Р Е Ш Е Н И Е № 172 гр. София, 27 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА АВДЕВА ЖАНИНА НАЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ИВАЙЛО СИМОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 470 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на частния тъжител И. К. Г. срещу присъда № 8/ 04.02.2014 г. по внчхд № 1531/2013 г. на Пловдивския окръжен съд с искане тя да бъде отменена и да се потвърди първоинстанционната присъда. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и защитникът на подсъдимия Я. намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт установи следното: С присъда № 481/04.05.2011 г. по нчхд № 2348/2010 г. Сливенският районен съд признал подсъдимия Й. Л. Я. за невинен в извършване на две престъпления по чл. 148 ал.2, вр. ал.1, т.1,2 и 4, вр. чл.147 от НК и отхвърлил предявения от частния тъжител иск за неимуществени вреди. По жалба на частния тъжител Ямболският окръжен съд, с решение № 186/ 07.11.2011 г. по внчхд № 403/11 г. отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. При повторното разглеждане на делото, с присъда № 452/ 19.12.2012 г. по нчхд № 1970/12 г. Пловдивския районен съд /след промяна на подсъдността от ВКС/ признал подсъдимия Й. Л. Я. за виновен, че на 14.12.2010 г. като длъжностно лице в изпълнение на службата си казал нещо унизително за честта и достойнството на И. К. Г., наричайки го „измамник”, като обидата е нанесена публично и е разпространена чрез печатно произведение. Квалифицирал деянието като престъпление по чл.148 ал.1 т.1,2 и 4 вр. чл.146 ал.1 от НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на хиляда лева. Признал подсъдимия за невинен по чл. 148 ал.2 вр. чл.147 ал.1 от НК. Осъдил го да заплати на Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. По жалба на подсъдимия, с присъда № 8/ 04.02.2014 г. по внчхд № 1531/2013 г. Пловдивският окръжен съд отменил присъдата изцяло и признал подсъдимия Я. за невинен в това, че на 07.12.2010 г., като длъжностно лице при изпълнение на службата му е разгласил за И. К. Г. позорно обстоятелство и му приписал престъпление чрез думите : „Кой не го знае в Сливен И. М., че той е измамник, дайте да отидем на съд и ще стане ясно кой е И. М.... И. М. е измамник и в момента го разследват с други...” като клеветата е нанесена публично и е разпространена чрез печатно произведение, поради което го оправдал по повдигнатото с частната тъжба обвинение по чл.148 ал.2, вр. ал.1 т.1,2 и4, вр. чл.147 от НК Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения граждански иск. Върховният касационен съд констатира, че жалбата на частния тъжител /подадена чрез адв. Б./ е бланкетна. В нея е посочено, че не е запознат с мотивите на присъдата, но изразява несъгласие с оправдаването на подсъдимия, чиято виновност била установена от първата инстанция. Въззивният съд е следвало да даде седмодневен срок на страната за отстраняване на несъответствията на жалбата с изисквания на чл. 351 ал.1 от НПК, което не е сторено. Съдебният състав прие, че след като делото е образувано за разглеждане пред ВКС следва да се произнесе по същество. Повереникът на жалбоподателя излага съображения, че съдът е анализирал доказателствата в нарушение на чл.14 от НПК, което е довело на неправилно приложение на закона. Счита за правилна и законосъобразна първоинстанционната присъда, тъй като думата „измамник” носи характеристиките на обида / с клеветнически нюанси/ и така е възприета от тъжителя, поради което подс. Я. правилно е бил осъден за престъпление по чл.148 вр. чл.146 от НК. Касационният състав намира жалбата за неоснователна. Пловдивския окръжен съд законосъобразно е приел, че първоинстанционният съд е осъдил подс. Я. по непредявено обвинение, като така е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване на правото му на защита. Въззивното разглеждане на делото обаче е второ поред и съгласно разпоредбата на чл. 335 ал.3 от НПК съдът не разполага с процесуална възможност да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане, а следва да го реши по същество. Мотивирал е убедително становището, че предвид на повдигнатото с тъжбата и поддържано в рамките на процеса обвинение за клевета първоинстанционният съд неправилно е осъдил Я. за обида. Трайна е съдебната практика, че тъжителят е длъжен да посочи изчерпателно в тъжбата си фактическите обстоятелства по престъплението, защото така се очертава предмета на доказване по делото. Правната квалификация е допустим, но не и задължителен елемент, а съдът следва да приложи правото съобразно приетите за установени факти. Във всички случаи, когато се касае за престъпления по раздел VІІ от глава ІІ на НК, в тъжбата следва да се посочат обидните изрази, позорящите обстоятелства или приписаното престъпление, начинът и средството на тяхното разпространяване. Въззивният съд правилно е заключил, че с частната тъжба тъжителят е формулирал фактическо и юридическо обвинение за престъплението клевета. Инкриминирани са не отделни думи, а точно определени изрази, които пострадалият възприел като позорящи го и приписващи му престъпление, което не е извършил. Сочи, че с тези изрази Я. е уронил авторитета и доброто му име в обществото- сред съгражданите, бизнеспартньорите, приятелите и роднините му от цялата страна. Еднозначно е заявил, че кметът го оклеветил публично и иска да бъде осъден за квалифицирана клевета по чл.148 ал.2, вр. чл.147 от НК. При така формулираното с тъжбата обвинение, предмет на доказване по делото са инкриминираните изрази в тяхната цялост /а не части от тях/ и тежестта за доказването им лежи върху частното обвинение. Първоинстанционният съд е приел за недоказани твърдяните изрази и е постановил оправдаване на подс. Я. по „повдигнатото обвинение за квалифицирана клевета”. Незаконосъобразно е счел, че може да извади от контекста на направените от подсъдимия изявления само думата „измамник” /защото само това било доказано/ и да го осъди за публично нанесена и разпространена чрез печатно произведение обида. Затова правилно Пловдивският окръжен съд е приел, че районният съд се е произнесъл по обвинение, за което не е бил сезиран. На свой ред е проверил събраните по делото доказателствата и след като ги е анализирал повторно, поотделно и в съвкупност, е стигнал до идентични с приетите от първата инстанция фактически изводи- че не е доказано подсъдимият да е казал изразите, посочени в тъжбата. Възражението на жалбоподателя, че извършеното от подсъдимия деяние може да се квалифицира като обида не се споделя от касационния състав. При обидата деецът казва или извършва нещо унизително за честта и достойнството на засегнатия в негово присъствие, като използва епитети, изрази или жестове, които са унизителни от гледна точка на морала и накърняват неговата самооценка като личност. При клеветата не се дава личностна оценка за пострадалия, а се разгласяват неистински позорни обстоятелства или му се приписва неизвършено престъпление, с цел уронване на авторитета му в обществото. При клеветата съставомерната информация се отнася до проверими събития или факти от миналото или настоящето на засегнатия, като наказателната отговорност за дееца отпада при установяване на нейната истинност. По настоящия казус, думата „измамник” не е произнесена в присъствие на тъжителя, изявленията на подсъдимия са пресъздадени от журналист в публикацията във в. „С. дело” като част от фраза, която разгледана в нейната цялост носи информация за факти /че тъжителят е осъждан или разследван/ и цели дискредитиране на пострадалия пред обществото. При доказаност на фактите, изложени в тъжбата, деянието би се квалифицирало като клевета, а не като обида. Затова касационният състав прие, че атакуваната присъдата е законосъобразна и следва да бъде оставена в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 8/ 04.02.2014 г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по внохд № 1531/ 2013 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: