О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60420 [населено място], 12.07.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Галина Иванова т. д. № 2272 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 от ГПК. Синдикът на „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, чийто правомощия се упражняват от А. Д. и К. М., обжалва решение № 9326 от 28.04.2019 г. по т.д. 3648/18 г., СГС, ТК, 15 състав, с което е потвърдено решение № 3470 от 29.12.2017 г. по т.д. 3867/15 г., Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените искове на касатора срещу И. А. З. и А. М. П., с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал.2 ТЗ и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за осъждането им да заплатят сума в размер на 9 077 175,74 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договор за кредит, сключен на 20.12.2011 г. между „КТБ“ АД и „ГИПС“ АД за предоставяне на кредит в размер на 10 000 000 евро, които вреди са причинени в резултат от неизпълнение от ответниците на задълженията им по осъществяване на управление на „КТБ“ АД, които са възникнали за И. А. З., в качеството му на изпълнителен директор, а за А. М. П., в качеството му на прокурист, което неизпълнение се изразява в извършване на действия по подписване от името и за сметка на „КТБ“ АД на 20.12.2011 г. на договор за кредит с „Гипс“ АД и по разрешаване на „Гипс“ АД да усвои отпуснатия кредит изцяло, без да бъдат учредени преди това обезпечения, представляващи особен залог по реда на ЗОЗ на вземания на „Гипс“ АД, произтичащи от договори за разплащателни сметки на „КТБ“ АД в лева, в евро и в щатски долари, както и на бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни, депозитни и други сметки на „Гипс“ АД в „КТБ“ АД и особен залог върху дълготрайни материални активи на „Гипс“ АД на стойност минимум 125 % от размера на кредита, и непредприемане на действия по изискването от кредитополучателя „Гипс“ АД, който не е изпълнявал точно задълженията си по договора за кредит от 20.12.2011 г. да учреди нови обезпечения, както и по принудително събиране от „Гипс“ АД на дължимите и неплатени в срок задължения, възникнали по договора за кредит от 20.12.2011 г. Излага съображения относно недопустимост на съдебното решение, поради наличие на преюдициално производство – обжалване на определение по чл. 729 от ТЗ за одобряване на сметка за разпределение. Излага съображения за необоснованост на съдебното решение – отменително основание съгласно чл. 281, т. 3, пр. 3 от ГПК. Счита, че въззивният съд не е съобразил доказателствата по делото, за да направи извод, че ответниците по иска не са нарушили актовете, регулиращи задълженията им. Конкретно – Устава на банката, договора за прокура, договора за възлагане на управление. На първо място, не били изпълнени задължения съгласно изискванията на Правилника за кредитната дейност на банката за обстоен анализ, в.т.ч. анализ на предложените обезпечения, каквото било изискването на чл. 40 и сл. от Правилника. Не били събрани доказателства за спазване на тези изисквания. Дори представените от ищците пред въззивната инстанция писмени доказателства не обуславяли извод, че са били учредени обезпечения в размер на 125 % от размера на отпускания кредит, нито такива са залагани в полза на банката като обезпечение по процесния договор. Становището на Е. С., управление „Кредитиране“ и П. Х. – дирекция „Кредитен риск“, съдържали единствено голословно описание на „инвестицията“ т.н. „специализирано оборудване за работа в подземни условия, при условията на подземен рудник за добив на гипс“ с дата 16.12.2011 г. Несъответстващо на чл. 40 от Правилника за кредитна дейност било и представеното правно становище – „Форма на извършен правен анализ – правно становище“ съгласно образец Приложение № 2а към Правилника за кредитната дейност. Липсвало обосноваване документално на собствеността върху предоставените обезпечения. Липсвали документи за собственост на ДМА, оценка на обезпеченията, извършена в съответствие с Методиката за оценка на обезпеченията, каквото било изискването на Правилника за кредитната дейност. Касаторът прави анализ на заключението на вещото лице и установяване на собствеността върху ДМА. Счита, че няма доказване на собственост, тъй като към датата на учредяване на залог, не са били отразени като ДМА в счетоводството. Освен това наличностите по банковите сметки, за които е учреден договор за особен залог, били крайно недостатъчни като обезпечение, а именно 65 095,14 лв., 0,06 щ.