Р Е Ш Е Н И Е № 158 гр. София, 28.10.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова 2. Галина Захарова при секретаря Рангелова в присъствието на прокурора Генчев изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 585 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. Я. А., чрез служебния му защитник, против решение № 45 от 9.02.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1157/2015 г. В жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Подкрепя се със съображенията, че при индивидуализация на наказанието за всяко от извършените престъпления съдът е отдал неоправдан превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, пропускайки да се отчете в достатъчна степен проявеното разкаяние, направеното искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и ниската равностойност на отнетите вещи. Пропускът е довел до прекомерно висок размер на наказанието за съответното престъпление. Направено е искане за намаляване на отделните наказания и на увеличеното с една втора общо, най-тежко наказание при приложението на 24 НК. В съдебно заседание защитникът (адв. П.) поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Повереникът (адв. З.) на частния обвинител и граждански ищец Е. Л. М. счита, че жалбата е неоснователна. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, тъй като липсва касационното основание, на което се позовава подсъдимият. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 296 от 19.11.2015 г. на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 4031/2015 г. подсъдимият И. Я. А. е признат за виновен в това, през периода 1.04.-2.04.2015 г. в [населено място] при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив да е отнел чужди движими вещи на обща стойност от 237 (двеста тридесет и седем) лева от владението на Д. И. Т. и от владението на Е. Л. М. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” НК и чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК е наложено наказание от девет години и четири месеца лишаване от свобода. Със същата присъда подсъдимият И. Я. А. е признат за виновен в това, на 1.04.2015 г. в [населено място] да е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на Д. И. Т., като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 150 НК и чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 НК е наложено наказание от пет години лишаване от свобода На основание чл. 23, ал. 1 НК е наложено общо, най-тежкото от определените наказания в размер на девет години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 НК е увеличено на тринадесет години и десет месеца лишаване от свобода. Определено е затворническото заведение (затвор), в което подсъдимият да бъде първоначално настанен при строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Подсъдимият И. Я. А. е осъден да заплати на Е. Л. М. сумата от 204 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди. В негова тежест са възложени разноските по делото. Касационната жалба е частично основателна. При обсъждане на въпроса за наказанието Софийският апелативен съд е отделил нужното внимание на всички обстоятелства, които отново се изтъкват от жалбоподателя. Ниската равностойност на отнетите вещи, предмет на грабежа, съдът е признал като смекчаващо отговорността обстоятелство, а само по себе си изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК, бидейки условие за разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура, законосъобразно не е отчел повторно при индивидуализация на наказанието. Изказаното съжаление, разглеждайки го в контекста на останалите данни за личността на подсъдимия, съдът е оценил като формално направено, което не отразява действителна промяна в отношението на дееца към извършените престъпления и няма силата на обстоятелство, смекчаващо отговорността му. Пропуснал е единствено да вземе предвид установеното фактическо обстоятелство (л. 6 от мотивите на решението), че подсъдимият А. е върнал част от отнетото имущество (мобилния апарат и обеците) на пострадалата Т., но посоченото обстоятелство не влияе съществено върху размера на определеното наказание за продължаваното престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 НК. Софийският апелативен съд правилно не е пренебрегнал решителната тежест на други обстоятелства, разкриващи специфичните особености на извършените престъпления и данните за личността на подсъдимия А.. Адекватно е отчел отегчаващите отговорността обстоятелства, каквито са: продължително упражнената принуда, която е съчетавала в себе си употребата на различни по естеството си действия под формата на вербални заплахи и подчертано физическо насилие чрез нанасяне на удари по главата (св. Т.), блъскане, събаряне и притискане към земята, последвано от душене на всяка от двете пострадали; преднамереният избор на мястото, към което подсъдимият упорито е влачил и св. М., и св. Т., за да осъществи престъпните си посегателства (съществуващи неравни участъци встрани от локалното платно на булеварда, обрасли с високи треви и храсти, които създавали допълнително прикритие в тъмната част на денонощието); разнообразните и особено брутални блудствени действия спрямо св. Т., осъществявани от подсъдимия с подчертана настойчивост при преследването на целта си, последиците, разглеждани и в аспекта на обективно причинени телесни увреждания, макар и в лека степен, поотделно на пострадалите. Относителната роля и значение на тези отегчаващи отговорността обстоятелства, които характеризират в неблагоприятна светлина и личността на подсъдимия А., наред с останалата негативна информация за него, в т. ч. за предходната му престъпна дейност (престъпления блудство и многобройни грабежи), са мотивирали заключението за висока степен на обществена опасност на извършените престъпления и висока степен на обществена опасност на самия деец, което следва да бъде изцяло подкрепено. Липсва очевидна несъразмерност при индивидуализация на наказанието за съответното престъпление на подсъдимия А., поради което неоснователно се претендира намаляване. Софийският апелативен съд отново и самостоятелно е изследвал предпоставките по чл. 24 НК за увеличаване на определеното на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание за съвкупността. Приел е, че предвид тежестта на самостоятелните престъпления, едно от които под формата на продължавано престъпление, краткия период от време (два дни), в чиито рамки подсъдимият А. последователно е подновявал престъпното си поведение и на практика веднага след ефективното изтърпяване на друго наказание лишаване от свобода (освободен от затвора на 27.03.2015 г.), общото, най-тежко наказание от девет години и четири месеца (след редукцията по чл. 58а, ал. 1 НК на отделните наказания за двете престъпления) не е достатъчно за постигане на целите по чл. 36 НК, а това налага увеличаването му на тринадесет години и десет месеца лишаване от свобода. Върховният касационен съд, като споделя необходимостта да бъде използван механизмът, уреден в чл. 24 НК, намира, че общото, най- тежко наказание лишаване от свобода за съвкупността от престъпления е неоправдано завишено до максималния възможен предел на увеличаване с една втора (с четири години и шест месеца лишаване от свобода), което обуславя явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Увеличение с една година и осем месеца лишаване от свобода е напълно приемливо съобразно особеностите на конкретния случай, респ. общото наказание в размер от единадесет години лишаване от свобода съответства на действителната обществена опасност на цялостното престъпно поведение, очертано от броя и тежестта на отделните престъпления, включени в съвкупността и на личността на подсъдимия А.. Нуждата от ефективно постигане на специалната и на генералната превенция може да бъде удовлетворена с такъв размер на общото наказание, поради което искането на жалбоподателя за неговото намаляване следва да бъде уважено. Решението на Софийския апелативен съд подлежи на частично изменение в посочения смисъл. По изложените съображения Върховният касационен съд на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 НПК Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение № 45 от 9.02.2016 г. на Софийския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 1157/2015 г. в частта относно приложението на чл. 24 НК, като намалява размера на увеличеното по чл. 24 НК общо наказание на подсъдимия И. Я. А. от тринадесет години и десет месеца лишаване от свобода на единадесет години лишаване от свобода. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: