Р Е Ш Е Н И Е
№ 513
София, 03 декември 2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети ноември 2013 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ
АНТОАНЕТА ДАНОВА
при секретаря .............Ил. Петкова........................... и в присъствието на прокурора от ВКП ........А. ЛАКОВ................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 1850/2013 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по протест на прокурор при Бургаската апелативна прокуратура и по жалба на подсъдимия Я. В. М. срещу въззивно решение № 55, постановено на 07.06.2013 г. от Апелативен съд -гр.Бургас по ВНОХД № 215/2012 г., с което е била потвърдена първоинстанционната присъда по делото.
С първоинстанционна присъда № 72, постановена от Бургаския окръжен съд на 09.03.2012 г. по НОХД № 1139 по описа за 2011 г., подс. М. e бил признат за виновен в това, че на 16.07.2007 г. в [населено място] по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Ф. А. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 124 ал.1 пр.2 и чл. 54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от три години, като го е оправдал по обвинението по чл. 116 ал.1 т.5, 6 и 11 от НК. Подсъдимият е бил признат за виновен и в извършване на престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за това, че на същата дата и на същото място като съизвършител с други неустановени лица причинил леки телесни повреди на Д. Г. Х., като деянието е извършено по хулигански подбуди, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл. 23 ал.1 от НК на подс. М. е наложено едно общо наказание за двете престъпления, това от три години лишаване от свобода, като е определен общ режим за неговото изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Г. Х. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на осем хиляди лева ведно със законната лихва от датата на деянието.
Касационният протест съдържа аргумент за наличие на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК по отношение на оправдателната част на присъдата. В него се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон предвид незаконосъобразността на правния извод на въззивния съд, че престъплението, осъществено спрямо пострадалия А., представлява престъпление по чл. 124 от НК. Поддържа се тезата, че мотивите на въззивния съд сочат на престъпление по чл. 116 от НК, осъществено при евентуален умисъл, което неправилно е квалифицирано като такова по чл. 124 от НК. Прави се искане за отмяна на въззивното решение в частта му, с която е потвърдена присъдата, с която подс. М. е бил признат за виновен по чл. 124 от НК и оправдан по чл. 116 от НК, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия чрез неговия защитник, релевира касационни доводи по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК - нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Сочи се, че въззивният съд неправилно е приложил закона, като е потвърдил присъдата по отношение на престъплението по чл. 131 т.12 вр. чл. 130 от НК, тъй като неправилно е приел, че деянието е извършено по хулигански подбуди, след като хулиганско поведение е имал самият пострадал Х.. Счита, че е нарушено правото на защита на подсъдимия да разбере коя от телесните повреди е причинил самият той, поради което не е могъл да се защити срещу обвинението. С оглед на това се прави искане за отмяна на въззивното решение по отношение на това престъпление и оправдаване на дееца. В жалбата се сочат аргументи за явна несправедливост на наказанието, наложено за престъплението по чл. 124 от НК, с оглед на обстоятелството, че подсъдимият е нанесъл само един удар на пострадалия чрез скачане върху гръдния му кош, поради което не би следвало да носи отговорност за действията на други лица, имащи също отношение към смъртта на пострадалия А.. Прави се искане да бъде приложен чл. 66 от НК по отношение на наказанието, наложена за престъплението по чл. 124 от НК.
В съдебно заседание пред ВКС прокурорът поддържа протеста по изложените в него съображения и направени искания. Намира жалбата на подсъдимия за неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение.
Защитата на подс. М. поддържа жалбата, като твърди, че престъплението по чл. 124 от НК следва да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление по чл. 124 вр. чл. 130 от НК, предвид обстоятелството, че телесната повреда, причинена на пострадалия А., по своите медико-биологични характеристики представлява лека телесна повреда. Намира протеста за неоснователен и счита, че твърдението на прокурора за квалификация по чл. 116 от НК е неприложимо, доколкото липсва повдигнато обвинение срещу подсъдимия да е извършил престъплението в съучастие с други лица. Подсъдимият М. счита, че неправилно е бил привлечен към наказателна отговорност само той, след като и други от участниците в побоя над пострадалите са били разпознати. Поддържа искането на защитника си за преквалификация на престъплението по чл. 124 от НК, за приложението на чл. 66 от НК и за оправдаване на за престъплението по чл. 131 от НК.
Частният обвинител и граждански ищец Д. Г. Х., редовно призован чрез съдебна поръчка от Кралство Щвеция, не се явява и не взима становище по жалбата на подсъдимия.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното:
Протестът е основателен.
Жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд намира, че при правилно установени фактически положения, инстанциите по фактите не са приложили правилно материалния закон по отношение на деянието на подс. М., от което е пострадал Ф. А.. По делото е прието, че подс. М. заедно с още няколко охранители на дискотека „Хелп” в [населено място] са нанесли продължителен побой над двамата шведски граждани А. и Х.. Значителна част от ударите са нанесени на пострадалите докато те са били легнали на земята пред дискотеката, като са се изразили в удари с палки, с ритници и юмруци. В резултат на тези значителни по сила и време насилствени действия двамата младежи са имали достатъчно много кървящи рани, като те и най-вече А., не са давали признаци на живот, което е налагало и тяхното заливане с вода. Независимо от това, че инстанциите по фактите не са споменали поименно охранителите, нанасяли побоя, което е резултат от липсата на идентификация на същите от страна на обвинението, те са приели, че в побоя и над двамата пострадали е участвал подс. М.. Неоспорим установен факт по делото е и поведението на подсъдимия, който възползвайки се от отклоненото внимание на полицейския служител – свидетеля В. Б., отскочил високо и с двата си крака нанесъл силен удар, скачайки върху лявата странична част на гръдния кош на Б.А., който лежал на дясната си страна. Въззивният съд е приел фактическите изводи на първата инстанция и относно причината за смъртта на А., която по експертен съдебно-медицински път е установено, че е резултат от съчетана черепно-гръдно-коремна травма. При тези факти и двете инстанции са приели, че субективното отношение на подс. М. към настъпилата смърт е израз на непредпазливост под формата на небрежност /л. 76 гръб/, тъй като подсъдимият не е предвиждал възможността за настъпване на смъртта на пострадалия А., но е могъл и е бил длъжен да я предвиди.
Касационната инстанция намира тези изводи на въззивния съд относно правната страна на деянието с пострадал А. за противоречащи на материалния закон, който в резултат на това се е оказал приложен неправилно. За да приеме липсата на умисъл у подс. М. към убийство на пострадалия А., въззивният съд е приел, че той не е предвиждал настъпването на смъртта му. В същото време е приел, че подсъдимият е присъствал по време на нанасянето на тежкия побой на този пострадал, възприел е цялата обстановка на местопроизшествието, при която пострадалият е лежал в безпомощно състояние на земята именно в резултат на нанесения му побой и не е имал възможност да се съпротивлява и дори да се предпази от ударите. Тези възприятия на подсъдимия въззивният съд неправилно е приел като израз на липса на интелектуалния елемент на умисъла по чл.11 ал.2 от НК и наличие на интелектуалния елемент на непредпазливата форма на вината по ал.3. Така, както е описал отражението на фактите от действителността в съзнанието на дееца, въззивният съд по същество е мотивирал наличието на интелектуалния елемент на умишлената форма на вината му за конкретното деяние. Възприятието, че се касае за жертва, получила множество силни и разнопосочни удари в цялото тяло и най-вече в жизненоважните му части, че тя е безпомощна вследствие на тези удари, че е лишена от възможност за всякаква съпротива, което е налагало да се залива с вода, неизбежно е имало отражение в мисловната дейност на подсъдимия М., че със своите действия по засилването си и скачането върху тялото на жертвата предприема поведение, с което може да настъпи нейната смърт. В този смисъл той е съзнавал общественоопасния характер на предприетите от него действия по засилване и скачане върху пострадалия А., предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от такова действие, доколкото е работел като охранител и е бил наясно от последствията на употреба на силата си в различни ситуации, но не е целял и желаел непременно настъпването на смъртта на жертвата. При цялата конкретика на развилата се ситуация с двамата пострадали, побоят над които е започнал още в дискотеката в присъствието и с участието на самия подсъдим, продължил е пред дискотеката отново с участието на подс. М. и е бил прекратен поради пристигането на полицейските органи, в противоречие с установените фактически положения е направеният правен извод за липса на ясна представа в съзнанието на подсъдимия за това, че от всички действия, насочени към телесната цялост на пострадалия А., е възможно да настъпи неговата смърт. Категоричността за необходимостта от направа на извод за наличие на умисъл към убийство, а не само към нарушаване на телесния интегритет на жертвата, ограничен до телесна повреда, се установява от експертните заключения по делото, констатирали множество силни удари по тялото на А., попадащи в главата, гърдите и корема, все области на човешкото тяло, в които се намират жизненоважни органи. Интензитетът на нараняванията, средствата, с които са били причинен те – ритници, юмруци и палки, фактът, че насилническите действия са нанесени над безпомощния пострадал, нощем, без възможност за бърза и своевременна ориентация, от група охранители със значително числено превъзходство по един недвусмислен начин, сочат на наличието на пълно, ясно и точно съзнание у М. на обществената опасност на извършваното от него съвместно с останалите участници в боя, скачане след засилване върху лявата част на гърдите на пострадалия, и последиците от него, които той дори и да не е пряко искал и целял, но с настъпването на които очевидно се е съгласявал. Поради това обективираните действия на подс. М. сочат на евентуален умисъл към престъплението убийство по чл. 116 ал.1 т. 5,6 и 11 вр. чл.115 от НК. Въззивният съд е допуснал соченото в протеста нарушение на материалния закон, като е потвърдил първоинстанционната присъда, с която повдигнатото обвинение за това престъпление е било преквалифицирано в престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 вр. чл. 129 от НК. Обстоятелството, че в случая срещу подс. М. не е повдигнато от прокуратурата обвинение за това престъплението да е извършено в съучастие с други лица, не е пречка за приложението на чл. 116 ал.1 т.5,6 и 11 от НК, тъй като в обвинителния акт са описани подробно всички действия на съпричастните към смъртта на Б. А. лица, които са възпроизведени и в мотивите на присъдата и въззивното решение и с които подс. М. е бил запознат и спрямо които съответно се е защитил. Съдът няма правомощието да се намесва в начина, по който прокуратурата упражнява компетентността си да привлича към наказателна отговорност лица, поради което фактът, че за причиняването на смъртта на А. не са обвинени и други лица /независимо дали е била известна тяхната самоличност/, не е основание за отпадане на отговорността на подсъдимия за убийство.
Поради това ВКС намери протестът, подаден от прокурор при Бургаската апелативна прокуратура, за основателен и доколкото той е свързан с установеното нарушение на материалния закон /касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК/, изискващ прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление /извън хипотезата на чл. 354 ал.2 т.4 от НПК/, въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърдена присъдата на Бургаския окръжен съд в частта относно преквалификацията на престъплението с пострадал Б. Ф. А. от такова по чл. 116 ал.1 т.4,5 и 11 вр. чл. 115 от НК в такова по чл. 124 пр.2 вр. чл. 129 от НК и делото следва да се върне в тази част за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
С оглед на изразеното становище на касационната инстанция не се налага отделно обсъждане на довода, изложен в жалбата на подсъдимия с оглед наличие на касационно основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК, за необходимост от приложение на чл. 66 от НК по отношение на наложеното наказание за това престъпление.
ВКС не констатира да е налице и другото касационно основание – по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, по отношение на твърдяното в касационната жалба нарушение на материалния закон за престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК с пострадал Д. Г. Х..
Приетите фактически обстоятелства от двете инстанции по фактите –Бургаския окръжен съд и Бургаски апелативен съд, относно деянието спрямо този пострадал правилно са били квалифицирани от тях като престъпление по 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК. Правнооценъчната дейност на съдебните инстанции на събраната доказателствена съвкупност не сочи на неправилно приложение на материалния закон, след като доказателствените средства, приети за достоверни от двете предходни инстанции, са установили факти, които не биха могли повече за бъдат оспорени от страните пред касационната инстанция. При така установените фактически обстоятелства ВКС не намира, че са налице основания да се приеме, че деянието, вменено във вина на подс. Т., съставлява престъпление по друг по-лек престъпен състав, поради което въззивното решение да бъде изменено, като подс. М. бъде оправдан за това престъпление.
Съставомерността на обвинението по чл. 131 ал. 1 т. 12 вр. с чл. 130 ал. 1 от НК предполага от обективна страна да бъде установено, че подсъдимият по хулигански подбуди е причинил на пострадалия Х. лека телесна повреда, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота му.