д и 14 519,17 евро, при предоставен кредит от 9 000 000 лв. Отново в противоречие с Правилника за кредитната дейност, анализ на „Гипс“АД за установяване на неговата кредитоспособност не бил извършен към релевантния момент, а много по-рано - 31.3.2011 г. Изпълнението на задълженията на ответниците по иска не засягали процесния договор за кредит, а други договори за кредит със същия кредитополучател. Счита, че причинените на банката вреди са в резултат на неправомерните действия на ответниците. Твърди, че вредата е в размер на 9077 175 ,74 евро. Излага съображения, че определение № 2650/16.5.2018 г. по делото е постановено по реда на чл. 248 от ГПК и с него е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта за разноски. Счита, че не следва да се определя възнаграждение на адвоката-представител на ответниците на основание чл. 38 от ЗАдв, тъй като е предявен иск за попълване масата на несъстоятелността. Моли да се отмени решението. В изложението по чл. 284, ал. 3 , т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси: Мотивира недопустимост на съдебното решение предвид производството по чл. 729 от ТЗ по обжалване на сметка на разпределение на дружеството-кредитополучател „Гипс“ АД. Счита, че това производство е било преюдициално по отношение на спорния предмет, разгледан от въззивния съд и поради това и на основание чл. 229, т. 4 от ГПК е следвало да бъде спряно производството по делото. Недопустимо било съдебното решение, при което не е спряно производството, поради наличие на преюдициален спор. Сочи основание за допускане касационно обжалване – очевидна неправилност, основание предвидено в чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК. Поставя следните правни въпроси: 1. След като предвидената в чл. 57, ал. 3 от ЗБН отговорност за имуществени вреди на изчерпателно определени в закона лица, произтичаща от заеманата от тях длъжност на администратор и предявените по този ред искове следва да бъда квалифициарани като такива по чл. 240, ал. 2 ТЗ вр. чл. 57, ал. 3 ЗБН /т.нар. управленски деликт/, то следва ли да се приеме, че и бившите администратори, в т.ч. и бившите управители и прокуристи на банката в несъстоятелност, така както и управителите на дружествата с ограничена отговорност и акционерните дружества, отговарят за цялостната дейност на представляваната от тях в миналото банка, като тази отговорност е също така неограничена и резултатна – възниква и подлежи на ангажиране за обезщетяване в пълния им размер на вредите, които банката реално е претърпяла вследствие на лошо управление ? 2. Налице ли е съотношение на преюдициалност по смисъла на чл. 229 т. 4 от ГПК между производство по несъстоятелност по ТЗ, открито срещу длъжник на банка в несъстоятелност и обусловен ли е от изхода му, спорът по производството, образувано по реда на чл. 57, ал. 3 ЗБН, имащо за предмет иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от ответниците в качеството им на администратори за действия или бездействия, свързани с отпускане на банков кредит на същия длъжник? 3. Общоизвестни и служебноизвестни факти ли са по смисъла на чл. 146, ал.1, т. 4 от ГПК, намиращите се в свободен достъп и публикувани в Търговския регистър и РЮЛНЦ и следва ли съдът да се съобрази с тях при установяването на елементите от фактическия състав на иск, квалифициран по реда на чл. 240, ал. 2 ТЗ вр. чл. 57, ал. 3 ЗБН? Обосновава посочения правен въпрос с това, че по силата на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е длъжен да съобщи общоизвестни и служебноизвестни факти. Това освобождава страната, която се ползва от осъществяването на факта от задължението да проведе пълно и главно доказване. Както първоинстанционният, така и въззивният съд не били указали на страните, в частност на ищците, кои именно факти се нуждаят от доказване, а кои не, счита, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно. 4. След като значимо по отношение на приложението на нормата на чл. 57, ал.3 от ЗБН е доказването на всички елементи от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ, вреда, противоправно причиняване, действие или бездействие и причинна връзка между деянието и вредата, то в какво се изразява претърпяната вреда на банката в несъстоятелност? 5. Следва ли да се квалифицира като несъбираемо вземането на банка в несъстоятелност, за да се счете, че същата е претърпяла вреда по смисъла на чл. 57, ал.3 ЗБН? Касаторът обосновава допълнително основание по всички поставени въпроси – чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК – противоречие с решение № 150 от 29.05.2015 г. по т.д. 61/11 г. ВКС, 4 ГО, съгласно което при наличието на договорна отговорност управителят отговаря не за всички вреди, а за предвидимите, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. Позовава се на практиката на ВКС, формирана при тълкуването на чл. 145 от ТЗ, изразена в решение № 209 от 22.6.2015 г. по т.д. 4117/13 г., 2 ТО и решение № 70 от 07.6.2012 г. по т.д. 276/11 г. 2 ТО, решение № 2807 от 28.07.2017 г. по т.д. 1945/16 г. 1 ТО. Жалбоподателят се позовава и на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответниците А. М. П. и И. А. З. оспорват касационната жалба. Излагат съображения, че не следва да се допуска до разглеждане по същество касационната жалба. Считат, че позоваването на практиката на съда по приложение на чл. 145 от ТЗ е неотносимо в случая, тъй като въззивният съд не е разрешил поставения правен въпрос. По отношение на въпроса за преюдициалност, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК, същият не бил обсъждан от въззивния съд. Счита, че е възможно исковете по чл. 57, ал. 3 ЗБН да са преждевременно предявени или има други влияния, но са в причинна връзка с други договори като например споразумението от 2017 г. Дори да бил от значение този въпрос, той бил от значение за правилността на обжалвания акт. Оспорват, че е налице допълнително соченото основание по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК. Оспорват, че е налице основанието „очевидна неправилност“. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Съобщение с препис от решението на въззивния съд е връчен на касатора на 18.05.2020 г. Касационната жалба е подадена на 18.06.2020 г. и следователно е в срока, предвиден чл. 283 от ГПК. Въззивният съд е приел, че са предявени искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, на основание чл. 57, ал. 3 от ЗБН – претърпени загуби от несъбрани вземания, възникнали по договор за кредит, сключен на 20.12.2011 г. между „КТБ“ АД в несъстоятелност“ и „ГИПС“ АД за предоставяне на кредит от 10 000 000 евро и е сезиран с искане за солидарно осъждане на ответниците, изпълнителен директор и прокурист. Прието е, че вредите е твърдяно да са причинени с извършени действия - подписване от името и за сметка на „КТБ“ АД на договор за кредит с „Гипс“ АД и разрешаване на „Гипс“ АД да усвои отпуснатия кредит изцяло, без да бъдат учредени преди това обезпечения, представляващи особен залог по реда на ЗОЗ на вземания на „Гипс“ АД, както и на бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни, депозитни и други сметки на „Гипс“ АД в „КТБ“ АД и особен залог върху ДМА на „Гипс“ АД в размер на минимум 125 % от размера на кредита и непредприемане на действия по изискване от кредитополучателя „Гипс“ АД, който не е изпълнявал точно задълженията си по договора за кредит от 20.12.2011 г. да учреди нови обезпечения. Прието е за доказано какви са били качествата на ответниците, а именно изпълнителен директор и прокурист. Прието е, че е сключен договор за банков кредит от 20.12.2011 г., с който банката е предоставила на „Гипс“ АД сумата от 10 000 000 евро. Кредитополучателят е поел задължение да предостави договорното обезпечение в договорните срокове и ако не стори това до 31.3.2012 г., кредитополучателят се задължава да учреди, а банката приема особен залог по реда на ЗОЗ на вземанията на „Гипс“ АД, произтичащи от договори за разплащателна сметка на дружеството в щ.д., както и на бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни, депозитни и други сметки, първи по реда си особен залог върху ДМА от 125 % от размера на кредита. Освен това при определени условия – неблагоприятна промяна във финансовото положение на кредитополучателя, да изисква предоставянето на допълнително обезпечение, както и да обяви кредита за предсрочно изискуем. Прието е, че УС на „КТБ“ АД е взел решение за отпускане на кредита, като в решението е посочил, че обезпечението следва да се учреди до 31.03.2012 г. На 13.03.2012 г. бил вписан особен залог, а на 04.04.2012 г. три вписвания на особен залог в полза на „КТБ“ АД. Вписаният залог на 13.3.2012 г. бил извършен със заявление от 12.03.2012 г. и то е за обезпечение на отпуснатия кредит от 10 000 000 евро, като заложено вземане представляват вземания на „КТБ“ АД по договори за разплащателни сметки. Относно вписания залог на ДМА е подадено заявление от 23.05.2013 г. отново като обезпечение на предоставения договор за банков кредит за сумата от 10 000 000 евро, сключен на 20.12.2011 г. Прието е, че кредитът е усвоен на 20.12.2011 г. и до 25.6.2014 г. не било имало просрочени плащания по кредитите, ползвани от „Гипс“ АД. Установено е, че банката е отнасяла погасяванията на кредитите по други кредити. По договор за кредит от 31.8.2011 г. били погасени парични задължения в общ размер на 2 500 000 евро, и по двата договора за кредит от 22.12.2009 г. били погасени парични задължения в общ размер от 14 425 000 лв. След 25.6.2014 г. били извършвани погасявания и по други четири договора за кредит, които са сключени между „ТБ“ АД и „Гипс“ АД на 1.10.2008 г. на 21.06.2009 г, вноски за главница при плащането им кредитополучателят бил посочил изрично плащането да бъде насочено към погасяването на съответен кредит, а повечето погасявания са ставали съгласно издадено инспекторско уведомление. Прието е, че с оглед констатациите на вещото лице счетоводител, ДМА, предмет на залог към 31.12.2011 г., и към 27.5.2013 г. не фигурират в счетоводни сметки група 20. Въззивният съд е приел, че и двамата ответници са пасивно легитимирани да отговарят по иск за управленски деликт, такъв по чл. 240, ал. 2 ТЗ вр. чл. 57, ал. 3 от ЗБН спрямо И. А. З. и съгласно чл. 7, ал. 1 ЗКИ и чл. 21-25 от ТЗ спрямо А. П.. Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд приема, че ответниците не са били задължени да подпишат договор за кредит само след надлежно учредени обезпечения, както и да разрешат усвояването на кредита. Освен това е прието, че ответниците конкретно не са давали разрешение за усвояване на кредита. Нямали и задължения за това с оглед действието на чл. 51 от Правилника за кредитната дейност. Наред с това за нито един служител не било възникнало задължение да разреши усвояването на кредита при предоставяне на обезпечение от 125 %. Нямало такова задължение и в договора. Не било установено и наличието на вреда. Отпускането на кредит не представлявало намаляване на имуществото на кредитната институция, тъй като това бил договор за реализиране на печалба в резултат на търговската дейност на банката. Следвало да бъде установено, че предоставените в заем средства са несъбираеми и имуществото на кредитополучателя било се намалило с размера на същите. Прието е, че не са събрани доказателства в тази насока. Дружеството-кредитополучател разполагало с имущество, от което кредиторът би могъл да се удовлетвори и този извод не бил се променил от установеното от приетата експертиза, че ДМА, върху които е вписан особен залог, не са собственост на длъжника. Не била установена връзка между евентуална несъбираемост на вземането и действие или бездействие на ответниците. Прието е, че дружеството разполага с имущество, от което банката да се удовлетвори. По отношение на частната жалба, срещу определение № 2650 от 16.05.2018 г., с което е оставено без уважение искането на „КТБ“ АД за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е приел, че не може да не се присъжда обезщетение, на основание чл. 38а от ЗАдв, тъй като цената на иска определя размер на възнаграждение, който би затруднил материално ответниците в значителна степен. Обстоятелството, че З. има недвижими имоти и получава трудово възнаграждение е съпоставено с размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се заплати. По отношение на П. е прието, че не е доказано да има трудово възнаграждение или да реализира доходи от друго правоотношение. Допускането до касационно обжалване на въззивното решение се извършва на основание чл. 280 от ГПК, като служебно съдът може да допусне касационно обжалване, на основанията, предвидени в чл. 280, ал.2 , пр. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК настоящият съдебен състав не установи, да са налице основания, които могат да се приемат за такива, обуславящи извод за наличие на нищожност на обжалваното решение на въззивния съд. По отношение на основанието, предвидено в чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав, намира, че от значение за изследване на основанията за допустимост на въззивното решение е наличието на соченото основание от касатора, а именно – вероятност обжалваното съдебно решение да е недопустимо, поради това, че въззивният съд не е спрял производството по делото при установяване наличието на преюдициално съдебно производство. Касаторът се е позовал на факта, че е налице открито производство по несъстоятелност и според него има обжалване на сметка за разпределение на парични средства, получени от осребряване на имуществото на „Гипс“ АД. При така разгледаните искове относно установяване на вреда, причинена от изпълнителен директор и прокурист, от значение е било дали е налице вреда и невъзможност банката като кредитор да събере вземанията си, произтичащи от въведения с исковата молба договор за банков кредит. Поради това, производството по несъстоятелност на длъжника по процесния договор за кредит, следва да се прецени дали е преюдициално и наличието му ще установи ли факт, без който да не може да се разреши спора за отговорността на бивши администратори на банката. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, основание за спиране е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Така наличната обективна връзка между делата, налага извод, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск на разглежданото дело, така както е разяснено в Тълкувателно решение 1/09.07.2019 г. по тълк.д. 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид ограничението на правото на иск при наличие на прюдициално дело, то е налице вероятност постановеното решение да не е съобразено с отсъствието на процесуални пречки при постановяването му, а това обуславя извод за вероятност съдебното решение да е недопустимо. Налице е предвиденото в чл. 280, ал.2 , пр. 2 от ГПК основание и касационно обжалване следва да се допусне. По отношение на частната жалба, инкорпорирана в касационната жалба, съдът ще се произнесе с решение по делото. Поставените от касатора правни въпроси, съдът ще обсъди с решението по същество. Не следва да се определя дължима държавна такса, на основание чл. 57, ал. 6 от ЗБН, тъй като не се събира предварително. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на решение №936 от 28.04.2020 г. по т.д. 3648/18 г., Апелативен съд - София, Търговска колегия, 15 състав. Делото да се докладва на председателя на Второ търговско отделение, ВКС, за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: