Р Е Ш Е Н И Е № 145 гр. София, 04 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 март, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юрий Кръстев ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора П. Маринова изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 255/2012 година. Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура София, против въззивно решение на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 143/2011 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения. Искането е за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Защитникът на тримата подсъдими – адвокат К. Х., счита протеста за неоснователен и иска да бъде оставен без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 184/20.12.2011 г., постановено по внохд № 143/2011 г., Софийският апелативен съд, наказателна колегия, 1-ви състав, е потвърдил присъда от 05.12.2008 г., постановена по нохд № 139/2007 г., на Софийски градски съд, наказателна колегия, 7-ми състав, с която подс. Б. Т., В. П. и П. П., са били признати за невиновни в извършено на 24.04.2003 г., в гр. С., на [улица], вх. „Б”, ет. 1, ап. 3, престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. По довода, за допуснати съществени процесуални нарушения: Оплакването е неоснователно. При касационната проверка, не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на прокуратурата. За да са налице такива е необходимо, въззивният съд да е нарушил специалните правила за провеждане на второинстанционното производство, които отразяват основните начала на наказателния процес - чл. 12, 13, чл. 14, 18, 19 НПК. Такива нарушения не са допуснати. Софийският апелативен съд, по реда на чл. 313 и 314 НПК, е проверил изцяло правилността на първоинстанционната присъда, видно от изложените мотиви. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните възможност за искания и възражения, и устно отношение по изложените доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните й права. Изводите и заключенията относно правно - релевантните факти, са основани на цялостен анализ на доказателствения материал, като са изпълнени и изискванията на чл. 339, ал. 2 НПК. Прокуратурата е имала възможност да поддържа и защитава обвинението пред две съдебни инстанции и да прави искания в подкрепа на обвинението. В хода на събиране, проверка и оценка на доказателствата е бил спазен регламентирания процесуален ред. При това инстанциите по установяване на правнорелеватните факти, не са възприели превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Данните от доказателствените материали са били обсъдени подробно и ясно е посочено на кои от тях се основават заключенията относно фактите и обстоятелствата включени в предмета на доказване. Следователно, вътрешното убеждение на предходните инстанции не се основава върху произволно възприети фактически положения, а на сериозен анализ на доказателствата и способите за тяхното събиране и проверка. Ето защо, оплакването в касационният протест за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, е правено и пред въззивната инстанция. Същата, подробно в мотивите си – л. 3 – 13, обосновано и в съответствие с данните по делото не е възприела изложените от прокуратурата доводи, включително и твърденията по показанията на анонимен свидетел № 1, на св. А., по заключението на одорологичната експертиза, по представената справка от ДОТИ и оперативни разработки, по изготвените и приложени ВДС. Изложените съображения в тази връзка са убедителни и се възприемат и от настоящата инстанция. От друга страна въззивният съд, който е също съд по доказателствата, е извършил своя собствена проверка и анализ на всички тях. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, процесуално недопустимо е касационният състав, да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, като дава указания за достоверността на съответната група доказателствени средства. След като не е установено по несъмнен начин, така както са изискванията на чл. 303 НПК, че тези подсъдими са осъществили състава на инкриминираното с обвинението деяние, правилно са били оправдани за това. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. Настоящата инстанция счита, че решението на въззивният съд не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основание за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. По повод на подаден протест пред него, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 107, ал. 5 и чл. 339, ал. 2 НПК, след като е обсъдил направените доводи, мотивирано е обосновал отказа си да приеме, че състава на престъплението е осъществен от подсъдимите и че в тази връзка са били допуснати съществени процесуални нарушения. И настоящата инстанция счита, че не са били нарушени по никакъв начин процесуалните права на прокуратурата с отказа да бъде постановена осъдителна присъда, въз основа на събраните доказателства. Право на въззивната инстанция е да прецени на кои да бъде дадена вяра, на кои не и защо, и тя е сторила именно това. Точни са изводите досежно валидността на част от доказателствените средства, подробно описани в мотивите към решението. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че не е налице нито една от хипотезите по ал. 3, т. 1 - 4 на чл. 348 НПК, за да възникне задължение на касационната инстанция, за отмяна на съдебния акт. По довода за нарушение на закона: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, също не е подкрепено от данните по делото и е неоснователно. Основното възражение, което се прави в протеста и поддържа в съдебно заседание е, че подсъдимите са извършили инкриминираното деяние и че има събрани доказателства за това. При приетите за установени фактически положения от съдилищата, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК изводът, че тримата подсъдими не са осъществили състава на посоченото престъпление, е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните по делото доказателства – гласни, писмени и експертни заключения. Следователно, както бе посочено и по-горе в настоящите мотиви, вътрешното убеждение на съда, не се основава на произволно възприети фактически положения, а на сериозен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Установените данни от доказателствените средства, правилно оценени от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че съставът на престъплението не е осъществен от подсъдимите. След пълна и точна преценка на данните от всички доказателствени средства, относими към главния факт от предмета на доказване в процеса, законосъобразно е било прието, че не може да се направи еднозначен извод по отношение авторството на деянието, т.е. да се приеме, че то е доказано по несъмнен начин. В тази насока въззивният съд не може да търпи упрек, защото при условията на чл. 339, ал. 2, вр. чл. 305, ал. 3 НПК и след анализ на данните от доказателствените средства, е мотивирал обоснован отказ, защо отхвърля възраженията на прокуратурата. Изложил е и убедителни съображения на кои се дава вяра и на кои се гради направения извод за невиновността на подсъдимите. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване изводите и на този съд в тази насока, са напълно законосъобразни. Посочените възражения по този касационен довод, са били предмет на внимание, на въззивният съд. Същият в мотивите си подробно и задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от доказателствата по делото, защо не ги възприема и защо дава пълна вяра на данните от посочените по – горе доказателствени средства. Настоящата инстанция възприема тези изводи приемайки, че изложеното в тази връзка, в тяхна подкрепа, представлява подробен и изчерпателен анализ на установените данни и излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. В тази връзка, законосъобразно е било прието от една страна, че на показанията на анонимен свидетел № 1, които са в основата на обвинителната теза, следва да се обърне особено внимание с оглед на обстоятелствата при които са дадени – близо две години след деянието, свидетелят е бил задържан в арест по повод на повдигнато срещу него обвинение, посетен от оперативни работници пред които разказал, на факта, че непосредствено след депозирането им е сключил споразумение с прокуратурата, получавайки условна присъда за деянието за което е бил задържан, с оглед на тяхната достоверност. От друга страна е точен извода, че дори и да бъдат включени в доказателствения материал с оглед авторството на деянието, каквито са били указанията на отменителните инстанции, не би могло да се стигне до обратен извод от направения до този момент, тъй като сами по себе си не могат да послужат като достатъчна основа, на която да се изградят изводи за авторството. Те са косвено доказателство – не е очевидец на станалото, а пресъздава казаното от подс. П., последният не е правил самопризнание и не е давал обяснения в подкрепа на обвинението, което може да се използва от съда, но само във взаимовръзка с други доказателства, така свързани помежду си, че да изградят една последователна и логически обоснована верига, водеща до единствено възможен извод за виновност на даден извършител. Съдебната практика е постоянна, че такива показания не могат да обусловят осъдителна присъда, освен ако в подкрепа на обвинението не са събрани и други доказателства, каквито в настоящият случай няма. Подробно в мотивите е взето становище, което се споделя и от настоящата инстанция, че по делото не са налице обстоятелства, които да изключват одорологичната експертиза от доказателствената съвкупност. Но мястото което заема в нея е да насочи разследващия орган към определена версия в хода на разследването. Самата тя не е доказателство установяващо по несъмнен начин авторство на деянието. Все в подкрепа на направения извод за законосъобразността на постановената присъда, въззивната инстанция е обсъдила подробно и показанията на св. А., представените справки на ДОТИ и оперативни разработки за проведени телефонни разговори и клетки, покриващи съответни райони, правилно не приети като годно писмено доказателство, приложените ВДС, които също не са в достатъчен обем за да подкрепят обвинителната теза. Извършителите не са разпознати дори от пострадалия от престъплението, не са отрити биологични, дактилоскопни следи, не е открито оръжието нито вещите. Свидетелката Р. твърди, че е налице физическа разлика между нападателите и тримата подсъдими, дава различно описание за цвят, разположение и форма на процепите на носените от тях маски и иззетите от дома на подс. П.. Трите съдебно – медицински експертизи също не подкрепят обвинението, защото са изготвени 2 години и половина след деянието, а експертите заключават, че установените белези могат да бъдат отнесени към датата на деянието само при наличие на допълнителна медицинска документация или свидетелски показания, които да ги свързват с тази дата. Намереният пистолет „М.” в дома на подс. П., не е средството с което е извършено престъплението, тъй като не може да му се монтира заглушител и няма извършени преработки за да му се монтира такъв – балистична експертиза. От всичко изложено е видно, че няма преки доказателства подкрепящи обвинителната теза, а косвените са от такова естество и вид, че не могат да формират изискваната последователност и логична верига, която да води до единствено възможния и категоричен извод за авторството на деянието. Касационната проверка за точното прилагане на наказателния закон, се осъществява в границите на установените от въззивния съд фактически положения. В тези параметри правилно е било прието, че не е установено по несъмнен начин, че тримата подсъдими са извършили престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 3, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК. Затова, няма никакво основание, за уважаване искането по касационния протест, за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ето защо, касационният протест се явява изцяло неоснователен, поради което въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 184/ 20.12.2011 г., постановено по внохд № 143/2011 г., на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, 7-ми състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: