Р Е Ш Е Н И Е № 356 София, 12 февруари 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 986/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба и допълнение към нея от подсъдимия Н. А. Б. срещу въззивна присъда № 51 от 03.02.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 19/2014 г. по описа на Пловдивски апелативен съд. В жалбата са релевират доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимия по обвиненията по чл.277а, ал.7 от НК и по чл.278, ал.6 от НК. В допълнението се развиват подкрепящи доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, както и се прави оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата и доказателствените средства. В съдебното заседание пред настоящата инстанция, касаторът се представлява от адв. П. - упълномощен защитник, който поддържа подадената жалба, моли за отмяна на атакувания второинстанционен съдебен акт и оправдаване на Б. по обвиненията, за които е бил признат за виновен. Представя писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира подадената жалба за неоснователна и моли за оставянето й без уважение, при отсъствие на заявените нарушения на материалния и процесуален закон и справедливост на наложеното наказание. Подсъдимият Н. Б. моли за постановяването на оправдателна присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 48 от 15.11.2013 г., постановена по н.о.х.д. №110/2013г. на Окръжен съд – Пазарджик подсъдимият Н. А. Б. е признат за виновен в това, че за времето от 10.04.2009г. до 15.10.2012г. в [населено място], обл.Пазарджик е държал повече от три археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по смисъла на чл.96 от Закона за културното наследство, поради което и на основание чл.278, ал.6 от НК и чл.54 от НК му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, в затворническо общежитие от закрит тип, като е оправдан за обвинението, касаещо панагюрски пафти. С горепосочената присъда, подсъдимият Н. Б. е бил признат на невиновен в това, че за времето от 10.04.2009г. до 15.10.2012г. в [населено място], обл.Пазарджик е държал оръдие-металдетектор, за което знаел, че е предназначено и е послужило за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.277а, ал.7 от НК и чл.54 от НК. Подсъдимият Б. е оправдан и по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Съдът се е произнесъл по гражданския иск, веществените доказателства и деловодни разноски. С въззивна присъда № 51 от 03.02.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 19/2014 г. на Пловдивски апелативен съд, първоинстанционната присъда е била отменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за невиновен в това, че за времето от 10.04.2009г. до 15.10.2012г. в [населено място], /област/ е държал оръдие-металдетектор, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти и оправдан по обвинението по чл.277а, ал.7 от НК, като вместо нея е признат за виновен в това, че за времето от 10.04.2009г. до 15.10.2012г. в [населено място], /област/ е държал оръдие-металдетектор, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл.277а, ал.7 от НК и чл.54 от НК е осъден на девет месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.На основание чл.23 от НК, съдът е определил едно общо и най-тежко наказание, а именно девет месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. Предмет на касационна проверка е новата въззивна присъда, която е касателно обвиненията по чл.277а, ал.7 от НК и чл.278 от НК. В потвърдителната й част, относно постановеното от първия съд оправдаване изцяло за престъплението по чл.143 от НК и частично оправдаване по обвинението по чл.277а от НК- за това, че металдетекторът да е послужил за търсене на археологически обекти/ предвид липсата на протест/ не подлежи на касационна проверка. Подадената от подсъдимия касационна жалба е насочена към очертания допустим предмет на касационна проверка, поради което подлежи на разглеждане от настоящата инстанция. Въззивният съдебен акт е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339 от НПК, като подсъдимият и защитата са получили мотивиран отговор на всички направени оплаквания. За да не приеме за правилни и законосъобразни всички изводи на Окръжен съд – Пазарджик, по отношение на фактическите констатации и приложимия материален закон, Пловдивски апелативен съд е извършил самостоятелен доказателствен анализ. Настоящият касационен състав не констатира допуснати от въззивната инстанции нарушения на процесуалните изисквания на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК. Изяснени са всички въпроси, включени в предмета на доказване, очертан от съставите на престъпленията по чл.277а от НК и чл.278 от НК. Неоснователни са твърдението, че съдилищата не са назначили техническа експертиза, която да установи дали металдетекторът е бил технически изправен и годен за използване по предназначението му. Принципно изясняването на този въпрос има отношение във връзка с първоначалното инкриминирано обвинение, за това, че това техническо средство е послужило за търсене на археологически обекти.В настоящият случай подсъдимият е бил оправдан досежно това обвинение, поради което не се налага отмяна и връщане на делото за ново разглеждане във връзка с изясняване на посочената проблематика. Относно престъплението по чл.277а, ал.7 от НК, защитата акцентира върху проблематиката, свързана с разрешителен режим и съответната регистрация на техническите средства, използвани при археологически проучвания, визиран в разпоредбата на чл.152 от Закона за културното наследство. Аргументите на касатора в подкрепа на тезата, че подсъдимият не е държал металдетектора в нарушение на законовата уредба, са неоснователни. Държането на технически средства, с предназначение за търсене на археологически разкопки, е криминализирано с измененията в НК- ДВ, бр.27/2009г., посредством нова разпоредба, а именно тази на чл.277а, ал.7 от НК. От обективна страна престъплението е осъществено от подсъдимия Б. чрез действие, изразило се в противозаконно държане на предмет, представляващи специално техническо средство - маталотърсач, предназначен за търсенена археологически обекти. Престъплението е на формално извършване, поради което е ирелевантно чия собственост е процесния уред. В случая е установено по несъмнен начин, че не е собственост на подсъдимия. Това от своя страна не влияе на изводите относно неговите характеристики, предназначение, както и за факта на държането му от подсъдимия. Принципно вярно е, че металотърсачът може да се използва и за други цели, както и, че неговата регистрация по Закона за културното наследство/ЗКН/ е необходима само когато той е предназначен за търсене на археологически разкопки, но в случая въззивният съд правилно е приел, че е установено по несъмнен начин от доказателствената съвкупност, какво е предназначението на тези предмети, а именно за откриването на археологически находки. В случая позоваването на разпоредбата на чл.152 от ЗКН е неоснователно, доколкото подсъдимият не е от кръга лица, за които се отнася регистрационния режим. Касаторът оспорва правилното приложение на материалния закон и по отношение на престъплението по чл.278, ал.6 от НК. Аргументите са във връзка с искането за приложение на чл.9, ал.2 от НК. Малозначителността на деянието, указана в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК е сред обстоятелствата, които изключват обществената опасност и противоправността на престъплението. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение е възможно дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но само привидно-без действително да е общественоопасно или без да е такова в достатъчна степен, че при конкретните условия, то не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект или пък това засягане може да бъде незначително.Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК-не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Независимо, че тази разпоредба се явява изключение, тя има своето значение, тъй като е относима, така както беше посочено по-горе към едно от основните качества на престъплението, а именно обществената опасност и свързаната с нея противоправност. Нормата на чл.9, ал.2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени качества на дееца. От своя страна, характерът на обществената опасност на деянието се определя от насоката на отрицателното обществено въздействие на деянието и видът на засегнатите от последното обществени отношения.Това определя и различната степен на обществена опасност на деянията. Последната е обусловена от обстоятелствата, свързани с характера и значението на отделното обществено отношение, чрез отрицателното въздействие, върху което се засяга обществената система и от характера и степента на неговото засягане. Към значимите за това обстоятелства следва да се отнесат следните категории: характера на конкретното обществено отношение, степента на отрицателно въздействие върху тези отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и други. Тези обстоятелства са различни за конкретните казуси и налагат внимателен анализ относно резултата на конкретното и комплексно въздействие върху обществените отношения . Установените от решаващите съдилища факти, отнесени към гореизложените разбирания, възприети в доктрината и практиката, сочат, че в случая не сме изправени пред хипотезата на малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, независимо от стойността на античните обекти, върху която акцентира защитата, тъй като тя не може да е водеща. Предвид изложеното, настоящият състав на касационната инстанция намира, че не се налице сочените и поддържани от касатора касационни основания, поради което въззивната присъда, постановена от АС-Пловдив следва да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 51 от 03.02.2014 г., постановена по в.н.о.х.д. № 19/2014 г. на Пловдивски апелативен съд Решението не подлежи на обжалване и протест. Председател: Членове: