10
Р Е Ш Е Н И Е
№ 85
гр. София, 03.08.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 856 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Био Х. И. И. Л. АС, [населено място], Н. чрез процесуален представител адв. Я. Х. срещу решение № 138 от 21.11.2013г. по в. т. дело № 314/2013г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав, с което е потвърдено решение № 155 от 20.06.2013г. по т. дело № 353/2012г. на Бургаски окръжен съд и ищецът е осъден да заплати на ответника [фирма], [населено място] сумата 6 000 лв. – разноски за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт са отхвърлени предявените от Био Х. И. И. Л. АС, [населено място], Н. срещу [фирма], [населено място] искове за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер общо 218 322,60 евро, представляваща връщане на даденото по развалени предварителни договори, сключени на 01.06.2006г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2012г. до окончателното изплащане, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер общо 218 322,60 евро, представляваща връщане на даденото на неосъществено основание – нереализирани договори за покупко-продажба на недвижими имоти и неизпълнени договори за изработка в строителството, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.06.2012г. до окончателното изплащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 12 000 лв. – съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че ищецът не е имал право да развали предварителните договори по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД без да дава срок за изпълнение поради невъзможност за изпълнение, тъй като ответникът в нарушение на чл. 2.1.2 от договорите е прехвърлил собствеността върху имотите на трети лица. Релевира доводи, че задължението на ответника е за лично изпълнение и страната не може да бъде заместена от друго лице като разпоредбата на чл. 73 ЗЗД е неприложима. При евентуална претенция по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съдът не би могъл да уважи иска срещу [фирма], защото последният не е собственик на имотите.
Касаторът излага съображения, че договор за встъпване в дълг от 14.10.2010г., сключен от ответника с [фирма], и договор за встъпване в дълг от 15.07.2011г., сключен между ответника и [фирма], с оглед предмета на задължението представляват договори за заместване в дълг, за които касаторът не е уведомен и не е дал съгласие. Дори да се приеме, че се касае за договори за встъпване в дълг, той не е обвързан от тях, не е страна по тези договори.
Възразява, че е неправилен изводът, че ищецът е неизправна страна, защото не е търсил реално изпълнение и въпреки, че е бил поканен от ответника, не е заплатил последната дължима вноска. Касаторът поддържа, че изпълнението на задължението му за заплащане на остатъка от цената е поставено в зависимост от изпълнението на задължението на ответника да покани ищеца /касатора/ за прехвърляне на собствеността върху имотите. Поради липса на такава покана и уведомление за ищеца не е възникнало задължение за заплащане на последната вноска и същият не е изпаднал в забава.
По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 2 ЗЗД касаторът прави оплакване за неправилност на мотивите на въззивния съд. Поддържа становище, че вземането на ищеца става изискуемо от деня, в който настъпи невъзможността ответникът да прехвърли собствеността, т. е. с настъпването /изтичането/ на срока, в който е следвало да се сбъдне необходимото условие за сключване на окончателен договор, или вземането на ищеца е станало изискуемо най-късно към момента на изтичане на 5-годишния срок, в който е разполагал с правото да иска обявяването на предварителните договори за окончателни.
Касаторът релевира доводи за неправилност на извода на съда, че ответникът не е допуснал виновно неизпълнение поради това, че забавата му се дължи на актове и действия на местната администрация и действията на дружествата по изграждане на необходимата инфраструктура. Поддържа, че неправилно е тълкуван чл. 9.1 от предварителните договори относно продължаването на срока за построяване на сградата при забава на строителните работи поради „непреодолима сила” или по причини, които не зависят от продавача или които не могат да му се вменят във вина – „обективна невъзможност”. Касаторът излага съображения, че заповедите на кмета за спиране на строителството през туристическия сезон не съставляват непреодолима сила, а са обичайна практика във всички курорти в страната и могат да бъдат предвидени. Ответникът като търговец дължи по-голяма грижа от обичайната грижа на нетърговците, включително относно преценката на обективно необходимото време за завършване на строителството, съответно за прехвърлянето на правото на собственост.
Касаторът моли решението да бъде отменено, исковете – уважени и претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. П. З. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че решението е валидно, допустимо и правилно и при постановяването му не са допуснати твърдените от касатора – ищец нарушения на материалния закон. Въззивният съд е постановил решението въз основа на установените обстоятелства, при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Ответникът претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди заявените касационни основания, прецени данните по делото и провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:
С определение № 23 от 14.01.2015г. по настоящото т. дело № 856/2014г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните материалноправни въпроси:
1. Разпореждането с правото на собственост върху имотите – предмет на предварителен договор за покупко-продажба в полза на трето лице, с което ответникът – продавач е сключил договор за встъпване на третото лице в дълг, води ли до невъзможност за изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността и представлява ли основание за разваляне на предварителния договор по чл. 87 ал. 2 ЗЗД?
2. Извършеното встъпване в дълг обвързва ли ответника – продавач по предварителния договор относно задълженията, поети с предварителния договор?
3. Кой може да изпълни задължението за прехвърляне на правото на собственост - встъпилото в дълг лице или ответникът – продавач по предварителния договор?
4. Ищецът – купувач по предварителния договор може ли да проведе надлежна защита по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, когато имотът е прехвърлен на трето лице, което е встъпило в дълга на продавача по предварителния договор?
5. Възникнало ли е за ищеца правото да развали предварителните договори за продажба, без да даде подходящ срок за изпълнение, на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД затова, че ответникът е завършил обектите със забава повече от две години, и забавата съставлява ли негово виновно поведение?
По материалноправните въпроси:
По петия правен въпрос е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е решен в противоречие на постоянната практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 29/13.04.2011г. по т. д. № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 203/30.01.2012г. по т. д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 100/03.07.2012г. по т. д. № 307/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение по т. д. № 32/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др. Съгласно постоянната практика на ВКС, за да упражни кредиторът правото за извънсъдебно разваляне на договора, трябва да е налице виновно неизпълнение на задължение на длъжника, за което последният отговаря. Развалянето на договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, съгласно чл. 87, ал. 2 ЗЗД, се осъществява в няколко хипотези: 1/ когато е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря; 2/ или при отпадане на интереса на кредитора /безполезност/ от закъснялото изпълнение, настъпила в резултат на забава на длъжника; 3/ или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД, ищецът следва да установи надлежно упражнено право на разваляне, т. е. да докаже настъпването на някоя от горепосочените предпоставки по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи право на разваляне без даване на срок за изпълнение.
В решение № 10/09.02.2015г. по т. дело № 4429/2013г. на ВКС, ТК, IІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато длъжникът е допуснал забава в изпълнение на задължението да завърши в уговорения срок имотите – предмет на предварителния договор за продажба, след което да прехвърли собствеността, която забава се дължи на неизпълнение на законно регламентираните задължения на съответните дружества за присъединяване към водоснабдителната и канализационна и електроразпределителната мрежи, а длъжникът е изпълнил своите задължения във връзка с присъединяването, е налице невиновна невъзможност за изпълнение по чл. 81, ал. 1 ЗЗД, която дава основание уговорените срокове да се удължат с времето на забавата и не е налице право на разваляне.
По първите четири въпроса касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид липсата към момента на постановяване на определението на задължителна съдебна практика, възможността относимите правни норми да бъдат неточно тълкувани и с цел установяване на единна безпротиворечива практика. Междувременно с решение № 10/09.02.2015г. по т. дело № 4429/2013г. на ВКС, ТК, IІ т. о. по същите материалноправни въпроси е формирана постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като е даден следния отговор:
Когато длъжникът – продавач /ответника/ се е разпоредил с правото на собственост в полза на трето лице, с което длъжникът – продавач е сключил договор за встъпване на това лице в дълг, не е налице невъзможност за изпълнение на задължението на ответника за прехвърляне правото на собственост върху имотите и не представлява основание за разваляне на предварителния договор по чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
Ответникът /продавачът/ не се освобождава от задължението към ищеца /купувача/ за прехвърляне на правото на собственост върху имотите и на основание сключения договор за встъпване в дълг, задължението може да се изпълни от встъпилото в дълг лице. При встъпване в дълг длъжникът и приобретателят отговарят солидарно спрямо кредитора. Ако вземането е парично, кредиторът не може да не приеме встъпването, тъй като за него е без значение от кого ще получи паричната престация. Ако вземането е за вещ, кредиторът може да насочи претенцията си за обявяване на предварителния договор за окончателен срещу приобретателя, който отговаря спрямо кредитора за последиците от неизпълнението на задълженията, поети от прехвърлителя с предварителния договор.
Ищецът /кредиторът, купувач/ може да предяви срещу приобретателя иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, тъй като приобретателят е придобил собствеността върху имота и е встъпил в дълга на прехвърлителя /продавача/. Иск на кредитора срещу длъжника /прехвърлителя/ за обявяване на предварителния договор за окончателен е неоснователен поради това, че последният не е собственик на имота. Длъжникът /прехвърлителят/, който отговаря пред кредитора за неизпълнение на задълженията, поети с предварителния договор, може да предложи на кредитора реално изпълнение от трето лице – приобретателя. Кредиторът може да иска изпълнение на договора от приобретателя и приобретателят отговаря към кредитора /ищеца/ за задълженията, за които е отговарял длъжникът по иска, основан на сключения предварителен договор.
По правилността на въззивното решение:
С въззивното решение – предмет на настоящата касационна жалба Бургаски апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за връщане на сумата в размер общо 218 322,60 евро – платена цена за недвижими имоти на отпаднало основание - развалени предварителни договори, сключени на 01.06.2006г., както и за връщане на същата сума на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД поради неосъществено основание – нереализирани договори за покупко-продажба на недвижими имоти и неизпълнени договори за изработка в строителството.
С три предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти – апартаменти, находящи се в [населено място], [община], ответникът като продавач се е задължил да построи и продаде на купувача индивидуализираните имоти, а ищецът - купувач се е задължил да заплати определената в т. 3.1 цена за всеки от апартаментите, като уговореният срок за завършване не по-късно от 01.06.2007г. не е спазен и разрешението за ползване /акт обр. 16/ е издадено на 20.07.2009г., когато обектите са изградени в уговорената степен на завършеност.
Ответникът е прехвърлил един от процесните имоти в актива на [фирма], а останалите два – на [фирма] и между дружествата са сключени договори за встъпване в дълг на 14.01.2010г. и 15.07.2011г. Поради това ищецът с нотариална покана, връчена на ответника на 15.05.2012г., е заявил, че разваля предварителните договори на основание чл. 87, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, тъй като според него изпълнението е станало невъзможно поради прехвърляне на имотите на трети лица.
По главния иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД въззивният съд не е възприел доводите на ищеца за невъзможно изпълнение поради прехвърляне на процесните имоти от [фирма] на [фирма] и на [фирма], като се е аргументирал с договорите за встъпване в дълг и обективираната в тях воля на съдоговорителите да встъпят като съдлъжници в задълженията на уговорителя – ответника да прехвърли правото на собственост върху недвижими имоти, включително процесните, в полза на купувачите по предварителните договори, по които страна е ответникът. Позовал се е на направените от встъпилите в дълга дружества предложения до ищеца за уреждане на отношенията по плащане на последната вноска и сключване на окончателни договори, поради което е заключил, че не е налице нарушаване на правата на купувача по предварителния договор.
