1 Р Е Ш Е Н И Е № 53 гр. София, 16 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и след становище на прокурора от ВКП ПЕТЪР ДОЛАПЧИЕВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 69/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на внчхд № 246/2007г. на Окръжен съд – гр.Силистра, като бъде отменена първоинстанционната присъда № 400 от 05.06.3007г. по нчхд № 186/2007г. в частта, с която Л. Д. С. е признат за виновен в това, че през периода месец юли 2006г. – месец ноември 2007г. в писмени жалби до РИОКОЗ – Силистра, МЗ – Дирекция Обществено здраве – София, РДНСК – Силистра, ОДП - Силистра и РП – Силистра, е разгласил позорни обстоятелства за В. С. В., лично и в качеството му на управител на „Т.“ О. – С. и Л. С. бъде признат за невиновен по обвинението в тази част. В искането се сочи, че влязло в сила решение от 06.09.2018г. по делото „Сапунджиев срещу България“ /жалба № 30460/2008г./ Европейският съд за правата на човека /ЕСПЧ/ е установил нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Прави се довод, че според ЕСПЧ окончателното решение срещу С., с което той е признат за виновен за клевета и осъден да заплати глоба и обезщетение на пострадалото лице, представлява намеса в правото му на свобода на изразяване по чл. 10 от ЕКПЧ. Излагат се съображения, че осъдителното решение по посоченото дело пред ЕСПЧ, с което е установено нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ във връзка с осъждането па С. за клевета след сигнали, подадени от него до компетентните органи, е от съществено значение не само за наказателното производство, по което е осъден, но и за всички сходни случаи, по които има постановени осъдителни решения от националните съдилища. В искането се обосновава претенцията за оправдаване само в конкретно посочената част, като се обръща внимание на §48 от решението, според който доколкото С. е продължил кампанията си, настоявайки публично на определени твърдения със знанието, че няма основание за тях, то някаква форма на санкция за това поведение не би била несъвместима със стандартите на съда по чл. 10 от ЕКПЧ. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа подаденото искане. Осъденият Л. С. в пренията и в писмени бележки счита, че наказателното дело следва да бъде възобновено, като пледира постановените съдебни актове да бъдат отменени изцяло, а не само в частта, визирана в искането на Главния прокурор. Излага аргументи от духа и смисъла на решението на ЕСПЧ, като подчертава заявеното в него, че постановеното осъждане на С. носи риск да доведе до потискане жалбите до съответните национали органи, както и да разубеди всякакви публични изказвания по въпроси, свързани с опазване на околната среда и здравето и благосъстоянието на хората. Върховният касационен съд провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е направено от надлежна страна по смисъла на чл. 420, ал. 1 от НПК. Правомощие да направи искане за възобновяване на основание чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК има единствено главният прокурор. В случая искането е направено от заместник на главния прокурор при ВКП, въз основа на Заповед № РД-05-3057/19.11.2018г. по силата на която главния прокурор се замества от посочения негов заместник. Искането е в законоустановения срок, доколкото видно от писмо изх. № 99-00-110/16 на Министерство на правосъдието, официално уведомление за окончателното решение по делото „С. срещу България“ е получено от ВКП на 30.10.2018г., а искането за възобновяване е изпратено чрез районния съд, постановил присъдата по делото, на 30.11.2018г. Разгледано по съществото си искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 400 от 05.06.2007г., постановена по нчхд № 186/2007г. по описа на Силистренски районен съд, подс. Л. Д. С. е признат за виновен в това, че през периода месец юли 2006г. – 22.02.2007г. в писмени жалби до РИОКОЗ – Силистра, МЗ – Дирекция Обществено здраве – София, РДНСК – Силистра, ОДП - Силистра и РП – Силистра, включително и чрез печатно произведение, е разгласил позорни обстоятелства за В. С. В., лично и в качеството му на управител на „Т.“ О. – С., собственик на работилница за печатни услуги, магазини и офис в [населено място], [улица], като клеветата е осъществена публично и разпространена чрез печатно произведение или по друг начин и от това са настъпили тежки последици – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 от НК, като на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. Подс. Л. С. е осъден да заплати на В. В. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.07.2006г., като е отхвърлен гражданския иск до пълния предявен размер от 5000лв. Присъдата е било потвърдена с решение № 138 от 30.10.2007г., постановено по внчхд №246/2007г. по описа на Силистренски окръжен съд. С постановяване на решението присъдата е влязла в сила. По жалба № 30460/08 е образувано дело „Сапунджиев срещу България“, по което ЕСПЧ е постановил решението, дало основание за подаване на искането за възобновяване, и с което е констатирано нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ. В посоченото решение ЕСПЧ е приел, че окончателното решение срещу С., с което е признат за виновен за клевета и е осъден да плати глоба и обезщетение на пострадалото лице, представлява намеса в правото му на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията. За да достигне до този извод, Съдът е