Ключови фрази
обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор * възстановяване на длъжност * незаконно уволнение * обезщетение за оставане без работа *

Р Е Ш Е Н И Е

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  

           

                                                               405

 

                                              София   28.06.2010г.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                          

             Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на единадесети май през две хиляди и десета година в състав :

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА                                  ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ ИВАНОВА

         ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

 

 

при участието на секретаря Анжела Богданова

в присъствието на прокурора,

като изслуша докладваното от съдия Папазова  гр.д.№ 773 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

 

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба- от О. Б. дол,представлявана от кмета А. против въззивно решение от 9.12.2008г. по в.гр.д. № 549 по описа за 2008г.на Кюстендилски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 353 от 27.06.2008г.по гр.д. № 549/2008г.на Районен съд Дупница- в частта му,с която е признато за незаконно уволнението и е отменена заповед № 5 от 5.02.2008г.на кмета на община Б. дол,с която на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Л. Х. В., възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност „главен архитект” и общината е осъдена да му заплати сумата от 1 227.52лв., представяваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 6.02.2008г. до 6.06.2008г.,ведно със законната лихва,считано от 7.04.2008г., както и направените разноски.

Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на предявените обективно съединени искове.

С определение № 655 от 22.06.2009г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК във връзка с поставения въпрос за това- може ли лице,за което съдът е отменил уволнението му на заемана длъжност по трудово правоотношение-да бъде възстановен на същата,при положение,че междувременно длъжността-по надлежния ред е била определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение.

В съдебно заседание страните не се явяват.

Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:

За да постанови решението си, въззивният съд е приел,че неправилно – в нарушение на §4 ал.2 от ПЗР на ЗДСл - работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца- на основание чл.325 т.12 от КТ. Счел е,че тъй като към момента на предходното уволнение на ищеца не е била налице промяна относно вида правоотношение, по което следва да се заеме длъжността,а промяната е настъпила съгласно Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията /приета с ПМС №47/04г./,длъжността е съществуваща, законоустановеният едномесечен срок е спазен и ищеца е отговарял на изискванията на чл.7 от ЗДСЛ,то работодателят е следвало да приеме,че подадената от ищеца молба за възстановяване има значението на подадено заявление по чл.8 от ЗДСл. Пред вид наличието на изискванията на §4 ал.2 от ПЗР на ЗДСл - ищецът е следвало да бъде назначен на процесната длъжност по служебно правоотношение,а не в един и същи ден-да бъде възстановен на заеманата длъжност по трудово правоотношение и трудовото му правоотношение- да бъде прекратено.

Фактите по делото са следните:

Ищецът е заемал длъжност „главен архитект”в О. Б. дол по трудово правоотношение до прекратяването му на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ,считано от 29.12.2003г. Последвало е обжалване,във връзка с което съдът е отменил уволнението,като е възстановил ищеца на заеманата преди това длъжност. Междувременно – в хода на обжалването- съгласно влязлото в сила на 10.12.2007г.ново щатно разписание –заеманата от ищеца длъжност „главен архитект”-е била определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение. На 5.02.2008г.- Л. Х. В. е подал молба за възстановяване и на 6.02.2008г.-в изпълнение на постановеното съдебно решение е бил възстановен. На същата дата- обаче е издадена и процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение –на основание чл.325 т.12 от КТ, пред вид обективния факт- на наличието на валиден административен акт,определящ длъжността за заемане от държавен служител.

При тези факти на поставения въпрос,във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен счита,че следва да бъде даден следния отговор : Не е възможно,когато междувременно една длъжност е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение- тя да бъде изпълнявана от лице,което е възстановено от съда на заемана преди уволнението длъжност по трудово правоотношение. Основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.325 т.12 от КТ е налице в момента,в който е прието валидно решение от компетентния орган за определяне на съответната длъжност за заемане от държавен служител. В случаите,когато едно лице е възстановено от съда на заеманата преди неговото уволнение длъжност –работодателят е длъжен да се съобрази с постановения съдебен акт и да възстанови служителя. Последният обаче не може да изпълнява длъжността,тъй като за нея е предвиден друг ред за възникване на правоотношението,други изисквания към заемащите длъжността, различни условия и друга регламентация в отделен акт. Обективният факт, че длъжността е определена за заемане от държавен служител и за нея следва да се учреди служебно правоотношение, по реда на ЗДСл, изключва възможността тя да се заеме и да се изпълнява от служител, възстановен на длъжност по трудово правоотношение,по реда на КТ. Именно –за тези случаи е предвидено основанието по чл.325 т.12 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение. В тази връзка е без значение - дали възстановеният като заемащ длъжността по трудово правоотношение отговаря на изискванията за държавен служител и дали той е заявил претенция да бъде назначен като такъв. Това са последващи въпроси,които не са предмет на настоящето производство. В случая от значение е дали обжалваното уволнение е извършено при наличие на единствената предпоставка за осъществяване на хипотезата на чл. 325, т. 12 КТ и обуславяща правото на работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение- а именно: валидно взето, от компетентния орган решение,с което длъжността е определена за заемане от държавен служител. В случая – това условие е налице. Със заповед №7 от 4.01.2008г.,на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА,във вр.с чл.10 ал.1 и ал.2 от ЗДСл- кметът на община Б. дол е определил за заемане въз основа на конкурс дванадесет длъжности,сред които и „главен архитект”. Представено е и длъжностно разписание на общинската администрация Бобов дол- в сила от 10.12.2007г.,в което под № 9 е посочено,че длъжността ”главен архитект” е определена за заемане от държавен служител по служебно правоотношение.

Имайки пред вид изразеното становище по поставения въпрос и факта,че то е в противоречие с приетото от въззивния съд, настоящият съдебен състав намира постановения акт за неправилен. Същият следва да бъде отменен,а спорът разгледан и решен–на основание чл.293 ал.2 във вр.с ал.3 от ГПК по същество съобразно гореизложените мотиви-с отхвърляне на предявените обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.

С оглед на горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ решение от 9.12.2008г. по в.гр.д. № 549 по описа за 2008г.на Кюстендилски окръжен съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :

ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Х. В. против О. Б. дол,област Кюстендил,представлявана от кмета А. обективно съединени искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ за признаване за незаконно на уволнението му и за отмяна на заповед № 5 от 5.02.2008г.на кмета на община Б. дол,с която на основание чл.328 ал.1 т.12 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с Л. Х. В., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „главен архитект” и за осъждане на общината да заплати сумата от 1 227.52лв., представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за периода от 6.02.2008г. до 6.06.2008г.,ведно със законната лихва,считано от 7.04.2008г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

2.