О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №293 Гр.София, 06.06.2018 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди и осемнадесета в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА КРАСИМИР ВЛАХОВ като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 361 по описа на ВКС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]- [населено място] против Решение № 140/ 20.10.2017 г. по в.гр.д.№ 338/17 г. на Варненския апелативен съд. С посоченото въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 585/ 13.04.2017 г. по гр.д.№ 2735/14 г. на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма]- [населено място] против универсалния правоприемник на касатора [фирма]- [населено място], при участието на Държавата като помагач на страната на ответника, осъдителен иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищеца, на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./ и осъждане на ответника да му предаде владението на реална част с площ от 1 357,512 дка от ПИ № 20482.505.155 по КК на [населено място], Промишлена зона- юг, целият с площ от 1 587,312 дка, при граници на частта: ПИ № 156 и останалата част от ПИ № 155, като процесната част е индивидуализирана посредством скица- приложение към заключението на изслушана в първоинстанционното производство тройна Съдебно- техническа експертиза. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо като постановено по недопустим иск, евентуално-неправилно като постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушаване на материалния закон, поради което се моли за неговото обезсилване и прекратяване на производството, евентуално- отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният от [фирма]- [населено място] иск за собственост бъде отхвърлен със законните последици. Ответникът по касационната жалба- [фирма]- [населено място] е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК основания за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. Подпомагащата ответника страна- Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е депозирала отговор, с който моли за допускане на касационното обжалване на релевираните от касатора основания. В приложено към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които поддържа, че са от обуславящо за изхода на спора значение, като произнасянето на въззивния съд по същите е в отклонение от задължителната и казуалната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Уточнени и конкретизирани съобразно указанията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК, тези въпроси са следните: 1. Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствен анализ на събраните по делото доказателства и да формира собствени фактически констатации, като обсъди всички доводи и възражения на страните съгласно чл.236, ал.2 ГПК, когато не препраща към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания, обективирани във въззивната жалба? 2. Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, индивидуализирана по картата на възстановената собственост, ако ищецът не се позовава на реституция по ЗСПЗЗ, а имотът се намира в район с одобрена кадастрална карта? 3. Длъжен ли е въззивният съд да осъществи косвен съдебен контрол по отношение на решението на органа по поземлената собственост за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ при направено от ответника възражение за неговата незаконосъобразност поради това, че процесният имот не подлежи на възстановяване по този закон? 4. Може ли съдът да приеме, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на преобразувано в търговско дружество държавно предприятие въз основа на косвени доказателства и в частност на счетоводни записвания на дружеството, съставени след преобразуването? Какво е правното значение на записването на даден имот като актив по баланса на държавното предприятие, респ. на търговското дружество в контекста на уредения в чл.17а ЗППДОбП /отм./ придобивен способ? 5. В кой момент преобразуваното в еднолично търговско дружество държавно предприятие придобива собствеността върху предоставените му за стопанисване и управление активи- с акта за преобразуването или в предходен момент? Независимо от така обоснованото искане за допускане на касационната обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото събраните по делото доказателства не са в състояние да обусловят извода, че праводателят на ищеца и ответник по касация не е притежавал право на стопанисване и управление върху процесния терен- държавна собственост. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Не е налице твърдяната от касатора вероятна недопустимост на въззивното решение с оглед формулировката на петитума на исковата молба, тъй като, макар и собственическата претенция на ищеца да не се основава на твърдения за проведена реституция по ЗСПЗЗ, то няма пречка процесният имот да бъде идентифициран и съобразно картата на възстановената собственост, която е от значение само доколкото посредством същата се установява пространственото разположение на имота на място, без това да има каквото и да е отношение към възникването и доказването на претендираното право /още повече, че в случая описанието на имота поначало е съобразно заснемането му в кадастралната карта/. Според константната практика на ВКС /Решение № 11 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 166/ 2011 г. на І г.о., Решение № 29 от 04.03.2013 г. по гр.д.№ 517/ 2012 г. на І г.