Р Е Ш Е Н И Е
№ 119
София, 04.03.2020 година В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 24.09.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2734 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.290 и сл.ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. А. Ч. от [населено място] против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 329 от 17.02.2015 г., по в.т.д.№ 2611/2012 г., в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение на Софийски градски съд № 820 от 02.05.2012 г., по т.д.№ 1714/2003 г., са отхвърлени предявените от настоящия касатор, като ищец, срещу „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ”ЕАД, София обективно съединени искове по чл.28, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 ЗП ( загл. изм. ДВ, бр.64/2006г. ): за признаване на установено, че ответното търговско дружество е осъществило нарушение по чл.19, ал. 4,т.2 ЗП за периода 05.06.1998 г. - 30.11.1999 г., като е закупило и използвало в производството си патентования с патент за изобретение № 48438, патент „Електрозадвижване на разединители високо напрежение”, по сключен с ТД ”АББ АВАНГАРД”АД договор от 20.01.1999 г. за 130 бр. разединители, съдържащи 272 бр. ел. задвижвания, чието съдържание попада в обхвата на патентна закрила; за осъждане ответното търговско дружество да преустанови използването на посочените 130 бр. разединители и за заплащане на сумата 99 565 лв., пропуснати ползи от неполучено лицензионно възнаграждение за ползване на 130 бр. разединители, съдържащи 275 бр. ел. задвижвания с патент № 48438 за периода 05.06.1998 г. - 30.11.1999 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 23.04.2003 г. до окончателното и изплащане, както и в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд за отхвърляне на иска по чл.28, ал.1, т.2 ЗП за разликата до предявения размер.
С касационната жалба е въведено оплакване за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт - касационни основания по чл.281, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд за недоказаност на факта, твърдян в исковата молба, за извършено нарушение на визирания от ищеца патент и на неговия обем, за лимитираната активна материалноправна легитимация на ищеца до 30. 11. 1999 г., а не до края на претендирания исков период - 23.04.2003 г., както и за изтекла погасителна давност по отношение на частта от заявеното вземане, предмет на извършено в хода на процеса увеличение на иска по размер, т.е извън първоначалния му общ размер. Оспорва , като лишени от основание в закона и доказателствения материал по делото, изводите на Софийски апелативен съд както за необвързаност между АД - ответник с неговите поделения, така и за отсъствие на нормативно установено задължение за последния да съхранява в рамките на определен времеви период предадената му от продавача техническа документация на процесното изделие, излагайки подробни съображения, основани и на особеното мнение на член от решаващия съдебен състав на Софийски апелативен съд.
Твърдяната процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт е обоснована с недопускане на представени от ищеца и относими към предмета на спора доказателства, с немотивиран отказ за уважаване на доказателствените му искания, вкл. аргументирано искане за изслушване на допълнителна специализирана съдебно-патентна експертиза, но след извършена на място проверка в поделенията на ЮЛ- ответник и за несъобразено с процесуалния закон кредитиране заключението на изслушаната патентна експертиза, въпреки възражението на ищеца за съществуващ продължителен конфликт между него и изготвилите същото вещи лица, за който своевременно са представени и доказателства, останали необсъдени от въззивната инстанция.
Поддържаната недопустимост, респ. нищожност на обжалваното въззивно решение жалбоподателят аргументира с допускане насрещните искове на ответника без заплащане на държавна такса за същите.
Насрещната по касационната жалба страна, чрез процесуалния си пълномощник адв.Б., възразява по основателността на въведените касационни основания, като излага подробни правни аргументи.
Третото лице – помагач „АБВ АВАНГАРД”АД( в ликвидация) също изразява несъгласие с касационните оплаквания на касатора и чрез процесуалния си пълномощник – адв.Т.Г., заявява искане за потвърждаване на обжалваното въззивно решение.
Касационното обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, предмет на подадената от А. А. Ч. касационна жалба, приета за редовна и процесуално допустима по критерия на чл.280, ал.2 ГПК в правноважимата на разпоредбата редакция до изм. в ДВ бр.86/2017 г., е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 516 от 29.06.2016 г., на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Прието е, че поставените от касатора процесуалноправни въпроси 4 и 5 в р.І от изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които доуточнени от състава на касационната инстанция в съответствие със задължителните постановки в т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са : „При какви условия въззивният съд, в отклонение на установените от ГПК общи правила за доказване, следва да приложи нормата на чл.128, ал.2 ГПК (отм.)?” и „Кои са обстоятелствата по делото, въз основа на които съдът може да упражни правото си да приеме, че са доказани фактите, за които ответникът е създал пречки за доказване?”, като значими за изхода по конкретното дело обосновават общото основание за достъп до касация. Посочено е още, че възприетото от въззивния съд разрешение на същите се нуждае от съпоставка за съответствието му с отговора, даден в практиката на ВКС и конкретно в постановеното от ВКС решение по чл. 290 ГПК № 68 от 09.07.2012 г., по гр.д.№ 999/2011 г. на ІІІ г.о., което обосновава и наличие на въведеното допълнително селективно основание.
С последващо определение № 166 от 07.07.2016 г. производството по делото е спряно, на основание чл.292 ГПК, до приключване на тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Счетено е, че въпросът дали е погасен по давност предявен като частичен иск, увеличен по размер по време на делото, е от значение за изхода на същото и попада в приетия за разглеждане от ОСГТК въпрос: „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение непредявената част от вземането?”
С определение № 150 от 02.05.2019 г. производството по делото е възобновено на основание чл.230, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, предвид постановяване на ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. , по тълк. дело № 3/16 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото, с оглед заявените касационни основания и правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът А. Ч. е притежател, без да е изобретател, на патент за изобретение № 48438,( рег.№ 88 547) с наименование „Електрозадвижване на разединители за високо напрежение”, издаден на основание § 2 от ПЗР на ЗП и решение на ПВ № 6 718 от 16.04.1996 г., поради което е активно материалноправно легитимиран по предявените искове.
Посочено е, че по молбата на „Елпром-Авангард”, [населено място], чийто правоприемник е третото лице - помагач на ответника в настоящия процес – „АББ АВАНГАРД”АД, от 23.05.1989 г. процесното изобретение е заявено за регистрация и видно от авторско свидетелство, издадено от ИНРА на Б. Р. Д. същото, регистрирано под № 48438, е публикувано в Бюлетин № 2 от 15. 02. 1991 г. Впоследствие на основание § 1 и 2 от ПЗР на ЗП ( в правноважимата им към този момент редакция) са подадени две молби за трансформация на процесното авторско свидетелство в патент за изобретение – от „Иновации в електроенергийната техника” ООД, където изделието е създадено и от настоящия ищец А. Ч., нямащ качеството на изобретател.
Спазвайки поредността на правоимащите по §2, ал.2 от ПЗР на ЗП Комисията за трансформиране на авторски свидетелства в патенти, създадена със заповед на председателя на Патентното ведомство(ПВ), със свое решение № 6298 от 01.08.1995 г. е трансформирала авторско свидетелство № 48438 ( рег.№ 88548 / 23.05.1989 г.) в патент с патентопритежател „Иновации в електроенергийната техника” ООД, заявката на който предхождала тази на ищеца по настоящето дело. Поради неплащане на таксите за издаване на патент в срока по чл.53 ЗП административният орган – Комисията за трансформация на авторските свидетелства, със свое решение № 6718 от 26.04.1996 г., основано на § 2, ал.5 от ПЗР на ЗП( в действащата към този момент редакция), е трансформирал авторското свидетелство в патент в полза на ищецът Ал. Ч., като патентопритежател, извършвайки публикация за издаването в Официалния бюлетин на Патентното ведомство, бр.2/77 г.
Позовавайки се на събраните по делото доказателства, които подробно е анализирал, въззивният съд е приел за безспорно, че в периода 20.01.1999 г.- 29.03.2001 г. ответникът „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ”ЕАД, София и третото лице- помагач -”АББ АВАНГАРД”АД са сключили четири договора за покупко- продажба на разединители, чиято техническа спецификация е предмет на изрично приложение към договорите, което е останало непредставено по делото.
С оглед на правомощията си по чл.17, ал.2 ГПК въззивният съд е преценил като неоснователно възражението на ответника и на третото лице - помагач, че решение № 6718 /26.04.1996 г. на Комисията за трансформация на авторските свидетелства в патенти е нищожен административен акт, поради различен персонален състав от посочения в Заповед № 54/26.11.93 г. на председателя на ПВ. Изложени са съображения, че доколкото оспорваното решение е в изискуемата се от закона писмена форма, постановено е от колективен административен орган, създаден в съответствие с изискването на ЗП – по заповед на председателя на ПВ и включващ в персоналния си състав служители на същото ведомство, при спазване на вътрешните му устройствени актове за формиране на воля, поредността на правоимащите и съответната процедура, подписан е от оправомощените лица – председателя на ПВ и секретар на Комисията, визираният порок се явява недоказан и неговата задължителна сила правилно е била зачетена от СГС.
По съображения, че дължимите, съобразно § 3 от ПЗР на ЗП такси, по решение № 6298/1995 г. на Комисията за трансформация на авторските свидетелства, не са били внесени в срок и обусловената от това мълчалива отмяна на издадения по- рано индивидуален административен акт чрез постановяване на следващ такъв - решение № 6718/26.04.1996 г., не е недопустима, решаващият състав на Софийски апелативен съд е отрекъл да е основателно и другото въведено в хода на процеса възражение за неговата недействителност, поради липса на предмет. Като лишен от основание в закона, е приет и насрещния довод за материална некомпетентност на органа, издал оспореното решение. Изследвайки въпроса за възможността да бъдат делегирани правомощия на Комисията за трансформация на авторските свидетелства в патенти, решаващият състав на Софийски апелативен съд се е позовал както на съществуващите по общо разпореждане на закона и възприети в съдебната практика ( ТР № 4/2004г. на ОСС на ВАС) принципни ограничения при овластяване от органа, в чиято компетентност е делегираното административно правомощие, които в случая отсъстват, тъй като изключителната компетентност на председателя на Патентното ведомство на РБългария касае общо сферата на държавната политика в областта на закрилата на индустриалната собственост, така и на вида на твърдяния порок, който, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, е преодолян с подписване на оспорваното решение от изрично определените от председателя на ПВ конкретни лица в състава на тази комисия - председател и секретар – арг. от § 13 от ПЗР на ЗП( в редакцията на закона към този момент).
В обобщение на изложеното въззивната инстанция е изградила краен правен извод, че ищецът, като физическо лице, е действителен патентопритежател на патент № 48438, поради което е и активно материалноправно легитимиран по предявените обективно съединени искове по чл.28, ал.1, т.1- т.3 ЗП( изм. заглавие ЗПРПМ), но не за сочения в исковата молба период от 05.06.1998 г. до 23.04.2003г., уточнен с молба от 11. 03.2004 г., а за по- кратък - от 05.06.1998 г. до прекратяване на патента на 30.11.1999 г. Прието е, че прекратяването в случая е автоматично настъпило, предвид безспорно установеното в хода на процеса, вкл. чрез изслушаната във въззивното производство допълнителна съдебно- патентна експертиза, неплащане в цялост на дължимата 10-патентна вноска за поддържане на патента както в законния срок по чл.33, ал.1 ЗП, който е до 31.05.1999 г., така и в срока по чл.33, ал.2 ЗП.
По първия от тези искове – установителен за нарушаване патентните права на ищеца, въззивната инстанция е съобразила вида на твърдяното нарушение, според въведените с исковата молба факти и обстоятелства - закупуване и влагане в притежавани от ответника съоръжения на разединители за високо напрежение, съдържащи изобретението, чиито патентопритежател е ищецът. Приела е, че описаната от Ч. форма на нарушение покрива елементите от фактическия състав на използването по см. на чл.27, ал.1 във вр. с чл.19, ал.3 ЗП- самостоятелно противоправно действие, пораждащо гражданската отговорност на потребителя, поради което и фактът на неговото осъществяване в периода на действие на патента, подлежи на пълно и главно доказване в процеса, за което доказателствената тежест е на ищеца.