съобразил, че С. е „изразил своите оплаквания като упражнява конституционното си право да подава жалби до националните власти“, както и е „упражнил възможността в едно демократично общество, ръководено от върховенството на закона, да съобщи за предполагаема нередност в поведението на друго лице на орган, компетентен да се занимае с подобен въпрос“. Преценен е и начина, по който изявленията са съобщени на съответните органи - под формата на писмени жалби, които не са оповестени публично, като С. е упражнил право да докладва за нередности на орган, компетентен да се занимава с подобни оплаквания. ЕСПЧ е взел предвид естеството на изявленията на С. – позоваване на конкретни разпоредби от приложимото вторично законодателство, за които той е смятал, че са нарушени от печатарското предприятие, изразяване на недоволството от ситуацията, загриженост по въпроса за замърсяването и опасността за здравето на хората, като не се съдържат агресивни, очернящи или обидни коментари към лицето собственик на печатарското предприятие. Съдът е приел, че „оплакванията са отправени в опит да се привлече вниманието на властите и да се предизвика реакцията на длъжностните лица към дейността, която според жалбоподателя замърсява околната среда и уврежда здравето на хората“. Изложените констатации в решението на ЕСПЧ, с което се установява нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ с осъждането на С. за клевета чрез сигнали, подадени до компетентни органи, сочат, че според Съда в Страсбург е нарушено право на свободно изразяване на С.. Това нарушение е свързано с конкретното национално наказателно производство срещу лицето. Решението има съществено значение за наказателното дело, понеже е пряко свързано с характера на постановения осъдителен съдебен акт. Поради това, е налице предвиденото в чл. 422, т. 4 от НПК основание за възобновяване на наказателното производство. Съобразно съображенията в решението на ЕСПЧ, поведението на С., изразило се в подаване на жалби за нередности до държавни органи, съставлява упражняване на правото му на жалба, на възможността да съобщи за предполагаема нередност на компетентен орган, като действията му са опит да привлече вниманието на властите и да предизвика реакция на длъжностите лица по въпроси, представляващи обществен интерес, като потенциалното отрицателно въздействие на жалбите върху репутацията на В. В., „ако има такова, е твърде ограничено“. Изводът, който следва да се направи при констатациите в решението е, че извършеното от С. с подаването на писмени жалби до РИОКОЗ – Силистра, МЗ – Дирекция Обществено здраве – София, РДНСК – Силистра, ОДП - Силистра и РП – Силистра, не носи белезите на обществена опасност и противоправност. С. е упражнил свое право да подава жалби, да докладва нередности, да търси съдействие от властите. Липсата на тези основни белези на престъплението сочи, че описаното поведение не съставлява клевета по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 от НК. Поради това съдебните актове, с които С. е признат за виновен и осъден по описаното обвинение за посочените факти – подаване на жалби до компетентни държавни органи, следва да бъдат отменени. За осъществяването на клевета чрез подаване на жалби до посочените органи С. следва да бъде оправдан. Възстановяването на висящността на наказателното производство по обвинението срещу С. за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 от НК изисква произнасяне на ВКС и по отношение на останалите факти, обосновали осъждането по посочения престъпен състав. Независимо че сезиращото искане е само за частична отмяна на постановените съдебни актове и за оправдаване само за определен кръг факти, преценката за съставомерност на инкриминираната от частния тъжител деятелност не може да се ограничи единствено до посочената в искането част. Осъждането на С. е за едно престъпление, за клевета, извършена в определен период от време. Дадената от инстанционните съдилища правна квалификация е за единно престъпление, а не за продължавано такова, като не е налице отграничаване на отделни деяния. Без да се взема отношение за правилността на правната квалификация, следва да се посочи, че тя не дава възможност за произнасяне по отделни деяния, с които да е осъществен състав на клевета. Поради това настоящият състав дължи преценка за това, дали фактите, които са били преценени от съдилищата, извън обсъдените по-горе, обуславят извод за осъществен състав на престъплението клевета. Фактологията на обвинението срещу С. освен подаването на жалби до съответни органи, включва и поставянето на плакат на витрината на магазина му, в който се съдържали твърдения, че печатница „Т.“ с управител В. В. съществува пет години в грубо нарушение на санитарно-хигиенните норми, че причинява замърсяване, което е вредно за хората, живеещи в района, като този плакат е бил достояние в период м. декември 2006г.-м. февруари 2007г. на множество лица, които са могли да възприемат твърденията в него, като освен това С. е организирал подписка в подкрепа на каузата си. В решението на ЕСПЧ по отношение на тези обстоятелства е прието, че доколкото С. е продължил кампанията си настоявайки публично на твърденията си за последиците от дейността на печатницата, със знание, че няма основание за тях, „някаква форма на подходяща санкция за това поведение не би била несъвместима със стандартите на Съда по чл. 10 § 2 от Конвенцията“. Тези изводи на Съда обаче не препятстват преценката на настоящата инстанция за това, дали описаните действия могат да бъдат преценени като осъществяващи състав на престъплението клевета. Действително, приетата от инстанционните съдилища фактология за съдържанието на поставения плакат дава основание за извод, че С. формално е осъществил състав на престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 от НК, като е разгласил позорни обстоятелства за В. В. лично и в качеството му на управител на „Т.“ О., собственик на работилница за печатарски услуги и клеветата е осъществена публично и разпространена чрез печатно произведение. Настоящият състав на касационната инстанция обаче намира, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Малозначителността на деянието представлява конкретно негово обществено качество, което изисква внимателен анализ на обстоятелствата дали то обективно може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или неговото въздействие е толкова минимално, че не застрашава реално тези отношения. В съдебната практика е утвърдено разбирането, развито в ТР №113/82г. на ОСНК на ВС, че до извод за малозначителност на деянието може да се стигне само и единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства, характеризиращи степента на засягане на защитените от съответния състав на престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито фактори са времето, мястото и начина на извършване деянието, както и характеристиките на личността на дееца. В конкретния случай е налице явна незначителност на обществената опасност на извършеното от С. поставяне на плакат на витрината на магазина му, съдържащ обективно позорни обстоятелства за В. В.. Обосновава се преценка, че степента на засягане на правно защитения обект – обществените отношения, свързани с честта, достойнството и доброто име на гражданите, е явно незначителна. Този извод се налага при комплексната преценка на конкретните обстоятелства, свързани с деянието и дееца. По отношение на деянието - макар и съдържанието на плаката да е включвало позорни за личността на В. обстоятелства, твърденията за нередностите при работата на печатницата и за рисковете при работата ѝ, са били обективирани с цел да се постави на вниманието на обществото и институциите въпрос, свързан с околната среда и здравето на хората. По отношение на тези, свързани с личността на дееца, следва да се съобрази, че той не е имал противообществени прояви, не е осъждан, има добри характеристични данни и е активно ангажиран член на обществото. Макар в обсъжданото решение на ЕСПЧ е посочено, че „някаква форма на подходяща санкция за това поведение не би била несъвместима със стандартите па Съда по чл. 10 § 2 от Конвенцията“, не може да бъде оставено без внимание и обстоятелството, че деянието е извършено преди значителен период от време – повече от десет години, което прави безпредметно наказването му, доколкото закъснялото наказание не е в състояние да реализира целите на специалната и генералната превенция. Поради изложените съображения за това, че и в частта относно разгласяване на позорни обстоятелства в плакат, поставен на витрината на магазина, деянието не съставлява престъпление поради своята малозначителност, за това поведение С. също следва да бъде оправдан. По отношение на гражданско-осъдителната част на потвърдената с въззивното решение първоинстанционна присъда следва да се вземе предвид, че независимо от наличието на основания за оправдаване на С., част от фактическото му поведение – поставянето на плакат със съдържание, съдържащо позорни обстоятелства, макар да не е престъпление поради явно незначителна степен на обществена опасност, съставлява деликт и предполага възстановяване на причинените вреди. Присъденото на В. обезщетение е било отмерено като възмездяващо причинени неимуществени вреди от деянието, включващо цялостната вменена фактология, но доколкото вредоносното поведение на С. се е изразило единствено в поставянето на плакат, съдържащ позорни за В. обстоятелства, то следва да бъде намалено. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внчхд № 246/2007г. по описа на Окръжен съд – Силистра. ОТМЕНЯ решение № 138/30.10.2007г. постановено от Окръжен съд – Силистра по внчхд № 246/2007г. и потвърдената с него присъда № 400/05.06.2007г. по нчхд № 186/2007г. на Силистренски районен съд в частта, с която Л. Д. С. е признат за виновен по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. ПРИЗНАВА Л. Д. С. за НЕВИНОВЕН в това, през периода месец юли 2006г. – 22.02.2007г. в писмени жалби до РИОКОЗ – Силистра, МЗ – Дирекция Обществено здраве – София, РДНСК – Силистра, ОДП - Силистра и РП – Силистра, включително и чрез печатно произведение, да е разгласил позорни обстоятелства за В. С. В., лично и в качеството му на управител на „Т.“ О. – С., собственик на работилница за печатни услуги, магазини и офис в [населено място], [улица], като клеветата е осъществена публично и разпространена чрез печатно произведение или по друг начин и от това са настъпили тежки последици и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 147 от НК. ИЗМЕНЯ решението и потвърдената с него присъда, като НАМАЛЯВА размера на обезщетението за причинени на В. С. В. неимуществени вреди на 400лв. ОСТАВЯ в сила решението и потвърдената с него присъда в гражданско отхвърлителната част. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.