Р Е Ш Е Н И Е № 66 Гр. София, 02 юни 2020 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора Н. Любенов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 105/2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения И. В. И. за възобновяване на н. о. х. д. № 97/2018 год. по описа на Районен съд – Брезник. В искането са изложени доводи, че осъденият не е бил уведомен за образуване на наказателното производство и за повдигнатото му обвинение, поради което не е могъл да упражни правото си на лично участие в процеса. Направено е искане за отмяна на постановения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от стадия, в който е допуснато нарушението – привличане в качеството на обвиняем. В съдебно заседание служебният защитник на осъдения поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият И. В. И. се солидаризира с аргументите на своя защитник. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е основателно, тъй като осъденият не е участвал лично в нито един етап от развитието на наказателното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, защото е направено от процесуално легитимирана страна и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1, изр. 1 от НПК. Спазени са сроковете по чл. 423, ал. 1 от НПК, тъй като осъденият е узнал за постановената присъда на 21. 12. 2019 год. (при липсата на други обективни данни за дата на узнаване следва да се приеме датата на постъпването му в местата за лишаване от свобода за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, наложено с присъда по друго дело) и искането за възобновяване е депозирано на 16. 01. 2020 год. Разгледано по същество искането е основателно. С присъда № 97/21. 10. 2019 год., постановена по н. о. х. д. № 97/2018 год., Районният съд – Брезник е признал подсъдимите И. В. И. и В. Д. Г. за виновни в това, че на 18/19. 03. 2018 год. в [населено място], в съучастие помежду си, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот отнели от владението на Т. К. Г. чужди движими вещи на обща стойност 4 142,50 лева без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК ги е осъдил както следва: Г. – на една година лишаване от свобода, а И. – на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието, наложено на подс. Г., за срок от три години от влизане на присъдата в сила, а по отношение на подс. И. е постановено ефективно изтърпяване на наложената санкция при първоначален строг режим. Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила на 06. 11. 2019 год. Процесуалното развитие на делото е следното: Досъдебното производство е образувано на 19. 03. 2018 год. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. На 16. 04. 2018 год. И. И. е разпитан в качеството на свидетел и доброволно е предал образци за сравнително изследване. В отговор на запитване от разследващия орган през м. юни 2018 год. по делото е постъпила информация от Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести [населено място], че осъденият е постъпил в здравното заведение на 20. 04. 2018 год. и предвид поставената му диагноза предполагаемият му престой там е деветдесет дни. Впоследствие разследващият е уведомен, че на 03. 07. 2018 год. пациентът е изписан по собствено желание. Въпреки положените усилия местонахождението на И. И. не е установено и на 24. 07. 2018 год. осъденият е привлечен в качеството на обвиняем в негово отсъствие при условията на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А“ от НПК и с участието на служебен защитник. Както досъдебната фаза, така и съдебното производство, развило се пред една съдебна инстанция, са приключили в отсъствие на осъдения. Въпреки че в протоколите за две от съдебните заседания е отбелязано, че И. се счита уведомен чрез назначения му служебен защитник, липсва изрично изявление на последния, че е осъществил връзка с подзащитния си и го е уведомил за образуваното съдебно производство и за датите на заседанията по делото. Нещо повече, Брезнишкият районен съд неизменно е подчертавал, че по отношение на осъдения са налице предпоставките на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от НПК, тъй като местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване е установено, че е напуснал Република България. Така описаната фактология обосновава заключение за наличие на предпоставките на чл. 423 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Цитираната разпоредба предвижда задължителна отмяна на влезлия в сила съдебен акт в случаите на задочно осъждане, освен при недобросъвестно поведение на осъдения, предприето след привличане в качеството му на обвиняем или след внасяне на обвинителен акт в съда. В настоящия казус И. И. не е бил привлечен лично като обвиняем и не са му били известни фактическите и правни рамки на обвинението. Разпитът като свидетел на едно лице, както и предоставянето на образци за сравнително изследване не дават основание за извод, че то е информирано за характера и естеството на повдигнатото му обвинение и въпреки това се е укрило. Коментираните обстоятелства нямат за неизбежна последица привличането на лицето в качеството на обвиняем. Последното е бъдещо несигурно събитие, зависещо от събраните доказателства и доказателствени средства и от преценката на органите на досъдебното производство, а изискуемото от чл. 423 от НПК знание на осъдения за повдигнатото му обвинение предполага уведомяването му за конкретните фактически и правни параметри на обвинителната теза, за да може той да направи информиран избор дали да упражни правото си на лично участие в наказателния процес или да се откаже от него. Нещо повече, участието на И. И. в досъдебната фаза като свидетел не създава задължение за осъдения да уведомява разследващия орган за промяната в местоживеенето си, нито изисква той да получи разрешение за това. По силата на чл. 66 от НПК това задължение възниква едва след привличане на лицето в качеството на обвиняем. Ето защо обстоятелството, че осъденият е напуснал страната след като е бил разпитан като свидетел, не може да се интерпретира като недобросъвестно поведение, насочено към укриване, а още по-малко – като съзнателен отказ от правото му на лична защита и лично участие в наказателния процес. Предвид тези съображения наказателното производство по н. о. х. д. 97/2018 год. по описа на Районен съд – Брезник следва да бъде възобновено, като бъде отменена постановената по него присъда. Следва изрично да се подчертае, че коментираният съдебен акт следва да бъде отменен само в частта му, касаеща осъдения И. И., но не и в тази, отнасяща се до другия осъден по делото – В. Д. Г.. Този извод се основава на спецификата на настоящото производство като извънреден способ за контрол върху влезли в сила съдебни актове и на отсъствието на искане от страна на осъдения Г. за възобновяване на производството по делото. Тъй като задочното производство е започнало още от досъдебната фаза, именно там следва да бъде върнато делото за ново разглеждане. Разпоредбата на чл. 423, ал. 4 от НПК изисква от съда произнасяне и по мярката за неотклонение на осъдения. В случая, за да бъде възпрепятствано укриването и бягството му от правосъдието и за да бъде обезпечено явяването му по делото, спрямо И. И. следва да бъде взета мярка за неотклонение задържане под стража. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела присъда № 97/21. 10. 2019 год., постановена по н. о. х. д. № 97/2018 год., Районният съд – Брезник, САМО В ЧАСТТА Ѝ, с която И. В. И. е бил признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от фазата на досъдебното производство. ВЗЕМА по отношение на И. В. И. мярка за неотклонение задържане под стража. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.