5 Р Е Ш Е Н И Е № 155 гр.София, 16 март 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на десети март, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова н. д. № 8/2011г. Производството е инициирано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на внохд №459/2010г. на Софийски Окръжен съд /ОС/, отмяна на постановеното решение от 30.09.2010г. в частта, с която е ревизирана първоинстанционната присъда №50/23.04.2010г., по нохд №394/2009г. на Районен съд /РС/-Сливница по правоприлагането на чл.251, ал.2 от НК и предметът на инкриминираното престъпление-30 000 евро, с парична равностойност 58 674,90 лева, върнат на фирма «Р.-13» ООД. В депозираното искане са релевирани нарушения на материалния и процесуален закон, обективирани в недопустимо идентифициране на разпоредбите на чл.53, ал.1, б.”б” от НК и на чл.251, ал.2 от НК; и в дерогиране императивните предписания на чл.13 и чл.107 от НПК, при реализираната от въззивния съд доказателствена дейност, субсумиращи основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. В съдебно заседание на 10.03.2011г. подаденото искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият С. С. и неговият упълномощен адвокат пледират за правилност и законосъобразност на атакувания акт и молят касационния състав да остави без уважение искането на главния прокурор за възобновяване на внохд №459/2010г. на ОС-София. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №50 от 23.04.2010г., по нохд 394/2009г., Сливнишкият РС признал С. С. С. за виновен в извършено престъпление по чл.251, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК му наложил наказание ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, с приложение института на условното осъждане. С визирания съдебен акт на основание чл.251, ал.2 от НК е ОТНЕТ в полза на държавата предметът на посегателство - 30 000 евро, равностойни на 58 674,90 лева, по курса за митнически цели към момента на инкриминираното деяние. В рамките на инициирана от подсъдимото лице въззивна проверка първоинстанционната присъда е ревизирана, чрез отмяната й в частта, с която предметът на престъпление /30 000 евро, с левова равностойност 58 674,90 лв./ е отнет в полза на държавата, като е постановено връщане на инкриминираната парична сума на фирма «Р.-13»ООД, с адрес на управление -[населено място], жк «С. река». Съдебният акт е придобил юридически стабилитет, предвид процесуалните правила, регламентиращи неговата необжалваемост и за същия са приложими нормите на чл.425, ал.1, вр.чл.422 ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК. При упражнения извънреден способ за съдебен контрол, настоящият състав не констатира претендираната от главния прокурор неправилна интерпретация на приложимото материално право. Разпоредбата на чл.53 от НК предвижда своеобразна санкция, изразяваща се в отнемане в полза на държавата на вещи, явяващи се оръдия или средства на умишлено престъпно деяние, съответно представляващи предмет на инкриминираното престъпление или придобито чрез престъпно посегателство.Доктрината и съдебната практика са категорични, че от обсега на очертаните категории вещи, подлежащи на конфискация са изключени тези, които не принадлежат на дееца и следва да бъдат върнати на техния собственик, освен при законова забрана за тяхното произвеждане и държане, или при съществуващо друго гражданскоправно основание /чл.34 от ЗЗД/. Конкретиката в разглеждания казус предпоставя прилагане на чл.251, ал.2 от НК в кореспондираща връзка с чл.53, ал.1, б.”б” от НК. Това е логическа последица от текстовото съдържание на цитираната обща материалноправна норма, предписваща за разлика от безусловната конфискация по чл.53, ал.2 от НК - отнемане на вещите, принадлежащи на виновния и предмет на умишлено престъпление, само в изрично посочените в особената част случаи. Аргумент в подкрепа на формираната позиция е и буквалното, семантическо и систематическо тълкуване на допълнително предвидената в разпоредбата на чл.251, ал.2 от НК алтернативна възможност за присъждане на равностойността на предмета на престъпното деяние, при липса, отчуждаване, унищожаване, консумиране или връщането му на действителния притежател при условията на чл.111 и чл.112 от НПК - хипотези, индициращи на безспорна релевантност на фактите, свързани със собствеността на инкриминираните вещи. Изведеното заключение за правна значимост на фактическите данни досежно принадлежността на подлежащите на конфискация вещи се обосновава и при сравнителния анализ на нормите на чл.53, ал.1, б.”б”, вр. чл.251, ал.2 от НК, с предвиденото в чл.242, ал.7 от НК- отнемане на предмета на контрабанда, независимо чия собственост е. Установеният в последната разпоредба регламент при съотнасяне с коментираните предписания словно материализира, че при отсъстваща необходимост от изследване на принадлежността на предмета на престъпление, законодателят категорично е обективирал своята воля. Подобни изключения са въведени при криминализирани в особената част на НК посегателства с по-висока степен на обществена опасност. Атакуваното решение е постановено обаче при несъблюдаване на процесуалните правила на чл.чл.13, 14 и 107 от НПК, вменяващи задължения на съда за пълно събиране, всестранна проверка и задълбочен анализ на доказателствата, относими към включените в обсега на чл.102, т.3 от НПК обстоятелства, довело до юридическа непрецизност при приложението на чл.53,ал.1,б.”б”, вр.чл.251,ал.2 НК. Приобщената по наказателното дело доказателствена съвкупност не обезпечава с изискуемия се интензитет изводите на въззивната инстанция за произхода и за действителния притежател на инкриминирания предмет на престъпното деяние - 30 000 евро. Депозираните обяснения от С. С. и дадените показания от П. И., А. И. /собственици на фирма «Р.-13» ООД/ и от арабския гражданин С. Абушаар, преценени при съобразяване с процесуалния статус на подсъдимия и личната заинтересованост на разпитаните свидетели; след внимателен преглед на съдържанието на отразената в съдебните протоколи фактология; и обсъдени в контекста на останалия доказателствен материал внушават сериозни съмнения в тяхната достоверност и безпристрастност. В разисквания смисъл житейски неправдоподобно звучи твърдяното относно готовността на занимаващия се с бизнес с моторни превозни средства Абушаар да предаде сумата от 35 000 евро на непознато лице, невладеещо говоримия от него език, за покупко-продажба на два броя туристически автобуса срещу изготвена разписка /непредставена по делото/, само след проведен телефонен разговор с „дъщерята на управителя на процесното дружество”, и без каквито и да било гаранции за последващо осъществяване на уговорената сделка. Недоумение буди и заявеното от участващите в процесуалното качество на свидетели досежно причините за предоставянето на инкриминираните пари по описания начин- липсата на пълномощие на Абушаар от търговския субект-купувач, препятстващи банков превод. Абсурдна е и последващата хронология от установени в конкретния казус фактически положения, описваща пристигането на арабина С. Абушаар в България на 13.04.2009г. за сключване на договора, непосредствено след задържането на С. С. на митнически пункт К. в деня на инкриминирания инцидент /12.04.2009г./, което индицира на отсъстваща наложителност от предаване на процесната сума на шофьора на туристическия автобус. Очертаната чрез коментираните гласни доказателствени източници фактология не корелира и на данните, инкорпорирани в приложената по делото писмена документация/л.95-98 от ДП№195/09г/ сочещи че сделката е изповядана на 13.04.2009г., със съконтрахенти «Р.-13» ООД и гражданинът от Саудитска Арабия – Алтобаити, А. Мутлаг, и при насрещни престации - употребяван автобус, марка М., модел 0404, рег.№С 3600ВР за сумата от 17 000 лева, което въззивната инстанция е пренебрегнала. Неизяснени са останали отношенията между участващия при сключване на приобщения договор Алтобаити Мутлаг и разпитания свидетел Абушаар; не са преодолени доказателствените пропуски досежно идентичността на лицето от арабски произход, предало парите на С. С., като последният не го е разпознал в съдебно заседание; игнорирани са наличните несъответствия в гласните и писмени доказателства, относими към действителните страни по сделката и предоставената сума по договора-значими обстоятелства за определяне на инкриминирания предмет и неговата принадлежност. Изложените съображения формират вътрешното убеждение на ВКС за допуснати процесуални нарушения, предпоставили неправилно прилагане на материалния закон и обосновали консумиране на визираните в чл.422,ал.1,т.5, вр.чл.348,ал.1, т.т.1 и 2 от НПК основания. Очертаното заключение мотивира настоящия състав да възобнови внохд №459/2010г., по описа на ОС-София, да отмени атакувания съдебен акт в частта, с която е изменена първоинстанционната присъда №50/23.04.2010г. по прилагането на чл.251, ал.2 от НК и върне делото за ново разглеждане на въззивния съд в тази му част. При последното в съответствие с изискванията на чл.чл13, 14 и 107 от НПК, в пределите на визираната от процесуалния кодекс компетентност по чл.306, ал.1, т.1 от НПК въззивният съдебен състав да отстрани съществуващите неясноти, непълноти и противоречия в доказателствения материал, касаещи собствеността на предмета на инкриминираното престъпно посегателство и приложи стриктно материалноправните норми на чл.53, ал.1, б.”б”, вр.чл.251, ал.2 от НК. Водим от гореизложеното и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т.т.1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА внохд №459/2010г., по описа на Софийски ОС. ОТМЕНЯ решение от 30.09.2010г. в частта, с която е отменена присъда №50 от 23.04.2010г. на ОС-Сливница, с която при условията на чл.251, ал.2 от НК е отнет в полза на държавата предметът на престъпление - 30 000 /тридесет хиляди/ евро, с левова равностойност 58 674,90 лв. /петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/ и постановено връщане на инкриминираната парична сума на фирма «Р.-13» ООД, с адрес на управление -гр.София, жк «С. река», бл.111, вх.Б. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-София, в тази му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.