Р Е Ш Е Н И Е   №  373   София,  02 юли  2010 година   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ...двадесет и пети юни......  две хиляди и десета година в състав:                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                           ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                           при участието на секретаря...НАДЯ ЦЕКОВА……..................…и в присъствието на прокурора.....СТЕФКА БУМБАЛОВА.........изслуша докладваното от съдия Т. Кънчева касационно дело № 320 по описа за 2010  година и за да се произнесе взе предвид следното:     Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Й. Б., чрез защитника му адв. С, срещу решение № 58/ 20.04.2010 г. по внохд № 423/09 г. на Варненския апелативен съд. Сочи се, че решението е постановено при допуснати нарушения на закона и процесуалните правила, а наказанието е явно несправедливо- касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. При условията на алтернативност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане или да бъде намален размера на наказанието. В съдебно заседание, подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че съдът не е допуснал нарушения при постановяване на съдебния акт, а наказанието е справедливо. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение намери за установено следното:   С решение № 58/20.04.2010 г. Варненският апелативен съд потвърдил присъда № 29/ 23.10.2009 г. на Разградския окръжен съд, с която подсъдимият А е признат за виновен за умишлено убийство на баща си, извършено с особена жестокост и на основание чл.116 ал.1 т.3 и т.6 от НК е осъден на двадесет години лишаване от свобода, които да изтърпи в затвор при първоначален строг режим.   Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения е мотивирано с довода, че съдът не е изпълнил задълженията си да обсъди всестранно и пълно доказателствата по делото и не е изяснил по несъмнен начин дали подсъдимият е вменяем. Акцентира се на наличието на две съдебно-психиатрични експертизи, дали взаимоизключващи се заключения и за изясняване на това изключително важно обстоятелство, касаещо възможността подсъдимия да носи наказателна отговорност се е налагало внимателното им обсъждане или назначаването на трета експертиза. Върховният касационен съд намира оплакването за несъстоятелно. Въпросът дали подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си е подробно изследван и от двете съдебни инстанции, които са му дали положителен отговор. Разградският окръжен съд е подложил на анализ единичната и тройната съдебно-психиатрични експертизи, съпоставил е заключенията им, обсъдил е устните разяснения на вещите лица, дадени в съдебно заседание и е изложил подробни съображения защо кредитира заключението на тройната експертиза. Възприел е като пълно, ясно и компетентно становището на тези експерти, защото е резултат не само от експертна интерпретация на гласните доказателства и медицинската документация, но и от продължително изследване и клинично наблюдение на Б. в стационарни условия. Съдът е взел предвид обстоятелството, че експертът по единичната експертиза не е имал възможност за продължително наблюдение на освидетелствания и сам е препоръчал настаняването му в болнично заведение за по-внимателно изследване и изготвяне на нова експертиза. Изводът на съда относно психическия статус на подсъдимия и възможността да носи наказателна отговорност поради отсъствие на предпоставките по чл.33 от НК почива на обективно и пълно изследване на доказателствата по делото. Варненският апелативен съд, по повод оплакването, че деянието е извършено от подсъдимия “в условията на невменяемост”, също е подложил на преценка експертните заключения, след което е мотивирал подробно защо възприема изводите на първоинстанционния съд. Отхвърлил е възражението с аргументи, които настоящият касационен състав възприема изцяло. Диагнозата, поставена от трите вещи лица, психиатри в специализираната болница към затвора в гр. Л. след подробно клинично изследване и наблюдение на подсъдимия, а именно смесено личностово разстройство с моменти на шизоидност, дисоциалност и емоционална нестабилност, е възприета и от въззивния съд като безспорно установена. Изяснено е без всякакво съмнение, че подсъдимият е вменяем и наказателно отговорен за извършеното. Варненският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл. 339 ал.2 от НПК, поради което възражението на касатора за процесуална негодност на решението е лишено от фактическо основание.   Въззивният съд правилно е квалифицирал деянието като престъпление по чл.116 от НК и е отхвърлил претенцията за наличие на умисъл за причиняване на телесна повреда, но не и за убийство. Преценката относно субективната страна на деянието- дали е налице пряк или евентуален умисъл или непредпазливост, съдът прави въз основа на обективните данни по делото. В пълно съответствие със закона и трайната съдебна практика, Варненският апелативен съд е посочил, че водещи са не изявленията на дееца или последващото му поведение, а съвкупността от всички обстоятелства по престъплението. Механизмът на осъществяване на деянието- с ритници и скачане върху гърдите на пострадалия, броят, силата и насочеността на ударите, както и характера на нараняванията по жизненоважни органи на тялото безспорно сочат, че Б. е действал с умисъл за убийство, а не за причиняване на телесни увреждания. Липсват основания за преквалификация на деянието по чл.124 от НК, в какъвто смисъл се е произнесъл и въззивният съд.   Върховният касационен съд намира за основателно оплакването за явна несправедливост на наказанието. Варненският апелативен съд е маркирал смекчаващите вината обстоятелства- чисто съдебно минало, млада възраст, недобро здравословно състояние и е възприел изводите на първата инстанция, че подсъдимият не е с висока степен на обществена опасност. Като отегчаващо вината обстоятелство са тълкувани подбудите на дееца, свързани с желание за набавяне на средства на всяка цена, както и системната агресия спрямо родителите. Недооценено е обаче семейното му положение и негативното влияние на семейната му среда при формиране на характера и личността му. Б. е расъл в разделено семейство, където бащата биел майката, не давал пари за издръжка, не поддържал лична хигиена, поради което подсъдимият се срамувал от него. Тези обстоятелства не могат да бъдат игнорирани, а следва да се тълкуват в негова полза, още повече, че социалната му занемареност и личностовите особености са го улеснили при извършване на престъплението. Като е определил наказанието в рамките на максимума на лишаването от свобода, въззивният съд е наложил санкция, която явно не съответства на обществената опасност на дееца и на целите по чл.36 от НК. Върховният касационен съд прие, че следва да намали наказанието до 15 години лишаване от свобода. При тези съображения и на основание чл.354 ал.2 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение       Р Е Ш И :     ИЗМЕНЯВА решение № 58/ 20.04.2010 г. по внохд № 423/09 г. на Варненския апелативен съд, като намалява наказанието, наложено на подсъдимия А. Й. Б. на 15 години лишаване от свобода.       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     ЧЛЕНОВЕ: