Р Е Ш Е Н И Е №436 гр. София, 17 ноември 2015 г Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при секретар Марияна Петрова , при становището на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 1267 по описа за 2015г. Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 от НПК. Образувано е по подадено искане от осъдената А. Н. П. за възобновяване на въззивно решение № 16/09.02.2015г. по ВНОХД № 481/2014г. по описа на Апелативен съд- Пловдив,с което е потвърдена осъдителна присъда № 85/28.10.2014г. по НОХД № 1269/2014г. по описа на Пловдивски окръжен съд. В искането на подс.П. се навеждат доводи за съществено нарушение на процесуални правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Поставя се въпрос дали е процесуално допустимо съставът по въззивното решение да е участвал в производство с произнасяне по друго досъдебно производство – 3 на брой мерки за неотклонение и кумулация. Излагат се доводи, че са образувани множество дела, присъдите по които не били обжалвани, но подсъдимата не можела да се примири с обстоятелството, че непрекъснато се увеличава наложеното наказание и се определял строг режим на изтърпяване. Позовава се на семейното си положение. Иска възобновяване на наказателното производство. Прокурорът от ВКП в съдебно заседание намира искането за намаляване на наложеното наказание за неоснователно. Делото било протекло при реда на съкратеното съдебно следствие, не били допуснати нарушения на материалния закон, наказанието било определено справедливо по размер, постановено при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като редукцията по чл.58 от НК била законосъобразна. Подс.П. явява, представлява се от защитник, който поддържа подаденото искане. Предоставя на касационния състав да прецени основателността на искането за възобновяване поради наличието на незаконен състав, по отношение на наказанието пледира, че при определянето му не бил обсъден целия доказателствен материал, в аспекта на това, че осъденото лице само било улеснявало собствениците на фирми да прибират суми, като по отношение на тези собственици не били повдигнати обвинения. Твърди, че осъденото лице е осъзнало извършеното от него,във всички тези дела била признавала вината си и делата за завършили при съкратена процедура. Съдът не бил взел предвид и това поведение на осъдената. Не била отчетена реално протекла превъзпитателна роля на признанието за вина, което пък обуславяло прекомерност на наложеното наказание. Осъденото лице не било с висока степен на обществена опасност. Иска възобновяване на делото и намаляване на наложеното наказание. Осъденото лице в лична защита заявява, че поддържа тезата на защитата си, поддържа искането си възобновяване и връщане на делото на досъдебното производство или намаляване на наложеното наказание. При последната си дума осъденото лице моли за намаляване на наказанието. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е процесуално допустимо, разгледано по същество, се явява неоснователно. Пловдивски окръжен съд с присъда № 85/28.10.2014г. по НОХД № 1269/2014г. е признал осъдената Парпарова за виновна в това, че като счетоводител на фирма [] П., за периода от 01.08.2009г. до 14.03.2011г. в [], при условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за фирма [фирма] П. в особено големи размери – данък върху добавената стойност в размер на 114 260.27 лв., като за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.2 т.6 и т.7вр.чл.26 ал.1 от НК по реда на чл.54 и чл.58а ал.1 от НК и е наложил наказание от 3 години и 8 месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване съобразно чл.61т.3 вр.чл.59ал.1 от ЗИНЗС. Присъдил е и направените разноски съобразно чл.189 ал.3 от НПК. С въззивно решение № 16/09.02.2015г. по ВНОХД № 481/2014г. по описа на Апелативен съд- Пловдив е потвърдена атакуваната пред него присъда. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. Производството пред съда от първата инстанция е протекло по диференцираната процедура по чл.371 т.2 от НПК, като подс.П. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тях – л.21 от съдебното производство, стр.2 от протокола от съдебното заседание. Осъденото лице е заявило, че разбира в какво е обвинена, признава се за виновна, както и че се разкайва и съжалява за стореното. Съдилищата от двете инстанции правилно са преценили, съобразно законовите си задължения в отделните фази на съдебното производство, че направеното по този начин самопризнание се подкрепяло от събраните по делото доказателства. Изводите им в тази насока са логични, последователни и безспорни. Упрекът в тази връзка, че не са обсъдени доказателствата по делото, е неоснователен. Осъденото лице е включвало в дневника за продажби за съответния период сделки с фирми, които в действителност не са били извършвани, или чиято стойност и съответно данъчна основа били много по-ниски. Били вписвани осчетоводени стойности с данъчна основа, която не съществувала на практика, но която позволявала на фирмата [фирма], П. да приспадне съобразно чл.68 ал.1 от ЗДДС тези суми от данъчните си задължения. Тези фиктивни сделки, стойности и данъчен кредит били вписвани в съответната справка-декларация за всеки един отделен период, седем пъти на брой. Събраните по делото доказателства са ценени от съдилищата съобразно процесуалния закон, като изрично са посочени гласните и писмени доказателства по делото, както и съответните съдебносчетоводни експертизи, основна и две допълнителни,както и графическа такава. С това са изпълнени изискванията на ТР № 1/2009г. по т.