Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр.София, 02 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 3081/2011г. Производството е инициирано по искане на осъдения М. З. за възобновяване на нохд №1511/2011г. на Плевенски районен съд /РС/, отмяна на обявената по него на 12.07.2011г. и влязла в сила присъда, и връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. В подадената саморъчно написана молба се релевират подробни оплаквания за неправилност на атакувания осъдителен акт, несъобразен с обстоятелството, че през посочения от прокурора период на инкриминираното престъпление по чл.183, ал.1 от НК, М. З. е бил лишен от свобода и обективно възпрепятстван да изпълнява задължението си по заплащане на определената със съдебно решение издръжка на малолетното си дете – А. З. В съдебно заседание на 24.01.2012г. осъденото лице и неговият служебен адвокат поддържат искането, като защитата поставя акцент на явната несправедливост на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на изложените от М. З. доводи и възражения за обективна невъзможност за изпълнение, сочещи на престъпна несъставомерност по чл.183, ал.1 от НК. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №303 от 12.07.2011г., по нохд №1511/2011г., Плевенски РС е признал М. Р. З. за виновен в това, че през периода от месец април 2007 година до месец март 2011 година, като осъден с влязло в сила съдебно решение да издържа свой низходящ-малолетния си син А. З., съзнателно не изпълил задължението си в рамер на 48 месечни вноски, на обща стойност 1 920 лева, поради което и на основание чл.183, ал.1, вр.чл.54 от НК ангажирал неговата наказателна отговорност, налагайки му ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване в затвор. Съдебният акт не е бил предмет на въззивен и касационен контрол и придобил юридически стабилитет на 27.07.2011 година. Актуалната процесуална уредба, лимитирана от нормите на чл.419 - чл.426 от НПК сочи на допустимост на депозираното искане на осъденото лице, като преценено при съблюдаване на предложената аргументация за възобновяване на делото, то е и основателно. Установеният регламент в чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи/КЗПЧОС/ гарантира справедлив процес на всеки, срещу който е повдигнато наказателно обвинение. Практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ е категорична и последователна, че произтичащите от чл.6 на КЗПЧОС задължения имплицитно включват необходимост от провеждане на ефективно официално разследване и от изискуем стандарт на доказване ”извън разумното съмнение”, при разглеждане на наказателното дело. За да бъде ефективно разследването, то трябва да е всеобхватно, безпристрастно и годно да доведе до разкриване на инкриминираното престъпление, идентифициране и наказване на отговорните лица. Нужно е предприемане на разумни и достъпни стъпки за събиране и проверка на относимите и необходими доказателства, чрез изслушване на свидетелски показания, прилагане на писмени материали, и назначаване на съдебни експертизи, с последващ докзателствен анализ. В рамките на реализираната интерпретация на релевантните за обвинението обстоятелства, при констатации за наличен интензитет на доказване, следващ от съвместното съществуване на достатъчно силни, ясни и непротиворечиви индиции или на подобни неопровергани фактически презумпции, е допустимо постановяване на осъдителен акт. Конкретиката в настоящия казус не удовлетворява предявените изисквания за ефективност на разследването в хода на наказателното производство и за доказаност по несъмнен начин на обвинителната теза В досъдебната и съдебна фаза на наказателния процес безспорно е установено, че М. Зачев е осъден с решение №51 от 04.04.2007г. на Плевенски РС, да заплаща на М. К., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете А., месечна издръжка в размер на 40 лева, считано от 30.01.2006г. до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно с лихвата върху всяка закъсняла или просрочена вноска. Доказани са и фактите, сочещи на издаден на 21.06.2007г. от компетентния орган изпълнителен лист и на изготвена на 14.10.2010г. от заинтересованата М. К. молба до съдия-изпълнител, за образуване на дело, съпроводена с искане за издирване местонахождението /постоянния и настоящ адрес/ на длъжника . Липсват обаче необходимите за ангажиране на наказателната отговорност по чл.183 от НК доказателства за съзнателното неизпълнение на алиментното задължение към своя низходящ, при налична обективна възможност да го направи. Формално проведеният пред първостепенния съд разпит на подсъдимия М. З., изчерпващ се в декларацията, че не е в състояние да заплаща дължимата издръжка, тъй като „ от 2000 година е в затвора”, не допринася за изясняване на очертаните обстоятелства. В коментираната насока изключителен схематизъм се съдържа и във волеизявленията на свидетеля М. К., които не лимитират с изискуемата се определеност и точност времевите и пространствени параметри на неправомерното неизпълнение на задължението за издръжка от осъденото лице, не описват предприетите действия от сезирания с молбата за принудително събиране на дължимата сума съдия-изпълнител и не внасят яснота по отношение на значимата за обвинението фактология, свързана с местопребиваването на З. през инкриминирания период, с получавани от него трудови доходи, придобито и притежавано имущество, предпоставяща изводи за възможно плащане на алименти и нежелание за това. В разисквания смисъл правят впечатление и сериозните пропуски в писмения доказателствен материал. Не е издирена и приобщена нужната информация от МП, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за взети мерки за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТАЖА и наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по присъди, за времето от месец април 2007 година до месец март 2011 година, за определения режим и за предоставена срещу възнаграждение подходяща работа на осъденото лице в местата за изтърпяване на визираните санкционни последици. Представената по делото от Началника на Затвора-гр.Стара Загора справка досежно изпълняваното към момента на разглеждане на наказателното дело наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за срок от две години и единадесет месеца, по влязла в сила на 09.07.2010г. присъда, по нохд №300/2010г. на Габровски РС, не запълва очертаната доказателствена непълнота. В контекста на изложеното доказателствено необосновано е формираното в атакувания съдебен акт заключение за отсъствие на фактически данни за обективни причини, непозволяващи упражняване на трудовите права на М. З. и получаване на парични доходи, съответно препятстващи заплащане на дължимата на сина си издръжка. На предположения почиват и допълващите го разсъждения на Плевенски РС за опровергана от служебна бележка ЗД № 188/17.06.2011г., невъзможност за изпълнение на алиментното задължение на З. в затвора, поради удостовереното чрез нея, че към 12.07.2011г., осъденият е изтърпял фактически 1/една/ година, 5/пет/ месеца и 22/двадесет и два/ дни и от работа 1/един/ месец и 14 /четиринадесет/ дни от наложеното по нохд №300/2010г. наказание, което доказва сигурността и реализацията на правото на полагане на труд, в местата за изтърпяване на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. То противоречи и на буквата, и духа на приложимото законодателство. Визираният в чл.41 от НК и чл.чл.24, 25 и 64 от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН/, в сила до 01.06.2009г. и чл.чл.40, 78 и чл.172 от сега действащия Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, нормативен регламент предвижда организиране на трудова дейност в местата за изтърпяване на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за поправяне на осъдените лица и тяхното ресоциализиране. Работата, която трябва да изпълняват лишените от свобода и за която получават в съответствие с предписанията на чл.25 от ЗИН /отм./ и чл.78 от ЗИНЗС възнаграждение, се определя от администрацията на затвора и затворническото общежитие, съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното състояние и трудоспособност на осъдените, изискванията на сигурността /охрана и режим/, професионалната квалификация и предпочитанията на лицата. Следователно правото на труд в местата за изтърпяване на наказанията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, не е осигурено и гарантирано безусловно, с произтичащите от това възможности за удръжки /без ограничения при задължението за издръжка/, като реализирането на последните е независимо от волята и желанието на лишения от свобода. Интерпретацията на очертаната уредба в корелация с въведения от Семейния кодекс /чл.82 от СК, обн. ДВ,бр.41/28.05.85г., в сила до 01.10.2009г. и чл.143 от действащия СК, обн.ДВ, бр.47/23.06.2009г.,/ принцип, че родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, без оглед на тяхната работоспособност и дали могат да се издържат с имуществото си, мотивира намесата на държавата. Съгласно чл.92 от СК/обнародван ДВ,бр.41/28.05.85г. и отменен/ и чл.152 от СК, в актуалната му редакция, държавата изплаща присъдена издръжка на непълнолетни лица /български граждани/ за сметка на неизправния длъжник в лимитирания от съдебното решение размер, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на РБ. Изплащането се дължи, когато по образувано изпълнително дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудително изпълнение, и се осъществява по предписания ред в Наредба за изплащане от държавата на присъдената издръжка /обн. ДВ, бр.77/26.10.2009г, изм.ДВ бр.48/2011г./ Визираната процедура се прилага при налична и пълна невъзможност да се изпълни задължение по изплащане на присъдена издръжка - състояние, конкретизиращо се в различни хипотези, включващи и изтърпяване на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, и същата предполага инициирано изпълнително производство, при условията на чл.323-331а от отменения граждански процесуален кодекс /ГПК/, в сила до 01.03.2008г. или в обсега на действие на новия закон, обнародван в ДВ, бр.59/20.07.2007г./чл.404-чл.409, чл.426-чл.529 ГПК/. Неизясняването на очертаните обстоятелства, от значение за фактическия състав на инкриминираното престъпно посегателство по чл.183, ал.1 от НК и преодоляването на наличната непълнота в доказателствата, чрез лансиране на тези, лишени от доказателствена опора и формулирани при дерогиране на основни положения в нормативната база, предпоставят неправилно приложение на материалния закон в постановената и влязла в сила осъдителна присъда Престъплението по чл.183 от НК, засягащо обществените отношения в семейството, в инкриминираната от прокурора в настоящото дело форма на изпълнителното деяние, се осъществява чрез бездействие и намира обективен израз в неизпълнение на влязло в сила решение за плащане на издръжка, в размер на две или повече месечни вноски. За ангажиране на наказателната отговорност на извършителя за визираното продължено престъпно посегателство е изискуемо обаче инкриминираното неизпълнение на алименти /неплащане на издръжка на съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/ да е съзнателно. Авторът на неправомерното деяние трябва да е изградил представи за наличието на съответното задължение за плащане на издръжка и за това – за какъв период от време не е внесъл дължимите суми, като преследва настъпването на общественоопасните последици или допуска /примирява се/ с престъпния резултат /изпадането в забава/. Последното индицира на субективните измерения на инкриминираното поведение по чл.183, ал.1 от НК, за доказването на които е необходимо установяване на обективна възможност за изпълнение на задълженията и липса на пречки от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжка, неизследвани в разглеждания казус от съда. Изложените съображения несъмнено обуславят отсъствие на задължителните всестранност, обективност и задълбоченост на досъдебното разследване - факт, който подкопава способността му да докаже по категоричен и безспорен начин престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, неминуемо и логично довело до незаконосъобразно прилагане на относимото материално право. Допуснатите нарушения, субсумиращи касационните основания по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, в рамките на реализирания извънреден контрол по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, формират вътрешното убеждение на настоящия състав за уважаване на искането на осъдения М. З. за възобновяване на нохд №1511/2011г. на Плевенски РС, отмяна на обявения на 12.07.2011г. и атакуван съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1511/2011г. по описа на РС-Плевен. ОТМЕНЯ присъда №303 от 12.07.2011г., постановена по нохд №1511/2011г. на Плевенски РС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:1. 2.