваща автобуса, управляван от Г. – свид. Б., както и справката за задграничните пътувания на Г.. Освен това, сам подсъдимият в разпита си пред окръжния съд е пояснил, че пътува 4 – 5 пъти месечно между Р България и Р Турция, че на границата има табели, които сочат какво трябва да се декларира. Следователно, не може да бъде споделено оплакването за неразбиране между подсъдимия и митническите служители или незнание от негова страна в детайли на митническите разпоредби на двете държави и от там на задължението да декларира пренасяните стоки. Изводът на апелативната инстанция, както впрочем и на окръжния съд за наличие на обективната и субективната страна на деянието не е базиран на обстоятелството, че подс. Г. е променил обясненията, които е дал в двете фази на процеса, както подсъдимият смята в жалбата си. Както е добре известно, привлеченото към наказателна отговорност лице може не само да дава обяснения по всяко време на делото, но и те да са със съдържание, което според даващия ги най-добре би обслужило неговото положение в процеса – по защита на свои права и законни интереси. Тъкмо така се е случило и по настоящото дело. И в двете фази на производството подс. Г. се е възползвал от правото си да даде обяснения по обвинението. И в досъдебната фаза, и пред окръжния съд, той не отрича факта, че сам е укрил златните накити в помещение на двигателя на автобуса. Разликата в обясненията му е в това дали Г. е поръчал на друг човек направата на тайника; относно предназначението на златните накити и сумата, срещу която се е съгласил да извърши деянието, като последното е правно ирелевантно. Като е кредитирала по-близките по време до деянието обяснения на Г., а не тези, дадени пред съда, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалните правила, т. к. това е не само нейно право, но същевременно е разяснила защо е постъпила така. В тази връзка, не от факта на частична промяна на обясненията на Г. са направени изводи в негова вреда, а той е намерен за виновен по вмененото му обвинение по причина, че първите депозирани обяснения са преценени от апелативния съд за достоверни и на тях се е доверил. Обясненията му пред окръжния съд са били отхвърлени от инстанциите по фактите само в частта, в която Г. е отрекъл да е ангажирал човек, който да изработи тайника, че не помни дали сам го е направил и в частта, в която е заявил, че откритите златни накити били предназначени за подаръци за сватба. От факта на укриване на златните накити – в специален тайник до двигателя на автобуса, от начина на опаковане на самите вещи – облепен с тиксо найлонов плик, от тяхното количество като брой, вид, тегло и цена, а именно - 235 бр. златни пръстена, 651 бр. златни медальона, 251 бр. златни гривни, 227 бр. златни синджира, 170 бр. златни колиета, 1 златна диадема, 3 бр. златни колана, 383 бр. златни обици, 22 бр. златни гривни с конец, 51 бр. златни пръстени с диамант, 23 бр. златни пръстени с естествени камъни, 23 бр. златни колиета с естествени камъни и 24 бр. златни обици с естествени камъни – вещи с общо нето тегло от 7487,79 г на стойност 825804,18 лв. се извежда търговското предназначение на вещите, независимо от обстоятелството, че по делото няма доказателства поначало подсъдимият да се занимава с търговска дейност и да не е установена връзка с лице, което би ползвало накитите за търговия. Това не е и задължително. Не всякога от факта на упражняване на търговска дейност се налага извод за пренасяне на стоки през границата с търговска цел и обратното - лице, което поначало не извършва търговия може да пренесе стоки през границата на страната с търговка цел. Тъкмо такъв е коментираният случай. Следователно, доказани са както обективния признак на деянието, оспорван от Г. – стоките са предназначени за търговски цели, така и субективната страна на престъплението, защото, ако не знаеше, че деянието му е противоправно, не би поръчал изграждането на тайник и не би поставил стоките в него, както и би ги афиширал пред митническите служители при извършената проверка. Затова, изводът на съда за доказаност на обвинението е подкрепен с достатъчно доказателства, установяващи съставомерността на деянието и неговият автор. Няма съмнение и относно правната квалификация на деянието. Правилно подсъдимият е осъден по обвинението по чл. 242, ал. 1, б. „д“ НК. По делото е установено по безспорен начин пренасянето през границата на страната, без знанието и разрешението на митниците, на недекларирани от подс. Г. златни накити - над 7 кг, разпределени в 28 бр. пакета, като вещите са на много висока стойност – над 800 000 лв. Те не само са били недекларирани от подс. Г., но и съзнателно са били укрити от него в нарочно пригоден тайник до двигателя на автобуса. Подсъдимият пряко е целял да запази в тайна от митническите органи вида, количеството и предназначението на пренасяните стоки, поради което неоснователни са и претенциите за преквалифициране на деянието в друго престъпление, в частност – това по чл. 251 НК. Количеството на златните изделия изключва те да са били предназначени за лични нужди и подкрепя извода на двете долустепенни съдилища за това, че са били за търговска цел. По изложените съображения деянието на подс. Г. не може да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 251 НК. В този смисъл са Р № 496-2010-I н. о. ВКС, Р № 21-2021-I н. о. ВКС и други. Следователно, не е допуснато и нарушение на материалния закон. В жалбата на подс. Г. няма направено оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание, поради което настоящата инстанция не следва да се занимава с този въпрос. С оглед разпоредбата на чл. 395а, ал. 1 НПК на подсъдимия следва да бъде предоставен превод от решението на касационната инстанция на турски език. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 75 от 18.05.2023 г. на апелативен съд - Пловдив по ВНОХД № 24/2023 г. Решението е окончателно. Да се извърши превод на решението на турски език и да се връчи на А. Г.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.