Решаващият съдебен състав е приел, че продавачът – ответник е изправна страна по договора – имал е готовност веднага след въвеждане на имотите в експлоатация да прехвърли собствеността им на купувача срещу насрещно плащане на последните вноски за тях, а купувачът – ищец е неизправна страна, не е изпълнил виновно задължението си - не е показал готовност да приеме изпълнението и да плати последните вноски от цената.
Относно предявения при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД за връщане на даденото поради неосъществено основание въззивната инстанция е приела за основателно възражението на ответника - продавач, че строителството се е забавило не по негова вина, а поради обективни причини - актове на местната администрация, забава в изпълнението на законово регламентираните задължения на водоснабдителното и електроснабдителното предприятия да осигурят присъединяване на обекта съгласно чл. 117 от Закона за енергетиката и Наредба № 4/14.09.2004г., като продавачът е съдействал за по-бързото изграждане на съоръженията и въвеждане на сградата в експлоатация, като се е ангажирал с допълнителни разходи, както и съобразно уговореното в т. 9.1 от договорите, предвиждащ автоматично увеличаване на срока със срока на забавяне поради непреодолима сила или по причини, които не зависят от продавача или не могат да му се вменят във вина.
Доводът на касатора, че неправилно въззивният съд е приел, че ищецът не е имал право да развали предварителните договори по реда на чл. 87, ал. 2 ЗЗД без да дава срок за изпълнение поради невъзможност за изпълнение, тъй като ответникът в нарушение на чл. 2.1.2 от договорите е прехвърлил собствеността върху имотите на трети лица, е неоснователен. Разпореждането с имотите в полза на трето лице, с което длъжникът е сключил договор за встъпване на третото лице в дълг, не води до невъзможност за изпълнение на задължението на ответника за прехвърляне на собствеността и в този смисъл не е основание за разваляне на предварителните договори по чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Ответникът може да изпълни задължението си към ищеца за прехвърляне правото на собственост върху имотите чрез изпълнение от встъпилите в дълга лица съгласно чл. 73 ЗЗД.
Изводът на въззивната инстанция, че продавачът – ответник е изправна страна по договора поради това, че е имал готовност веднага след въвеждане на имотите в експлоатация да прехвърли собствеността им на купувача срещу насрещно плащане на последните вноски за тях, а купувачът – ищец е неизправна страна, тъй като не е изпълнил виновно задължението си като не е показал готовност да приеме изпълнението и да плати последните вноски от цената, е обоснован, изграден на база установената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка и е законосъобразен. При изграден недвижим имот в уговорената между страните степен на завършеност и издадено разрешение за експлоатация /акт обр. 16/ всяка страна има право да покани другата за сключване на окончателен договор за прехвърляне собствеността на недвижимия имот, а ако заплащането на остатъка от цената е в зависимост от прехвърлянето на собствеността, това може да бъде осъществено и в деня на сключване на нотариалния акт.
По отношение на евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 2 ЗЗД доводите на касатора за неправилност на въззивното решение са неоснователни. Изводът на въззивния съд, че строителството се е забавило не по вина на ответника – продавач, а поради обективни причини - актове на местната администрация, забава в изпълнението на законово регламентираните задължения на водоснабдителното и електроснабдителното предприятия да осигурят присъединяване на обекта съгласно чл. 117 от Закона за енергетиката и Наредба № 4/14.09.2004г. е законосъобразен и обоснован. Поради това е логичен и аргументиран и изводът, че е налице основанието за автоматично удължаване на срока за построяване съгласно чл. 9.1 от предварителните договори. Посочената договорна клауза е ясна, правилно възприета от въззивната инстанция, а преценката, че забавата в изпълнението на законово регламентираните задължения на водоснабдителното и електроснабдителното предприятия да осигурят присъединяване на обекта съгласно чл. 117 от Закона за енергетиката и Наредба № 4/14.09.2004г., представлява обективна причина, която не зависи от продавача и не може да се вмени в негова вина, е изградена на базата на събраните доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка.
Действително някои от актовете на администрацията, например заповедите на кмета за спиране на строителството през туристическия сезон са обичайна практика във всички курорти в страната и могат да бъдат предвидени от търговец, чиято основна търговска дейност е строителство, изграждане и поддръжка на обекти. Ответникът като търговец дължи по-голяма грижа от обичайната грижа на добрия стопанин, който не е търговец, включително относно преценката на обективно необходимото време за завършване на строителството, съответно за прехвърлянето на правото на собственост. В този смисъл неправилно въззивният съд е приел, че актовете на местната администрация, в частност заповедта на кмета за спиране на строителството през туристическия сезон, представляват обективна причина, водеща до автоматично удължаване на срока за строителството. Посоченото нарушение обаче не обуславя извод за неправилност на въззивното решение, тъй като обективните причини за невиновна забава, водещи до продължаване на срока за построяване на сградата по смисъла на чл. 9.1 от предварителните договори, се дължат на забавено изпълнение на законово регламентираните задължения на водоснабдителното и електроснабдителното предприятия да осигурят присъединяване на обекта съгласно чл. 117 от Закона за енергетиката и Наредба № 4/14.09.2004г.
Възникналите по време на строителството пречки за свързване на ваканционния комплекс, в който се намират обектите – предмет на предварителните договори, с водоснабдителната, канализационната и електроразпределителните мрежи, не са основани на неизпълнение на задължения на ответника във връзка с присъединяването. Ответникът е доказал, че е изпълнил задълженията си. [фирма], [населено място] с писмо № 9230/26.09.2006г. /стр. 414 от първоинстанционното дело/ в отговор на писмо на ответника, е посочил, че не може да осигури финансиране изграждане на водопроводни и канализационни съоръжения за захранване на обектите в района на [населено място] до края на 2010г., като препоръчва това да стане за сметка на ответника. Ответникът е участвал във финансирането и изпълнението на обектите и съоръженията, необходими за присъединяване към водопроводната и канализационната мрежа /заповеди и разрешения за строеж, разрешения за ползване, издадени на „А. палас“ О. с възложители [фирма] и [фирма] - стр. 417 – 481 от първоинстанционното дело/, сключил е предварителен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа на [фирма] от 13.01.2006г. /стр. 482 – 483/ и предварителен договор за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на [фирма] от 19.02.2007г. /стр. 484 – 486 от първоинстанционното дело/, сключил е на 10.06.2009г. окончателен договор за присъединяване на комплекса към електроразпределителната мрежа /стр. 487 – 493/. Следователно доводът на ответника, че забавата за построяването на обектите не е по причина, за която той отговаря, е основателен. Поради това, че строителните работи са забавени по причини, които не зависят от продавача и не могат да му се вменят във вина, срокът за построяване се увеличава автоматично с времето на забавата поради тези причини съгласно чл. 9.1 от предварителните договори.
Предпоставките за разваляне на предварителните договори по чл. 87, ал. 2 ЗЗД не са налице, предвид обективния характер на забавата на ответника за построяване в уговорения срок на недвижимите имоти – предмет на предварителните договори и поради това, че не е невъзможно ответникът да изпълни задължението да прехвърли на ищеца правото на собственост поради извършено разпореждане с имотите в полза на лице, с което е сключил договор за встъпване на това лице в дълг. Извъсъдебното изявление на купувача за разваляне на договорите, направено с нотариална покана от 15.05.2012 г., не е произвело правни последици, плащанията на основание предварителните договори са на основание, което не е отпаднало, поради което ответникът не дължи връщане на платените суми на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Поради това, че основанието за плащане не е отпаднало, договорите не са развалени и не са настъпили последиците от това, както и не се касае до неосъществяване на основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД евентуалната претенция за връщане на даденото на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД също е неоснователна.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 6 000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 138 от 21.11.2013г. по в. т. дело № 314/2013г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав.
ОСЪЖДА Био Х. И. И. Л. АС, [населено място], Н. да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 6 000 лв. /шест хиляди лева/ - направени разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|