Неоснователно е твърдението на защитата, че фактологията по делото показва, че деянието е извършено без хулигански подбуди. Като елемент от състава на престъплението по чл. 131 ал.1 т.12 от НК те се изразяват в стремеж у виновния към открито пренебрегване на обществения порядък, в прояви на явно неуважение към обществото, в извършване на действия, съпроводени с изключителен цинизъм и дързост, като при самият процес на причиняване на телесна повреда деецът цели да покаже себе си, да смае, да впечатли другите хора. Извършените от подс. М. действия по нанасяне на удари върху пострадалия Х. съдържат в себе си характеризиращите това престъпление елементи както от обективна, така и от субективна страна. В конкретния случай подсъдимият е предприел нападение срещу пострадалия, без да е бил поставен в състояние, което да е налагало да се отбранява или да е бил провокиран от нападнатия. Действително по делото са налице данни, че подсъдимият е бил ударен от някой от двамата пострадали с юмрук в областта на окото и носа при извеждането им от дискотеката, но този удар не би могъл да бъде повод за такава жестока и яростна агресия спрямо когото и да е от пострадалите. Необходимостта от отговаряне на удара, ако въобще е била налице такава, е била непосредствено в момента на получаването му. Вместо това побоят над пострадалия Х. е продължил по стълбите към изхода на дискотеката, след това и при поставянето му в легнало положение на тротоара пред нея. Поведението на пострадалия Х. не е било агресивно, несъответно на ситуацията или цинично заканително спрямо подсъдимия. От страна на последния обаче е последвала недопустима от гледна точка на общоприетото за поведение в обществото реакция - той се включил в общия побой над пострадалия, удрял го е по цялото тяло с юмруци и крака, продължавал е тези действия след обливането на пострадалия с вода, като е ескалирал в агресията си независимо от множеството насъбрали се хора. С упоритост и целенасоченост е демонстрирал превъзходството си над жертвата, независимо от насъбралото се около него множество от хора. Действията му са непристойни и нарушават правилата за нормално функциониране на обществото. Те са извършени на публично място, в присъствието на други лица, предприети са спрямо лице, което не е провокирало нападението с думи или действия, и въпреки неговата обективна невъзможност да се защити спрямо проявената груба агресия.
С оглед на това ВКС намира, че оценъчният подход на въззивния съд е законосъобразен и не се налага каквато и да е намеса на касационната инстанция за промяна на правните му изводи относно квалификацията на престъплението, осъществено спрямо пострадалия Х.. Същата не се налага и с оглед на това, че в жалбата се сочи, че на подсъдимият не било ясно коя от всички единадесет леки телесни повреди е причинил със собствените си действия. За разлика от престъплението спрямо пострадалия А., при това спрямо пострадалия Х. е налице обвинение за съучастническа престъпна дейност, при което прокуратурата не е била длъжна да посочва кое лице коя точно телесна повреда с кои свои действия е причинило. За подсъдимия М. е било ясно, че с общата си дейност с останалите охранители при нанасянето на побоя нарушава телесния интегритет на жертвата, с което уврежда неговото здраве, която увреда като общ резултат по медикобиологични характеристики представлява лека телесна повреда, а с оглед обстоятелствата, при която са нанесени отделните травми – престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 от НК.
Поради това оплакването за нарушение на материалния закон по отношение на това престъпление е неоснователно и липсват основания за оправдаването на дееца. С оглед на това въззивното решение, с което е потвърдена тази част на първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен за престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл. 130 от НК, наложено му е наказание лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, както и е осъден да заплати на гражданския ищец Д. Г. Х. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на осем хиляди лева, следва да бъде оставено в сила.
Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че е налице соченото в протеста касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК, и не е налице нито едно от касационните основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК, съдържащи се в жалбата на подс. М..
С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 и т. 4 вр. ал.3 т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 55/ 07.06.2013 г. на Бургаски Апелативен съд, постановено по ВНОХД № 215/2013 г., само в частта, с която е потвърдена първоинстанционна присъда № 72/ 09.03.2012 г., постановена по НОХД № 1139/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с която подс. Я. В. М. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 от НК и е бил оправдан по обвинението по чл. 116 ал.1 т.5, т.6 и т. 11 вр. 115 от НК, наложено му е наказание три години лишаване от свобода, за изтърпяването на което е в затворническо общежитие от открит тип е бил определен общ режим, както и относно приложението на чл. 23 от НК, като връща делото за ново разглеждане само в тази му част от друг състав на въззивния съд.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите му части.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|