С оглед изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд е счел, че релевантен за преценката дали е осъществено твърдяното патентно нарушение е единствено сключеният между ответника и третото лице – помагач договор ТС 995 3008 от 20.01.1999 г.(л.229) за продажба на 130 бр. разединители, съдържащи 275 бр. ел.задвижвания, тип ЗМ 1500 - монтирани в подстанции на ответника в цялата страна и ползвани по предназначение - безспорно попадащ в рамките на периода 05. 06. 1998 г. - 30.11.1999г., за който активната материалноправна легитимация на ищеца е приета за доказана.
Позовавайки се на заключението на изслушаната патентна експертиза (л.176), според което под търговско наименование „ЗМ 1500” във визирания период са произвеждани два типа електрозадвижвания - с редуктор и дискови спирачки и с редуктор без дискови спирачки, само първият от които е в обхвата на патентна закрила, решаващият състав на Софийски апелативен съд е извел правен извод, че липсата на техническа документация изключва да е налице възможност за установяване дали всички задвижвания или определена част от тях са от този тип, поради което фактът на конкретното твърдяно нарушение е недоказан, поради което е отхвърлил установителната искова претенция, като неоснователна.
Посочено е, че с оглед установените в хода на процеса факти и обстоятелства, неизпълнението на вмененото на ответника задължение, основано на чл.152 ГПК(отм.) - да представи техническата документация за закупените изделия-безспорно неразделно приложение към процесния договор за продажба, в случая не обуславя приложение на процесуалната санкция по чл. 128, ал.2 ГПК(отм.), а налага решаване на възникналия правен спор без същата, макар да е относима както към преценката за попадане на използваните от ответника изделия в обхвата на патентна закрила по см. на чл.17, ал.1 ЗП, така и към факта на конкретното патентно нарушение.
Възприетото разрешение е основно аргументирано с липса на изрично установено нормативно изискване за съхранение на сочената техническа документация в рамките на конкретен срок, която, според Софийски апелативен съд, е и обусловила мотивиран отказ на ответника, като задължена страна, да ги представи. При отсъствие създадено от законодателя задължение за ответника, като купувач, да запази предоставената му при процесната продажба техническа документация за продаденото му изделие решаващият състав на Софийски апелативен съд, е счел за основателна твърдяната от „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ”ЕАД, [населено място] обективна невъзможност за предоставяне на сочените документи, поради тяхното физическо унищожаване, което е правно и житейски оправдано поради безспорно изпълнения още през 98 г. договор с третото –лице помагач и последвало внедряване на доставените изделия по предназначение, както и с изтеклия значителен период от време, считано от датата на извършената доставка ( близо 9 години) и датата на изготвяне на патентното заключение - 01.03.2007 г.. Поради изложеното е извел правен извод за отсъствие на твърдяното от ищеца неправомерно процесуално поведение на ответната страна, целящо единствено създаване на пречки за събиране на допуснато от съда и необходимо за спора доказателство. С оглед приетата неоснователност на предявения установителен иск, като неоснователни на формално основание, (без обсъждане на относимите юридически факти и ангажирани доказателства) са преценени и станалите свързани със същия искове по чл. 28, ал.1, т.2 и т.3 ЗП – за осъждане на ответника да преустанови нарушението и за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи.
Решението е подписано с особено мнение от съдията докладчик, който позовавайки се на процесуалното правило на чл.128,ал.2 ГПК(отм.) е счел за правилен извода на първоинстанционния съд. Посочил е, че факта на нарушаване от ответника „НЕК” АД на патентните права на ищеца е установен по делото, предвид създадените процесуални пречки за събиране на допуснати от съда доказателства,относими към използване изделието, обект на патентната закрила. Изложени са съображения, че доколкото процесните разделители са монтирани в подстанции на поделения на ответника, то без техническата документация за същите, за представянето на която е задължен ответникът и която е неразделна част от сключения между ответното АД и третото лице -помагач договор за продажба, не може да бъде извършен анализ по см. на чл.17, ал.1 ЗП и да се прецени дали включват и патентованото изобретение, чийто патентопритежател е ищецът. Обстоятелството, че ответникът, въпреки задължаването му по реда на чл.152 ГПК (отм.) не е представил изисканите приложения, към процесния договор, без да посочи основателна причина за това, обуславя, както е процедирал и първостепенният съд, приложение на процесуалната санкция по чл.128, ал.2 ГПК( отм.) и приемане за доказан твърдяният от ищеца факт на патентно нарушение. По отношение на исковата претенция по чл.28, ал.1, т.2 ЗП в особеното мнение е споделено възприетото от СГС разрешение, че при определяне размера на претендираното обезщетение следва да се съобрази периода на установеното нарушение и изчисленията на в.л. по изслушаните съдебно - оценителски експертизи. Аргументите са, че използваните от вещите лица методи за изчисления изисква специални знания, каквито съдът не притежава и при липса на други доказателствени средства за установяване на евентуалния дължим размер обезщетение, те следва да бъдат възприети за приложими и немотивираните възражения на насрещната страна следва да останат без уважение.
І. По процесуалноправните въпроси, обусловили достъп до касация:
От дефинитивното определяне на доказването като дейност, насочена към убеждаване на съда в истинността или неистинността на фактическите твърдения в процеса, които приети за установени, да се поставят в основата на съдебното му решение и от същността на правилото за разпределяне на доказателствената тежест( onus probandi) следва, че страната, която се позовава на конкретно писмено доказателство, имащо значение за спора, е длъжна своевременно да го представи по делото. В случай, че същото не се намира у нея, а при противната страна, то и при действието на стария( чл.152 ГПК отм.) и при действието на новия ГПК чл. 190, ал.1 законодателят й признава правото да иска представянето на документа. За да може съдът да задължи противната страна да представи документа, необходимо е страната, която иска да се ползва от него не само да обясни значението му за спора, но и да го индивидуализира, както и да наведе оправдани съображения, които при необходимост да са подкрепени и със съответни доказателства, че такъв документ е бил издаден и той се намира у противната страна. Според задължителната и в трайно непротиворечивата казуална практика на ВКС, изразена съответно в т.4 на ППВС № 5/75 г. и в служебно известните на настоящия съдебен състав решения: № 34 от 31. 03.2005 г., по гр.д.№ 415/2004 г. на ІІ т.о.; № 22 от 15.04.85 г., по гр.д.№ 138/84 г. на ОСГК на ВС; № 81 от 18. 07. 2011 г., по т.д.№ 809/2010 г. на І т. о. ; № 23 от 26.04.2017 г., по гр.д.№ 2732 /2016 г. на ІV г.о.; № 195 от 29. 06.2016 г., по гр.д.№ 665/16 г. на ІV г.о. и мн. др., само тогава ако страната не изпълни задължението си да представи документа, приложение намира правилото на чл.161 ГПК, аналогично на установеното с чл. 128, ал.2 ГПК (отм.) – съдът след преценка на конкретните обстоятелства може да приеме за доказани фактите, за чието установяване се иска представянето на документа, защото задължената страна с поведението си е създала пречки за събиране на това доказателство. Тълкувана по правилата на езиковото тълкуване сочената разпоредба позволява да се приеме също, че правото което чл.161 ГПК, респ. чл.128, ал.2 ГПК (отм.) дава на съда не е произволно, а е поставено в зависимост от всички обстоятелства по делото. Следователно релевантно за приложението на чл. 161 ГПК( чл.128, ал.2 ГПК - отм.) е само онова целенасочено неправомерно процесуално поведение на задължената страна към създаването на пречки за събиране на допуснато от съда и необходимо за спора доказателство и то винаги подлежи на пряко доказване в процеса.
Допълнително условие, което законодателят свърза с прилагането на процесуалната санкция по чл.161 ГПК, респ. чл. 128, ал.2 ГПК(отм.), според последователната практика на ВКС, част от която цитирана по делото и безусловно споделяща се от настоящия съдебен състав, е точното уведомяване на страната относно фактите, които съдът ще приеме за доказани, в случай че тя -задължената страна създава пречки за проверката на тези факти.
Затова и наред с доказаното поведение на задължената страна, като насочено към създаване пречки за събиране на допуснатото от съда доказателство, за да намери приложение правилото на чл.161 ГПК (чл.128, ал.2 ГПК отм.) е задължително необходимо същата да е била изрично уведомена за приложимата санкция в нейната конкретика. Следователно само при кумулативното наличие на тези две предпоставки ако задължената страна, без основателна причина, не представи документа, по отношение на който е доказано, че се намира при нея , съдът преценявайки това й поведение и останалите доказателства по делото, може да приеме за доказано твърдението на ищеца, че се е осъществил съответният релевантен за изхода на делото факт, който е подлежал на евентуално установяване с непредставеното доказателство.Отсъствието на посочените по-горе кумулативни предпоставки означава, че съдът ще следва да произнесе решението си и без съответното непредставено доказателство.
В същия смисъл е и цитираното, като обосноваващо твърдяното и прието за доказващо селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, решение № 68 от 05.07.2012 г.( неправилно посочено 09.07.2012 г.), по гр. д. № 999/2011 г. на ІІІ г.о.) С него е прието, че с оглед спецификите на конкретния случай – изготвяне и сключване на трудов договор за длъжността ”главен механик” на борда на кораб, непосредствено преди отплаването, съхраняването на едно от копията му в корабната папка и предаването му лично на управителя на дружеството – работодател, при липса на данни такова да е било връчено и на моряка, поставен в различни условия от предвидените в чл.62 и сл. КТ, регламентиращи сключване и изпълнение на трудовия договор и възможностите за защита при нарушаването им, решаващият съд е разполагал с процесуалната възможност да приеме за доказани фактите, относно които ответната страна е създала пречки за събиране на посоченото доказателство-писмен трудов договор, подписан от капитана на кораба и като не се е възползвал от същата без да изложи съображения в тази насока, е допуснал съществено процесуално нарушение.
ІІ.По въведените касационни основания:
С оглед даденото разрешение на поставените процесуалноправни въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение, валидно и допустимо, но постановено в отклонение от последователната практика на ВКС, е неправилно и следва да бъде отменено.
Първото въведено касационно основание за процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се поддържа поради изграден в нарушение на чл.128, ал.2 ГПК (отм.) правен извод за недоказаност на факта на нарушаване на патента, чийто притежател е ищецът Ч., като физическо лице и за обема на това нарушение.
Оплакването е основателно.
Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение на чл.128, ал.2 ГПК(отм.) е съществено, тъй като е довело до формиране на необоснован правен извод, че всички процесни ел.задвижвания, използвани от ответника не попадат в обхвата на патентна закрила по см. на чл.17, ал.1 ЗП, т.е. за неосъществяване на твърдяното от ищеца патентно нарушение.
Несъответствието с цитираната съдебна практика на ВКС по приложението на конкретната процесуалноправна разпоредба се изразява в това, че при преценка поведението на ответника, на когато СГС в хода на процеса, на основание чл.152 ГПК (отм.), последователно - с протоколно определение от 24.09.2004 г. и с протоколно определение от 09.03.2007 г. е вменил в задължение да представи цялата техническа документация по сключените с третото лице –помагач договори за доставка, вкл. за приетия за единствено относим към предмета на спора договор ТС-9953008 / 20.01.1999 г. (л.229), решаващият състав на въззивния съд не е взел предвид и обсъдил, съобразно призната им от закона доказателствена сила на частни свидетелстващи документи относно авторството на направените изявления, приложените по делото и изходящи от ищеца писмени доказателства – писма с адресат „НЕК”АД: вх.№ 99-00-393/24.11.1998 г.; вх.№ 94-00-153 от 09.06.1999 г.; вх. № 94-00-99 от 13.04.2000 г.;вх. № 94-00-206/ 05. 06.98 г.; вх.№94-00-99/30.05.200 г.. Със същите – безспорно получени, предвид изпратения отговор, обективиран в приетото по делото писмо с изх. на „НЕК”АД № 94-00-99/12.05.2000 г., ответното търговско дружество е било своевременно уведомено за наличие на съществуващ с „АББ-АВАНГАРД” АД - негов съконтрахент по процесните договори за доставка, извънсъдебен спор, свързан с патентната чистота на продаваното оборудване тип „ЗМ 1500”, редуктор 57190.0100 както и за реалната възможност този спор да доведе до последващи неблагоприятни последици за купувача – бъдещ съдебен спор.
Следователно предприето унищожаване на предоставената на ответника, по силата на чл.1.4.1 от договор № ТС - 9953008 / 20.01.1999 г., техническа документация в 5( пет) екземпляра за разглежданото продавано изделие, въпреки така отправено изрично предупреждение, е достатъчно, предвид качеството на същия на търговец и на професионалист, на изискването за полагане грижа на добрия търговец и датата на исковата молба – 23. 04. 2003 г., за да се приеме, че в случая той е проявил онова недобросъвестно поведение, в резултат на което е възпрепятствано последващото доказване в процеса по см. на чл. 128, ал.2 ГПК (отм.) и като не е съобразил горното, неприлагайки установената от законодателя процесуална санкция, Софийски апелативен съд е постановил неправилен съдебен акт по см. на чл.281, т.3 ГПК.
Нещо повече,при преценка необходимостта от прилагане на процесуалното правило на чл.128, ал.2 ГПК(отм.), въззивният съд необосновано е счел, че липсва нормативно изискване за съхраняване на процесната техническа документация от страна на ответника. Същият, в нарушение на чл.195, ал.1 ГПК, не е назначил служебно, в качеството си на съд по съществото на спора, специализирана документална експертиза за установяване на евентуално съществуващи в ответното търговско дружество през процесния период отраслови правилници, инструкции и указания, относими към техническата експлоатация на електрическите централи и мрежи, индиция за наличието на каквито се съдържа в § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредба за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи ( обн.ДВ бр.81/2000г.и отм. с ДВ,бр.99/ 09. 11. 2004 г ), подзаконов акт въвеждащ определен начин на комплектуване и съхраняване на досиета с документация за резервни части и приспособления на съоръжения, от типа на използваните в обектите на ЮЛ- търговец.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че в случая липсват и категорични доказателства, че безспорно предоставена на ответника техническа документация, съпътстваща сключения между него и третото- лице помагач договор за търговска продажба, е била действително унищожена към датата на възложената му от СГС процесуална тежест, т.е., че е налице основателна обективна причина за нейното неизпълнение и оплакването на касатора в тази насока е основателно.
Обстоятелството, че като е приел за неоснователен предявения установителен иск по чл.28,ал.1, т.1 ЗП решаващият състав на въззивния съд е счел, че не дължи обсъждане нито на останалите юридически факти, относими към фактическите състави на обусловените искове по чл.28, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, нито на събраните в тази насока доказателства, доводите и възраженията на страните, вкл. и на своевременно заявеното от ответника, евентуално правоизключващо възражение за давност по отношение на исковата претенция, основана на чл.28, ал.1,т.3 ЗП, в частта над първоначално предявения размер от 1000 лв., отхвърляйки същите на формално основание – пряка обусловеност на отговорността му в сочените хипотези от факта на патентно нарушение, налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да съобрази и задължителните за съдилищата в страната постановки в ТР № 3 /2016 г. на ОСГТК на ВКС, както и възприетото в казуалната практика на ВКС разрешение, че решаващият състав разполага с правомощието да формира вътрешното си убеждение и при разногласие в мнението на вещите лица по допусната тройна съдебна експертиза, но след обсъждане на останалите събрани по делото доказателства.
При произнасянето си въззивният съд следва, на основание чл.294, ал.2 ГПК, да съобрази и отговорността за деловодните разноски, направени в касационното производство.
Мотивиран от горното настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС, на основание чл.293, ал.3във вр. с ал.1 ГПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение въззивното решение на Софийски апелативен съд № 329 от 17.02.2015 г., постановено по в.т.д.№ 2611/2012 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|