о. и др./, когато предмет на спора е правото на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, ищецът трябва да посочи всички негови индивидуализиращи белези към момента на предявяване на иска- вид, местонахождение, граници, площ, номер по действащия кадастрален и регулационен план или друг вид план, а когато за населеното място има влязла в сила кадастрална карта - идентификатора на имота. Само тогава има яснота по предмета на делото и съдът може да се произнесе по предявения иск. В случай, че местонахождението на спорния имот не е определено по този начин, исковата молба е нередовна и съдът е длъжен да я остави без движение със съответните указания. По конкретното дело предмет на спора е реална част от имот, индивидуализиран съобразно заснемането му в действащата кадастрална карта с номер и площ, като самата реална част е заснета графично на скица- приложение към молба от 02.04.2015 г., депозирана от ищеца в изпълнение на указания за отстраняване нередовността на исковата молба. В този смисъл следва да се приеме, че предметът на спора е ясно определен и не е налице нередовност на исковата молба по смисъла на чл.127, ал.1, т.5 ГПК, която да обуслови допускане на касационното обжалване поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Независимо от горното, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да формира извод за основателност на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, представляващ площадка за депониране на драгирани земни маси от акваторията на Пристанище „В.- Запад”- депо 4а, с тръбопровод към него, отчужден в полза на държавата по реда на ЗПИНМ /отм./ с разпореждане № 37/ 02.02.1970 г., на претендираното основание по чл.17а ЗППДОбП /отм./, респ. чл.1 от ПМС № 201/ 25.10.1993 г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването, преобразуването и приватизирането на държавни предприятия. В тази връзка е прието за установено, че процесният терен, представляващ депо 4а, е бил предоставен за стопанисване и управление на СХК „Д.”, тъй като след м. октомври 1985 г. посоченото предприятие е бил записано като единствен инвеститор на обект „Депа за утайки с тръбопроводи”, като с разпореждане № 3/ 16.01.1987 г. на Бюрото на МС комбинатът е преобразуван в СО „Д.”. Ищцовото дружество се явява правоприемник на инвеститорска дирекция към СХК „Д.”, респ. СО „Д.”, а след преобразуването му в държавна фирма, с решение на В. от 02.08.1989 г. е било преобразувано в дъщерна фирма на ДФ „П.”; с решение на В. от 11.11.1991 г. дъщерната фирма „Д. инвест” е регистрирана като еднолично търговско дружество с ограничена отговорност, преобразувана с решение от 02.11.2000 г. в еднолично акционерно дружество със 100 % държавно имущество. Въззивният съд е формирал решаващия си правен извод, че учреденото търговско дружество е придобило собствеността върху процесния имот като предоставен за стопанисване и управление на преобразуваното държавно предприятие, въз основа на констатацията, че дружеството е получило имущество по баланса към 31.01.1989 г. на прекратените организации, влизащи в състава на СО „Д.”, сред които и Дирекция „Инвеститорски контрол”, като депата с тръбопроводи за отпадни води и др.съоръжения са били включени в баланса на Д. „Д. инвест” и са формирали уставния капитал на [фирма]. При така поставените в основата на обжалваното въззивно решение решаващи правни мотиви, настоящата касационна инстанция намира, че се налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на касационното обжалване по въпроса, по какъв начин следва да се докаже, че даден държавен имот е бил предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие като предпоставка за придобиването му от търговското дружество, в което е преобразувано предприятието, на основание чл.17а ЗППДОбП /отм./. Този правен въпрос е от обуславящо изхода на спора значение и е формирал крайния извод на въззивния съд за материалноправната легитимация на страните по спора, като същевременно произнасянето по него- като е прието, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на СХК „Д.”, тъй като след м. октомври 1985 г. посоченото предприятие е бил записано като единствен инвеститор на обект „Депа за утайки с тръбопроводи”, е в отклонение от задължителните указания на т.2г от ТР № 4/ 14.03.2016 г. по т.д.№ 4/ 2014 г. на ОСГК. Според посочената задължителна практика по приложение на закона, в гражданския процес фактът на предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказан както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства /актове за държавна собственост, в които изрично е записано, че определен имот е предоставен за стопанисване и управление на определено държавно предприятие, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни/, при което осчетоводяването или отразяването в баланс, инвентарна книга и/или друг подобен регистър, воден от държавното предприятие, не е елемент от фактическия състав нито на предоставянето на държавното имущество за стопанисване и управление, нито на уредения в чл.17а ЗППДОбП /отм./ придобивен способ, както и изобщо на който и да било друг придобивен способ. Предвид горното, налице са предпоставките на процесуалния закон за допускане до касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, на касатора следва да се укаже необходимостта да внесе по сметка на ВКС такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 115 721,50 лв. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 140/ 20.10.2017 г. по в.гр.д.№ 338/17 г. на Варненския апелативен съд, по касационната жалба на [фирма]- [населено място]. УКАЗВА на касатора, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 115 721,50 лв., като при неизпълнение на указанията в срок касационната жалба ще бъде върната След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: