Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4 Р Е Ш Е Н И Е № 162 София, 14.11.2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов при участието на секретаря Анета Иванова разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело N 2889 /2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Образувано е по молба на К. Б. А. и Я. Б. А. с вх. № 5024395 /20.02.2017 г. (на Софийски РС) за отмяна на влязло в сила решение № 284 от 20.11.2015 г. по гр.д. № 42755 /2011 г. на Софийски районен съд, 53 с-в., с което е допусната делба на недвижим имот. Молителите сочат като основание за отмяна разпоредбата на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Като нови доказателства молителите представят саморъчно завещание от 1987 г. и протокол за обявяването му от съдия по вписванията от 2000 г., от които е видно, че е било предоставено за пазене по нот. дело № 317 /1987 г. (в нотариалната служба към СРС). Насрещната страна П. Г. Г. в писмен отговор твърди, че молбата за отмяна е неоснователна, тъй като молителите са знаели за завещанието и са се позовали на него по време на висящността делото, но не са положили дължимата грижа да се снабдят с него и да го представят по делото в период от четири години, в който е било разглеждано делото, а едва две години след постановяване на решението. По допустимостта на молбата настоящият състав се е произнесъл с определение № 170 /24.07.2017 г. С него е дал възможност на молителите в нов едноседмичен срок да представят доказателства за момента на снабдяването с представените писмени доказателства, с оглед преценка на обстоятелството дали са подали молбата за отмяна в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК, както и за твърдените от тях обстоятелства за многократни опити и положени усилия за снабдяване с доказателството (доказателствата) от Агенцията по вписванията, тъй като твърдените обстоятелствата за взаимоотношенията с държавен орган следва да се доказват с писмени, а не с гласни доказателства. След изтичането на определения срок, едва в съдебното заседание молителите представят платежни документи – две преводни нареждания с дата 21.11.2016 г. за заплатени такси по сметка на Агенцията по вписванията за вписване на препис първи от завещание. От тези документи не може да се установи кога молителите са разполагали със саморъчното завещание, т.е. дали са подали молбата за отмяна в преклузивния срок по чл.305 ГПК. По основателността на молбата: Молителите твърдят, че въпреки положените усилия и грижи съществуването на завещанието от 1987 г. не е било потвърдено категорично по време на делото и не са могли да се снабдят своевременно с него. То следва да се счита за ново по смисъла на ГПК (на чл.303,ал.1,т.1 ГПК), тъй като е съществувало при предявяване на иска за делба, но не е било известно на молителите по време на първата фаза по извършване на делбата. По време на висящността на делото молителите разполагали единствено с непотвърдена информация за съществуването му. Молителите твърдят, че видно от материалите по делото са предприели всички възможни действия по издирване на доказателството, с цел да го приложат (представят по делото), но без резултат, поради което следва да се приеме, че не им е било известно. Служителите в Агенцията по вписванията им давали противоречиви сведения, които граничели с отказ от съдействие. Молителите подчертават, че завещанието не е било вписано при обявяването му, а по-късно въз основа на влязлата в сила разпоредба на чл.112,ал.1,б. и ЗС в сила от 01.01.2001 г., от което следва, че нямали възможност след обикновена справка в Агенция по вписванията да се снабдят с преписи от него. Молителите го вписали едва на 21.11.2016 г. след снабдяването с него. Настоящият състав намира следното: За знанието на молителите за завещанието се съдържат доказателства по гр.д. № 42755 /2011 г на СРС, 53 с-в., чието влязло в сила решение се иска да бъде отменено. По това дело молителите са ответници по иска за делба и са представлявани от двама адвокати от момента на подаване на отговора на исковата молба. Още в отговора (л.27 - 30) на исковата молба молителите се позовават на завещанието на К. А. С. по нот. дело № 317 /1987 г., с което е завещал на съпругата си И. С. цялото си движимо и недвижимо имущество. От изложеното дотук настоящият състав приема извода, че при подаване на отговора на исковата молба молителите са знаели, както, че завещанието е направено и се съхранява в точно определено нотариално дело, така и какво е съдържанието му. С отговора на исковата молба по гр.д. № 42755 /2011 г на СРС, 53 с-в., молителите правят доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабдят с препис от завещанието по нот. дело № 317 /1987 г. (л.30). Съдът е постановил да бъде издадено поисканото съдебно удостоверение с определението си от 28.08.2014 г., с което е обявил проекта си за доклад (л.39), както и повторно в първото съдебно заседание по делото, проведено на 16.10.2014 г. (л.48,стр.2). По делото се намира копие от издаденото съдебно удостоверение (л.50). Върху него има отбелязване за получаването му едва на 14.11.2014 г., след обявяване на делото за решаване. В съдебното заседание по делото на 20.10.2014 г., в което е приключено съдебното дирене (л.57,стр.2) процесуалният представител на молителите е заявила пред съда, че се отказва от исканото завещание. Въпреки дадените от настоящия състав указания и допълнително предоставената възможност молителите не са представили никакви писмени доказателства за направените от тях преди приключване на устните състезания по делото искания до Агенцията по вписванията за снабдяване с препис от посоченото завещание, което е било съхранявано в нотариалната служба на СРС,. Исканията до Агенцията по вписванията е следвало да бъдат направени в писмена форма, въз основа на издаденото по делото съдебно удостоверение. Но от обсъдените по-горе материали по делото е видно, че молителите и процесуалните им представители дори не са направили опит да се снабдят с издаденото им удостоверение до приключване на устните състезания по делото, а в последното съдебно заседание процесуалният представител на молителите е заявила изрично пред съда, че се отказва от исканото завещание, т.е., че няма да доказва, че е извършено, което означава, че няма да основава права на него. Установеното противоречи на твърденията на молителите, че са предприели всички възможни действия по издирване на доказателството за завещанието, с цел да го приложат (представят по делото) и че това се дължи на противоречивите сведения на служителите в Агенцията по вписванията, които граничели с отказ от съдействие. От изложеното настоящият състав приема извода, че молителите не са се снабдили с препис от представеното с молбата за отмяна саморъчно завещание от 1987 г. и с протокола за обявяването му, върху който е отбелязано, че се намира по същото нотариално дело, поради това, че не са положили дължимата грижа за добро водене на делото. Крайните изводи са, че дори да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК и следователно е допустима. тя е неоснователна. Не е осъществено основание за отмяна по чл.303,ал.1 т.1 ГПК. С оглед изхода от това производство молителите нямат право на разноски. Искането на насрещната страна П. Г. Г. за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в размер на 500 лева съгласно представения списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в което е отразено уговарянето и заплащането на разноските. Воден от изложеното и на основание чл.307 ГПК съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Б. А. и Я. Б. А. с вх. № 5024395 /20.02.2017 г. (на Софийски РС) за отмяна на влязло в сила решение № 284 от 20.11.2015 г. по гр.д. № 42755 /2011 г. на Софийски районен съд, 53 с-в., на основание чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Осъжда К. Б. А. и Я. Б. А. да заплатят на П. Г. Г. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.