д. № 1/2008г. на ОСНК на ВКС, без еднопосочността да е задължително условие. Тези доказателства не са се оспорвали в нито един момент от съдебното производство, такива доводи не се навеждат и в настоящето производство по възобновяване. Касационната инстанция намери, че материалния закон е приложен правилно, престъплението против данъчната система е установено от обективна и субективна страна, изразило се е в седем отделни деяния, които съвкупно осъществяват института на продължаваното престъпление, установен в чл.26 ал.1 от НК, предмета на престъплението е прецизиран и съответно отговаря на установения законов критерий в чл.93 т.14 от НК, като надхвърля изискването за наличието на „ особено големи размери „ над девет пъти. Първото възражение относно наличието на незаконен състав не намира опора в материалите по делото. В това наказателно производство на осъдената не е определяна мярка за неотклонение , изискваща съдебно произнасяне- така том 4-ти, л.8 от дос.п-во, когато със съответното постановление по чл.218 от НПК е определена мярка за неотклонение „Подписка“, чието действие е продължила през цялото наказателно производство. Това е обяснимо, тъй като през това време осъденото лице се е намирало в затвора Сливен. Следователно по това наказателно производство нито един член от състава на въззивната инстанция не е участвал в постановяване на определение, с което да се произнесъл по мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в досъдебното производство. В този смисъл не е налице и касационно основание по чл.348 ал.3 т.3 вр.ал.1 т.2 вр.чл.29 ал.1 т.1 б.“г“ от НПК. Разбира се, могат да бъдат изтъкнати доводи съобразно чл.29 ал.2 от НПК, що се отнася до произнасяния по други производства, но те следва да бъдат изцяло конкретни и да намират опора в материалите по делото. Такива възражения по време на въззивното съдебно производство в съдебното заседание от 22.01.2015г., стр.17 от въззивното съдебно производство, не са навеждани. По същество не се излагат и в производството по възобновяване. ЕСПЧ в подобни случаи е отбелязвал, че наистина становищата на страните са от известно значение при оценка и определяне на безпристрастността на съдиите, но като цяло личната безпристрастност на съдията следва да се предполага до доказване на противното – в подобен аспект Kyprianou v. Cyprus [GC], no. 73797/01, § 118, ECHR 2005-XIII и Micallef v. Malta [GC], no. 17056/06, §§ 93-96, ECHR 2009). Осъденото лице използва риторика , но не навежда правни и фактически аргументи в този смисъл, самата касационна инстанция не намери никакви такива основания да се приеме, че въззивният състав е бил пряко или косвено заинтересован от изхода на делото, още повече като се има предвид съответната диференцирана процедура, протекла изцяло съобразно желанието на осъденото лице. Касационната инстанция също така не намери основание и относно наведеното касационно основание за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на наказанието съдилищата са подходили в съответствие с изискванията на чл.54 от НК, като са подложили на съвкупна преценка установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Не е основателно възражението относно фактическото облагодетелстване от извършеното престъпление. В рамките на това наказателно производство е ангажирана само отговорността на осъденото лице и съдилищата не са имали правната възможност да вземат отношение по отговорността на други лица, извън това производство. Все пак следва да се отбележи, че ролята на осъденото лице е била от съществено значение за извършване на престъплението, като тя е получавала и възнаграждение за тази своя цялостна дейност, с други думи, тази дейност не е била безвъзмездна, по изцяло филантропски подбуди. Без нейните умения и познания, както и лично участие, извършването на това престъпление, така, както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, която е възприета, не би било възможно. Процесуалното и поведение по други производства не може да бъде отчетено в настоящето, а самопризнанието и не следва да бъде надценявано, което решаващите съдилища не са и сторили. При налагане на наказанието с основание е отчетена негативната характеристика на осъденото лице, в която се съзират противообществени проявления, независимо от чистото съдебно минало. Но не това е решаващ аргумент, а относително е натежала стойността на предмета на престъплението, неговите конкретни размери, които надвишават над девет пъти, както се посочи, законоустановения критерий за квалифицирането на деянието като такова, както и наличието на три отделни хипотези по смисъла на чл.255, ал.1, т.т.2,6 и 7 от НК. Няма основание за корекция на практическата правна дейност на съдилищата по наказване на осъденото лице, наложеното наказание е съответно на престъплението и на проявената престъпна упоритост на лицето. Основание за по-нататъшно снизхождение касационната инстанция не намери, доколкото осъдената П. не е потърсила и открила в себе си сили за коригиране на противообщественото си поведение, предшествало конкретното деяние. Предвид на тези съображения настоящата съдебна инстанция намери, че не е допусната явна несправедливост на наложеното наказание и в този смисъл искането следва да бъде оставено без уважение. Не се навеждат доводи в останалата част на присъдата и на решението, по отношение на присъдените разноски, сама касационната инстанция не намери основание за отсъждане в полза на осъденото лице, поради което искането следва да се остави без уважение. Водим от горното и по аргумент от чл.425 от НПК, Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, РЕ Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъденото лице А. Н. П. за възобновяване на ВНОХД № 481/2014г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: